Ъптон Синклер
Петрол (185)

III

Върнаха се отново в Париж и там намериха дълги писма от Върн: че правителството завело дело за връщането на петролните полета и периметърът в Сънисайд сега бил в ръцете на съдия-изпълнител и всяка работа била спряна. Но нямало защо да се безпокоят — тяхната организация щяла да се заеме с работата на различни чуждестранни концесии, а що се отнася до парите, това, което изкарвали от Парадайз, щяло да им стигне за старините.

Колкото и да беше странно, татко едва ли се безпокоеше изобщо. Госпожа Оливие беше открила нов медиум, още по-добър от другите, една полска селянка с развалени зъби и епилепсия извади от дълбините на вселената духа на татковия дядо, който беше прекосил континента във фургон с чергило и загинал в пустинята Моухави; яви се също и духът на един индиански главатар, когото старият пионер убил по време на странствуването си. Беше много увлекателно да се слуша как двамата воини разказваха за тази ранна война между червените и белите.

Бърти, разбира се, беснееше; тя не смееше да говори много на татко, защото старият все още беше господар и лесно щеше да я постави на мястото й. Но си изкарваше яда върху Бъни, защото той бил човекът, който можел да спаси татко от този „вампир“. Бъни не можеше да не се смее, защото госпожа Оливие беше твърде далеч от типа, който холивудските режисьори го бяха научили да познава: тя беше възпълна, възрастна дама, мила и сантиментална, с мек, галещ глас — много смешно беше да я слуша човек как призовава духа на свирепия и враждебен индиански вожд:

— Хайде, Червен вълк на дъжда, ще бъдеш ли добър към нас тази вечер? Ние сме така доволни да те чуем пак! Малкият внук на капитан Рос е тук и иска да знае дали лицата на червенокожите са бели във вашия щастлив свят.

Бъни развеждаше Ви из Париж, град, който показваше пред света моралния упадък на капиталистическия империализъм. В театрите на този културен център човек можеше да види сцена, изпълнена с голи жени с тела, боядисани във всички цветове на дъгата; някои от тях умираха от отравяне, причинено от боядисването, но в същото време войната за демокрация беше оправдана. През време на пребиваването на Бъни в Париж художниците от града се бяха обидили, защото дирекцията на подземната железница се противопоставила на някаква неприлична реклама; за да изразят презрението си към цензурата, няколкостотин мъже и жени, смъкнали дрехите си в пиянски оргии, нахлули във вагоните на метрото напълно голи. Тези създатели на красотата и авангардисти имаха веднъж на годината празненство, балът „Quatres Arts“, на който Ви, като актриса-гостенка, беше поканена да присъствува; там, когато тържеството стигне своята връхна точка, човек можеше да мине през огромната зала и да види на поставени край стените платформи открито прилагане на всякакъв вид извратености, които израждането на човека е могло, да измисли.

През времето, което му оставаше между такива развлечения, Бъни приготвяше за „Младия студент“ един вълнуващ протест против румънския бял терор. Той остави почти завършената си статия върху бюрото в стаята си в хотела и когато се върна, тя беше изчезнала, а прислугата не можа да му даде никакви обяснения. Два дни по-късно пристигна Бърти с нов скандал: тя знаеше цялото съдържание на ръкописа и какъв срам докарвал той на главите им!

— Значи, Елдън изпраща шпиони подир мене? — извика Бъни, готов да се разпали на свой ред.

Но Бърти каза, че това било смешно да се мисли и че Елдън нямал нищо общо с тази работа и че това правела френската тайна служба. Нима си е представял дори за момент, че правителството ще пропусне да следи болшевишката пропаганда? Или че ще му позволят да използува тяхната страна като център на заговори против мира в Европа?

Бъни искаше да знае дали са толкова глупави да си представят, че могат да му попречат да пише в къщи това, което е научил във Виена? Щял да напише статията отново и да намери начин да я изпрати в Америка въпреки всички шпиони. Тогава Бърти не издържа и се разплака: от толкова много държави да избере точно Румъния! Тя дърпала всички конци Елдън да получи висок дипломатически пост, с обединеното влияние на Върн във Вашингтон и княз Мареску в Букурещ; а сега Бъни дошъл и провалил всичко!

Нещо повече. Сляп глупак такъв, нима не вижда, че Мареску се интересува от Ви? Нима иска да му я отстъпи? Князът, разбира се, ще научи за статията чрез френското правителство, което въоръжава Румъния против Русия. Ами не допуска ли, че той може да се върне в Париж и да го повика на дуел? Самоувереният младеж отговори:

— Ще се бием с ракети за тенис!