Ъптон Синклер
Петрол (19)

II

Татко беше сключил договор за северния склон с господин Банксайд, един господин, който знаеше какво иска и не ти губеше времето. Мястото не бе близо до новопрокарания сондаж, затова татко щеше да плаща само една шеста от печалбите и еднократна компенсация от пет хиляди долара за двата и половина акра.

Той и Бъни посетиха дирекцията на Сънсетската компания за дървен материал и имаха много специален разговор с председателя на този концерн. Господин Аскот беше тежък господин с румени бузи и се държеше с пресилена любезност; той разроши косата на Бъни, предложи пури, увити със златен станиол, и заговори за времето и изгледите на новото петролно поле, та човек би помислил, че двамата с татко са стари приятели. Докато най-после татко заговори за работа и каза, че неотложно му трябва дървен материал за сондова кула, който да му се достави на самото място в срок от три дни. В отговор на това господин Аскот разпери ръце и каза, че подобна поръчка не може да се изпълни дори и за всемогъщия бог. Търсенето на дървен материал просто изпразнило всички складове, а поръчките се трупали по двадесет на ден. Но татко го прекъсна — той знаел всичко това, но работата била нещо по-особено, той току-що подписал договор с голяма гаранция в банката, а не вярвал в стоманените кули и компанията за дървен материал безсъмнено трябвало да му помогне, ако не иска да го изгуби като клиент. Той искал да даде поръчка за още пет-шест сондажа, които да се доставят в течение на следващите три месеца; освен това господин Аскот трябвало да разбере, че този сондаж, който татко се кани да прокара, ще разшири петролното поле и ще доведе до нови подготвителни работи и разрастване на търговията с дървен материал, така че всъщност татко вършел обществено дело и всички трябвало да се сдружат и да го подпомогнат. Освен това татко правел малък синдикат, който да участвува в този първи сондаж — едно негласно сдружение за неколцина, които познават хубавото нещо, като го видят, и биха искали да вложат изгодно парите си, а господин Аскот знае, че татко е човек, който държи на думата си и не е страхлив играч на борсата.

Господин Аскот каза, че разбира цялата работа, да; тогава татко каза, че е дошъл на този периметър, за да посвети по-голямата част на времето: си на него, и че щял да развие голяма работа в това петролно поле и искал да изгради малка организация, те ще трябва да си помагат един на друг и че така стават работите в този свят. Господин Аскот каза, че естествено сътрудничеството е най-точната дума за съвременния бизнес, той е напълно съгласен с това нещо; той смръщи челото, прегледа някакви книжа на бюрото си, направи някаква сметка на едно тефтерче и попита точно в колко часа татко трябва да има материала. А татко обясни, че неговият бетонджия вече наполовина приготвил изкопа и основите, а главният дърводелец събирал бригада — в подобна работа татко не би се доверил на предприемач. Би било достатъчно, ако господин Аскот осигури материала за четвъртък вечер.

Господин Аскот каза, че те имали много неприятности, тъй като пътищата за Панорамния хълм са в такова лошо състояние, но татко му каза, че знаел, това и нещо трябвало да се направи бързо в тази насока, той тъкмо отивал да види окръжния инспектор на пътищата. Господин Аскот одобри това и каза, че ще направи необходимото от своя страна. Татко го покани да дойде да види полето, та да му даде там някой и друг добър съвет; те се ръкуваха и косата на Бъни бе разрошена още веднъж, нещо, за което при бизнеса трябваше да дава вид, че не му е неприятно.

С това разговорът бе приключен. И когато се качиха в колата и потеглиха, татко отново повтори своята максима, че смазката е по-евтина от стоманата. С това татко искаше да каже, че на хората трябва да се дава възможност да получат дял от печалбата, та да станат част от твоята „организация“ и да изпълняват бързо всичко, каквото им кажеш. Междувременно те пристигнаха в службата на инспектора на пътищата, където също имаха много специален поверителен разговор. Този чиновник, господин Бензингър, буден човечец с пенсне, не бе облечен като богаташ, а Бъни го разбра и по разликата в тона, с който му заговори татко. Нямаше черпене с пури, увити със златен станиол, и никакви приказки за времето: татко заговори направо за работа. Той дошъл от Бийч сити, за да подхване предприятие, което щяло да даде работа на стотици хора и да значи милиони долари за общината; въпросът бил дали пътните власти ще сътрудничат, за да направят това възможно.

Господин Бензингър отговори, че, разбира се, властите желаят да направят всичко за тази цел и че точно за това са на тази служба; бедата била, че тази находка на Панорамния хълм ги заварила без никакви средства за спешна работа. Татко отвърна, че може да е така, но трябва да има начин да се справят с подобно положение, налага се всички да се съюзят.

Господин Бензингър се поколеба и попита какво точно иска господин Рос. Тогава татко обясни, че се кани да прокара сондаж на еди-кое си място, и начерта малка скица, като посочи пътищата, които иска да бъдат изравнени, а дупките да бъдат запълнени с трошен камък, така че да може да получи талпите на място в четвъртък вечер. Господин Бензингър каза, че може би това би могло да се нареди, и помоли секретаря си, единствения друг човек в стаята, да отиде и да повика господин Джоунс; татко веднага схвана значението на това и щом секретарят излезе, извади малка пачка банкноти от джоба си, като каза, че господин Бензингър ще трябва да работи извънредно и ще има допълнителни грижи и разходи и че справедливо ще е татко да се реваншира пред него; той се надява, че господин Бензингър разбирал, че те ще имат много обща работа в бъдеще, понеже татко по принцип се грижи за приятелите си.

Господин Бензингър спокойно сложи банкнотите в джоба си и каза, че е разбрал напълно всичко и че местните власти желаят да окажат всякаква помощ на хора, които идват, за да допринесат за развитието на селището и неговата индустрия; татко можел да разчита, че работата по посочените пътища ще започне още на другата сутрин.

След това те се ръкуваха, татко и Бъни излязоха и татко каза на Бъни, че не бива никога и при никакви обстоятелства да споменава за това, което е видял в канцеларията, тъй като всеки държавен чиновник има много врагове, които се мъчат да заемат мястото му и биха се опитали да докажат, че татко му е дал подкуп. Но, разбира се, това съвсем не било така; той бил длъжен да се занимава с поддържането на пътищата и това, което му дал татко, било само малък бакшиш, един вид благодарност, така да се каже. Човек не би се чувствувал почтен, ако не му даде нещо, понеже сам той щял да спечели маса пари, а тези нещастници трябвало да живеят с просяшка заплата. Без съмнение господин Бензингър има жена и деца и те са задлъжнели; може жена му да е и болна и да нямат с какво да платят на лекаря. Той ще трябва да остане до късно в службата си и да излезе довечера да търси хора, които да свършат работата, а може и да бъде мъмрен от началниците си, че е действувал без тяхно нареждане; началниците му без съмнение получават нещо от някоя от големите компании, които не искат да строят пътища, освен онези, които водят до техните периметри. Имало в ход какви ли не подобни машинации, каза татко, и човек трябвало да бъде нащрек всяка минута. Не трябвало да си въобразява, че ще го оставят да отиде на някое ново място и да измъкне от земята богатство за няколко милиона долара, без да срещне най-различни мошеници, които ще се мъчат да му го отнемат!

Всичко това се струваше на Бъни много разумно и той слушаше внимателно, докато татко му втълпяваше любимия си урок: пази си парите! Някой ден на татко може да се случи злополука и тогава цялата тази работа ще се стовари на плещите на Бъни, затова трябва отрано да му стане ясно, че хората, с които ще се среща, ще се мъчат с повече или по-малко хитри средства да се докопат до парите му. Бъни, без да иска да възразява на доводите на баща си, а просто за да изясни тези неща за самия себе си, неволно забеляза:

— Но, татко, спомняш ли си онова момче Пол? Той положително не се мъчеше да се докопа до парите ни, защото аз му предложих малко, а той не поиска да ги вземе; той си отиде, без да го видя повече.

— Да, зная, — каза татко, — но той ти каза, че всички в семейството му са побъркани, а той е само малко по-другояче побъркан, това е всичко!