Ъптон Синклер
Петрол (46)

V

Новият път бе завършен, бараката беше построена и заселена; главният дърводелец на татко се беше настанил там и Пол работеше с него по изграждането на сондовата кула. След това се появи керванът от камиони, натоварени с частите на сондата, започна монтирането и Пол помагаше във всичко. Бъни ходеше на училище и не можеше да участвува в цялата тази трескава дейност, но татко получаваше почти всеки ден доклад от своя главен майстор и го даваше на Бъни на вечеря. Те бяха по-назад в състезанието им с „Екселсиор Пит“, които имаха предимство в това, че бяха разполагали с път още от самото начало, но татко каза да не се тревожи, защото дъното на тези сондажи било много далече.

Дойде решаващият час и за Бъни: случи се да бъде петък и той помоли да го освободят от училище; не се случва често някое момче да има подобно основание — да се прокарва сондаж, който носи неговото име, и той да трябва да отиде, за да натисне лоста и да пусне сондата в действие! Тръгнаха рано сутринта и пристигнаха късно подиробед; и колко горди бяха, докато летяха по този нов път, водещ в него — техен собствен частен път, със съответен надпис! В чифлика не намериха никой от семейството на Уоткинс, всички бяха отишли горе, при сондажа: виждаше се тълпа, събрала се около сондовата кула — хубавата нова лъскава кула от жълт боров материал, извисила се на малка площадка на половината път нагоре по склона — „Рос младши — Парадайз №1“!

Те спряха, главният майстор ги поздрави; всичко било готово: и последният болт затегнат, парата вдигната и работата могла да бъде започната още преди един-два часа. Бъни се огледа: между работниците беше и Пол, но бе застанал малко назад. И Рут — тя беше при семейството си; Бъни отиде при тях, радваше се, че ги вижда всички, дори и стария господин Уоткинс, въпреки „скачането“ и „търкалянето“, ревматизма и другите му страдания. Хората от цялата околност бяха там, а Бъни познаваше мнозина от тях по име и разговаряше с тях независимо от това дали ги познава или не; те всички харесваха това живо момче, малкия принц, което имаше сондаж, наречен на негово име. Някои от тях тайно „се лютяха“, защото бяха продали земята си толкова евтино, а ако я бяха задържали, биха могли и те да станат богати и прочути; но тези си чувства оставяха стаени сега, това беше тържествен момент, една церемония, за която щяха да говорят дни наред.

Татко прегледа всичко, зададе няколко въпроса и тъкмо щеше да каже „хайде!“, когато забеляза по пътя да се задава още една кола. Беше голяма лъскава лимузина, тя се приближи бързо и тълпата й направи път, колата спря и от нея слезе — можете ли да си представите кой? — млад мъж, висок и недодялан, прегърбен, обгорял от слънцето, с бледосини очи и рошава жълтеникава коса: Илай Уоткинс, пророкът на Третото откровение, преобразен и важен, с колосана бяла яка и черна връзка, с нови сукнени дрехи, лошо ушити, но скъпи, и със съответни на външния му вид маниери — тази особена смесица на смирение и гордост, които пораждаше пророческата му професия. Последва го възрастен богат господин, който помогна да слязат от колата две дами с дрехи, представляващи женски вариант на тези на Илай; те бяха някои от новопокръстените от пророка или пък получили от него „изцеление“. Съседите зяпаха с почит и за миг-два сондажът беше забравен — духовното взе връх над мирското.

Татко излезе напред и се ръкува с пророка — миналото беше минало и всички дрязги бяха забравени в този велик час. Бъни се изненада от това, което последва, тъй като знаеше, че татко никога не държеше речи, освен когато се видеше принуден. Но Дж. Арнолд Рос имаше една своенравна жилка, която надделяваше от време на време и предизвикваше неочакван обрат в хода на събитията. Татко се обърна към насъбралите се, поизкашля се и каза:

— Госпожи и господа, ние правим този сондаж на чифлика, където се е родил господин Илай Уоткинс, затова може би той ще иска да каже няколко думи по този случай.

Последваха ръкопляскания, Илай се изчерви и очевидно беше много поласкан; той направи крачка-две напред, протегна ръце като за благословия, вдигна глава, притвори очи и заговори с гръмливия си глас:

— Братя и сестри! По тези хълмове пасях стадата на баща си, като древните пророци, и слушах гласа на светия дух да ми говори през бури и гръмотевици. Братя и сестри, господ се открива по различни начини и дава скъпи дарове на своите чада. Съкровищата на земята са негови и когато по негова милост се предоставят на човечеството, неговата воля е то да ги използува в негова полза и за негова прослава. Телесното е подчинено на духовното; и ако по божествената мъдрост този кладенец разкрие богатства, нека те бъдат използувани в служба на най-висшия и нека неговото благословение пребъде върху тези, които ги притежават или работят за тях. Амин!

Слушателите повториха в хор „Амин!“. И ето че стана истинско освещаване! Всички лъжи, които татко беше наговорил на семейство Уоткинс и на други, подкупите, дадени на господа Кери и Кофи, всичко това бе заличено, забравено, опростено и от този миг „Рос младши — Парадайз №1“ бе сондаж, очистен от грехове. Тогава татко се обърна и погледна към Бъни, който стоеше при двигателя с ръка на ръчката. „Хайде, сине!“ Бъни натисна ръчката, моторът запърпори, веригата се опъна, зъбните колела затракаха, роторът се завъртя и долу, под пода на кулата, се чу този вълнуващ звук, който работещите в областта на петрола чуват като „спъд-спъд“.