Ъптон Синклер
Петрол (198)

VI

Какво мислят те по този въпрос? Хаим Мензис, както винаги, взе думата пръв. Може би засегнат от намека за тютюна, той каза, че всичко това му приличало на колония. А една колония няма да се промени само с това, че ще бъде наречена трудово училище, една колония била най-лошата клопка, която може да бъде сложена на движението:

— Вие събирате хора, които ще живеят отделно, различно от останалите работници, и дали живеят добре или не (а те няма да живеят добре), през цялото време ще мислят за нещо друго, а не за класовата борба вън в света.

— Това е вярно — каза Бъни, — но ние няма да сме така далеч от света и целта на нашето обучение няма да бъде колонията, а движението вън и как да му се помогне.

— Хората, които ще помагат на движението, трябва да бъдат в него по всяко време. Отдели ги само за един месец, и те не са вече същите, дай им по-лека работа, и те не са вече работници!

— Но тази работа няма да бъде така лека, другарю Хаим…

— Чуйте го! Той иска да събере фини млади госпожици и господа от училищата и да ги накара да живеят живот, който не би бил лек дори за работниците.

— Трябва да си признаете, Бъни — обади се Хари Сигър. — Вие искате да основете фино, вежливо заведение, където всички момчета и момичета ще бъдат облечени като в романа на Уилям Морис. Те ще работят усърдно известно време, но никога няма да бъдат производителни и ако наистина ще строите сгради или ще отглеждате плодове и зеленчуци, ще ви трябват редовни работници със здрави ръце. Аз зная, защото сега берем орехите.

— Аз не искам вежливо заведение — каза Бъни. — Искам училище, в което хората ще се подготвят за класовата борба; и ако не можем да постигнем дисциплина по друг начин, какво ще кажете за това като част от курса: всеки ученик се задължава да прекара в затвора не по-малко от тридесет дни.

— Така те искам! — извика Питър Нагл. — Сега започна да говориш!

— Какво ще трябва да направи — да наруши правилника за движението? — попита Хаим саркастично.

— Ще отиде например в Ейнджъл сити и ще участвува в някоя стачка. Или ще устройва социалистически събрания по кръстопътищата, докато го арестува някой полицай. Няма, защо да ви обяснявам аз как може човек да бъде арестуван в класовата борба, другарю Хаим.

— Да, но може да попадне на съдия, който няма да разбере училищния ви правилник и да издаде присъда за шест месеца.

— Е, ще трябва да се рискува; важното е, че никой завършил училището няма да се смята добре школуван социално, докато, той или тя, не е бил в затвора най-малко тридесет дни за участие в класовата борба.

— А учителите? — запита Грегор Николаев.

— За учителите веднъж на всеки три или пет години!

— А основателят? Колко често трябва да лежи основателят? — крещеше развеселено Питър.

Дан Ървинг каза, че основателят трябвало да чака, докато се отърве от парите си.

Пререканията продължиха. Може ли човек да заинтересува младежите в самодисциплината? Нямаше ли опасност да не се постигнат добри резултати, ако изискванията са твърде меки, или пък да се попречи за набирането на учащи се, ако са твърде високи? Бъни, младият идеалист, беше за поставяне на високи изисквания, а Хари Сигър каза, че хората по-лесно биха се съгласили да умрат, отколкото да живеят без тютюн. Освен това той искаше да знае какво щяха да правят с комунистите. Хари не беше вече политик, а социалреволюционер и само чакаше деня за действие. Независимо от това какво биха желали, членовете на социалистическата партия не можеха да държат учащите се болшевики извън училището, пък дори и да успееха да направят това, идеите им щяха да проникнат сами.

Бъни отговори, като издигна своя идеал за свободата на мисълта. Защо учащите се да не се занимават сами с образованието си и сами да вземат решенията си? Нека учителите да дават сведенията, които им се искат, а след това учащите се да се оставят сами да си ги изясняват — всяка класна стая свободна трибуна и никаква търпимост, освен към научното дирене и свободата? Всички бяха готови да се съгласят, че не би имало смисъл да се основава сектантска институция и да се проповядват едни доктрини, които да изключват другите. Освен това ще трябва да има по един привърженик на всяка доктрина да я излага честно. И тогава Бъни ги сложи натясно:

— Хаим, бихте ли се съгласили Хари да разясни своите идеи във вашия клас? А вие, Хари, бихте ли дали на Хаим възможност да говори?

И Бъни виждаше своята задача — да бъде арбитър, който да предотвратява тези воюващи фракции да не се задърпат за косите.

Тогава скептичният Хаим попита:

— Искам да зная как ще разрешите проблема с пола?

Бъни призна, че това го тревожи:

— Може би ще трябва да се придържаме към буржоазния морал.

— О, господи! — извика Питър Нагл. — Нека буржоазията започне!

Джейкъб Мензис, студентът, тъкмо бил чел книга за Ръскин, старата социалистическа колония в Тенеси. Там именно проблемата за пола провалила тази колония, заяви той, а баща му допълни:

— Тази проблема ще провали всяка колония, съществуваща при капитализма. Има само един начин, по който може да накараш един мъж да живее с една жена през целия си живот, и той е да ги затвориш заедно в къщи и да не ги пускаш да излизат навън. Но ако ги оставиш да се събират с други двойки, мъжът веднага ще открие, че иска друга жена, а не тази, с която живее.

— Но тогава — каза Дан Ървинг — според буржоазните закони те се развеждат.

— То се знае! — отговори Хаим. — Но не и в социалистическа колония! Ако се прилага такова нещо в една колония, тя ще представлява гнездо на свободна любов и вие веднага ще се окажете на първите страници на вестниците и американският легион ще пристигне и ще ви разбие муцуните!