Ъптон Синклер
Петрол (169)

IX

Бъни винаги таеше прекрасния блян неговите приятели да бъдат и приятели помежду си. Сега той заведе Рейчъл при Пол и Рут: толкова ги обичаше и искаше те да споделят тези чувства. Но, уви, те не изглеждаше да ги споделят! Двете страни бяха резервирани и така внимателно избягваха да говорят за политика, като че ли се намираха в „Манастира“. Бъни обаче искаше да говорят за политика, защото се мъчеше да разреши своето вътрешно раздвоение и чувствуваше, че те имат необходимата подготовка, те са членове на работническата класа, а той — външно лице. Може би един от тях щеше да убеди другия, но точно кой от кого му се искаше да бъде убеден, сам той трудно би могъл да каже!

Бъни поговори с Пол и разбра, че е напуснал работата си като дърводелец — Работническата партия му плащала малка заплата, за да посвети цялото си време на организационна работа. Пол се запознал с Джоу и Айки Мензис, привърженици на „лявото крило“, и Бъни му разправи как той и Рейчъл помогнали да обезвредят Бен Скът в съдебния процес. Колко много се искаше на Бъни социалисти и комунисти да могат да работят заедно по този начин, вместо да улесняват общия враг!

Подведена по този начин, Рейчъл каза, че би й било интересно да узнае схващанията на другаря Уоткинс. (Когато един социалист искаше да бъде много учтив с един болшевик, той го наричаше с това старо обръщение, което се използуваше преди семейните редици да бъдат разединени.) Как би могло да успее едно масово въстание в Америка, когато класата на работодателите владее всички оръжия и съобщителни средства? Сега те разполагали и с отровни газове и щели да унищожат хиляди разбунтували се работници наведнъж. Единствена последица би била реакцията, както в Италия, където работниците завзели фабриките, а след това трябвало да ги изоставят, защото не могли да ги управляват.

Другарят Уоткинс отговори, че Италия нямала въглища и зависела от Англия и Америка, които по този начин могли да съкрушат италианските работници. Всъщност фашистката реакция в Италия била създадена от американски банкери — Мусолини и неговите главорези не посмели да си помръднат и пръста, докато не си осигурили американски кредити. Америка изиграла там същата роля, както в Унгария и Бавария: по целия свят американското злато подкрепяло реакцията. Пол видял това със собствените си очи в Сибир и — каза той с присъщата му спокойна решителност — никой не би могъл да разбере какво значело това, освен ако сам е бил там. Пол не осъждал другарката Мензис за чувствата, които изпитвала, те били естествени за човек, израснал при мирни условия; но Пол ходил на война и видял класовата борба в действие.

— Да, другарю Уоткинс — каза Рейчъл, — но ако се опитате и не успеете, тогава положението ще стане много по-лошо!

— Ако никога не се опитаме, никога няма да успеем; пък дори да не успеем, класовото съзнание на работниците ще се изостри и краят ще бъде по-близък, отколкото ако не правим нищо. Ние трябва да държим революционната цел пред масите и да не ги оставяме да ги излъжат с някой компромис. Ето това е критиката ми на социалистическото движение: то не може да разбере интелектуалните и моралните сили, криещи се в работническата класа, които могат да се приведат в действие с един правилен призив.

— Да, тъкмо там е въпросът — каза Рейчъл, — кой е правилният призив? По-скоро бих искала да призовавам към мир, отколкото към насилие. Това ми изглежда по-морално.

Пол отговори, че да се отправят призиви за мир към тигър може на някои да се струва морално, но на самия него изглежда безполезно. Определящ факт в света е какво е направила капиталистическата класа през последните девет години. Тя е унищожила тридесет милиона живота и богатство за триста милиарда — всичко, което е създало цяло поколение трудови хора. Затова Пол не искал да влиза с тях в спор за морала: те били банда от кръвожадни маниаци и задачата била да им се отнеме властта. Всяко средство за достигане на тази цел било морално, защото нямало нищо по-неморално от капитализма.

Когато Бъни и Рейчъл се прибраха, тя му каза, че Пол бил изключителен човек и без съмнение много опасен за капиталистическата класа. Той бил като зашеметен от войната и тези, които са предизвикали войната, щели да си имат работа с него. Тогава Бъни я попита за Рут и Рейчъл му каза, че била мило момиче, но малко безцветно, не мисли ли така и другарят Рос? Бъни се опита да обясни, че Рут е вглъбена, със силни чувства, но рядко ги издава. Рейчъл каза, че Рут трябвало да мисли самостоятелно, защото щяла много да страда, ако последва Пол в болшевишката му кариера. Бъни предложи на Рейчъл тя да се заеме с нейното образование, но Рейчъл се усмихна и каза, че другарят Рос бил много наивен: положително Пол не би искал една социалистка да дойде и да открадне симпатиите на сестра му. Въпреки всичко, което Бъни искаше да направи, неговите приятелки не можеха да бъдат приятелки помежду си.

По-късно Бъни се видя с Пол и чу впечатлението му за Рейчъл. Симпатично момиче, интелигентно и с добри намерения, но нямало да запази пролетарските си убеждения за дълго. Социалната революция в Америка нямало да се осъществи от млади дами с университетско образование, които се занимават с благотворителност за капиталистическата класа! Това, което тя правела в Младежкия социалистически съюз, било, според Пол, просто губене на време, защото тези социалистически организации изразходвали усилията си в борба против комунизма. Капиталистите биха били доволни да я вземат на служба за такава работа.

Но, според Бъни, някак си не беше така: капиталистите бяха ограничени и непредвидливи! Няколко дни по-късно Бъни научи, че Рейчъл е изправена пред сериозна дилема. Беше завършила своя четиригодишен курс в университета с намерение след това да работи по линията на социалните грижи, но сега една приятелка, по чийто съвет се беше записала в университета, я предупреди, че губи шансовете си поради дейността си в съюза. Достатъчно трудно било за една еврейка, и то от работническата класа, да намери работа, без добавъчната пречка, че е социалистка. Трябвало поне да почака, докато си намери работа и се стабилизира.

Така че ето ти нови неприятности! Какво щеше да прави Рейчъл? Отговорът беше, че нямало да измени на любимите си млади социалисти. Хубаво беше да се каже „чакай!“, но нали по този начин започваха всички компромиси: започнеш ли веднъж, никога не знаеш къде ще спреш. Не, Рейчъл нямало да остави „младите социалисти“ да бъдат преследвани от полицията или клеветени във вестниците като конспирация за подкопаване морала на младежта! Ако се окажело, че нейната приятелка е била права и буржоазията не я иска за помощник в нейната благотворителност, щяла да си намери някаква работа в работническото движение. И Бъни си отиде, за да не закъснее за една вечеря, където бе поканен с Ви Трейси: отиде с мрачно лице и смут в душата, без да е достатъчно съобразителен да прикрие било едното, било другото!