Ъптон Синклер
Петрол (158)

VIII

Министерството на флота изкара малката петролна компания, която беше започнала да сондира във флотския резерват в Сънисайд. То изпрати команда морска пехота да свърши тази работа и това безпрецедентно действие привлече много вниманието, което разтревожи татко и Върн. Върн беше изпратил там човек, който да уреди работата с кореспондентите на вестниците, а младият Пит уреждаше работата във Вашингтон. Във вестниците започнаха да се появяват бележки, че министерството на флота било сериозно обезпокоено от това, че компании, които държали земи, съседни до резерватите на флота, спускали сонди и пресушавали петрола на флота; това било цяло бедствие и властите били на мнение, че за да се избегне подобно нещо, тези резервати трябвало да бъдат прехвърлени на министерството на вътрешните работи, което можело да ги даде на концесионери при изгодни за правителството условия.

На Бъни не му беше необходимо да пита баща си относно тази пропаганда: той знаеше какво тя значи и чакаше и се чудеше: може ли наистина да стане подобно нещо, шито с бели конци? Можеше ли някой да не види, че правителството има сила да вземе съседните земи на същото основание, на което си беше запазило и сегашните резервати? Или че флотът е могъл сам да прокара оконтурващи сондажи на собствения си имот така, както това би направил всеки петролен деец? Но не, това правителство не мислеше за флота, то мислеше за татко и Върн! Когато петролните магнати бяха купили конгреса на Републиканската партия, те бяха получили и партийния апарат, а това включваше и печата, който сега послушно приемаше информациите, изпращани от Вашингтон, и препоръчваше правителството да вземе незабавни мерки, за да защити скъпоценния петрол на флота.

Тогава се случи нещо по-особено. Дан Ървинг се обади на Бъни по телефона и му определи среща по обед. Първото нещо, което каза, беше:

— Въпросът с училището свърши… нищо не става!

След това заяви, че било губене на време да се мъчи човек да поддържа подобно предприятие, докато са на власт сегашните работнически водачи: те не искали младите работници да бъдат образовани, иначе нямаше да е толкова лесно за партийния апарат да ги държи в ръцете си. Миналата седмица неизвестни хора нахлули нощем в училището и задигнали почти целия му инвентар, освен дълговете; Дан решил да плати задълженията от спестяванията си и да си подаде оставката.

— И какво ще правиш? — попита Бъни.

Дан му обясни, че изпращал информации на малка вестникарска агенция, поддържана в Чикаго от група радикали, и се сдобил с много сведения от Вашингтон, които привлекли вниманието. Там имал приятели, вътрешни хора, и на края му предложили да отиде в столицата като кореспондент с петнадесет долара седмична заплата.

— Мога да преживея с тези пари и това е най-добрата работа, която мога да върша.

Бъни много се зарадва:

— Дан, това е чудесно. Там е пълно с негодници, които трябва да бъдат разобличени.

— Зная и затова исках да те видя. Едно от нещата, които ми паднаха на очи, са тези запазени петролни периметри на флота. Струва ми се, че е доста подозрителна работа! Ако не се лъжа, тези, които стоят зад тази работа, са Върнън Роско и Пит О’Райли, а там, където те пипнат, замирисва.

— И аз мисля така — каза Бъни, като се мъчеше гласът му да не потрепери.

— Във Вашингтон се говори, че именно по тази причина Крисби влязъл в правителството. Работата била нагласена още преди избирането на Хардинг. Генерал Ууд казва, че подобни условия били предлагани и нему, но той ги отхвърлил.

— Господи! — извика Бъни.

— Разбира се, аз още не зная нищо, но искам да разровя тази работа. После изведнъж си спомних, че Роско е съдружник на баща ти, и ми дойде на ум, че би било ужасно неудобно… нали разбираш, Бъни… ако попадна на нещо, не зная дали би било честно след като баща ти ми помогна, а и ти даде пари за училището…

— Да, зная — каза Бъни. — Няма защо да се безпокоиш по този въпрос, Дан! Продължавай работата си, все едно че никога не си ни познавал.

— Много мило от твоя страна. Но слушай, страх ме е, че някой ден може да има недоразумения, освен ако мога да докажа, че никога нищо не съм чувал от тебе по този въпрос. Спомням си със сигурност, че ти никога не си споменавал такова нещо пред мене. Нали?

— Точно така, Дан!

— Ти никога не си разисквал с мене работите на баща ти, освен стачката; нито си разисквал работите на Роско или О’Райли.

— Да, вярно е, Дан! Но никога няма да стане и въпрос за това.

— Ще стане, Бъни, бъди сигурен… ако успея да разкрия нещо във Вашингтон, нищо не ще може да разубеди Роско и О’Райли, че не съм го измъкнал от тебе. Боя се, че нищо не ще разубеди и баща ти. Но искам да съм сигурен, че поне ти ще знаеш, че не съм постъпил нечестно.

Бъни му подаде ръка в знак на съгласие и нито един от дългогодишните играчи на покер, които прекарваха по цяла нощ около масата в задимената гостна на ранчото в Парадайз, не би могъл с по-голямо съвършенство да си даде вид на пълно безстрастие. Бъни дори си наложи да довърши обеда, написа чек, за да покрие част от задълженията на училището, сърдечно се сбогува с приятеля си и му пожела всичко най-хубаво и успех в новата работа. След това замина с колата си и едва тогава можа да провери как се чувствува — не много добре!

Той реши, че е негов дълг да каже на баща си за този разговор. Това нямаше да попречи на работата на Дан Ървинг, а в същото време може би щеше да бъде възможно да накара татко да не се забърква в тази каша. Но когато вечерта баща му се върна в къщи, преди Бъни да успее да каже и дума, той съобщи:

— Е, сине, ние получихме концесиите!

— Какво говориш, татко?

— Да, вече има решение и днес Върн замина за Вашингтон. Договорът ще бъде подписан идната седмица и ние с тебе ще заминем на разходка и ще се позабавляваме.