Ъптон Синклер
Петрол (152)

II

Бъни веднага отиде да потърси Пол и Рут на адреса, който му даде Дан Ървинг. Това беше порутена и мръсна къща в квартал, където живееха мексиканци и китайци. Една старица го отправи на втория етаж и му каза на коя врата да почука, но никой не му отговори. Той дойде пак по-късно и намери Рут, която току-що се бе върнала. Те бяха натъпкани в малка стаичка с газова печка и мивка в непроветрива ниша и друга ниша със завеса и кушетка, на която спеше Пол. Рут се засрами, че Бъни ги вижда в подобно жилище, но обясни, че нямало да бъде за дълго, само докато Пол си намери работа; сега ходел да търси. Самата тя намерила работа в универсален магазин, но щом се пооправели, щяла да учи за медицинска сестра. Изглеждаше бледа и уморена, но се усмихваше бодро: всъщност нищо нямало значение за нея, щом Пол е вън от затвора.

Бъни искаше да узнае всичките новини и отрупа Рут с въпроси. Точно какво беше направил Пол, за да го арестуват? Първия път, както обясни Рут, шерифът нахлул в къщата в Раскъм с група груби и ужасни хора, които изпочупили всичко, отнесли всички книги и книжа на Пол — те още не били върнати. Същото направили и на всички останали, които се събирали у тях — щели да докажат, че те са „червени“, но доказателствата, за които твърдели, че притежават, били тайна, която шерифът, местният прокурор или който и да било друг пазели за себе си. Те имали много шпиони в групата, за едного от тях вече се знаело, а двама други изчезнали и без съмнение щели да изникнат като свидетели, но кой можел да каже какво щели да свидетелствуват? Всички други момчета още били затворени в тези ужасни килии, толкова тъмни и мръсни, в които нямали какво да правят ден и нощ. Делото било насрочено за следния февруари и очевидно дотогава щели да останат в затвора. Пол бил освободен благодарение на десетте хиляди долара на Бъни; Рут никога не можела да се отблагодари…

— Остави това! — каза Бъни. — Как стана второто му арестуване?

И Рут му разправи как съдията Делано издал разпореждане, с което се забранявало който и да било да се бърка в работата по производството и продажбата на петрол от страна на компанията „Екселсиор Пит“. Това означавало, че не бива да се пропагандира и насърчава стачката, а Пол, разбира се, правил това и съдията го пратил в затвора — това било всичко! Съдиите постоянно правили това, а какво можели да направят членовете на профсъюза? За Пол това било ужасно изпитание, той не бил много добре и бил много възмутен. Никога вече нямало да се върне в Парадайз, то не било вече същото място!

— Те изсякоха всички онези прекрасни дървета, които бяхме посадили, Бъни! Имали нужда от мястото за резервоари.

Бъни извади чековата си книжка и се помъчи да успокои съвестта си, като направи подарък на приятелите си. Но Рут каза не, била сигурна, че Пол нямало да приеме. Щели да се оправят. Пол бил добър дърводелец и рано или късно щял да намери работодател, който нямало да има нищо против това, че е бил в затвора. Бъни се опита да спори, но Рут не отстъпи: дори да приемела чека, Пол щял да го върне.

Бъни не дочака Пол: измисли някакво извинение и си отиде. Просто не намери сили да остане там, докаран с модния си костюм, който Ви му беше избрала в Ню Йорк, и с новата си елегантна кола, която беше оставил долу пред вратата, и да види как Пол се връща полуболен, обезсърчен от напразното търсене на работа и с мрачни спомени за несправедливостта и измяната в душата. Бъни можеше, разбира се, да се извини. Пол не знаеше, че е прекарал лятото, забавлявайки се със световната любимка, и би му повярвал, че бе заминал по работите на баща си. Но нищо не можеше да промени факта, че разкошният живот на Бъни се заплащаше с парите, които се смъкваха от гърбовете на работниците в Парадайз; нищо не можеше да измени факта, че именно за да се увеличи сумата на тези пари, за да се засили експлоатацията на работниците, Пол бе прекарал три месеца в затвора, а другите момчета трябваше да останат там почти цяла година. Докато истината беше такава, за Бъни не оставаше нищо друго, освен да избяга от Пол!