Ъптон Синклер
Петрол (110)

X

Веднъж вечер Бъни искаше да прочете нещо в едно списание и към полунощ се измъкна от компанията, прибра се в кабинета си и се настани в позлатеното легло с ръчно бродирани розови копринени възглавници, с позлатена, а може би от чисто злата нощна лампа при възглавието и се пренесе далеч в Русия при бегълците от глада, които умираха по пътищата, или може би в Унгария, където потушаваха революцията просто като убиваха всекиго, който вярваше в нея, използувайки, както винаги, картечни куршуми, изработени от американски стоманолеярни заводи и закупени с отпуснатите от Америка заеми. Бъни беше така погълнат от тези злополучни далечни събития, че не усети, когато вратата на кабината му съвсем тихичко се отвори и ключът лекичко се превъртя отвътре. Първото нещо, което усети, бе лекият, едва доловим сладък аромат и пред очите му се появи видение, застанало до леглото, облечено в мораво кимоно на едри хибискусови цветове. Видението изглеждаше плахо, беше сключило ръце пред гърдите си и шепнеше с глас, който той едва чуваше:

— Бъни, мога ли да поговоря малко с тебе?

Бъни, разбира се, трябваше да каже, че може; тогава видението коленичи край леглото и нежно докосна с ръка неговата, а мекият глас затрепери:

— Бъни, аз съм така самотна и така нещастна! Не зная дали можеш да разбереш какво значи за една жена да е самотна, но ти си първият мъж, на когото от дълго, дълго време насам ми се поиска да се доверя. Зная, че не биваше да идвам така, но трябва да ти говоря, а пък защо да не бива мъжете и жените да бъдат искрени един към друг?

Бъни не можа да намери причина защо да не бъдат искрени и те продължиха искрено. Същността на искреността беше, че блянът за любов се е пробудил отново в душата на една съвсем объркана от живота жена. Не бивало да помисли, че е повърхностна или лека: никога преди не е правила такова нещо и това била самата истина — очите й се наляха със сълзи, когато го каза, и тя го моли, о, как го моли да не я презира: искала да бъде щастлива, а имало толкова малко хора, които човек да може да обича.

— Бъни, кажи ми, влюбен ли си в някоя друга жена?

Може би щеше да бъде милост да й каже, че е, но това беше първото му приключение от този род и той каза истината и усмивката, която проблесна в сълзите й, беше като слънчеви лъчи след априлски дъжд. Гласът й леко пресекваше, когато му пошепна:

— Аз съм глупачка, сълзите напират, а те правят жената грозна; нека да загася светлината!

Тя дръпна златната верижка и вече не беше ни най-малко грозна, само се усещаше сладкият аромат, когато стисна ръката му с двете си ръце и пошепна:

— Бъни, мислиш ли, че можеш поне мъничко да ме обикнеш?

По един или друг начин трябваше да й отговори.

— Госпожо Норман — започна той, но тя го спря:

— Телма!

— Телма… не съм мислил… — запъна се Бъни.

— Зная, че съм по-стара от тебе, Бъни, но погледни тези хлапачки, какви празни глави! Аз наистина държа на тебе и бих направила за тебе всичко, което поискаш, бих ти дала всичко, което пожелаеш.

Бъни научи нещо от тази случка. Той знаеше, че е достатъчно само да протегне ръце и да я прегърне; знаеше и какво трябва да направи — Юнис Хойт го беше научила как се люби жена. Би могъл да я докара до такъв екстаз, че от този момент да му стане робиня и той да има всичко, което тя притежава; би могъл да я измъчва, да харчи парите й по други жени и тя въпреки това да му бъде робиня. Сега можеше да разбере много неща, които ставаха пред очите му в този свят, който беше рай за комарджиите. Имаше мъже, които не биха споделили възвишеното му равнодушие към разкоша и властта и биха преднамерено прелъстили госпожа Фортуна, биха превърнали физическите си прелести и салонни съвършенства в оръжие за плячкосване, наричаха ги с най-различни имена: фустопоклонници, донжуани, ромеовци, женкари. Колко години беше робувал старият Огъст Норман, за да създаде голям стоманолеярски завод, един плаващ дворец в океана и друг, десет пъти по-голям, на сушата; и ето всички тези богатства бяха въплътени в едно женско тяло, облечено с… не, кимоното се беше смъкнало и беше останала само копринена нощница, така тънка, че не представляваше нищо, и лек, сладък аромат, и две меки, галещи ръце, устни, притискащи се в горещи, влажни целувки.

— Бъни — шепнеше гласът, — аз ще се оженя за тебе, ако поискаш. Ще ти дам всичко, каквото пожелаеш.

Бъни беше научил от Юнис, че когато си разположен за любов, устните могат да те изкушат; сега научи от госпожа… не, от Телма, че когато не си разположен, те могат да те отблъснат.

— Ти знаеш, Телма, че аз нямам нужда от нищо.

— Зная, и аз съм ужасно вулгарно създание. Но аз само се мъча толкова нескопосно да те накарам да разбереш, че наистина те обичам и не бива да мислиш лошо за мене!

Това му помогна да започне и той й обясни, че никога няма да мисли лошо за нея, но не я обича й я е смятал за приятелка. Така постепенно тя го пусна и се смъкна край леглото в жалка купчина и захълца, че той положително ще се отврати от нея и никога вече не ще иска да я види. Той й възрази, че това не е вярно, че в това няма нищо лошо и че няма основание за скарване в това, че случайно единият не изпитва любов към другия. Тя бе толкова нещастна, че той я съжали и протегна ръка да я утеши, но веднага разбра, че нищо няма да постигне — тя хвана ръката му и започна да я целува, а той бе съблазнен от съчувствието си. Още в осемнадесетия век един английски поет бе оповестил откритието си, че съжалението събуждало в душата любов.

Човек трябва да мисли по тези въпроси предварително и да има определено поведение. Бъни беше решил за себе си, че следващия път ще прегърне жена само ако я обича истински, а сега студеният глас на разсъдъка му казваше, че не обича майката на Чарли Норман, че това би било само един флирт и никой от двамата нямаше да бъде щастлив задълго. Затова внимателно й каза, че е по-добре да си отиде; бавно и тъжно тя вдигна кимоното си от пода и се изправи.

— Бъни — каза тя, — хората имат мръсен ум. Ако чуят нещо за този случай, ще ми отровят живота.

— Не мисли за това — отговори той. — Аз няма да кажа нищо!

Бъни чу вратата тихо да се отваря и тихо да се затваря, запали лампата и заключи вратата — никога вече нямаше да пропусне да взема тази предпазна мярка при такива домашни събирания! Известно време той крачи насам-натам, мислейки за тази тревожна преживелица. Каза си с благоприлична скромност, че това не е било заради неотразимия му чар, но в тази езическа цивилизация жените така се стряскат при среща с целомъдрието, че то ги поразява като нещо колосално, свръхчовешко.

На другата сутрин младата морячка за пръв път от много години естествено се изчерви, когато срещна своя млад Адонис на палубата. Но скоро преодоля смущението си и те заговориха със старата задълбоченост за теософия и останаха добри приятели; той я наричаше Телма и Чарли не ги подиграваше. Когато си отиваха в къщи, Бърти поиска да знае дали госпожа Норман не му се е обяснявала в любов и се опита да узнае докъде са стигнали. И понеже Бъни се изчерви, тя се засмя и се ядоса, че е толкова глупав и не иска да й каже. Тя реши, че те, разбира се, са изкарали един флирт. В това нямаше нищо особено, тъй като на „Сирената“ бяха ставали и други авантюри — осветлението в централния коридор беше много слабо, така че не се виждаше кой влиза от една врата в друга. След това Бърти мъдро добави:

— Но да не си въобразяваш, че ще се омъжи за тебе. Тя все говори разни глупости за превъплъщаване, но здраво държи на акциите на „Оксидентъл Стийл“, за сегашното си въплъщение.