Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Oil, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Белчев, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ъптон Синклер. Петрол
Художник: Иван Кьосев
Редактор: Сидер Флорин
Худож. редактор: Пеню Чалъков
Техн. редактор: Катя Куюмджиева
Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев
Оформяне: Иван Иванов
Коректор: Мариана Бисерова
Формат 84/108/32.
Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.
Тираж 25 145. Тем. №39.
Дадена за набор на 27.V.1969 г.
Излязла от печат на 30.III.1970 г.
Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София
Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН
Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.
Цена 2,82 лева.
История
- —Добавяне
X
Станаха някои интересни случки, които разнообразиха изгнанието им. Най-напред леля Ема се влюби. Да, бога ми, когато се стигне до такива неща, човек просто не може да каже какво ще се случи било с дамите, било с господата! Той беше възрастен търговец на железария от Небраска, който запълваше свободното си време със събиране на камеи. Може би леля Ема му напомняше камея, във всеки случай, след като я ухажва няколко месеца, той неочаквано й направи предложение и след тиха сватба в семеен кръг двамата заминаха на сватбено пътешествие… в Небраска!
Това накара татко да се почувствува много самотен, но скоро и той налетя на авантюра и тя беше още по-чудновата — никога не бихте могли да се досетите: ДУХОВЕ! Случи се една вечер Бъни да отиде на събрание, на което социалисти и комунисти имаха остра словесна схватка, както изглежда, това често ставаше в Париж, а когато се върна, откри, че татко го нямаше в стаята му. На следната утрин старецът разказа с голямо смущение и не без колебание. Какво точно мислел Бъни за спиритизма? Бъни каза, че изобщо нищо не мислел, защото никой нищо не знаел; тогава татко му откри, че преживял нещо изумително — имал снощи дълъг разговор с бабата на Бъни.
— Господи помилуй! — извика Бъни.
Да, наистина, колкото и да е изненадан, но истината си остава истина. Тя му разказала всичко за детството му, описала ранчото, където са живели, и питала за картините й, какво е направил с картината, на която германците пиели с пръстени халби, и дали още пази другата с имението и водоскока пред него, и каляската с двата коня и жената и джентълмена в нея? Тя го наричала „малък Джим“ и всичко било така истинско, че от очите на татко потекли сълзи.
Бъни поиска да знае къде се е случило това и татко му каза, че в същия хотел живеела една дама, госпожа Оливие — тя била от Бостън, но била омъжена за французин и мъжът й починал преди година-две. Татко я заговорил и тя му разправила, че е спиритистка и имала прочут медиум, който давал сеанси в нейния апартамент, тука в хотела, и поканила татко да присъствува и така започнало. Случили се най-чудновати неща: във въздуха плавали рогове и от тях се чували гласове, навред проблясвали светлини; после почнали да се явяват духове и на края се появил духът на възрастна жена, която попитала за „младия Джим“ и веднага започнала да разправя тези неща, от които на татко му се спрял дъхът. Как би могъл един медиум да знае такива работи?
И ето че татко имаше с какво да запълва времето си! Разбира се, той отиде и на следващия сеанс, и на следващия; много скоро изучи спиритизма до най-големи подробности и се отнасяше към него така сериозно, като към религия. Ясно беше как стана това — беше живял без религия, докато беше здрав, и зает, но сега, стар, изморен и болен, беше потърсил нещо, на което да се облегне. Срамуваше се и го беше страх синът му да не му се подиграва. Но в края на краищата знаеше ли Бъни някакво основание защо душата да не остане жива и след смъртта? Бъни не знаеше и затова татко го покани да присъствува на един сеанс. Очевидно това беше нещо по-важно от социализма. Ако наистина беше вярно, че ние живеем и след смъртта, тогава много по-лесно можеше да се понасят временните несгоди, надали заслужаваше тогава да се спори за такива неща като пари. И това да го каже Дж. Арнолд Рос!
Бъни, който винаги се мъчеше да е внимателен, отиде на сеанса и стана свидетел на странните явления. Той знаеше, че такива неща може да се правят с просто фокусничество, и не можеше да го сметне за нещо повече, но какво можеше да се направи в тази среда на вярващи, изпаднали в състояние на чувствена екзалтация. Затова за него един сеанс беше достатъчен и той отново се върна при социалистите. И нека татко бъде спиритист, ако това го прави щастлив!
Но не така го прие Бърти, която откри това и изпадна в редовното си раздразнение. Какво смятал да прави Бъни, като оставял баща си в такива ръце? Това било най-долнопробното мошеничество на света! И тази жена, госпожа Оливие! Намеренията й били напълно ясни — тя искала да се омъжи за татко! Бърти и Бъни се старали цял живот да помагат на татко да натрупа богатство и да го запази и изведнъж една хитра авантюристка се намесва и грабва парите, а Бъни не може дори да разбере какво става! Никога през целия й живот не беше виждал сестра си така разярена: тя го нарече глупак седем пъти едно след друго, когато той каза, че вдовицата-спиритистка може да има своя дял, стига да успее да помогне на бедния старец да бъде щастлив.