Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Oil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2011)
Разпознаване и корекция
ckitnik(2014)

Издание:

Ъптон Синклер. Петрол

Художник: Иван Кьосев

Редактор: Сидер Флорин

Худож. редактор: Пеню Чалъков

Техн. редактор: Катя Куюмджиева

Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев

Оформяне: Иван Иванов

Коректор: Мариана Бисерова

 

Формат 84/108/32.

Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.

Тираж 25 145. Тем. №39.

Дадена за набор на 27.V.1969 г.

Излязла от печат на 30.III.1970 г.

Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София

Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН

Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.

Цена 2,82 лева.

История

  1. —Добавяне

VI

Дали някой ги беше видял на лунната светлина? — Или Ви беше споделила тайната с Анабел? Или виновно беше щастието, което светеше в очите на младата двойка? Във всеки случай на другата сутрин беше очевидно, че истината е известна, и в „Манастира“ цареше празнична атмосфера. Разбира се, никой не стигна дотам, че да ги обсипва с ориз или замерва със стари обуща, или да връзва бели панделки на автомобилите им, както се правеше с младоженци, но ги посрещнаха с приятелски усмивки и многозначителни закачки, които поддържаха игривото настроение. Анабел, разбира се, беше възхитена: тя беше замислила това още от самото начало и беше избрала този млад петролен принц за своята приятелка от деня, когато Върн й разказа за него. А Върн… е, сами можете да си представите, че когато той започнеше да се шегува на такава тема, у никого не оставаше каквото и да било съмнение за случилото се.

Колкото и да беше странно, когато се върна в къщи, Бъни намери същото сватбено настроение, предадено по някакъв тайнствен начин и на татко. Дали Върн, този стар мошеник, не беше се погрижил да съобщи новината по телефона? Във всеки случай татко сияеше от задоволство, а Бъни четеше мислите му. Татко познаваше Ви Трейси и много я харесваше. Кинозвезда — та това, за бога, е нещо, с което човек може да се хвали! Именно това е кариерата, достойна за млад петролен принц, съвсем според аристократичните традиции. Сега вниманието на Бъни щеше да бъде заето с нещо друго, а не с този глупав болшевизъм!

И ето татко се опитваше да понамекне за Ви, но с такт, какъвто може да се очаква от един стар носорог! Дали е била и Ви Трейси в „Манастира“ този път? Хей, огън-момиче, тази Ви! Върн казал, че тя печелела по четири хиляди седмично и това не било само реклама. Била по-умна от всичките повлекани, взети заедно: имала спестени пари, притежавала парцели из целия Холивуд. Ходила при Върн да иска съвет за „Рос Консолидейтед“ и той й казал да вложи всичко, каквото може, и какво да видиш: тя му донесла чек за петдесет хиляди долара и купила пакет с акции на номиналната им цена, които сега стрували три пъти повече, а Ви казала, че Върн я спасил от шест изнасилвания! След това старият носорог продължи да обяснява какво искала да каже с това Ви — че по този начин нямало нужда да играе в шест филма!

Бърти също веднага научи новината, тъй като доставчикът на контрабандни питиета на Чарли Норман имал любов със сестрата на Анабел Еймз. Бърти беше любопитна да се запознае с Ви Трейси и нареди на Бъни да я доведе на обед. Ви не беше много склонна — тя заяви, че сестрите винаги насъсквали братята си срещу техните любими. Но Бъни се изсмя и обясни, че имал предостатъчно противоотрови срещу Бърти. Така те се запознаха и всичко мина прекрасно: Ви беше скромна и се стараеше да се хареса, а Бърти играеше ролята на важна дама, извънредно великодушна. Това отговаряше на правилата за коректно държане, тъй като Ви беше само актриса, докато Бърти беше от истинското „общество“ и за нея съобщаваха в недостъпната част на вестника, където хората от киното рядко попадаха.

След обеда Бърти каза на брат си, че Ви била симпатична и че може би щяла да го вразуми, което от страна на една сестра бе крайната граница на сърдечност.

И така всичко мина чудесно. Сънят на Бъни вече не беше смущаван от лоши сънища, защото блянът му се беше сбъднал. Когато ходеха на гости в „Манастира“, слагаха ги в съседни стаи с врата помежду, а когато Бъни отиваше при Ви в бунгалото, дискретната възрастна жена, която се грижеше за домакинството, неусетно изчезваше. Колкото до хората от киното — те вече не говореха, тъй като бяха казали всичко, което можеше да се каже.

Бъни се обаждаше на Ви по телефона и ако беше събота или празник, уреждаха си среща, но ако беше работен ден, Ви му казваше:

— Не, Бъни, трябва да си стоиш в къщи и да учиш.

А той отговаряше:

— О, глупости, Ви, та аз съм с една седмица напред с работата си.

— Но, Бъни, ако аз стана причина да изоставиш уроците си, баща ти ще се сърди на мене!

— Татко е влюбен в тебе повече, отколкото аз! Той мисли, че ти си най-светлата звезда на филмовия небосвод.

— Не бива да прекаляваме, Бъни! Съвестта ти ще заговори и ти ще хвърлиш вината върху мене.

— По дяволите, Ви, ти ми се налагаш повече, отколкото Анабел на Роско.

— Добре, нека ти кажа, че ако мога да задържа моя петролен принц толкова дълго, колкото Анабел е задържала нейния, ще се считам за щастлива жена.