Ъптон Синклер
Петрол (202)

III

Те намериха мировия съдия на другата сутрин, а след това довършиха огледа на ранчото, върнаха се в Ейнджъл сити и направиха постъпки за плащане на първоначалната вноска срещу покупната цена. След това изпитаха трепета да съобщят на приятелите си, че са се оженили — изключително в интересите на трудовото училище, разбира се, и за да избегнат скандали в буржоазния печат!

Бъни отиде да види Рут и да каже на нея; и колкото да е странно, това го смущаваше. Бърти и Ви му бяха втълпили мисълта, че Рут била влюбена в него от десет години, сега пък и Рейчъл беше сигурна в това, а тези жени досега бяха винаги излизали прави, когато говореха една за друга! А имаше и един факт, който не беше споменал пред Рейчъл: когато се връщаше от Париж, известно време се беше колебал дали на Рейчъл или на Рут да предложи да стане негова жена! Той дълбоко обичаше и Рут със същото тихо, спокойно чувство, което тя проявяваше към него. Но лошото беше, че Пол беше между тях. Рут беше привързана с железни вериги към брат си, а това означаваше и към комунистическото движение, и Бъни трябваше да се пребори с тази проблема още веднъж.

Рано или късно трябваше да реши и да си заеме мястото в едната партия или в другата. Дали ще се бори за свалянето на капитализма с бюлетина или с „пряка акция“? Едно поне беше станало ясно за Бъни — окончателното решение зависеше от капиталистическата класа. Тя се готвеше за нова война, а това значеше болшевизъм във всички воюващи страни в края на войната, ако не и още в началото. Социалистите щяха да се помъчат да предотвратят тази война и ако не успееха, работата щеше да бъде свършена по начина на Пол, от Третия интернационал. Но засега темпераментът на Бъни го влечеше към социалистите. Той не можеше да проповядва насилие! Ако без него не можеше да се мине, нека започне другата страна!

Каквото и да си беше помислила или почувствувала Рут, когато Бъни й съобщи, че се е оженил, тя не прояви признаци на друго чувство, освен на радост. Каза, че го очаквала: Рейчъл била много мило момиче и напълно споделяла идеите му, което било най-главното. След това му каза, че Пол щял да се върне утре и да говори на едно събрание. Неговите поддръжници успели много тактично да му осигурят възможността да говори в работническия клуб и така щял да може да разкаже на работниците онова, което видял в Русия. Бъни и Рейчъл трябвало да дойдат да го чуят. Бъни каза, че ще отидат.

Това беше неделята преди изборите, краят на една дълга политическа кампания. Работниците бяха слушали безкрайни призиви да дадат гласовете си, но това беше нещо друго, много по-важно от всякакви предизборни проблеми. Колкото и враждебно да бяха настроени „работническите водачи“, те не можеха да задържат редовите хора да устоят пред привлекателността на онова чудо, което ставаше на другия край на света една огромна страна, където работниците управляват и създават свои собствени закони и своя собствена култура. Пол беше видял всичко това. Неговите думи бяха живи, той рисуваше картините и те оживяваха пред очите им: червената армия, червените училища, червените вестници, белия терор и съпротивата срещу капиталистическата обсада на един фронт от десет хиляди мили.

О, как се разбесня капиталистическият печат на следния ден! Той не беше съобщил предварително нищо за събранието, но сега публикува протести срещу него с яростни уводни статии. „Червените“ на Ла Фолет били достатъчно лоши, но това вече било нетърпимо: на един отявлен московски агент, който е бил екстерниран от Франция, да се позволи да изнесе събрание в Ейнджъл сити и да подбужда профсъюзите към червен бунт и въстание! За какво съществува полицейското управление? Къде са били патриотичните организации, Американският легион и другите представители на закона и реда?

Бъни се обади на Рут на следната сутрин: искал да се срещне с Пол, за да поговорят за бъдещото училище. Рут му каза, че Пол отишъл на пристанището във връзка с организиране на събрания пред докерите. Тези хора провели голяма стачка, докато Бъни бил в чужбина, и изкарали пълен курс по капиталистическо управление. Шестстотин от тях били прибрани от улицата заради единственото престъпление, че марширували и пеели, и били натъпкани в килии със затворена вентилация, за да ги накарат да млъкнат. Двадесетина от ръководителите били изпратени след това в щатския затвор с присъди от десет-двадесет години за „престъпен синдикализъм“. Така че останалите трябвало да са вече достатъчно подготвени да слушат за комунизъм и за това, че работниците трябва да завладеят капиталистическата държава. Същата вечер щяло да има и забава в залата на „Индустриалните работници на света“ на пристанището; щяло да има музика и закуски и Пол мислел, че това щяло да бъде добър случай да се запознае с водачите. Бъни й каза, че той и Рейчъл щели да ходят в Бийч сити и можели да минат и да вземат на връщане Пол със себе си.