Ъптон Синклер
Петрол (201)

II

Здрач забули тази долина на нови мечти, а отвъд пътя хълмовете потънаха в пурпурни сенки.

— Сега само едно нещо ме безпокои в нашия план: страхувам се да не стане скандал.

— Какво искаш да кажеш?

— Ние двамата сме постоянно заедно, пътуваме, липсваме през нощта.

— О, Бъни, какви глупости!

— Не, аз наистина се безпокоя. Казах на Питър Нагл, че ще трябва да се придържаме към буржоазния морал, а започваме зле. Моята леля Ема има буржоазни разбирания, а тя не би одобрила това, нито пък майка ти. Трябва да отидем и да се оженим.

— О, Бъни! — Рейчъл се взираше в него, но беше твърде тъмно, за да види дали в очите му играят пламъчета. — Шегуваш ли се?

— Рейчъл — каза той, — би ли направила тази жертва, за да запазим доброто име на нашата институция?

Той направи стъпка към нея, а тя промълви със запъване:

— Бъни, ти… ти не го казваш сериозно, нали?

— Аз наистина не виждам друг начин.

— Не, Бъни!

— Защо не?

— Защото… ти не би искал да се ожениш за еврейка.

— Боже мой!

— Не ме разбирай зле, аз се гордея с моя народ. Но всички твои приятели биха го сметнали за грешка.

— Моите приятели, Рейчъл? Но кои, по дяволите, са мои приятели… освен тези от радикалното движение? А къде щеше да бъде радикалното движение без евреите?

— А сестра ти, Бъни?

— Сестра ми не ми е приятел. Нито ме е питала, когато си е избирала съпруг!

Рейчъл стоеше и нервно кършеше пръсти.

— Бъни, наистина ли… не говориш ли така само поради някакъв импулс?

— Е, да, предполагам, че е импулс, но импулс, който съм усещал много пъти.

— И няма да съжаляваш?

Той се засмя:

— Това зависи от твоя отговор.

— Престани да се шегуваш, моля те, ти ме плашиш. Не искам да ти позволя да направиш грешка. Това е страшно сериозно!

— Но защо го взимаш по този начин?

— Не мога иначе: ти не знаеш какво чувствува една жена. Не искам да направиш нещо само поради някакъв порив на великодушие, а после да се чувствуваш обвързан и да не бъдеш щастлив. Ти не би трябвало да се ожениш за някаква си експлоатирана работничка.

— За бога, Рейчъл, моят баща е бил мулетар.

— Да, но ти си англосаксонец и някога твоите деди са се гордеели със себе си. Ти трябва да се ожениш за висока, руса жена, която ще запази хубостта си цял живот и ще бъде светска жена. Еврейките раждат две-три деца и стават дебели, и ти няма да ме харесваш.

Той избухна в смях:

— Аз съм присъствувал на сватбите на някои от тези високи, руси англосаксонски жени и свещеникът произнася много тържествено: „С този свещен съюз присъствуващите двама души сега ще бъдат свързани. Ако някой може да посочи справедлива причина, поради която те не могат да бъдат законно свързани, нека я каже сега или в противен случай завинаги да си мълчи“.

— Бъни — помоли го тя, — аз се мъча да видя фактите такива, каквито са.

— Добре, мила, щом трябва да бъдем сериозни, знай, че никога не съм обичал руса жена. И двете, с които съм живял, бяха чернооки като тебе. Изглежда, че природата се старае да събере противоположностите. Предполагам, че знаеш за Ви Трейси?

— Да.

— Е добре, Ви беше хубава и ще запази хубостта си, за нея това е занаят. Но, както виждаш, това не ме направи щастлив, тя ме заряза заради някакъв румънски княз.

— Защо, Бъни?

— Защото не исках да напусна радикалното движение.

— О, как мразех тази жена!

В обикновено спокойния глас на Рейчъл прозвуча мелодраматична нотка и Бъни се изненада:

— Мразеше ли я?

— Бих могла да я удуша!

— Защото те удари ли?

— Не! Защото знаех, че се мъчи да те откъсне от движението, и бях почти сигурна, че ще успее. Тя притежаваше всичко, което аз нямах.

Бъни мислеше: „Колко чудно наистина. Ви го беше разбрала, а той не! О, тези жени!“ На глас той учтиво каза:

— Не, тя не притежаваше съвсем всичко!

— Какво има у мене, Бъни? Какво съм аз за тебе?

— Ще ти кажа… Толкова ми е омръзнало да ми се карат. Не можеш дори да си представиш — целият ми живот, откакто съм почнал да мисля самостоятелно, бе изпълнен със спорове с хората, които ме обичаха или мислеха, че имат право да ме ръководят. Не можеш да си представиш какво чувство на мир ме обзема, когато си мисля, че ще бъда с тебе: то е все едно, че потъваш в хубави меки възглавници. Колебаех се, защото, разбира се, не мога да бъда много горд от епизода с Ви Трейси, пък и не знаех дали би взела един мъж от втора ръка… дори всъщност трета ръка, защото имаше и едно момиче, когато бях в гимназията. Разказвам ти за моите недостатъци, за да се компенсират с твоето надебеляване.

— Бъни, другите жени не ме интересуват… те винаги ще те дебнат, разбира се. Аз мразех госпожица Трейси, защото знаех, че е егоистка, и се страхувах, че ще го разбереш много късно и ще бъдеш нещастен. Така поне казвах на себе си, но струва ми се, че всъщност бях заслепена от ревност.

— Рейчъл, значи, ти ме обичаш?

— Като че ли е възможно някоя жена да не те обича! Въпросът е дали ти ме обичаш.

— Да, аз наистина те обичам!

— Но, Бъни… — гласът й сякаш се пресече. — Ти не го показваш!

Тогава той разбра, че е загубил сума време. Трябваше да направи само още една стъпка, да я прегърне, и ето — тя ридаеше на рамото му, като че ли сърцето й се късаше:

— О, Бъни, Бъни! Да го повярвам ли?

Тогава, за да я накара да повярва, той започна да я целува. Тя винаги беше такава улегнала и благовъзпитана дамичка, толкова делова в редакцията и така нататък, че той изпитваше страхопочитание пред нея; но сега откри, че и тя бе съвсем същата, като останалите, които го бяха обичали: щом се увери, че може да се отпусне, че това не е грешка или лудешки сън, тя се притисна към него, сякаш замаяна от щастие, като хем се смееше, хем плачеше. И докато я целуваше, чувството му се примесваше със спомена за това, колко смела е била, колко лоялна и честна; да, наистина си заслужаваше човек да направи щастливо такова момиче! Да смесиш любовта с тези други чувства като че ли не представляваше опасност! А и тя беше не по-малко пламенна, отколкото бяха Юнис или Ви, ни най-малко по-улегнала и сдържана.

— О, Бъни, толкова много те обичам! Толкова те обичам! — шепнеше тя в мрака и прегръдките й говореха повече от нейните думи.

— Мила Рейчъл — каза той с лек, щастлив смях, — ако наистина се чувствуваш така, да отидем да намерим някой свещеник или мирови съдия.

Тя отговори:

— Глупости, Бъни! За мене е по-важно, че ме обичаш и че мога да те обичам. Какво ме интересуват свещениците и съдиите!

Той я притисна още по-силно и устните им се сляха в дълга целувка. Ако тя се опиташе да изрази още някакво съмнение, той щеше да заглуши думите, щеше да намери начин да я убеди! А какъв по-хубав кът за любовта им от този тайнствен лес, място на тяхната бъдеща работа? Да, сега трябваше да купят парцела, независимо от недостатъци на почвата! Той ще им бъде любимо убежище и след години, когато младежите ще си устройват игри и празненства в тази горичка, Бъни и Рейчъл ще ги гледат с таен трепет в душите си. Та нима не в древни дъбови гори са били извършвани мистични обреди, давани обети и призовавани свети сили!