Ъптон Синклер
Петрол (183)

I

Афишите на Париж изпаднаха във всеобщ възторг: „Schmolsky-Superba Presente l’Etoile Américaine, Viola Tracy, dans La Couche d’Or, Cinéma-Mélodrame de la Société en Huit Reels“. Във вестниците се появиха цели страници под заглавието: „Premiere Production sur le Continent d’Europe“ — Шмолски вършеше всичко на широка нога. Самата „L’Etoile“ беше на път чак от Калифорния. Бъни отиде с колата си да я посрещне в Хавър и, о, колко щастливи бяха те — втори меден месец, с всички стари противоречия забравени. Той я отведе в Париж, не, почти до Париж, защото тя трябваше да се качи на влака и да пристигне съгласно дадените вече от вестниците съобщения. На гарата имаше викаща многохилядна тълпа, фотографи и репортьори, включително и тези, чието задължение щеше да е да телеграфират вълнуващата новина в Ню Йорк и Ейнджъл сити.

Светът става единен и за това допринася тази „cinéma-mélodrame de la Société“, което значи, че светът става американски. Премиерата тук в Париж беше като премиерата в Холивуд, само че тълпата беше по-шумна и се стремеше да прегърне своя идол, с което застрашаваше живота на този идол. Имаше двойна причина за тази възбуда, защото мъжът, който играеше главната роля, не беше обикновен киноартист, а истински румънски княз, който бил на посещение в Южна Калифорния и склонил пред молбите на Шмолски да стане артист за една нощ. Сега и той беше тук, на връщане в Румъния, след като беше пътувал във влака, а преди това на парахода с Ви, както научи Бъни. Висок, слаб млад мъж, не много хубав, но свикнал на внимание; учтив, който лесно се отегчаваше, винаги иронично се усмихваше и нямаше желание да изглежда сериозен… докато чу Бъни да изразява своите симпатии към червените убийци и богохулници! След това предпочиташе компанията на сестрата на Бъни.

Когато премиерата в Париж мина, татко взе една туристическа кола с царски размери и те потеглиха за Берлин: Бъни караше, Ви седеше до него, а отзад бяха татко, секретарят му и един шофьор за в случай на нужда. Всичко беше така прекрасно, както при първото им пътуване до Ню Йорк: отлични пътища, красиви гледки, смирени селяни, които стояха почтително с шапка в ръка, слуги, които се спускаха да им прислужват при всяко тяхно спиране. Цяла Европа дължи пари на Щатите и това е начинът, по който се отплаща.

И после в Берлин — „Erste Auffuehrung in Deutsch land, Schmolsky — Superba ankuendigt“ и така нататък. И тълпи фотографи и репортьори — светът беше единен. Това беше неприятелска страна до преди по малко от шест години, но заставаха ли тука ветерани от войната с униформи пред входа на киното, за да протестират против внасянето на американски филми, които могат да подбият местните филми? Нямаше такова нещо и Бъни се усмихна, припомняйки си думите, които бе отправил към Шмолски „Vae victis!“, и неговия отговор „А?“.

Те продължиха за Виена. Този град е твърде беден сега и тук едва ли може да се изкарат дори разноските по рекламата; но все пак името му крие някаква магия и има значение за вестниците. Тук също беше организирана премиера, с по-малко шум, но повече сърдечност. Ви и нейният любим вече малко скучаеха; Ви беше на най-горното стъпало на славата, която можеше да получи в живота. Когато една звезда е направила такава континентална обиколка и се е отегчила от нея, тя е вече опитала всичко, преситена, уморила се от света и животът оттам нататък представлява просто редуване на едни и същи неща.

Човекът, надарен с несекваща младост, беше татко. Той се наслаждаваше на всяка нова премиера, като че ли никога не беше виждал предишните, и му се искаше дори да продължи за Букурещ, където нейно величество кралицата — самата тя гений в рекламата — щеше да присъствува на първата прожекция в чест на княз Мареску. Но друго нещо задържа татко във Виена — духовете го бяха последвали! Неговата приятелка, госпожа Оливие, му беше дала писмо до чудесен медиум и те отидоха на един сеанс, и медиумът разказа на Ви за амбулантния търговец на лекарства, който я отгледал във фургон… това бяха точно думите, които медиумът употреби пред всички тях. Бога ми, ако това беше трик, той беше много умно измислен!