Ъптон Синклер
Петрол (108)

VIII

Седнал на палубата на този плаващ дворец, Бъни прочете за глада в Поволжието. В обширни райони реколтата била лоша и селяните бавно измирали от глад: хранели се с трева и корени, изяждали мъртвите си деца, изселвали се на тълпи и осейвали пътя с труповете си. Това било последното и окончателно доказателство за безсилието на комунизма, твърдяха редакторите на вестниците. И ако Чарли Норман не използува случая да се подиграе на Бъни, то беше само защото Чарли никога не четеше вестници.

Бъни беше говорил с Хари Сигър и имаше друго становище относно глада в Русия. Той се причиняваше от сушата, а не от комунизма; беше хронически от първите дни на историята, но никога преди не е бил вземан като доказателство за безсилието на царизма. Положението сега беше лошо, защото бяха разрушени железопътните линии. Но хората, които обвиняваха комунизма, пренебрегваха факта, че железопътните линии бяха разрушени още преди революцията и че управлението на Съветите трябваше да се справи с напрежението на тригодишна гражданска война и нашествие отвън на двадесет и шест фронта. Вестниците, които бяха подбуждали тези нашествия и аплодирали изразходването на стотици милиони американски долари за провеждането им, сега обвиняваха болшевиките, че не били годни да се справят с глада!

Трябва да ви е ясно, че един младеж с такива мисли в главата съвсем не подхождаше на тази компания, която търсеше само удоволствия. Той се стараеше с всички сили да бъде като другите, но те разбраха, че е различен от тях, и ето че майката на Чарли започна да сяда до него.

— Бъни — каза тя, тъй като всеки ставаше „Бъни“, или „Бърти“, или „бейби“, или „кукло“ за тези хора, щом изкарваше с тях една игра голф или пийнеше от плоското шише, което всеки носеше в задния си джоб, — Бъни, ти ходиш в университета, нали? И сигурно много сериозно учиш?

— Смятам, че не чак толкова.

— Бих желала да ми кажеш как да накарам Чарли също да учи. Не мога да го накарам да прави друго, освен да играе по цял ден и да ходи по любов с момичетата.

На Бъни му се искаше да каже „Опитайте се да не му давате пари!“, но разбра, че това би било едно от онези „ужасни“ неща, за които Бърти непрекъснато му се караше. Затова само каза, като някой стар дипломат или политик:

— Това е наистина сложна проблема!

— Днес всички млади хора са проблема за мене! — каза майката на Чарли. — Искат да обикалят по цял ден нагоре-надолу и настояват да ме мъкнат и мене с тях, а това вече не е по силите ми.

И тогава Бъни я съжали; беше мислил, че всичко това й прави удоволствие. Ако я погледнеше човек, тя беше младичка морячка, пълничка, но добре сложена, облечена в снежнобяло и синьо, с бухнала кестенява коса, която лекият бриз вечно блъскаше в светлосините й очи. От време на време Бъни я поглеждаше крадешком и установяваше, че хирургическите операции, изглежда, са били успешни, тъй като нямаше никакви следи от тях.

— Посветих целия си живот на това момче — казваше младата морячка, — но той никак не цени това. Колкото повече човек прави за хората, толкова повече те го считат за нещо обикновено. Но днес следобед май ще обявя стачка! Ще ме подкрепиш ли?

И когато цялата компания тръгваше да играе голф, Чарли съобщи достатъчно високо, за да чуят всички:

— Мами няма да дойде, защото е лапнала по Бъни!

Всички весело се разсмяха и се отправиха към мостика, тайно зарадвани, че са се отървали от една от старите, които вечно се пришиваха към тях и се мъчеха да се покажат, че са от компанията, докато напълно ясно бе, че не са и не могат да бъдат.