Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Oil, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Белчев, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ъптон Синклер. Петрол
Художник: Иван Кьосев
Редактор: Сидер Флорин
Худож. редактор: Пеню Чалъков
Техн. редактор: Катя Куюмджиева
Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев
Оформяне: Иван Иванов
Коректор: Мариана Бисерова
Формат 84/108/32.
Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.
Тираж 25 145. Тем. №39.
Дадена за набор на 27.V.1969 г.
Излязла от печат на 30.III.1970 г.
Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София
Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН
Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.
Цена 2,82 лева.
История
- —Добавяне
V
Рейчъл беше публикувала кратка статия за завръщането на Бъни от чужбина и цитирала думите му, че имал намерение да употреби наследството си в полза на работническото движение. Това изказване привлече вниманието на една блестяща млада журналистка, която написа духовита статия:
ЧЕРВЕН МИЛИОНЕР СПАСЯВА ОБЩЕСТВОТО
И изведнъж се оказа, че голям брой хора имали идеи как да се спаси обществото и всички искаха да се срещнат с Бъни и го причакваха във фоайето на хотела. Един открил сигурно лекарство против рака, друг — перпетуум-мобиле, машина, която наистина работела; един искаше да отглежда жаби заради бутчетата им, друг — скунксове заради кожата им. Имаше десетки, които искаха да предотвратят следващата война, а неколцина искаха да основат колонии; имаше мнозина, които предлагаха различни начини за докарването на социализма, няколко велики поети и философи с ръкописите им и един, на когото се явил сам бог — носителят на божието откровение беше повече от една глава по-висок от Бъни и съответно широк в раменете и, извисил се над него, със страхопочитание му шепнеше, че думите, които бог изрекъл, били записани и заключени в огнеупорна каса и нито едно човешко око не ги е видяло, нито някога ще види. Неколцина други му писаха, че не били в състояние да го посетят, защото несправедливо били затворени в лудницата, но ако Бъни ги освободи, щели да съобщят своите открития на света чрез него.
Имаше още един „въртоглав“ и името му беше Дж. Арнолд Рос, вече без „младши“. Той имаше план, който дълго време беше въртял в главата си, и сега свика приятелите си, за да види как ще реагират. Старият Хаим Мензис, който от дълги години беше в движението и познаваше почти всичките му грешки; Хаим работеше, както винаги, в една шивашка работилница и посвещаваше свободното си време да урежда събрания. Джейкъб Мензис, бледият студент; Джейкъб беше учителствувал една година, но го откриха и сега беше застрахователен агент. Хари Сигър, който отглеждаше орехи и по този начин се спасяваше от бойкоти. Питър Нагл, който помагаше на баща си да поддържа водопроводна работилница само с членове на профсъюза в града, който се бореше против профсъюзите и каквото спечелеше, харчеше за издаване на евтино месечно вестниче в четири страници, осмиващо бога. Грегор Николаев, който беше изпълнил задължението си към социализма, като работи една година като секач в горите и сега беше лаборант на рентгенолога в една болница. И най-сетне Дан Ървинг, който беше дошъл от Вашингтон на разноските на Бъни. Тези шест души сега седяха на обед с Бъни и Рейчъл в отделна стая в ресторант, за да разискват въпроса как може да се спаси обществото с един милион долара.
Бъни обясни с подходяща скромност, че не смята своя план за най-добрия възможен, но само като най-добър за него. Той не смятал да избегне последиците, като даде парите и възложи работата на други хора; поне това беше научил от баща си, че парите сами по себе си са нищо — за да се постигне нещо, необходими са пари и ръководство. Още повече че сам Бъни искал да върши нещо: било му омръзнало само да наблюдава и да говори. Дълго мислил за издаването на голям вестник, но нямал познания по журналистика и щял само да прави грешки. Единственото, което познавал, били младите хора; беше учил в университет и знаел какъв трябва да бъде един колеж, а не е.
— Всъщност ние всички, Рейчъл, Джейкъб и останалите „млади социалисти“, се мъчим да въздействуваме на младите умове; но бедата е там, че те са с нас само няколко часа седмично, а нещата, които имат най-голямо значение в живота им, са в ръцете на врага: имам пред вид училищата, работата, кината — всичко! Затова искам да събера известен брой студенти за цялостен живот, двадесет и четири часа в денонощието, и да видя дали не ще можем да изградим социалистическа дисциплина, личен живот, със служба на каузата като негова цел. Рейчъл ще се съгласи с мене за това — не зная дали ще се съгласи и някой друг, — че една от причините, поради които движението страда, е, че не сме изработили нови морални норми, от които се нуждаем. Нашите собствени членове, мнозина от тях, имат лични слабости: жените искат да имат копринени чорапи и да приличат на буржоа, а идеята им за свобода се свежда до това, да възприемат лошите навици на мъжете. Ако социалистите действително милееха за движението, нямаше да харчат пари за тютюн, пиене и фалшиви накити.
— Тогава аз трябва да бъда изключен! — каза старият Хаим Мензис, който беше вече запалил евтината си пура.
Същността на това, което искаше Бъни, беше едно трудово училище, върху парцел земя някъде вън от града, но вместо да изхарчи милиона си за стомана и бетон, той искаше да започнат с палатки и всички сгради да бъдат издигнати от учащите се и учителите. Всеки ще трябва да има четири часа физически труд и четири часа занимания в клас дневно; и всички щели да носят само дрехи в защитен цвят, и нямало да имат никакво елегантно общество. Бъни беше намислил да обиколи разни учебни заведения, средни и висши, да говори пред малки групи учащи се и да откъсне тук и там някои от футбола и „братствата“, за да се посветят на нещо ново. Профсъюзите щели също да бъдат поканени да подберат надеждни младежи и девойки. Това щяло да бъде нещо, което щяло бързо да се разрасне и да струва малко пари, защото, с изключение на строителните материали, всичко друго можело да се произвежда на самото място: щели да имат земеделско стопанство и училище за къщна работа — накратко, щели да обучават на всички необходими занаяти и да осигуряват някакъв четиричасов честен труд за всички учащи се, които желаят да дойдат.