Ъптон Синклер
Петрол (26)

I

Скоро след това дойде време Бъни да посети майка си.

Майката на Бъни не носеше името на татко, както беше с майките на другите момчета; тя се казваше госпожа Ланг и живееше във вила в околностите на Ейнджъл сити. Съществуваше уговорка; по силата на която тя имаше право Бъни да идва при нея за една седмица на всеки шест месеца; Бъни винаги знаеше, когато това време наближеше, и го очакваше със смесени чувства. Майка му беше мила и го даряваше с нежност, която му липсваше през останалото време; тя искаше той да я нарича „хубавата малка мама“. Но, от друга страна, това посещение го объркваше, защото имаше неща, които уж криеха от него, но които не можеше да не разбере. Мама го питаше за работите на татко, а Бъни знаеше, че татко не обича да се говори за неговите работи. Освен това мама се оплакваше, че никога не й стигат парите: татко й отпускаше само по двеста долара на месец, а как можеше една млада и очарователна „сламена вдовица“ да живее с такава сума? Сметката й за гаража оставаше винаги неплатена и тя винаги казваше това на Бъни и очакваше Бъни да го предаде на татко, но татко се правеше, че не чува. И следващия път мама плачеше и казваше, че Джим е тиранин и скъперник. Положението беше особено трудно именно сега, защото мама беше чела във вестниците за новия сондаж и знаеше точно колко пари има татко; тя начерта пред Бъни план, според който той трябваше да се опита да й увеличи издръжката, но без татко да подозре, че е подсказан от нея. И това точно сега, когато Бъни се беше отказал от лукса на малките лъжи!

Имаше освен това и известна мистерия около приятелите на мама. Винаги имаше млади мъже, които я посещаваха, когато Бъни беше там, и които можеха да бъдат приятни или неприятни на Бъни. Когато се върнеше в къщи, леля Ема му задаваше въпроси, от които беше ясно, че иска да узнае нещо за тези млади приятели, но не искаше Бъни да разбере, че иска да узнае. Бъни забеляза, че татко никога не заговаряше за такива неща; той никога не задаваше въпроси за мама, а леля Ема винаги го разпитваше, когато татко го нямаше.

Всичко това оказваше особено влияние върху Бъни. Точно както татко си имаше своя касетка в банката, в която можеше да вникне само той, така и Бъни си имаше тайно място в ума. Външно беше весело и искрено дете, макар и малко надраснало годините си, но през цялото време водеше двойствен живот: събираше впечатления оттук-оттам и ги скриваше, както катеричката крие орехи, за да може по-късно да ги отвори и изгризе. Някои орехи бяха добри, а други лоши, и Бъни се научи да ги разпознава и да изхвърля лошите.

Едно нещо беше ясно; и мъжете, и жените правеха нещо, но бяха в заговор да крият това, което правят. Това беше тъмно кътче в живота, загадъчно и дори омразно. Отначало Бъни се държеше честно спрямо баща си и не се опитваше да открие това, което баща му не искаше той да узнае. Но това не можеше да продължи безкрайно, защото умът автоматически се мъчи да разбере. Не само поради това, че птичките, кокошките и кучетата на улицата подсказваха някои неща; не само поради това, че всяко улично момче знаеше и беше жадно да му обясни, а поради това, че самите възрастни с глупостта си непрекъснато повтаряха неща, които не можеше да не се разберат. Леля Ема бе твърдо убедена, че всички жени тичали подир татко, мъчили се да го оженят за себе си или „го гледали с влюбени очи“ — тя си имаше много такива изрази. И татко винаги проявяваше странно смущение, когато се показваше малко по-любезен с някоя дама; като че ли се опасяваше да не би Бъни да сподели подозренията на леля Ема. Но истината беше, че Бъни се дразнеше от леля си и се научи да отбягва въпросите й и да не й казва какво е рекъл татко на хубавата дама в хотела в Лобос Ривър и дали тя е обядвала с тях или не. Това светско изкуство Бъни научи бързо, но през цялото време тайно се бунтуваше. Защо не могат хората да говорят открито? Защо трябва да се преструват, да шушукат и да те карат да се чувствуваш неудобно?