Ъптон Синклер
Петрол (20)

III

Това беше морална проблема, която Бъни се мъчеше да разреши за себе си: дали Пол Уоткинс беше луд, ако се съдеше по държането му? Ако беше така, то и Бъни трябва да е малко нещо побъркан, защото държането на Пол му беше направило огромно впечатление и не можеше да не мисли за него. Беше отдал почит към честността на Пол, като реши, че той, Бъни, ще си позволи лукса да не бъде лъжец, дори за най-дребни неща. Освен това срещата му с Пол накара Бъни веднъж да си даде сметка колко лек е неговият живот. Още на другата сутрин, щом отвори очи, потънал в дебелия мек дюшек на хотелското легло с тежките му ленени чаршафи, толкова гладки и бели, и топлите му одеяла, меки като пух, на червени ивици с цвета на зрели ягоди, първата му мисъл бе: как ли е спал тази нощ Пол без легло и завивки? Дали не е спал на земята? А бабата на Бъни, ако го видеше дори само да седне на земята вечер, би извикала: „Ще изстинеш до смърт!“ Долу пък, в просторната трапезария на хотела, мисълта, че Пол може да не е хапнал нищо, развали вкуса на грейпфрута с трошен лед, оризовите пуканки с тлъст каймак, бекона с яйца и пшеничните пърженки с кленов сироп. Пол сигурно щеше да гладува, защото беше твърде горд, за да приеме храна, която не е спечелил, и някакво странно своенравие накара Бъни всред всичките удобства да закопнее за този ревностен отшелник, който бе презрял плътта!

На другата сутрин след срещата у Гроарти Бъни бе седнал под една палма пред хотела с надеждата, че Пол може да мине оттам. Вместо него дойде госпожа Гроарти и съпругът й, водещи със себе си господин Дъмпери и последвани от господин и госпожа Бромли с техните временни приятели евреите-шивачи. Това бе делегация на „средните парцели“, която обясни, че са продължили разискванията до един часа през нощта и че са решили да развалят общото споразумение и всеки сам да решава какво да прави; сега собствениците на „средните парцели“ искали да сключат договор с татко. Бъни им каза, че татко е отишъл на петролното поле с геолога, но че могат да го почакат. Бъни обаче знаел колко категоричен е татко за оконтурващите сондажи, тъй че нямало вероятност да сключи договор за малък периметър.

След това Бъни седна на пейката до госпожа Гроарти с намерение да узнае дали й се е обадил Пол. Бъни й призна, че е направил нещо много нередно предната вечер: не заключил вратата на кухнята, след като надзърнал към верандичката. Верен на решението си да казва самата истина, каза й, че някой влязъл в кухнята и взел храна; Бъни обещал да не казва името, но това било някой много гладен и той го съжалил. Ако госпожа Гроарти би му позволила… и той извади кесийката си.

Госпожа Гроарти засия от удоволствие пред деликатността на аристокрацията: тя съвсем се бе влюбила в това странно момченце, което бе толкова хубаво наглед, с чувствени и червени устни като на момиче, а същевременно с маниери на някой възстар маркиз или нещо подобно, както беше виждала такива хора на кино. Тя отказа парите, като в същото време си мислеше колко жалко беше, че не бе спечелила богатство по-рано в живота си, та да бяха могли и нейните деца да носят такива хубави дрехи и да се научат да се изразяват с такава старинна елегантност.

Подир два-три дена, когато обикаляше из „полето“ и гледаше разни интересни неща, Бъни мина случайно край къщата на Гроарти и видя бъдещата „кралица на петрола“ да храни зайците си.

— А, момченце! — обади се тя и когато Бъни се приближи, каза: — Имам писмо от Пол!

— Къде е той? — извика Бъни възбудено.

— Писмото му е пуснато в Сан Паоло. Но пише да не го търсим, защото пътувал с „автостоп“ и ще е заминал.

— А как е той?

— Пише, че бил добре и да не сме се безпокоили за него. Бедното момче, праща ми четвърт долар в пощенски марки, да ми плати храната, която взел! Казва, че спечелил парите!

Сълзи потекоха по пълните страни на тази дама и Бъни научи мъчния урок, че човешката природа е сложно нещо, така че същата тази дебела дама може в един момент да бъде алчна хиена, а в друг — „матер долороза“.

Двамата седнаха върху кафез със зайци и се разприказваха. Бъни разказа на госпожа Гроарти как се бе случило всичко и му олекна, като освободи съвестта си от този товар. На свой ред госпожа Гроарти му разправи за семейството Уоткинс, за това как са се преселили от Арканзас, когато госпожа Гроарти била момиче, като пътували по старовремски — с фургон; преди това, като пеленаче, била доведена от планините на Тенеси. Имотът им в Парадайз бил стопанство за кози с извор в каменистата долинка; само един-два акра били обработваема земя, но за част от нея водата за напояване се вадела с ръчна помпа. Това било пустинна област и тя не можела да си представи как биха карали без помощта на Пол; щяла да им прати малко пари от тези, които ще получи от договора, но не знаела дали Ейбъл — нейният брат и баща на Пол — ще приеме нещо от нея, толкова побъркан бил с неговата религия.

Бъни попита дали винаги се е „търкалял“, а тя му обясни, че по-рано не е правел такова нещо и започнал да го прави едва от няколко години. Що се отнасяло до госпожа Гроарти, когато се омъжила за сегашния си съпруг три години преди това, тя намерила дом с истинска вяра, която не била променяна от векове; това била удобна вяра, която оставяла човек на мира и не го влудявала с разни нови приумици и делене на секти. Те имали чудесна църква в Бийч сити и отец Патрик имал такова добро сърце и силен прекрасен глас… бил ли е Бъни някога в католическа черква? Бъни отговори, че не е бил; и може би госпожа Гроарти щеше да спечели хубав и богат нов последовател, ако не бе точно тогава така жестоко изкушена от земните съблазни.

Да, сатаната я беше довел там и накарал да седне върху кафеза за зайци и й показваше всички блага на земята! Точно отсреща, на булевард „Лос Роблес“ №5743, синдикатът „Кауч“ бе опънал голяма палатка, облепена с червени надписи, и цял ден идваха автомобили с хора, които купуваха акции по десет долара едната. Групата на госпожа Гроарти със „средни парцели“ още не била сключила договор, както тя обясни; те получили няколко предложения, най-доброто от които било от Слайпър и Уилкинс — дали Бъни е чувал нещо за тези посредници? И дали татко бил наистина сигурен, че най-добри изгледи за откриване на петрол имало на северната страна? Госпожа Гроарти и съпругът й възнамерявали да вложат получените в брой пари, когато им ги платят, в акции на „Юрика Пит“ — петролна компания „Юрика“, която обещавала бързо да прокара сондажи на северния склон. Тогава Бъни изведнъж си спомни предупреждението на татко: „Пази се от хора, които те вземат за петролен сондаж и се мъчат да изпомпат нещо от тебе!“