Ъптон Синклер
Петрол (39)

V

Следният ден беше неделя, или „шабат“, както я наричаха Уоткинсови, и докато татко и Бъни свършат закуската си сутринта, семейството впрегна единствения си стар кон в единствената си стара каруца и потегли — бащата и майката в каруцата, а четиримата млади пеша пред тях, на път за седмичното си безумство в Апостолската черква в Парадайз.

Сега татко и Бъни можеха да отидат на лов за гълъби, необезпокоявани от общественото мнение, а след обеда се качиха на колата, за да направят оглед на владението, което бяха купили, и да се запознаят с някои от съседите, които сега бяха техни наематели. Татко имаше карта, на която бяха нанесени отделните парцели, и докато пътуваха, мислено прокарваше пътища и други подобрения; един ден това място щяло да бъде цялото заселено — каза той, — и това, с което трябвало да се започне, била каменотрошачка! Насреща им се зададе на кон младежът, когото бяха срещнали при първото си идване: сега знаеха, че това е младият Банди, синът на техния неприятел, и те се поздравиха — котката и мишката бяха учтиви един към друг!

Навлязоха в едно от деретата, където имаше изоставен чифлик, имотът на Раскъм. С изненада намериха там малко бунгало с хубава верандичка отпред, цялата покрита с виеща се буганвилия, която напролет щеше да се превърне в маса от пурпурни цветове.

— Ах, татко — възкликна Бъни, — ето къде трябва да дойдем да живеем!

Татко отговори, че ще трябва да има някой, който да поддържа къщата; там имаше кладенец и с малки поправки мястото щеше да стане чудесно. Имаше дори и котка и тя изглеждаше доволна: имат ли предостатъчно суеци, каза татко, а това било предзнаменование за победа над господин Банди! И двамата се засмяха.

Те слязоха покрай улея в Роузвил, разгледаха старата мисия, вечеряха, и на връщане минаха привечер пред Парадайз; в предградията, веднага след като свърнаха от шосето, видяха някаква сграда сред малка горичка, с блеснали от светлина прозорци и долитащ отвътре ромон на гласове. Един глас се издигаше над останалите, гръмлив, който не беше трудно да се познае. Това бе черквата на „светите скачачи“ и Илай проповядваше.

— О, татко — възкликна Бъни, — хайде да го чуем!

Те паркираха колата, слязоха и застанаха в сянката на дърветата; ето какво чуха:

— … Защото дните на изпитните ви са свършени. Елате при мен всички вие, дето още се лутате и сте отрудени, и аз ще ви освежа. Защото аз съм носителят на Истинното слово! Аз нося знамения: болните ще оздравяват, демоните ще бъдат прогонвани, хромите ще прохождат и умиращите ще се вдигат от постелите! Братя, аз съм изпратен да ви известя Третото откровение! Светият дух отново се явява, новото евангелие се разкрива за вас, според разтълкуваните досега пророчества. Имало е Стар завет, но той бе надживян и отменен, а сега и Новият завет е надживян и се отменя по същия начин и сега ви се дава Истинното слово на свободата и аз съм тоя, дето е изпратен да ви го известя. И тежко му на оногова, дето не се вслуша, защото ще бъде хвърлен в бездънна преизподня и по-добре ще е за него да вържат воденичен камък на врата му и да го хвърлят в морето. Тежко томува, дето се промъква като змия в нощта, за да изкушава душите на тия, дето се съмняват! Казвам ви, пазете се от изчадията на сатаната дето прелъстяват душата с измамно учение и погазват господнята вяра! Аз ви давам знамения, та всички хора да узнаят; а тоя, дето ме последва, ще бъде благословен и страданията му облекчени и ще види славата господня и ще получи даровете на светия дух, говоренето на езици! Слава, алилуя и спасение на тия, дето са измили умовете си в кръвта на агнеца! Алилуя!

Гръмливият глас на Илай беше заглушен от хор от одобрения, викове и крясъци, и стонове, като че ли всички събрани в Апостолската черква в Парадайз скачаха от местата си или се търкаляха по пода. Всъщност това бе малко преди да стане точно това нещо, но татко не искаше да позволи на Бъни да се приближи и да гледа — това било твърде срамно — и те се качиха в колата и потеглиха.

— Ей, татко! — възкликна момчето. — Илай повтаряше дума по дума всичко, което ти го научи! Смяташ ли, че той наистина вярва всичко това?

Татко отговори, че само светият дух можел да каже това. Илай бил луд, и то опасно луд, но от този вид, които човек не може да затвори в лудница, защото говори с думите на религията. Той нямал достатъчно ум да измисли нещо сам, но имал толкова, колкото да прецени какво можело да се направи с фразите, които бе чул от татко, и ето сега имало нова религия, която се развилняла да тормози бедните и невежите и дори всемогъщият не можел да я спре.

На следващия ден дойде човек на кон от Парадайз и донесе предадено по телефона съобщение: „Рос-Армитедж №1“ не бил в ред и татко трябвало веднага да отиде там. Преди да заминат за в къщи, Бъни успя да се види с Рут и й разказа за хрумналия му чудесен план: татко казал, че трябвало да има някой, който да живее в къщата на Раскъм, за да поддържа имота, и Бъни предлагаше татко да купи кози, да обзаведе чифлика и да го даде под наем на Пол, а Рут да отиде там и да се грижи за домакинството; тогава Рут щяла да може да чете колкото иска книги и нямало да има кой да я бие.

Рут светна от радост, но каза, че Пол никога нямало да го направи, нямало да приеме благодеяние от никого. Бъни настоя, че това съвсем нямало да бъде благодеяние — татко наистина искал някой да живее в къщата и щял да сключи договор: Пол да обработва земята и да плаща на татко част от дохода. Но Рут въздъхна и каза, че баща й все едно никога няма да я пусне да отиде: сега бил повече от преди сърдит на Пол заради Илай, който ревнувал от Пол, и заради претенциите на Пол, да знае разни неща. Илай винаги бил такъв, но сега бил още по-лош, защото гостите от града подкрепили Пол и сега баща й дори не искал тя да приказва с Бъни или с баща му от страх да не загуби вярата си.

Рут беше точно на годините на Бъни, почти на шестнадесет, и Бъни й каза, че само след две години ще стане пълнолетна и тогава ще може да отиде където си иска, както казал татко: тогава щяла да може да отиде при Пол или заедно с Пол да разработват имота на Раскъм. Бъни й каза да не се страхува, ами да почака и да не се занимава с тия налудничави скачаници; те са отвратителна глупост и нищо няма да й навреди, ако мисли самостоятелно, да се довери на здравия си разум и да почака, докато стане пълнолетна. Татко с радост ще й помогне да получи образование и да се освободи от Илай и неговите пророчества, защото Рут можела да бъде сигурна, че татко не обича Илай, също както Илай не обича татко!