Ъптон Синклер
Петрол (106)

VI

Бъни се върна в университета и точно, когато завършваше учебната година, в Чикаго се състоя конгресът на Републиканската партия. В него участвуваха хиляда делегати, още толкова подгласници и още толкова журналисти и специални пратеници, които трябваше да разкажат на света за това важно събитие. Конгресът изслушваше импозантни речи по основните въпроси, пушеше огромно количество тютюн и пиеше огромно количество контрабандни спиртни напитки, а в това време в една стая в хотел „Блакстоун“ пет-шест „босове“, които държаха в ръцете си гласовете, седяха и правеха пазарлъци. В милионите думи, предавани по телеграфа за конгреса, името на Върнън Роско не се споменаваше нито веднъж, но неговият апартамент беше до тази стая и той правеше точно такива предложения, каквито бяха необходими, и плащаше с чекове точно на онези, на които беше необходимо, и след дълги преговори и осем гласувания сред страшно възбуждение в конгресната зала поддръжниците на генерал Ленард Ууд започнаха да намаляват, а след деветото гласуване Уорън Гамейлиъл Хардинг от Охайо стана знаменосец на Републиканската партия.

Занятията в университета свършиха; Грегор Николаев отиде в Сан Франциско да работи на един от корабите на „консервната флота“, която заминаваше за Аляска да лови и консервира сьомга. Рейчъл Мензис и брат й с други трима студенти-евреи се снабдиха с разнебитен „Форд“ и тръгнаха да берат плодове: пътуваха от място на място, спяха на открито и беряха зарзали, праскови, сливи и грозде за консервните фабрики и сушилните. Бъни беше единственият от малката група на „червените“, който не беше принуден да работи цялото лято, и единственият, който не знаеше какво да прави през свободното си време.

В миналото, когато двамата с татко правеха само по един петролен сондаж наведнъж, Бъни се залавяше да помага във всичко, каквото паднеше; той беше само „момченце“ и работниците го обичаха. Но сега беше пълнолетен и се предполагаше, че трябва да държи на положението си; дружеството също бе стигнало пълнолетие — една огромна машина, в която всяко зъбно колелце си имаше свое място и не биваше да му се бърка. Бъни не можеше дори да се занимава с отглеждането на растенията в къщи, без да се бърка в работата на градинаря! Беше решил да прочете някои от книгите на Пол. Но не бе чувал някой да чете по осем часа на ден, а не можеше да отменя за част от времето Пол, тъй като не беше чак много добър дърводелец!

Това беше свят, в който някои през цялото време работеха, а други през цялото време се забавляваха. Да се работи постоянно беше уморително и никой не би го правил, ако не му се налагаше, но и да се забавлява постоянно също беше отегчително и хората, които го правеха, никога не говореха за нещо, което Бъни би желал да слуша. Говореха за развлеченията си така сериозно, сякаш те бяха работа: турнири по тенис, турнири по голф, поло-мачове — най-различни сложни начини да се гони малка топка из игрището. Е, нямаше нищо лошо, когато човек се нуждае от физическо упражнение и почивка, да излезе на открито и да удря малката топка; но да го превърнеш в задача за цял живот, да посвещаваш на това нещо цялото си време и мисли и да говориш за него с часове… Бъни гледаше с учудване тези възрастни мъже и жени и тяхната сложна екипировка от „спортно облекло“ и му се струваше, че те се самохипнотизират, за да убедят сами себе си, че наистина се наслаждават на живота.