Ъптон Синклер
Петрол (199)

VII

Резултатът от разискванията бе, че никой от тях не беше сигурен, че това начинание ще има успех, но всички млади бяха готови да се заловят да помагат, щом Бъни е решил да се опита. Тогава Бъни каза, че вече бил търсил място с добра земя и изобилна вода, някъде на около петдесет мили от Ейнджъл сити; щял да направи първата вноска веднага щом получи пари, а междувременно можели да обмислят подробностите. Щял да я ръководи три години сам той, докато институцията стъпи на крака, и ако се окаже възможно да се създадат добра дисциплина и морал, можело да преминат към самоуправление, като той щял да дава пари, които да се изразходват разумно. Щели да бъдат необходими учители, организатори, търговски ръководители, така че за всички щяло да има работа.

Междувременно Бъни трябваше пак да се върне към разправиите с адвокатите и да се опита да спаси колкото е възможно повече от наследството. Това означаваше дълги спорове с Бърти, защото техните отношения бяха изострени и се влошаваха всеки ден. Върн настояваше, че „Рос Оперейтинг“ трябва да има средства, за да посреща текущите си разходи — дали искат той да извърши оценката на акциите и да принуди наследниците да съберат сумите или пък да откупи правата върху петролното поле Рос младши, единствения актив на „Рос Оперейтинг“ с изключение на иска спрямо застрахователните дружества? Върн можеше да прави каквото си иска, защото директори на концерна бяха той и неговите доверени ръководители. Предлагаше им да образува друг концерн „Парадайз Оперейтинг Къмпапи“, с други доверени ръководители като директори, като поеме върху себе си договора, чийто срок на действие изтичаше след двадесет години и щеше да донесе кой знае колко много милиони долари срещу шестстотин хиляди!

Те не се съгласиха.

— Добре тогава — каза Върн, — правете каквото знаете.

Бърти прие предизвикателството и размени дълги телеграми със съпруга си в Париж, след което посети разни свои богати приятели — за да направи неприятното откритие, че хората, които имат шестстотин хиляди долара в брой, правят твърде големи проучвания преди да ги похарчат, а освен това искат да извлекат цялата изгода за себе си. Бърти положи много труд и грижи, но това, което най-много я вбесяваше, беше, че не може да върши всичко това само за себе си, а трябва да го прави за всички наследници и от това се ползуват невежият Бъни и безсрамната Ализ. Тя направи предложение, на което адвокатите на безсрамната Ализ излязоха с друго предложение, и Бърти заяви, че те били по-големи крадци и от Върн.

„Рос Консолидейтед“ имаше нужда от пари и Върн се канеше да направи оценка на имуществата и по този начин да притисне наследниците до стената и да ги ограби докрай. Малко след това той им направи предложение — за тази румънска концесия, в която татко беше вложил един милион и четвърт долара в брой. Върн предлагаше да изкупи участието му за същата сума и необходимите документи бяха изготвени: всички наследници трябваше да дадат съгласието си за продажбата и го дадоха, след което съдът трябваше да одобри това предложение. Това означаваше бавене, а междувременно наследниците не можаха да устоят на задължението си да оценят акциите на „Рос Консолидейтед“, а тези акции трябваше да се разпродадат. Парите от румънската концесия трябваше да спасят положението, но, за ужас на адвокатите, съдът отказа да даде съгласието си. Трябвало да се уредят някои технически въпроси: съдът поставил под въпрос пълномощията на адвокатите на госпожа Ализ Рос и поискал личния й подпис, заверен във Франция. Накратко казано, наследниците не можаха да осигурят необходимите средства навреме и Върнън Роско бе този, който откупи „Рос Консолидейтед“ на безценица.

О, как беснееше и кълнеше Бърти — като истинска дъщеря на мулетар! Върн, тази мръсна свиня, ги изиграл! Не му стигало това, че откраднал ценните книжа на татко, ами ги мамил през цялото време и накарал едного от подкупните си съдии да забави решението, за да може да заграби още! Бърти заплашваше, че ще вземе револвер и ще отиде в кантората му да го застреля като куче; но това, което наистина направи, бе да се нахвърли срещу брат си, който бил такъв глупак, че превърнал в свой смъртен враг най-силния човек, когото познавали.

Това беше за тях добър урок. Те решиха да се измъкнат от клещите на Върн, да се освободят от всичко, което той контролираше. Татко беше вложил близо милион в концерна, наречен „Англо-Калифорния“, който трябваше да се заеме с разработването на голямата мосулска концесия; адвокатите на Ализ получиха предложение за тези акции, но то предвиждаше изплащане на вноски и Бърти не се съгласи на това, а адвокатите не бяха съгласни със сумата, предложена от Върн в брой, и Бърти беше в ужас, че Върн пак може да направи някакъв фокус — да организира една „Англо-Калифорния Оперейтинг Къмпани“, да й отстъпи мосулската концесия и да прибере всички печалби!

Сред цялата тази бъркотия Бъни получи писмо от Ализ. Тя била сигурна, че той нямало да позволи ужасните парични неприятности да се изпречат между тях и да нарушат свещената им връзка, спомените за скъпия Джим. Ализ ходила при любимия си медиум, веднага след връщането си в Париж, на третия сеанс Джим се „явил“ и оттогава тя взела стенограф да записва думите му. Тя му бе изпратила обемиста папка, голяма колкото препис от съдебно дело, вързана елегантно по женски със синя панделка. Ализ се надявала, че Бъни е бил при някой медиум и ще й съобщи какво е казал скъпият Джим в своя стар дом.

Бъни прегледа папката и усети някакъв странен трепет. Имаше цели страници със сантиментални глупости за този щастлив брак, за тази страна на блаженството, с ангелски крила и музика от арфи, и „съобщи на моите мили, че съм с тях и сега съм по-мъдър и моят мил Бъни трябва да знае, че разбирам и прощавам…“ — всичките глупости, които можеха да дойдат от съзнанието или подсъзнанието на една сантиментална възрастна жена или някакъв, мошеник-медиум. Но след това имаше нещо, което накара младия човек да задържи дъха си: „Искам моят мил Бъни да знае, че му говори наистина баща му, та нека си спомни човека, който закупи всички земи за нас, и че той имаше два златни предни зъба, и Бъни каза, че някой ще му ограби гроба“. Как, в името на всички магии, можеше някакъв медиум в Париж да знае тази шега, която Бъни беше казал на баща си във връзка с господин Хардейкър, посредника, който беше купил за тяхна сметка земите в Парадайз, Калифорния?

По дяволите, това беше нещо, което можеше да накара човек да се замисли! Възможно ли беше наистина татко да не си е отишъл завинаги, а да е изчезнал само някъде и да може отново да влезе във връзка с него? Бъни отиде да се поразходи и да помисли върху това. По улиците на Ейнджъл сити гърмеше по радиото гласът на Илай Уоткинс. Храмът на Илай беше претъпкан денем и нощем от десетки хиляди хора, стекли се да видят пророка, който бил носен по морето от ангели и донесъл като доказателство перо от крилете им. Цяла Калифорния слушаше гласа на Илай, който прогласяваше древното обещание:

„Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим“.