Ъптон Синклер
Петрол (173)

II

Лекарят беше казал, че татко не бива да мисли по делови въпроси повече от два часа на ден; затова Бъни го подмамваше да излезе на разходка, много бавна разходка, и понякога, докато се разхождаха, чуваха някоя проповед на Илай и това винаги отвличаше ума на татко и той започваше да се подсмива. Особено коварна радост изпитваше, като гледаше как се шири славата на Третото откровение: с доказването, че масите са глупави, се оправдаваше вземането на флотските им резервати. Татко се беше абонирал за малък седмичник, издаван от конкурентен религиозен циркаджия в града, целият пълен с опровержения на Илай и разобличения на измамничествата му.

Обикновените църкви завиждаха на това ново Откровение, което ги беше ударило така жестоко. Илай бил парвеню и мошеник и Том Пубър, духовният му съперник, уверяваше, че твърденията за изцеляването на хора били чиста измама и че Илай плащал на мнозина, за да разправят как били излекувани хромите им крака или как ракът им изчезнал. Освен това последователите на Илай не искали да се откажат от „търкалянето“ и „говорене на други езици“ и за тях Илай трябвало да направи в храма няколко звуконепроницаеми зали, където да могат да извършват тези обреди. Тези помещения бяха наричани „стаи за приобщаване“, защото там те се „приобщавали към Христа“; и когато там започвали тези обреди, можело да се видят стотина мъже и жени да се търкалят на пода, дерейки се един друг и късайки дрехите си; можело да се види някоя жена да отмята главата си назад или да скача тук и там, по няколко крачки наведнъж, също като кокошка с отрязана глава. Тези оргии завършвали с маса човешки създания, струпани на куп, мърдащи и гърчещи се сред смрад от пот, от който можело да ти се повдигне.

Преподобният Пубър печаташе такива неща и изпращаше вестникопродавците пред храма на Илай; там ги хващаха и набиваха, а полицията не успяваше да арестува побойниците, или ако ги арестуваше, веднага след това ги освобождаваше. „Нима политиците в Ейнджъл сити ги е страх от силата на този пустословен пророк?“ — питаше Том Пубър с едри букви във вестника и това караше татко да се смее на глас, като онзи заселник на Запад, който, като се върнал в къщи, намерил жена си да се бори с мечка, подпрял пушката си на оградата, седнал и взел да подвиква:

— Дръж се, жено! Карай, мечко!

Имаше и друго едно обвинение: разправяха, че пророкът имал слабост към компанията на хубави млади жени. Това беше жестоко подмятане, тъй като Илай порицаваше блудството и разврата толкова много, колкото еврейските пророци от Първото откровение. Татко се смееше и размишляваше, докато един ден се случи двамата с Бъни да излязат с колата на дълга разходка и да спрат на пусто място край брега, за да може Бъни да доплува. Наблизо имаше евтин хотел и от неговата врата кого мислите, че видяха да излиза? Илай Уоткинс с много хубава млада жена! Жената избърза напред, а Илай поздрави татко и Бъни, а след това се извини, че не може да остане. Татко стоя за миг загледан подир девойката и измърмори:

— Я го виж ти!

След това се обърна, влезе в хотела и с най-непринуден тон попита администратора:

— Познавам се с този господин, но името ми е изскочило от паметта — този, който ей сега излезе.

— Това е господин Т. С. Браун, от Санта Инес.

— Тук ли е отседнал?

— Той тъкмо напусна.

Татко хвърли поглед в хотелската книга и прочете написаното с големи букви име: Т. С. Браун със съпругата си, Санта Инес. Това беше написано с неравния разкривен почерк на Илай Уоткинс, който татко имаше на няколко делови писма в къщи. Татко едва се сдържа да не избухне в смях. Дявол да го вземе, ако речеше да подскаже на Том Пубър за съдържанието на тази хотелска книга, той щеше да прати Третото откровение по дяволите!