Ъптон Синклер
Петрол (13)

V

Малцина от тези хора бяха някога чели някоя книга за етикета, те се учеха от самия живот и това бе случай, най-поучителният, който някога им се бе представил. Те научиха сега, че когато в стаята влиза голям човек, той върви напред, следван от подчинените си. Научиха, че той носи скъпо тежко палто и мълчи, докато не го представи някой от подчинените му.

— Госпожи и господа — каза посредникът Скът, — това е господин Дж. Арнолд Рос.

Тогава господин Рос се усмихна любезно на всички и поздрави:

— Добър вечер, госпожи и господа.

Пет-шест мъже скочиха, за да му предложат стол; той седна на голямо кресло съвсем естествено, без да губи време за приказки, разбирайки, без съмнение, колко неприятно би било за домакинята, ако обърнеше внимание на обстоятелството, че столовете не достигат.

Зад него стоеше друг мъж, също едър.

Господин Алстън Д. Прентис — каза Скът и всички се изненадаха, тъй като това беше виден адвокат от Ейнджъл сити.

Влезе и едно малко момче, очевидно син на господин Рос. Много от жените в стаята също имаха момчета, всяко от тях предопределено, когато порасне, да стане петролен магнат; затова те наблюдаваха сина на господин Рос и научиха, че такова момче стои винаги до баща си и не се обажда, но си взима бележка за всичко с любознателни, живи очи. Щом намери подходящ момент, то сяда на прозореца, откъдето слуша така внимателно, сякаш е възрастен мъж.

Госпожа Гроарти бе взела колкото столове можеха да й дадат съседите, беше отишла в погребалното бюро и взела под наем десетина сгъваеми стола, но те все пак не достигаха, а в книгата по етикеция не пишеше какво трябва да направи. Но тези грубовати и непретенциозни западняци разрешиха проблемата, като намериха бараката, която бе зад гаража, и донесоха няколко щайги от тия, които човек получава, когато купува праскови, зарзали или сливи за компот. Сложени на ръб, те бяха достатъчно удобни за сядане и скоро хората се настаниха.

— Е, драги мои започна весело господин Скът, — готово ли е всичко?

— Не! — обади се господин Ханк с кисел глас. — Не сме готови. Не можем да се споразумеем.

— Какво? — възкликна посредникът. — Нали ми казахте, че сте постигнали съгласие!

— Зная. Но отново се изпокарахме.

— Какво е станало?

Пет-шест души започнаха да обясняват в какво се състои работата. Гласът на господин Сам се извиси над другите:

— Някои хора са дошли тук с твърде добри адвокати, които са изровили разни работи, дето са според тях закон, ама ние, другите, няма да приемем.

— Добре — каза господин Скът учтиво, — ето, господин Прентис е много добър адвокат и вероятно може да помогне да се изясни работата.

Горе-долу в хор те започнаха да обясняват и едновременно да протестират. Тогава адвокатът на господин Рос много авторитетно обясни, че разпоредбите на закона са абсолютно точни и че договорът, както са го съставили, ще трябва да се тълкува, че площта се изчислява до средата на улиците и задните улички, но, разбира се, нищо не им пречи да постигнат по-различно споразумение, ако го сметнат за целесъобразно и го изложат изрично в договора.

А това наля масло в огъня: те отново започнаха да доказват кой е прав и кой крив и враждата им се разпали дотам, че дори забравиха за присъствието на господин Дж. Арнолд Рос и на неговия виден адвокат.

— Аз вече го казах и ще го кажа отново — заяви госпожица Снип: — Никога! Никога!

— Ще подпишете, ако гласуваме! — извика господин Ханк.

— Опитайте и ще видите!

— Искате да кажете, че смятате, че можете да нарушите споразумението?

— Искам да кажа, че намерих адвокат, който ми каза, че може да го развали винаги, когато му кажа да стори това.

— Е добре, аз ще кажа едно — отбеляза господин Дибл: — говорейки като адвокат, а, мисля, и моите колеги господин Прентис и господин Мериуедър ще ме подкрепят, че споразумението е ненарушимо.

— Най-малкото можем да ви вържем ръцете с едно съдебно дело! — извика господин Сам. — И да ви разтакаваме година или две!

— Много нещо ще спечелите от тая работа! — рече подигравателно господин Ханк.

— Не е ли все едно дали ще ни ограби една банда крадци или друга? — заяви госпожица Снип.

— Чакайте, чакайте, драги — побърза да се намеси Бен Скът. — Положително няма сега от яд на другите сами да си подливаме вода. Не смятате ли, че ще е по-добре да оставим господин Рос да ви разкаже за своите планове?

— Разбира се, да чуем господин Рос! — извика господин Голайти.

И отново се чу хор — да, те искат на всяка цена да изслушат господин Рос. Ако сега някой можеше да ги спаси, това бе именно той!