Ъптон Синклер
Петрол (156)

VI

Татко и Върн имаха да водят много преговори с Пит О’Райли във връзка с новите периметри, които искаха да вземат под наем, и татко беше поканен да прекара една неделна почивка във вилата на тази знаменита личност. Бъни беше включен в поканата и татко каза, че трябвало да отиде: татко все се надяваше, че нещо в този „велик“ свят, който правеше такова силно впечатление на него, ще направи впечатление и на претенциозния му син. При това, добави той с лека усмивка, О’Райли имали и дъщеря за женене.

Бъни се познаваше вече с „младия Пит“ от университета във връзка с атлетическите състезания. На Бъни също се оказваше голямо внимание, защото и той беше петролен принц: един ден той и „младият Пит“ щяха да командуват правителството на Съединените щати, както го командуваха бащите им сега. Младият Пит беше съвсем безцветен делови мъж от широко рекламирания в страната тип, обаче баща му беше екстра качество: стар ирландец, скитал се някога по пустинята с муле, натоварено с кирка, одеяло, чувал с бекон и фасул, и мех, пълен с вода. Това беше продължило до средната му възраст. Той много обичаше да разправя как, като дошъл в Ейнджъл сити да напечата проспект за откритието си, печатарят му нямал доверие за сметката от тринадесет долара! Сега никой не можеше да каже колко са милионите му. Но беше прост като галош, приятен старец, който искаше да ходи по риза в горещо време, но не му позволяваха.

Господарка в семейството беше госпожа Пит, която се беше издигнала от дъщеря на секционен надзирател до това високо положение в обществото на Южна Калифорния. Беше едра и решителна; когато отиваше в някой универсален магазин, тя не си губеше времето с разни дребни продавачи, а отиваше направо при управителя и заявяваше:

— Аз съм госпожа Пит О’Райли и искам да бъда обслужена веднага.

Управителят се покланяше доземи, освобождаваше трима продавачи от другата им работа и ги изпращаше незабавно да обслужат важната дама.

Именно госпожа Пит беше повикала архитекти и им бе поръчала царския дворец сред един парк и го оградила с висока бронзова ограда с бронзова врата; пак тя беше наредила да се издълбае името на собственика върху вратата. Тя беше откупила яхтата на паднал европейски монарх, след това изкъртила цялата й вътрешност и я преправила да бъде достойна за един ирландско-американски петролен магнат, облицована с кавказки орех и син сатен и с името на собственика на видно място. Имаше и частна кола, облицована с кавказки орех и син сатен и с името на собственика върху бронзова плоча. Беше фина като магазин за мъжка мода.

Сега госпожа Пит можеше да упражнява светските си обноски с татко и Бъни: да се ръкува с ръка високо във въздуха и да говори за подранилото студено време и снега в планините. След това да представи Патриша и да наблюдава докато Патриша се кълчи, както я бе научил наставникът й, а Бъни изпитваше желанието да извика: „Камера!“ Госпожица Патриша О’Райли беше висока като майка си и имаше склонност към преждевременно напълняване и затова вземаше лекарство за отслабване, което й повреждаше сърцето и я правеше бледа и аристократична. Беше научила всяко свое движение и всяка фраза така старателно, че беше забавна като голяма френска кукла, а майката гледаше с блажена усмивка младата девойка: възможен съюз между двете велики династии и сватба в Черквата на светото име, петдесет хиляди души отвън и снимки по първите страници на всички вестници. Мислите на Бъни отиваха дори още по-далеч: репортьорите на „жълтата“ хроника ще интервюират Ви Трейси, тя ще се държи студено и високомерно, но тайно ще си поплаче, а след това ще се погледне с крайчеца на окото в огледалото и ще й мине мисълта: „Използувай позата!“

Имаше и други гости, между които д-р Алонсо Т. Каупър, доктор на богословието, доктор на философията, доктор на правото и човек не можеше да си представи, че е възможно някой да излъчва повече сърдечност. Той беше възхитен, че Бъни е изкарал изпитите си успешно, очарован, че е могъл да услужи на баща му, и още по-възхитен, че татко е доволен от напредъка на сина си. Когато останаха насаме, той подхвърли шеговито за червените морбили на Бъни и беше много огорчен да научи, че болният още не се е излекувал; той се възползува от случая да попита младежа вярно ли е, че червените отбелязвали такъв обезпокоителен успех в Ейнджъл сити. Д-р Каупър искаше да говори за тези опасни доктрини така, както едно момче иска да прочете забранена книга.

Бъни не беше поканен да участвува в съвещанието между стария Пит и баща му, но на връщане у дома татко му разказа всичко. Те преживявали ужасно трудни времена: да се подкупи правителство не било толкова проста работа, колкото били мислили. Всеки искал да получи своя дял, от първия до последния — бога ми, дори и разсилният, който ти донасял писмо, свързано с работата, очаквал да получи една десетачка! Бъни използува случая да помоли: защо не се откажат от тази работа — положително те имат достатъчно пари! Но татко каза, че били нагазили много дълбоко, то му струвало лично на него близо шестстотин хиляди долара, а това не било малко пари, усещало се. Не, щели да отидат докрай и когато вземат периметрите, всичко щяло да бъде екстра!

Възникнали две неприятности. Запазените за флота земи били подвластни на министерството на флота и било необходимо да бъдат прехвърлени във ведомството на държавния секретар Крисби. Въпросът бил дали може това да бъде направено с административна разпоредба или е необходим законодателен акт на Конгреса. Чиновниците непрекъснато протакали работата, но, разбира се, това било чист грабеж: те току искали още пари за това и онова. Старият Пит изпратил сина си във Вашингтон, за да изпълнява ролята на платец. Другата трудност била, че някаква малка петролна компания навлязла в периметъра Сънисайд, същия, който трябвало да получат Върн и татко, и започнала дори да прокарва сондаж въз основа на някакво старо споразумение. Налагало се да я отстранят, но то трябвало да стане безшумно, затова трябвало тази работа да се уреди някак с вестниците. Върн искал татко да отиде и да прегледа мястото, та може би той и Бъни биха могли да отскочат дотам. Сънисайд щял да бъде чудото на света между петролните полета — щял да бие многократно Парадайз, и след като го вържели в кърпа, татко щял да си позволи хубава дълга почивка.