Ъптон Синклер
Петрол (159)

IX

Джоу и Айки Мензис бяха излезли от затвора преди един-два месеца, след като приятелите им от Работническата партия бяха успели да съберат гаранцията. Сега беше насрочено делото им заедно с няколко други членове на партията. Щатската прокуратура се зае да докаже, че тази организация не е нищо друго, освен камуфлирана Комунистическа партия: това била „легалната“ част от организацията, чието истинско ръководство се намирало в ръцете на „нелегална“ група, която получавала средства и указания от Москва. Тя пропагандирала насилствено смъкване на „капиталистическия строй“ и установяването на „диктатура на пролетариата“ по руски образец. Обвинените от своя страна твърдяха, че са организирали законна политическа партия на работническата класа и че тяхното отношение към насилието било чисто отбранително. Те били убедени, че капиталистите никога нямало да позволят властта да им бъде отнета по мирен начин: именно капиталистите щели да отменят конституцията и на работниците щяло да се наложи да се защищават.

Всички затворници бяха съдени заедно, делото продължи три седмици и беше цяла школа по съвременните проблеми… или щеше да бъде, ако вестниците публикуваха становищата и на двете страни. Но, за да се запознае със становището на работниците, човек трябваше да седи в съдебната зала и Бъни отиваше, колчем можеше да се откъсне от университета. Той беше в залата, когато обвинението призова един „изненадващ“ свидетел и това беше изненада и за Бъни — стар познат от детството му: Бен Скът! Оказа се, че Бен си пуснал мустаци, изучил езика на Москва, представил се като изгонен от работа петролен работник, бил приет в Работническата партия, а скоро след това получил и работа в партийната канцелария. Сега той разказа унищожителни истории за престъпните неща, които чувал, и за усилията, които партията направила да подбуди петролните работници да се разбунтуват и да разрушат сондажите. От друга страна обаче, както Айки, Мензис каза на Бъни, комунистите могли да се закълнат, че именно Бен Скът беше настоявал да се разрушат сондажите: в критичния момент на стачката той непрекъснато настоявал, че единственият начин да се спаси положението е да се организира група истински борци и да се опожарят пет-шест петролни полета.

Бъни отиде при баща си и го попита:

— Татко, какво точно те накара да се отървеш от Бен Скът?

— Ами защото го хванах да взема комисиона и от противната страна. Хванах го и в други мошеничества.

— Какви точно?

Татко се засмя:

— Той си имаше чудесен план. Както знаеш, на Панорамния хълм хората бяха полудели да се надпреварват да търсят петрол: собственикът на някой съседен парцел успяваше пръв да прокара сондаж и да пресушава целия петрол. Бен с още някого намираше група собственици на парцели, тъкмо готови да дадат изгодно под наем земята си; тогава Бен накарваше своя съучастник да прехвърли някой от тези парцели на негово име. Бен изваждаше нотариален акт и, разбира се, когато правоимащата компания идваше да поеме имотите, оказваше се, че има пречка. Собственикът пристигаше в паника при Бен Скът, за да узнае какво се е случило. Тогава Бен се правеше на неприятно изненадан и обясняваше, че най-добросъвестно купил парцела от някой посредник. Но от кого? Излизаше, че посредникът е изчезнал и никой не може да го открие. Но Бен пречеше да се сключи договорът за даване под наем и сондирането не можеше да започне. Собственикът на парцела беснееше и кълнеше: всички останали собственици бяха обвързани, никой не можеше да направи нищо с имота си, докато не се включеше и въпросният парцел. Разрешаването на спора от съда се проточваше най-малко шест месеца, а през това време можеше да се пропусне случаят за сключването на изгоден договор. Затова в повечето случаи собствениците предпочитаха да съберат пари и да дадат на Бен пет хиляди долара или колкото им поиска, твърдейки, че е платил тази сума на неизвестния посредник.

— Сигурно този трик е бил правен доста пъти — забеляза Бъни.

Татко отговори, че е бил правен докато се разчуе наоколо и тогава някой собственик на парцел мушкал дулото на револвера си под носа на Бен и уреждал въпроса по този начин. А това, което му се случило, било обикновеното нещо: някоя жена го омотала, оскубала го и затова сега се хванал да шпионира за патриотичните дружества.

Бъни знаеше, че баща му не дължи нищо на този хитър мошеник и не би имал нищо против той да бъде разобличен, стига да не се замесеше името на Бъни. Щеше да бъде лесно да се проследи тази работа, като се проверят покупко-продажбите на недвижими имоти, извършени от Бен според окръжните нотариални регистри; той ще е давал акт за прехвърляне на собствеността на излъганите от него собственици на парцели и ако тези хора още живееха в този край, без съмнение щяха да се явят да свидетелствуват или можеше да бъдат призовани. На другия ден Бъни видя в университета Рейчъл, разказа й тази история и й даде сто долара за разноски по една такава справка. Рейчъл предаде всичко на Джоу и Айки и след два дни Бен се видя пред половин дузина разярени граждани, мъже и жени, които направиха доста за разклащане вярата на съдебните заседатели в свидетелските му показания за конспиративната дейност на Работническата партия! Съдебните заседатели гласуваха против обвинението за всички с изключение на двама подведени ръководни партийни дейци, които бяха осъдени на шест години затвор, но братята Мензис бяха оправдани и партията устрои тържество, което беше описано във вестниците като „оргия на червените революционери“.