Ъптон Синклер
Петрол (207)

VIII

Съмна се и те отидоха в болницата. Нищо не беше се променило. Пол лежеше и дишаше тежко и Рут седеше край леглото с вперени в него очи и стиснати ръце. Тя беше само още по-бледа и устните й постоянно трепереха. Медицинската сестра я помоли да отиде да си почине, но тя поклати глава. Не, била свикнала да гледа болни — тя е също медицинска сестра. Другата й отговори, че всички медицински сестри спят, когато могат. Но не, моля… — Рут искаше да остане там.

Хирургът дойде отново, но не можеше да направи нищо. Само времето щяло да покаже. Бъни го повика настрана и го попита какви са надеждите. Нищо не можело да се каже. Ако Пол бил на поправяне, най-напред щял да дойде в съзнание. Ако бил на умиране, може би щял да получи менингит или емболия на мозъка.

Рейчъл каза, че трябвало да се съобщи на семейството му. Затова Бъни изпрати телеграма до Ейбъл Уоткинс в Парадайз, като му съобщи да вземе кола за негова сметка и да доведе семейството. Той се подвоуми дали е длъжен да телеграфира на Илай, но реши да не го прави. Старият Уоткинс можеше да му съобщи, но Бъни щеше да се води само от това, което би пожелал Пол. След това взе сутрешните вестници и прочете ликуващите съобщения за събитията от предната вечер: на червените бил даден необходимият урок и законът и редът в пристанището били възстановени.

Това беше сутринта в деня на изборите: кулминационната точка на една кампания, която беше като дълъг кошмар за Бъни. Сенаторът Ла Фолет я бе водил с подкрепата на социалистите и главна тема бяха петролните кражби: подведените под отговорност изобличители на престъплението срещу престъпниците, които бяха на власт. Отначало изобличителите наистина бяха имали известен успех, хората като че ли взимаха всичко това присърце. Но врагът, само чакаше удобния момент, за да нанесе своя удар. През последните три седмици на кампанията той хвърли в борбата резервите си и те бяха като облак от стършели — небето потъмня от рояк жилещи, парещи, отровни лъжи!

Това бяха, разбира се, парите на Върнън Роско и на другите петролни магнати; плюс парите на банкерите и интересите на властвуващите и на протежираните индустриалци — всички онези, които имаше какво да спечелят с купуването на правителството или да изгубят, ако не успеят да го купят. Още една кампания за петдесет милиона долара и във всяко село и паланка, във всеки район на всеки град или градче имаше комитет за упражняване на терор. Големите централни фабрики, където го произвеждаха, бяха във Вашингтон и Ню Йорк и производството им се разпращаше на едро по цялата страна и се разпространяваше по всички възможни пътища — чрез вестници, брошури, масови събрания, паради, музики, фойерверки и факли, радиото и киното. Ако червеният разрушител Ла Фолет бъдел избран, цялата индустрия щяла да замре и работниците щели да останат без работа; затова гласувайте за силния, мълчалив държавник, този голям, мъдър и с благородни мисли приятел на обикновените хора, известен като „Предпазливия Кал“. И сега, когато Пол лежеше и береше душа, навън имаше снежна буря от бюлетини, които засипваха страната, близо хиляда на всяка секунда. Волята на обикновените хора ставаше известна.