Розалинд Майлс
Завръщане в Рая (45)

Двадесета глава

Денис напусна „Харпър Майнинг“ в края на деня безкрайно потиснат. Беше благодарен, че Каси сподели неговото нещастие и то му стигаше да не се съмнява в чувствата й. Двамата пресякоха Бент стрийт в пълно мълчание, завиха зад ъгъла и се отправиха към бистрото.

Посрещна ги Анджело, лепнал върху лицето си една възторжена усмивка:

— Хей! Денис, приятелю!… Пиенето е от заведението, приготвил съм най-добрата бутилка за вас!

— Благодаря, Анджи — отвърна Денис, като се опитваше да изглежда доволен. — Как вървят нещата?

— Чудесно! Отлично! Само дето не мога да укротя татко. След случката с пушката си мисли, че е Уайът Ърп. — Все още смеейки се, Анджело посочи към неколцината стари приятели на баща си в другия край на бистрото; увлечени, те слушаха разказа на Виторио за това, как е спасил сина си от мафията.

— Кажи на Виторио, че може да окачи на стената пушката си за известно време — рече Денис нежно.

Каси настръхна:

— Докато се появи някой друг мръсник.

Анджело улови погледа й и веселостта му изчезна.

— Оставям ви бутилката, приятели — въздъхна той и се отдалечи.

— Добре ли си? — Денис стисна ръката на спътницата си.

— Накратко, лош ден в работата. Ако изобщо може да се нарече тъй след всичко, което си изкарал.

— По дяволите това копеле Сандърс! — Нежната кожа на Денис почервеня при мисълта за преживяното унижение. — Само почакай, ще му го върна.

— Наистина ли мислиш, че можеш да надхитриш мошеник като него?

— Разбира се, че да!

— Не го подценявай, Денис — сви скептично рамене Каси. — Той е много ловък.

Денис я погледна с любопитство.

— Откъде знаеш?

— Всички говорят тъй — отвърна тя бързо.

Денис прехапа устни.

— Добре, ако искаш да бъда откровен, все още не съм намислил какво ще направя. Объркан съм.

Каси изпита внезапен пристъп на съчувствие към него.

— О, мили — въздъхна тя, — няма нищо. Не трябва да се преструваш на някой по-силен, отколкото си. — Тя нежно протегна ръка и го помилва по лицето. — Харесвам те такъв, какъвто си.

Денис я прегърна.

— Разказах ти за моите неприятности… а ти все още нищо не си ми казала за твоите.

— Наистина има нещичко… — Каси започна, колебаейки се, притесненото й сърце изпитваше нужда от успокоение.

Денис се усмихна и насърчително взе ръката й.

— Хайде, разкажи ми.

— Знаеш ли, Том иска да открия откъде Джейк се е сдобил с допълнителните акции…

— Той не може да ти нарежда! — прекъсна я Денис ядосан.

— О, става дума за друго. Въпросът е, че като преглеждам документите, като се опитвам да открия сертификата за прехвърлянето, все имам чувството, че всичко това е игра на отгатване…

— От само себе си се разбира — съгласи се Денис. — Ако системата е блокирала и данните са изчезнали от паметта, няма нищо да откриеш.

— То е само част от целия проблем — изрече бедната Каси, като не знаеше дали да продължи, или да се откаже. Объркана, тя се опита да смени курса на признанието си. — Денис, преди да ме познаваш, имал ли си друга сериозна връзка?

Младежът се изчерви и отмести поглед. После се усмихна:

— В случай че все още не си се досетила, отговорът е не. В действителност — той направи пауза и я погледна много нежно, — никога по-рано не съм срещал такава като теб. Учудващо! Успя да се излъжеш и да ме приемеш!

— Не съм се излъгала, Денис — отвърна Каси с нарастващо отчаяние, — разбира се, това не означава, че преди да те срещна, не съм вършила глупости… е, добре.

Но Денис вече не я слушаше. Той се бе вторачил към вратата.

— Искаш ли да видиш Сара! — избухна той. — Какво прави сестра ми с този глупак? — Каси обърна глава. Сара и Том тъкмо бяха влезли в бистрото. Хванати за ръце, без да забелязват околните, те се насочиха към една закътана маса в ъгъла. Денис ги проследи с изпепеляващ поглед.

„Това не е добре, помисли си Каси, не мога да намеря подходящите думи.“

Приятелят й неочаквано се обърна към нея, като се опитваше да възстанови интереса си.

— Съжалявам. Какво искаше да ми кажеш?

— Няма значение.

Денис се изправи.

— Извинявай, Том ме вбеси. Твърде много ми дойде днес. Давай да се махаме оттук, ще намерим друго място да похапнем. Тогава може би ще ми кажеш какво те тревожи.

— Не, нищо, всичко е наред наистина — отвърна Каси унило. — Мисля, че сама трябва да намеря разрешението.

 

 

— Виж, Сара, не е ли Денис?

— Къде?

— В момента излиза. С Каси Джоунс е.

Сара погледна тъкмо навреме, за да съзре на изхода високата слаба фигура на брат си.

— Можеше поне да ни поздрави — намръщи се тя.

— Беше ужасен ден.

— За всички ни! Какво е по-особеното за него?

Том се засмя.

— Наистина ли искаш да ти отговоря?

Сара се учуди.

— Имаш нещо предвид ли?

— Откакто съм се върнал, Денис не може да ме понася.

— Не си ми го казвал преди.

— Мисля, че да спечелиш сърцето на едно момиче най-добрият подход не е да злословиш пред него по адрес на по-малкия му брат — заяви Том благоразумно. — А също тъй си мислех, че ще го преодолея, ще спечеля симпатиите му — поне в известна степен. Но ето че когато се засечем на едно и също място, той предпочита да напусне. Трябва да призная: чарът ми не му действа.

Сара като че ли се бе притеснила.

— Знам, че Денис понякога е дързък — започна тя — и невинаги учтив…

— Става дума за нещо повече, Сара — намеси се Том. — Брат ти си придава важност най-вече в компанията…

— Може би си мисли, че помага на мама, като я отменя за някои неща!

— Не разбирам как точно си представя, че помага на Стефани, след като постоянно напада баща ми — рече спокойно Том. — Или като се опитва да ме отстрани от „Харпър Майнинг“.

— Но какво цели той? — Сара беше напълно объркана.

— Приеми фактите, Сас, Денис желае бързо да се издигне до върха, без усилие. Иска да стане шеф на „Харпър Майнинг“, без да поема неизбежната в такива случаи отговорност. Аз също съм твърде амбициозен, винаги съм бил. Само че за всичко има начини и средства. Денис все още не притежава необходимата зрелост. Глезили са го през целия му живот.

Сара притихна. Докато мълчаха, Том успя да отбележи, че първоначалното му намерение да не злослови по адрес на Денис пред сестра му вероятно беше най-добрата му идея през целия ден — и в края на спора, който последва, той разбра, че е така.

 

 

— Джейк, трябва да знам колко дълго ще продължи всичко!

— Не се вълнувай прекалено много, мила моя. Не ми харесва, когато жените ми крещят. Винаги ми напомнят за моята бавачка.

На Каси й се искаше да вика.

— Престани да си играеш с мен, моля те. Слушай, не мога да продължавам повече тъй — лъжи, измама, ще полудея.

— Не трябва да се чувстваш измамница. Ти се справи добре. Ще минат седмици, докато „Харпър Майнинг“ оправи кашата, и дотогава аз ще съм вън от подозрение.

— За бога, Джейк, никога ли не мислиш за другите, освен за себе си? — избухна Каси.

— А защо е необходимо?

— Ти и Джили Стюарт — страхотна двойка сте. С удоволствие бих разказала на Стефани как собствената й сестра й погоди тази мръсотия!

В един миг Джейк усети опасност в думите й и реши да поеме в свои ръце положението.

— Да не стоим тъй в антрето и само да се караме — рече той любезно. — Нека ти предложа поне нещо за пиене. Току-що заредиха бара с всички интересни напитки. Необходима ми е компания, за да се справя с тях.

Така или иначе Джейк я въведе във всекидневната, настани я до себе си на канапето с чаша студена бира, която тя прие с неохота. Ала Сандърс отбеляза някак нехайно:

— Не трябва да се безпокоиш за миналото. Подготви се за големи промени. Стефани Харпър не ти е повече шеф. Шефът вече съм аз.

Каси се засмя с горчивина:

— Това ли е добрата новина?

Джейк въздъхна мелодраматично.

— Как умееш да нараняваш понякога… Дори без да се стараеш.

— Ще престанеш ли? Не можеш да ме мамиш повече, знаеш го, нали? Разбрах какво представляваш в действителност. Ако те притиснат в ъгъла, ще се откажеш от мен без дори да се поколебаеш.

— О, така ли. А аз си мислех, че сме приятели.

— Бяхме — подчерта Каси, като пренебрегна ироничната усмивка.

— Повече от приятели. — Гласът му омекна. — Това нищо ли не означава за теб? — Джейк нежно сложи ръка върху бедрото й.

Каси трепна при добре познатото докосване, като да беше ужилена.

— Искам да ти кажа, че не съжалявам за края на нашата… връзка, ако можеш да я наречеш тъй — нито за момент.

Той седна по-близо. Пулсът й се ускори от близостта и уханието на тялото му. Боже господи. Беше й липсвал! Никой не се любеше по-добре от него, никой нямаше неговото въображение, неговата сила…

Каси бурно скочи от канапето.

— Ти си копеле, Джейк! Имам намерение да разкажа на всички какво точно си намислил.

— Добре, можеш да избереш и това. Но ще поемеш огромен риск.

— Риск ли?

Сандърс се надигна от канапето като тежка котка и застана до нея.

— Подготвена ли си да обясниш на Денис характера на нашето старо познанство в подробности? Защото, ако си отвориш сладострастната уста за акциите на Джили, ще ти се наложи да го направиш.

Каси пламна от срам. Видя се върху същия този килим гола, търкаляща се наоколо, пияна и подивяла, с бутилка шампанско пред камерата на Джейк… Слепешката, като залиташе, тя се озова в антрето. Джейк я последва.

— Разбери, Каси. Щях да вляза в управителния съвет на „Харпър Майнинг“ независимо с твоята помощ или без нея.

— Казваш ми го, за да се почувствам по-малко виновна? — рече тя настойчиво и напусна апартамента.

Джейк се върна във всекидневната замислен. Не можеше да се разчита повече на Каси — проклетият Денис сигурно е объркал мозъка й, реши той. От тук нататък трябваше да я държи под око. Щеше да го направи, след като се настани в „Харпър Майнинг“. Все имаше някакъв начин да я накара да омекне. Щом влезе в спалнята, видя Джили застанала на вратата на стаята гола, с неприятно изражение на лицето.

— Много си прочут, нали — подхвърли тя злобно.

Джейк повдигна рамене.

— Свободна страна, Джили. И много свободни млади госпожици има тук, съвсем свободни.

— Само те предупреждавам, Джейк: не обичам да ме мамят.

Сандърс се намръщи.

— Онова, което си заслужава да чуеш, е, че съм приключил с нея още преди да те срещна. — Той пресече помещението и като я хвана за раменете, я обърна и набута обратно в спалнята. — Сега наистина се налага да те облечем. Имам още две срещи тази вечер и трябва да се върна в офиса си. — Сандърс набързо събра пръснатото й бельо по пода и го хвърли на леглото.

— Още две срещи като тази ли? — Джили се изсмя гърлено. — Ще заприличаш на сянка. — Тя се бореше със сутиена, едрата й гръд не се подчиняваше да се прибере под дантелата.

— Във всеки случай едната ще бъде твърде забавна. Ще се срещна с Бил Макмастър и ще обсъждаме отстъпването на поста. Сигурно се е чул вече със Стефани. Както изглежда, не е имало връзка през целия ден и затова не са успели да се свържат. — Докато говореше, Джейк наблюдаваше с интерес как Джили си слага бикините.

— А Стефани?…

— Какво за Стефани?

— Какво ще стане сега?

— Ти ми кажи.

— Слушай, не се прави на три и половина, Джейк — продължи нетърпеливо Джили. — Това ме интересува, нали помниш? — Тя навлече роклята през главата си. — Край на зрелището, господине. А сега отговори на въпроса ми.

— Ти имаш твои планове за Стефани, аз имам мои.

— Които включват много повече, отколкото заемането на нейното място в „Харпър Майнинг“, не е ли тъй? — Джили ядосано сложи колана си и се протегна за обувките. — Господи, как можеш да се занимаваш с тази глупава крава? Тя вероятно е фригидна, помислил ли си за това? Ще имаш нужда от горелка и отварачка за консерви, за да се добереш вътре.

Джейк я хвана здраво под ръка и я поведе през всекидневната към антрето. Не искаше тя да разбере, че атаката й срещу Стефани му беше безкрайно неприятна. На вратата се спря.

— Нека да се разберем — рече той студено. — Не давам отчет как живея нито на теб, нито на някой друг. Запази за себе си вулгарната си ревност, или не искам да те виждам. Може би ще се откажеш от навика си да се държиш грубо с мен и да ме заплашваш, ако само за момент си представиш какво би могло да се случи, щом съобщя на Стефани, че ти си тази, която я предаде!

Джили изсъска като змия.

— Няма да го направиш!

Сандърс размисли.

— Все още не. Не съм готов да открия на Стефани каква опасна кучка е сестра й. Не съм победил… напълно.

— И очакваш да ти повярвам?

— Не ти остава нищо друго.

Джили тръсна предизвикателно глава.

— Може би тази връзка е изчерпана и за двама ни.

— Може би. Но изглежда, че за известно време още ще имаме нужда един от друг. Тъй че нека да се държим цивилизовано, искаш ли?

— А после?

Джейк се усмихна леко.

— Какво ще кажеш за борба на живот и смърт.

— Е, поне съм предупредена.

Настроението на Джейк едва забележимо се промени.

— Предупреждението е повече от онова, което ти направи за Грег Марсдън, преди да го застреляш.

— Грег ли? Нека да ти кажа нещо. — Лицето на Джили се изкриви от злоба. — Той беше животно! Заслужаваше да умре! Никога не си го познавал. Ако го познаваше, щеше да разбереш, че избавих света от него.

Джейк помълча малко. После изрече безгрижно.

— Но ти си направила услуга и на Стефани, като си я избавила от него. Изглежда, не си го помисляла.

— На Стефани? Та тя също беше отговорна за смъртта му, както и аз. Ако не беше разиграла онази история с Тара Уелс, известната манекенка, и не беше ми го отнела, нищо нямаше да се случи.

— Интересно. — Очите на Джейк бяха присвити подобно на гущер, при все че мислите му плуваха някъде много далече оттук. — Кой може да каже какво е щяло да се случи? — „Но във всеки случай не и ти, отмъстителна курво, не и ти.“

 

 

Някои неща просто могат да смажат човека, реши Рина. Ако беше само една неприятност, добре. Но толкова много струпани заедно… Сърцето й се свиваше, като гледаше как Бил крачи неспокойно между всекидневната и входната врата. Колко дълго щеше да издържи тъй? За стотен път Рина се захващаше с бродерията и се опитваше да се концентрира.

Де да не беше дошло всичко наведнъж. Злината щеше да е по-малка, ако Бил трябваше да понася само домогванията на Джейк Сандърс към управлението на Стефани. Тя му бе станала повече от дъщеря от момента, когато Бил Макмастър, недодяланият млад, но амбициозен човек, случайно се запозна навремето с Макс Харпър и влезе в екипа, който изгради империята „Харпър“. В продължение на всичките тези години малкото момиченце Стефани израсна и се превърна в негов приятел и колега. Рина никога не беше ревнувала заради тяхната близост, защото ги обичаше и двамата. А и след като не можа да дари Бил с дете, беше благодарна на съдбата, че наоколо им растеше дъщерята на Макс Харпър. Дори и докато Макс беше все още жив, Бил беше човекът, който проявяваше бащински интерес към останалото без майка момиченце, купуваше й красиви неща, научи я да кара колело, разхождаше я. След смъртта на Макс двамата със Стефани се изправиха пред непосилната задача да управляват могъщата организация без Харпър. Криво-ляво те се напъхаха в гигантските обувки на умрелия лидер и продължиха напред. И Бил никога нямаше да си прости, че не успя да защити както Стефани, така и наследството й. Ако беше японец, сигурно вече щеше да си е направил харакири, помисли с ужас Рина, толкова присърце бе взел всичко.

И на туй отгоре появи се и безпокойството за самата Стефани — изобщо ужасно нелепа история, реши Рина, докато пробождаше ожесточено с иглата ленената материя на покривката, която бродираше. Всеки знае колко примитивни са връзките с онези тропически ширини — хиляди островчета, където за телефон използват консервени кутии и канап. Нищо не би могло да й се случи на Стефани. Но Бил както винаги се безпокоеше.

Телефонът иззвъня, като стресна и двамата. Бил грабна слушалката.

— Денис? Здравей, приятелю. Научи ли нещичко?

Рина чуваше само пукащия глас на Денис в мембраната. Но ако се съдеше по вида на Бил, застанал в антрето, тя можеше да заключи, че Денис не бе съобщил някакви новини.

— Добре, ще се обадиш, нали? Разбрано, благодаря.

Бил остави слушалката и влезе във всекидневната.

— Нищо — мрачно отсече той.

— Какво значи това?

— Все още не са възстановили връзката с Орфей.

— Но вече измина цял ден.

— Отговарят, че техниците продължават работата. — Бил се изсмя едновременно някак ядно и ехидно.

— Слушай, Бил, не трябва да правиш прибързани изводи. Стефани вероятно се излежава сега под слънцето и си пийва от студения коктейл — е, не точно по това време — поправи се тя неуверено, — но ти знаеш какво имам предвид.

Бил разтърка набразденото си от бръчки чело.

— Познавам я по-добре от всеки друг, дори от Дан. Щеше да направи всичко възможно, за да се добере до телефон тази сутрин. Има постове по всички останали проклети острови. Защо не се обади?

— Бил, прекаляваш. Има и други неща, за които трябва да помислиш. Струва ми се, че се безпокоиш повече за Стефани, отколкото за собствения си син.

Слаба болезнена гримаса трепна за миг върху лицето на Бил.

— Не ми говори тъй, Рина. Защо смяташ, че стоя и не си лягам? Казах ти, че те са на вечеря заедно.

— И как ще постъпиш, като се върне?

Не дочака отговора, в тихата нощ се чу ясно шумът от приближаващата се кола на Том. Те се изправиха в очакване да чуят превъртането на ключа във входната врата.

— О, какво е това протоколно посрещане? — учуди се Том, щом влезе.

— Безпокоим се за теб, скъпи.

— Мамо, аз съм на двайсет и седем години! Отдавна съм самостоятелен!

— Със Сара ли беше? — попита Бил настойчиво.

— Разбира се, да — отвърна Том някак изненадан. — Не знам какво общо има този факт с притеснението ви.

— Много, Том, повярвай ми. Аз и баща ти се надявахме, че ще успеем да те убедим…

— За какво?

— Тя не е за теб!

Челюстта на Том се стегна.

— Не трябва ли аз да решавам всичко това?

— Реагираш така, само защото тя е първото момиче, което срещна, откакто се завърна в Австралия…

— Не, мамо! Сара е наистина прекрасно момиче, мога да разговарям с нея, забавляваме се добре и ние много се сближихме. — От очите на Том не можаха да убегнат тревожните погледи, които размениха родителите му. — Е, какво значи това?

— Том, неприятно ми е да те питам за такива работи, но е много важно. — Рина стисна ръцете си в скута. — Спал ли си… с нея?

Лицето на Том пламна; очевидно се бореше с чувствата си.

— То не е ваша работа, по дяволите — процеди през зъби той, — но не съм. Все още.

— Добре! — извика Бил. — Нека нещата останат тъй!

— Татко, ти не можеш да ми нареждаш какво да правя. Още повече без причина. — Беше съвсем нормално Том да се разгневи, въпреки цялата му вродена търпеливост. — И след като, доколкото разбирам, проблемът е в патетичния, криворазбран снобизъм, че Сара е дъщеря на шефката, то тогава най-учтивото нещо, което мога да направя, е чисто и просто да го пренебрегна!

— Казвам ти, че трябва да престанеш!

— А аз ти казвам, че няма да те послушам, за нищо на света! — Том с усилие успя да укроти гнева си. — Слушайте, не исках по този начин да ви съобщя, обаче мисля, че съм влюбен в Сара. Няма за какво да се бърза, но ще й предложа да се омъжи за мен, когато му дойде времето. — Той втренчи поглед в родителите си, без да се смути от объркания им вид. — Можете да го приемете или да се обърнете срещу нас. Но каквото и да направите, то няма да промени решението ми!

Том излезе, а смазаните Бил и Рина дори не успяха да реагират. Едва когато останаха сами, Бил издаде приглушен вик и се отпусна тежко на стола.

— Добре съм, добре съм — отблъсна той опитите на разтревожената Рина да му помогне. — Отново проклетата болка в гърдите. — Рина погледна уплашено към бялото му като платно лице и отпуснатите устни; те едва мърдаха.

— Бил, какво ще правим?

— Какво можем да направим?

— Кажи им.

— Как? Как да кажеш на някого… подобно нещо? Как, Рина, как?