Ъптон Синклер
Петрол (113)

II

Бъни получи писмо от Рейчъл.

„Драги господин Рос — единствена тя от състудентките му се обръщаха към него така: това беше начин да запази пролетарското си достойнство пред човек с големи обществени претенции. — Ние сме отново в къщи, след като обрахме всички сливи и Калифорния, а следващата седмица започваме с гроздето. Вие казахте, че искате да присъствувате на събрание на социалистите: утре вечер ще има много важно събрание в Клуба на шивашките работници. Баща ми и братята ми също ще бъдат там и много ще се радват да се запознаят с Вас.“

Бъни отговори с телеграма, като ги покани, един стар и четирима млади социалисти-евреи, да вечерят с него преди събранието. Заведе ги в скъп ресторант, като смяташе, че с това им прави чест, като забрави, че те може да не се чувствуват там удобно поради облеклото и маниерите си. Наистина като че ли е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото един богат да разбере чувствата на обезнаследените.

Бъни намери Рейчъл доста по-различна от безцветното работливо момиче, което бе знаел. Тя принадлежеше към онзи ориенталски тип жени, които могат да берат плодове няколко седмици, без да се безпокоят за цвета на лицето си: тя носеше залеза по страните си, а изгрева в духа си и сега за пръв път Бъни забеляза, че е доста интересно момиче. Рейчъл му разказа за приключенията си и те му се сториха крайно романтични. Повечето хора, като се отдадат на мечти, биха си представяли, че са син или наследник на голям петролен магнат, с милиони долари, които се сипят отгоре им, че имат луксозна кола и вдовици на стоманени крале и други сирени им се обясняват в любов. Но представата на Бъни за приказно приключение беше да отиде с група младежи с някой „Форд“, който току се поврежда, да нощува в палатка, събаряна от вятъра, да бере плодове редом с мексиканци, японци и индуси и да изпраща в къщи с пощенски запис десет-двадесет долара всяка седмица!

Татко Мензис беше набит, як наглед мъж с къдрава жълта коса по цялата глава и широки гърди, които като че ли бяха повече отзад, отколкото отпред, толкова беше прегърбен от тежкия труд, и имаше някои английски букви, които не можеше да произнесе. Бъни познаваше сина му Джейкъб, социалиста, като приведен блед студент, но сега той изглеждаше много по-добре от живота на открито. Другите две момчета, „младите левичари“, бяха много словоохотливи и егоистични и отблъскваха изтънчения Бъни, който не беше достатъчно прозорлив, за да се досети, че те срещат за пръв път в живота си млад плутократ и по този начин правят непохватно усилие да запазят работническата си гордост. Никой да не каже, че са се уплашили! Освен това те почти не говореха с останалите членове от семейството поради острите си политически разногласия.

Те отидоха в клуба, претъпкан с хора, главно работници, всички настръхнали от възбуждение. Имаше избрана комисия, която трябваше да разгледа политиката на местната организация, и тази комисия изнесе доклад за изключването на „лявото крило“; имаше и доклад на малцинството, в който се настояваше да бъдат изключени всички останали! С това се наля масло в огъня! Бъни слушаше и с всички сили се мъчеше да не се разочарова от радикалното движение. Те бяха толкова шумни, а Бъни беше такъв привърженик на тишината! Той не очакваше работниците да притежават съвършени обноски, нито да говорят на съвършен английски език, но беше ли нужно да крещят и да размахват юмруци? Не можеха ли да водят идейни спорове, без да се наричат „трудови фалшификатори“ и „страхливи подлеци“ и така нататък? Събранието на местната организация на Социалистическата партия в Ейнджъл сити, на което Бъни беше отишъл, се свикваше в критичен момент на нейната история и те положително не се мъчеха да се покажат с най-изисканите си обноски зарад него.

Ето, татко Мензис се качи на трибуната и завика срещу собствените си синове, че били куп глупаци, щом си въобразяват, че могат да вдигат масова революция в Америка.

— Защо дойде революцията в Русия? Защото цялата страна е била съсипана от войната. Но трябват десет години война, за да се докара до такава съсипия капиталистическата класа в Америка; а в това време какво правите вие, невръстни глупци? Искате да предадете Социалистическата партия на полицията! Те имат шпиони тук… да, и тези шпиони са сред вашето глупаво движение!

Това се стори на Бъни напълно разумно. Капиталистите в Ейнджъл сити биха искали работническото движение да стигне до крайности, за да имат повод да го смажат; а когато искаха да направят нещо, те не избираха средствата си за целта. Но да се каже такова нещо на младите екстремисти бе все едно да се развее червена кърпа пред някое стадо бикове.

— Какво? — извика Айки Мензис на собствения си баща. — Вие ли ще приказвате за полиция? А какво правят сега вашите прехвалени социалдемократи в Германия? Те държат полицията в своите ръце и разстрелват работниците-комунисти, защищавайки интересите на капиталистическата класа!

— Да, и ще направят същото и в Калифорния — извика другият брат. — Вие сте банда класови изменници!

Това беше нова дума и, както изглежда, много страшна. Въпросът беше дали клатещата се капиталистическа система можеше да се закрепи за още десетина години. А „дясното крило“ бе готово да участвува във властта с капиталистите и да помага за спасяването им.

— Вие се превръщате в техни агенти — извика Джоу Мензис, — като залъгвате работниците с увеличение на надниците от два цента на час!

И така в Ейнджъл сити, както навсякъде по света, се стигна до разцепление: „червените“ се отдръпнаха и веднага се разделиха на три различни комунистически групи; а Джоу и Айки Мензис напуснаха дома си и си уредиха отделно домакинство с две момичета-работнички, техни съмишленички. И така Бъни се озадачи още повече: животът изглеждаше толкова сложен, а щастието — толкова трудно да се намери!