Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Oil, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Белчев, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ъптон Синклер. Петрол
Художник: Иван Кьосев
Редактор: Сидер Флорин
Худож. редактор: Пеню Чалъков
Техн. редактор: Катя Куюмджиева
Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев
Оформяне: Иван Иванов
Коректор: Мариана Бисерова
Формат 84/108/32.
Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.
Тираж 25 145. Тем. №39.
Дадена за набор на 27.V.1969 г.
Излязла от печат на 30.III.1970 г.
Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София
Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН
Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.
Цена 2,82 лева.
История
- —Добавяне
VI
Дори и всичките пари от петрола в целия свят не биха могли да направят зимното пътуване до Англия друго, освен студено и бурно. Татко се оказа лош моряк и когато стигнаха в хотела на Върнън Роско в Лондон, беше в окаяно състояние. Но Върн го развесели: да, татко наистина започна да се съживява още при първото тупване по гърба и първото избумтяване на гласа на Върн във фоайето на хотела.
— Бога ми, това е старият разбойник! Червените май са му поразклатили нервите!
Никой не беше разклатил нервите на Върн: той беше от щастлив по-щастлив. Тази анкета — глупости, това беше цирков номер за забавление на глупаците. Ще заглъхне и след няколко месеца ще бъде забравена. Върн спомена един водач на Демократическата партия, който си беше изпатил от подобна история, и каза:
— Всяко чудо за три дни. Можеш ли да издържиш трите дни, всичко ще бъде наред!
Да, дявол да го вземе — и Върн отново потупа съдружника си; — нали те си вадят петрол от Сънисайд и парите отиват в техните банкови сметки, а не в сметките на някой друг, и какъв живот ще му ударят с тези пари! Нещо повече: ще изиграят такъв номер на тези (да не ги казвам какви) червени сенатори… татко само да почака няколко дни и ще види нещо, което ще се появи на първите страници на вестниците, дори тук, в Англия!
Джим младши също получи своя дял от потупването по гърба. Малкият болшевик трябвало да разведе баща си и да му покаже някои от забележителностите на Лондон; не е ли учил за тях в учебниците по история — местата, където преди петстотин години са отсичали главите на хората, и други такива весели места? А след като старецът си почине, Върн щял да му покаже едни предложения във връзка с петрол, които щели да го накарат да си облещи очите. Върн не си е губил времето, не! Той вложил пет милиона в един проект за възобновяване на голямо петролно поле в Румъния, опожарено по време на германското нашествие, и това било сделка, която щяла да бие Сънисайд, и Върн имал петдесет и един процента от акциите и пълен контрол, и щял да докара там пълно американско оборудване и да покаже на тези цигани, или каквито и да били там, какво значи истинска петролна индустрия. А сега воювал с някои английски петролни магнати за петрола в Персия и Върн и държавният департамент събуждали сега стария Джон Бул от неговия дълъг сладък сън.
Бъни видя тука много интересно положение. Върнън Роско беше избягал от анкетната комисия на Сената, но в същото време беше господар на външната политика на правителството на Съединените щати по отношение на петрола и посланиците в чужбина и държавният секретар вътре в страната се държаха като негови разсилни. Разбира се, имаше и други петролни магнати като „Екселсиор Пит“, „Виктор“ и другите от „Петте големи“, които имаха свои агенти, стотици агенти в чужбина; но Върн беше така активен и думата му дотолкова се чуваше във Вашингтон, че останалите само следваха неговия пример. Президент Хардинг можеше да е умрял, но неговият дух продължаваше да живее, а Върн и неговите хора го бяха откупили и плащаха за него.
Американският магнат дойде между тези британци с такта и грацията на дългорогите бикове от югозападните равнини. Нямаше намерение да блести със светска префърцуненост, той беше бивш говедар от Оклахома, и ако „Старият цилиндър и монокъл“, както той наричаше най-големия британски петролен магнат, не го харесваше, много му здраве. Бъни присъствува на един банкет със съперниците и му се стори, че Върн беше по-шумен и употребяваше повече жаргон, отколкото дори на своята трапеза в „Манастира“. Младежът заподозря, че това бе преднамерено: Върн плашеше тези чужденци с похватите на Дивия запад, а това беше правилното настроение за преговори! Те бяха имали страшно голяма нужда от американския флот преди няколко години и го получиха безплатно, но това нямаше вече да се повтори и Върн беше този, който им го каза. Следния път петролните магнати щяха да се разпореждат с военните кораби… както и с доларите, дявол да го вземе!
След края на войната имаше нов курс в американската дипломация. Държавният департамент беше поел контрола върху задграничните капиталовложения на банкерите и им казваше къде да отиват и къде да се държат настрана. Банкерите трябваше да се подчиняват, защото не знаеха кога може да им дотрябва помощта на морската пехота, за да си приберат лихвите. А това на практика означаваше, че неколцина бойки личности като Върнън Роско можеха да отидат при чуждестранните бизнесмени и да кажат „Искам да взема участие в това“ или „Дайте ми дял в онова или ще има да чакате заем от Уолстрийт“. Тази система е добре позната на всички скотовъдци и те я наричат „усмиряване“, и след като неколцина англичани бяха „усмирени“, те разбраха това, което бяха разбрали дребните хорица в Щатите: кои са истинските господари на Америка!