Ъптон Синклер
Петрол (67)

IX

Той отиде при Юнис в безкрайно сериозно настроение, за да й обясни как бремето на задачата за спасяването на цивилизацията е паднало върху плещите му. Тя му каза да, това й било ясно, майка й току-що й говорила много сериозно и й обяснила, че скоро щяло да има недостиг от храна и всевъзможни материали в резултат на войната и нуждите на съюзниците. Жените от клуба решили как най-добре да изпълняват своя дълг: да купуват само най-скъпите продукти, за да оставят свинската мас, зелето и картофите за бедните; госпожа Хойт дала всичките си дрехи на Армията на спасението и изразходвала цяло състояние за покупката на пълен гардероб от най-скъпи неща, които могла да намери. Юнис, разбира се, щяла на драго сърце да се обърне към най-големия лукс, но това й се виждало малко озадачаващо, защото леля й Алис имала точно обратното схващане и си купила сума евтини неща, за да дава пример на работническата класа. Коя според Бъни имала право?

Но това трезво настроение на Юнис не трая дълго. След няколко дни тя беше поканена на бал в полза на белгийските сираци и когато Бъни настоя, че имал да учи, заплаши го, че ще отиде с Били Чалмърз, красивия капитан на футболния отбор от миналата година (тази година футболен отбор нямаше). Бъни каза добре и Юнис се показа с Били пред цялото училище, разнесоха се слухове, че той я извеждал с колата си и че Бъни останал с пръст в устата. Това продължи една-две седмици, докато Бъни не можа да издържи повече. Беше съботна вечер — татко беше се съгласил, че няма нищо лошо да се отиде веднъж на седмица на танци, — Бъни се обади по телефона на Юнис, те се сдобриха със сълзи и несдържан изблик на страст и тя му каза, че никога, никога не е обичала друг освен своя Бъни-мечето, и как той можел да бъде толкова лош да откаже да й направи удоволствието?

Но после дойде Коледа и хитрият и упорит татко приготви редица изкушения — голяма пуйка, изпечена от Рут, пускане в експлоатация на два нови сондажа, без да се говори за лова на гълъби по хълмовете при залез-слънце. Бъни обеща и просто трябваше да отиде, и този път избухна един от най-ужасните скандали с Юнис: тя хвана Бъни за косата и го задърпа из гостната на майка си, а госпожа Хойт стоеше и гледаше безпомощна; Юнис го наричаше негодник и мизерник и заплашваше, че щяла да телефонира на Били Чалмърз и да замине с него на екскурзия още същата вечер и да се върне чак след коледната ваканция, а може би и още по-късно.

Бъни отиде в Парадайз, проучваше новите сондажи, чертежите за новите петролопроводи и плановете за бъдеща рафинерия, скиташе с татко по хълмовете и биеше гълъби, а вечер лежеше в самотното си легло и се гърчеше от мъка. Струваше му се, че остарява — сигурно косата му ще бъде цялата побеляла сутринта! Той губеше повече сън, отколкото ако беше с Юнис на танци; какъв смисъл имаше тогава раздялата им? В училище им предаваха биология и поетите на деветнадесетия век, а как щеше това да помогне да се изгонят германците от Франция? Юнис беше толкова нежна и красива и щеше да бъде толкова нещастна! Тя беше различна от другите момичета и трудно беше да я разбереш, и следващият приятел нямаше да е така добър с нея, колкото е бил Бъни! А и светът, който искаше да ги раздели, беше същият сляп и глупав свят, който избиваше милиони хора; може би в края на краищата баба му беше права, като казваше, че всичко е един хаос от жестокости и няма значение какво правиш или коя страна ще победи.

После идваше сутринта с татко и с цял ден работа на тяхната огромна машина. Татко поне беше стабилен, татко имаше нещо, в което беше сигурен. А също като че ли разбираше какво става с Бъни, без да е необходимо да му се казва: беше нежен и внимателен и го правеше много тактично, без да казва нито дума, но като се опитваше да го разсее и да намери неща, които можеха да свършат заедно. Бъни стигна до мисълта, че татко може сам да е преживял тези работи! Интересно би било да се поговори с него открито, само че това щеше толкова да го смути. Бъни си спомни за своята „малка мама“, която не беше виждал вече повече от година: тя беше отишла в Ню Йорк и Бъни подозираше, че татко й е увеличил издръжката при условие, че ще остане там. Бъни би желал да може сега да поговори с нея за Юнис и да чуе нейното мнение по въпроса за взаимно сменящи се любовници.

Той успя да издържи и когато се върна в къщи, не отиде да види Юнис. Когато я срещнеше, сърцето му се свиваше до болка, но се обръщаше на другата страна и трябваше да извърви няколко мили, за да се успокои. Сред „зулусите“ се разнесе новината, че двамата се разделили завинаги, и няколко игриви млади дамички започнаха да дават аванси на младия петролен принц. Бъни обаче кажи-речи не ги забелязваше, сърцето му беше като умряло и той се заричаше никога да не погледне друго момиче. Един от поетите на деветнадесетия век беше Байрон и в стиховете му Бъни намери точно настроението на аристократичното отчаяние, което отговаряше на неговото. Колкото за Юнис, тя продължи любовните си срещи с бившия капитан на футболния отбор и изглежда умело успяваше да избегне до едно нещастията, от които Бъни се страхуваше, че могат да я сполетят.