Ъптон Синклер
Петрол (107)

VII

Бърти дойде и отново се опита да вмъкне брат си в този свят на забавления, към който той по наследство и природни дарби принадлежеше. Бърти беше скъсала с Елдън Бърдик. Той бил „некадърник“, каза тя на Бъни, и винаги искал всичко да става по неговата воля. Сега имала връзки с друг и, както Бъни разбра, беше доста затънала, тъй като сподели чувствата си дори с него. Бил единствен син на покойния Огъст Норман, основател на „Оксидентъл Стийл“; името на момчето било Чарли и бил малко див, както обясни Бърти, но, о, така очарователен и богат като Крез. Нямало кой да се грижи за него освен глуповатата му майка, която още се мъчела да изглежда млада и игрива, обличала се като младо момиче и правела пластични операции на лицето си, за да бъде кожата „опъната“. Те имали най-разкошната яхта долу в пристанището и казали на Бърти да доведе и брат си, и защо Бъни да не отиде и да й помогне с хубавата си външност и така нататък?

Бъни си помисли, че сестра му сигурно е много хлътнала, щом разчита на неговия принуден чар в обществото! Но тръгна и докато отиваха към пристанището, Бърти му даваше наставления и го предупреждаваше: не бивало да говори за своите ужасни болшевишки идеи и ако се споменело нещо за позора в университета, просто да го обърнел на шега. Бъни беше вече сам се убедил, че тъкмо така трябва да прави; и го направи и откри, че е много лесно, тъй като Чарли Норман беше от онези блестящи младежи, които умееха да кажат нещо смешно за всичко, за което стане дума; ако ли не успееше, правеше някоя несполучлива игрословица със забележката си.

Те стигнаха на „Сирената“ — плаващ дворец, целият само бяла боя и блестящ месинг, с дървени части от украсен с резба махагон. Матросите, които чистеха и лъскаха и прислужниците филипинци, които безшумно се плъзгаха насам-натам с подноси, пълни с чаши, бяха достойни за сцената на някой водевил. Гостите се качваха на катер, а след това на няколко коли и отиваха на игрището за голф, а оттам в клуб вън от града за обед; там те танцуваха час-два, тогава ги завеждаха на някой плаж, сетне на тенискорт, а оттам отново на „Сирената“, за да се преоблекат за вечеря, която се сервираше с цялата изисканост на някой дипломатически банкет. На палубата вечер имаше многоцветни електрически светлини и оркестър, и гости идваха с моторници и танцуваха до зори, а вълните леко се плискаха в яхтата и плетеницата от светлини на брега затъмняваше звездите.

Хората говореха за външността, особеностите и авантюрите на всичките си познати и беше трудно да се следи разговорът, ако човек не беше от техния кръг; дори си имаха свои жаргонни думички и колкото по-малко можеше да ги разбере външен човек, толкова по-смешни изглеждаха сами на себе си. Разговаряха за дрехи и каква щяла да бъде последната „новост“. Говореха за своите доставчици на контрабандни спиртни напитки и на кого от тях може човек да се довери. Останалото време говореха за гоненето на малките топки по игрището, за победите си този ден и в предните дни и за относителните качества на един или друг майстор на това изкуство. Ще задържи ли шампионът по тенис първенството и през тази година? Как се представят американските играчи на голф в Англия? Връща ли се отборът на поло от Филаделфия и дали ще донесе купата? Имаше красиви сребърни и позлатени трофеи с гравирани върху тях надписи, които помагаха да внушат мисълта, че удрянето на малките топки на игрището е от голяма важност.