Ъптон Синклер
Петрол (167)

VII

Бъни вече не се чувствуваше удобно да ходи в „Манастира“. Но Ви не го оставяше да се измъкне, тя спореше и молеше: Анабел била толкова внимателна и добра и щяла да се почувствува така засегната, ако той допуснеше ужасните политически спорове да развалят приятелството им! Бъни отговаряше: той е сигурен, че Върн се пръска от яд; я си представи Върн да се държи тактично и внимателно към някой гост!

Ако отидеш в общество и откажеш да пиеш, това кара всички да заговорят за забраната. По същия начин, ако не се присъединиш към осъждането на „разбунтувалите се“ сенатори във Вашингтон, с това даваш повод някой да подхвърли забележка за симпатиите ти към атентаторите. Малката група „червени“ в Конгреса се бъркаше в законодателството и беше осъждана на всяка трапеза, включително и на трапезата на Върнън Роско. Великият Шмолски попита какво по дяволите целели те в края на краищата? А Върн отговори:

— Питай Джим младши, той е приятел с тях.

Анабел скочи и извика:

— Никаква политика! Не позволявам да закачате моя Бъни!

По-късно, когато се напи, Харви Манинг седна на коляното на Бъни и много разнежен, както обикновено, заклати пръст пред носа на Бъни и каза:

— Нали няма да им кажеш за мене?

Бъни го попита:

— На кого да кажа, Харв?

Той отговори:

— На тези твои мръсни приятели. Не искам да говорят за мене. Ако старият ми вуйчо научи, че се напивам, ще ме лиши от наследство.

Така Бъни разбра, че неговата дружба с врага е била предмет на разискване в „Манастира“.

В Ейнджъл сити бяха станали редица бурни изстъпления. Членовете на американския легион, възмутени от „революционните домогвания на червените“, нахлули в клуба на „Индустриалните работници на света“ и изхвърлили членовете му по стълбите, а след това пишещите им машини и бюрата. Тъй като съдилищата не искали да установят законния ред, тези млади господа щели да го сторят вместо тях. Те нахлули в книжарниците, които продаваха книги с червени подвързии, струпали книгите на улицата й ги изгорили. Те нанесли побой на вестникопродавци, които продавали радикални списания. Те се заели да контролират ораторите, които говорели пред публика: ако някой от тях не им харесвал, предупреждавали собственика на залата и той побързвал да анулира договора.

Джон Гроби, един от петролните съдружници на Върн от Оклахома, беше на трапезата и каза, че така трябвало да се постъпва с отровните змии. Може би Гроби не знаеше, че една от тези змии стои срещу него, затова Бъни не се обиди, а слушаше най-спокойно.

— Така свършихме ние тази работа при нас: насъскахме срещу тях легиона, строшихме им главите и те се прехвърлиха на някое друго поле. Вие тук сте твърде учтиви с тях, Върн.

Анабел беше сложила Бъни до себе си, та да може да го пази от нападки. Сега тя започна да му разказва за новия си филм „Майчино сърце“. Такава сладка старомодна история! Бъни може би щял да я нарече сантиментална, но жените щели много да я харесат, а освен това тя имала много хубава роля. И Ви имала хубав сценарий за новия си филм „Златната каляска“. Много примамливо заглавие, не мисли ли и Бъни така? И през цялото време над мекото чуруликане на Анабел Бъни чуваше високия глас на Джон Гроби, който благославяше легиона. На Бъни много му се искаше да го попита какво биха казали ветераните от войната за „бандата от Охайо“, която ограбваше средствата на техните осакатени другари.

Някой спомена за друг номер на завърналите се войници — установяване на цензура върху филмите. Едно кино в Ейнджъл сити започнало да представя германския филм „Кабинетът на доктор Калигари“ и това хунско нашествие така възмутило хората на легиона, че те облекли униформите си, блокирали киното и били всеки, който се опитвал да влезе вътре. Томи Пейли се засмя: куражът на всеки от тези ветерани бил подкрепен от петдоларова банкнота, платена от сдружението на кинопродуцентите! Те не искали чуждестранни филми, които превъзхождали местните!

Обади се Шмолски. Той беше твърде голям дебелак, за да разбира такова нещо като иронията, и забеляза, че режисьорите били съвършено прави. Шмолски, евреин от Рутения, Румелия, Румъния или някаква подобна страна, каза, че не искали чужди филми, които да подбиват техните. Един час по-късно Бъни го чу да разправя как холивудските филми наводнявали германския пазар и нямало да минат и три години и те щели напълно да владеят тази индустрия.

— Vae victis! — забеляза Бъни.

Шмолски го погледна учудено и рече:

— А?