Ъптон Синклер
Петрол (155)

V

Една от последиците на този разговор беше, че татко попита Ви Трейси: не би ли могла да направи нещо повече, за да откъсне Бъни от ръцете на тези ужасни червени. Ами че той не мислел вече за нищо друго! Ви каза, че ще се опита, и наистина се опита, но то като че ли само натежа още повече на любовта и привързаността им. Защото сега Бъни започваше да разбира какво цели тя и не искаше да бъде отклонен.

Ви работеше много упорито над „Принцесата на Пачули“. Самата тя признаваше, че това е един много глупав филм; въпреки това с цялото си същество се стремеше да го направи естествен и жив. Ако някой я запиташе защо, отговорът би бил: защото това е професията й, което значеше, че получава по четири хиляди долара на седмица с възможност да ги увеличи на пет, ако „върви добре“. А защо й бяха тези пет хиляди на седмица? За да си купи повече аплодисменти и внимание като средство за получаване на повече хиляди за повече седмици? Това беше омагьосан кръг — също както със сондажите на татко. „Уобли“ имаха на тази тема една песен в своите джунгли: „Отиваме на работа, за да получим пари да си купим храна, за да добием сили да отидем на работа, за да получим пари да си купим храна, за да добием сили да отидем на работа и така нататък до безкрайност.“

Ви искаше да говори за филма и за трудностите, които имаше всеки ден, за разните личности, за техните ревности и суети, за любовта и омразата им. Бъни, който я обичаше, се преструваше, че се интересува от това само за да не я обиди. Така беше в холивудските сборища: преди те му бяха нови и забавни, но сега всички му се виждаха еднакви. Всеки снимаше нов филм, но той винаги приличаше на старите. Никой не можеше да направи нещо оригинално, а всички следяха модите: публиката искаше салонни филми и никой не искаше да гледа военни филми, но ето че публиката искаше военни филми, след това костюмирани филми, после морски филми, а след това пак салонни. Приятелите на Ви сменяха доставчиците си на алкохолни напитки, но всъщност винаги пиеха същия боклук. Сменяха и любовниците си: еди-кой си мъж спеше с еди-коя си жена, после изведнъж се оказваше друга жена, но колкото повече се сменяха, толкова повече всичко беше същото.

Бъни и Ви се обичаха така страстно, както и преди. Поне така си казваха, но през цялото това време недоловимият процес на промяната беше в ход. Мъжете и жените не са само тела и не могат да се задоволяват само с насладите на тялото. Мъжете й жените са умове и трябва да има хармония в идеите. Могат ли да бъдат отегчени от идеите един на друг и въпреки това да са все така влюбени един в друг? Мъжете и жените са характери, а тези характери водят до действия — ами ако водят до различни действия? Какво става, ако мъжът иска да чете книга, а жената — да отиде на танци?

Ви се беше държала така внимателно в своята любовна игра с „Апълсос“, толкова предпазлива да не накара Бъни да ревнува; а сега Бъни направи неприятното откритие, че е негов ред да се пази! Ви имаше две неприятелки между жените, а Бъни упорито продължаваше да дружи с тях. Тази социалистка от университета — естествено той не можеше да не я среща там, но трябва ли да се уговарят да ходят заедно на социалистически събрания? Ви беше готова да вярва, че той не може да се влюби в такова обикновено еврейче; но какво ще стане, ако Ви поиска да го заведе на „световна премиера“ някоя вечер, когато има социалистическо събрание?

А след това тази Рут Уоткинс! Разбира се, Бъни не би се влюбил в неуко селянче, без никакво образование, но въпреки това тя разпъваше мрежите си за него, а Ви бе виждала достатъчно много мъже, за да знае, че една жена винаги може да получи това, което иска, стига да е настоятелна. Бъни продължаваше да ходи в тази мебелирана стаичка, да крои и прави заговори с Пол и да тревожи баща си и да създава неприятности с Върн и Анабел, така че скоро нямаше да го приемат в „Манастира“, който беше всъщност извънградският клуб на Ви, където човек можеше да срещне най-важните хора. Не само обществото, но и деловите връзки бяха много важно нещо в кариерата на една актриса. Във филмовия свят успехът зависи от благоволението и Ви просто не можеше да се откаже от близостта си с Върн и Анабел. Тя се постара да обясни това много тактично, но когато Бъни не й обърна внимание, продължи да настоява, докато то започна да звучи като натякване. Той си спомни закачливата бележка пред нейния Апълсос: „То е толкова лошо, както ако сме женени!“