Розалинд Майлс
Завръщане в Рая (41)

Шестнадесета глава

— Дан! Дан! Дан!

До края на живота си Стефани щеше да помни кошмарното усещане за оня момент: парализирана от първоначалния шок, тя се връщаше постепенно към действителността, за да види как Дан се отдалечава по дългия коридор и изчезва в чакащия асансьор. Вцепенена, не можеше да измисли какво да прави. Дан… и Джейк… целувката… чувстваше се замаяна и отвратена.

— Вземи — каза Джейк, като напълни чашите с шампанско и тикна едната в ръката й. — Против шок. Средство, препоръчано от медицината — той провери съдържанието на бутилката, — ще има още за около три-четири чаши.

Стефани го гледаше като през мъгла. Джейк се усмихваше с мазна усмивка и очите му блестяха странно. Той, о, боже… той се забавляваше с всичко това!

— Жалко, че финансовите вестници пропускат подобни моменти — не млъкваше Джейк. — Мога да си представя заглавията на първа страница: „Любовен триъгълник в апартамента на президента: Харпър — Сандърс — възможно, как се казваше, сливане?“.

Стефани втренчи поглед в чашата си. За миг й се прииска да я доближи до устните си. Но обзета от внезапна ярост, тя с рязко движение я повдигна нагоре и плисна съдържанието в лицето на Джейк.

— Ето ти сливане! — рече му с ледено спокойствие. После хвърли чашата на пода и излезе.

Когато се прибра, знаеше, че няма да намери Дан вкъщи. Въпреки че остана будна до много късно (просто не й стигаха сили да си легне), Стефани не очакваше да чуе нито шума от колата, нито познатото превъртане на ключа му в ключалката. И когато се събуди по-късно след няколкото часа неспокоен сън, в който безкрайно преследва Дан по някакви тъмни коридори и нито веднъж не успя да го настигне, тя не беше изненадана, че мястото му в леглото до нея беше празно и студено.

Настъпи ли момент на криза в живота ти, разчитай на рутината си, за да продължиш напред. Колко често беше чувала баща си да повтаря това? Е, добре! Боляха я всички крайници, но тя се измъкна от леглото, премина през всички етапи на обичайното сутрешно ежедневие и се отправи за работа. Докато шофираше, Стефани се опита да подготви наум онова, което щеше да каже на Бил; трябваше да му се обади веднага щом пристигнеше. Освен разбития й личен живот се беше появила отново и с отмъстителна сила и заплахата за „Харпър Майнинг“ и Стефани си даваше ясно сметка, че плановете на скромния й екип, разработени иначе така оптимистично предишния ден, нямаше да помогнат кой знае колко в борбата срещу подобен враг.

Но къде бе Дан? Тя се нуждаеше от него! Само ако бе имала възможност да му обясни. Да обясни какво? Устните й застинаха в тъжна усмивка. Да обясни, че Сандърс я бе изненадал, беше я прегърнал насила, възползвайки се от наивната й природа? Лъжи, нелепости и лъжи! Ако Сандърс беше вълк, то тя съвсем не можеше да мине за малко заблудено агънце. В съзнанието й изплува ярко първата сцена от срещата с него: той, разположил се удобно в кабинета й, неговото стройно тяло, привлекателно обвито в тъмносиво, пламъкът на червената коприна от малкото джобче на гърдите му — по-ясен сигнал за опасност от този не можеше да се надява да получи никоя жена. Всичко, което се бе случило между тях двамата, беше предопределено от самото начало.

Но тя обичаше Дан. Какви бяха тогава тези чувства към Джейк? Защо расте тревата? Просто защото расте. Няма избор. Ние сме в прегръдката на живота, помисли тя тъжно — колкото и упорито да се опитваме да заглушим тези импулси, да направляваме енергията си, да създаваме трайни връзки, всичко може да се стопи като преспа сняг под лъчите на слънцето. Всичко се свежда до това да срещнеш единствения мъж — може би единствения на света — който те примамва с гласа, довел Елена в Троя, накарал Жулиета да слезе от балкона, а Клеопатра да изгуби трона си. Сексът ли е причината? Не, но, изглежда, той е преди всичко. Признай си, че желаеше Джейк от самото начало. Нямаше търпение да се изложиш като глупаво дете на първото си по-сериозно парти.

Стефани се сви от собственото си самобичуване, а все повече и повече спомени нахлуваха в главата й. Трябваше да ги забрави в момента. Всяко нещо по реда си. Сега „Харпър Майнинг“ се нуждаеше от цялата й енергия.

Щом влезе в кабинета си, тя повика незабавно Бил и Том на спешно съвещание.

— Какво толкова неотложно, Стеф? — беше първият въпрос на Бил, но влизането на Том й попречи да отговори.

— Не си видял все още тазсутрешните данни на фондовата борса, татко. Има сериозна промяна в движението на нашите акции в световен мащаб. Нещо става.

— Сандърс. — Стефани с усилие изрече името му.

— Не може да представлява по-голяма заплаха от това, което беше преди; поне докато ние контролираме положението.

— Ако можем да го контролираме, татко — добави Том.

— Какво имаш предвид?

— Сандърс вече успя да спечели цяло богатство от манипулирането с акциите ни на пазара. То го прави доста силен финансово. Вече нищо не го спира.

— Има ли значение колко са парите му, ако не намери какво да купува — възпротиви се Бил. — Със сигурност ключовият въпрос за момента е, може ли да си набави повече от нашите акции?

Том помисли, преди да отговори.

— Трябва да признаем, че той без особени затруднения ще си възвърне осемнайсетте процента — там някъде е подвижната граница на акциите ни. Знаем обаче къде главно са концентрирани те, предотвратили сме в значителна степен по-нататъшното им изкупуване и ако всички се държим един за друг, той няма да успее да ни „пробие“.

— Ето виждате ли! — заяви Бил триумфално. — След като не може да контролира „Харпър“, Сандърс не би си позволил лукса да замрази толкова голяма част от капитала си в тази компания. Предричам, че ще повтори операцията, после отново ще почне да разпродава.

Стефани се обади за първи път от началото на разговора. Гласът й навяваше отчаяние, което и двамата мъже успяха да доловят.

— Сандърс няма да се откаже, докато съществува и най-малката възможност да ни превземе.

Любопитството на Том се прояви в един малко неволно зададен въпрос.

— Известно ли ти е нещо, с което ние не сме наясно?

Неприятна червенина изби по врата на Стефани.

— Познавам го, това е всичко.

Позвъняването по вътрешния телефон дойде тъкмо навреме.

— Хилари, казах ти никой да не ме безпокои…

— Госпожо Харпър, помолихте ме да ви съобщя, ако има нещо от доктор Маршал.

— Е и?…

— Той е тук.

Дан стоеше сковано в приемната, като се правеше, че разглежда една от картините на стената. Очите му като че ли гледаха през Стефани, докато тя бързаше към него. Без да каже дума, той я последва в кабинета на Бил, където можеха да останат насаме. Но щом вратата се затвори, Дан не показа желание да започне пръв.

Стефани рече някак неловко:

— Дан…

— Знаеше ли, че Джейк Сандърс ще бъде тук снощи? — прекъсна я той.

— Да.

Дан махна с ръка в знак на отвращение, като че ли това доказваше вината й.

— Дан, изслушай ме. Единствената причина, за да се срещна с него тук вчера, беше, защото той ми каза, че ме търси по неотложен въпрос, свързан с бизнеса.

— Защо тогава не се обади да ме предупредиш, че ще си в офиса? Можех да оставя колата си пред болницата и щяхме да се приберем заедно вкъщи — в действителност аз дойдох, за да те взема. Обадих се в Рая и Мейти ми съобщи, че си се върнала обратно в „Харпър Майнинг“ да поработиш.

— Как можех да ти кажа?… Нали знам отношението ти към него.

— А какво е твоето отношение към него? — Дан зададе въпроса си с болезнено усилие.

Стефани го погледна изпитателно.

— Боря се с него по всички линии.

Лицето на съпруга й почервеня.

— Снощи не изглеждаше да е така!

— Не, грешиш. Той сигурно беше чул асансьора или някакъв друг шум, защото се нахвърли върху мен в момента, в който те е видял. Разиграваше само театър.

В погледа на Дан се появи горчивина.

— Сигурна ли си, че това не важи и за двама ви.

Вътрешният телефон позвъня отново.

— Разговор на четвърта линия, госпожо Харпър.

— Заета съм, Хилари!

— Господин Сандърс е на телефона. Казва, че е важно. Да му предам ли, че ще му позвъните след вашето съвещание?

— Кажи му каквото и да е! — Стефани отчаяно се опитваше да запази самообладание, за да продължи разговора с Дан. Но той вече беше на вратата. Изражението му беше напълно помръкнало.

— Няма смисъл да продължаваме.

— Не е честно. Иска ми се да изясним всичко отново.

— И какво ще постигнем с това? — Никога не беше виждала хубавите му кафяви очи толкова студени. — Защо не се обадиш на Сандърс? — Отсече той на излизане. — Може да се окаже нещо, свързано с бизнеса.

 

 

Боже, колко обичам парите, помисли Джили, след като излезе от Странд Аркейд и зави наляво по Пит стрийт към Съркюлър Куей. Сега вече мога да си осигуря доста от нещата, които ми се полагат. Тя погледна със задоволство към пакета, който носеше. И е толкова лесно да си мила с Филип. Направо е неудобно, че хвърля огромни количества пари. Можеше да се каже, че с харченето им едва ли не Джили правеше услуга на Филип. Нещо като благотворителен акт.

Джили се изкикоти. Всичко се нареждаше прекрасно. Беше се справила с „новото начало“ и с Филип така успешно, че той поиска да върнат времето назад и да се оженят отново. Джили симулира известно колебание, което беше достатъчно да доведе Филип до пълно отчаяние. Едва тогава се съгласи, оставяйки го с твърдото убеждение, че го прави единствено заради неговото щастие. Тъй като те вече живееха заедно, женитбата нямаше да промени кой знае колко ежедневието й. Но положението й на съпруга на известен сиднейски адвокат щеше да й спести доста неприятности с полицията. Помиряването с Филип бе заздравило и позицията й пред Стефани, която беше приятно изненадана от този факт и го приемаше като знак за възстановяване на стария ред. Най-много от всички се радваше безумно влюбеният Филип; не можеше да се въздържи и обсипваше бъдещата младоженка с подаръци, като само един или два от тях се оказваха наистина полезни.

Разбира се, не всичко беше така безоблачно. Сянка премина през лицето на Джили, когато тя си спомни за последната си среща с Олив. Глупавата крава трябваше да разбере, че Джили не можеше да се отзовава на всяко нейно махване и обаждане, особено сега, когато беше с Филип! Доста яростни разправии, последвани от също толкова ожесточени пристъпи на ревност, засягащи техните интимни отношения, изтърпя Джили, докато накара Олив да разбере, че отношенията им изискваха пълна дискретност, и то при условия, поставени от Джили. А като прибавим към това и непълноценната мъжественост на Филип… Цяло чудо е, че не съм напълно съсипана, помисли тя. Добре, че е Джейк…

Джейк… Устните на Джили се изкривиха в сладострастна усмивка. Какво щастие, че съюзът им действаше добре и в двете посоки — професионалната и личната. Не че винаги беше лесно да си с Джейк. Понякога тя го улавяше да я наблюдава със странния си премрежен поглед, преценяващ и проницателен, и за момент кръвта й се вледеняваше. Но после реши, че по този начин Сандърс се предпазваше. Преди всичко той не знаеше доколко може да разчита на нея. И за какво трябваше да се безпокои? Джейк наистина разиграваше Стефани; Джили беше вътрешно удовлетворена, докато лееше крокодилски сълзи по време на откровенията за неприятностите на „Харпър Майнинг“. Под претекст, че е загрижена, тя беше измъкнала от нищо неподозиращата Стефани всяка подробност от защитната тактика на „Харпър Майнинг“ и съответно я беше предавала на Джейк. Само въпрос на време бе да забие ножа. И после — сбогом, мадам президент!

А лично… Джили ускори крачката си и бързо преодоля остатъка от разстоянието до „Рийджънт“. Джейк сам отвори вратата на апартамента и я посрещна с усмивка.

— Заповядай. Ще ти обърна внимание след минутка, в момента разговарям по телефона.

Джили го последва във всекидневната и се отпусна на едно от удобните канапета. После с внимание се вслуша в разговора на Джейк.

— Добре, добре. Не е необходимо да ми казваш до последната десетична точка. Слушай, и предишния път спряхме на осемнадесет процента. Би трябвало все пак да има няколко хиляди акции, потулени някъде наоколо. Огледай се за тях, в противен случай отново ще блокираме. — Той хвърли поглед на Джили; по-точно беше нещо като загадъчна усмивка. — Не ми се обаждай в следващите час и половина. Ще бъда… зает.

— И така, какво ново? — запита Джили, след като най-после Джейк остави слушалката.

Сандърс се усмихна.

— Нищо ново за теб. Какви са твоите новини?

— Добри. Ще ти харесат. Явно сестра ми и добрият доктор имат семейни проблеми.

Джейк повдигна вежди, симулирайки изненада.

— Не може да бъде!

— Да! — потвърди Джили триумфиращо. — Чухме се по телефона точно преди да изляза. Не ми разказа подробности, но очевидно отчаяният Дан не се е прибирал вкъщи една нощ. Изглежда, ревнува, че съпругата му отделя толкова много време за компанията.

— Ревнува заради компанията ли? — Джейк си придаваше вид на замислен. — Влизам му в положението. Ако аз бях женен за жена като нея, щях да я държа заключена вкъщи гола в клетка изключително за мое удоволствие.

— Харесва ти, нали? — Джили го предизвика някак агресивно.

— Харесвам всички жени — отговори Джейк. Той обичаше да възбужда Джили — възбудата й се отразяваше добре — и това, слава богу, ставаше лесно.

— Какво има тя, което на мен ми липсва?

— Не мога да знам, мила моя, докато не я убедя да ми го покаже.

Предизвикана, Джили скочи от канапето и се отправи към него. Кръвта му завря в очакването на нейния скок. Джили не беше много висока, но бе решителна, атлетична и ужасно я биваше да се бори. Ала този път тя не показа ноктите си навън и ако сключи ръцете си в косата му и придърпа главата му към себе си, то беше само за да получи дълга, сладострастна целувка.

Свойски дланите на Джейк потърсиха тялото й, изследвайки вдлъбнатината на гърба от рамената до бедрата й. Сграбчил двете страни на задницата й, той започна да я масажира, след което издърпа нагоре роклята и свали бикините, за да докосне плътта й. Докато я целуваше, той бавно я отмести, така че да може да наблюдава отражението й отзад в голямото стенно огледало. Грубо заби пръстите си в нея и тя простена в протест. Като всеки похотливец, какъвто несъмнено беше той, Джейк обладаваше всяка жена по различен начин. Към Джили беше винаги груб и брутален, преди всичко, за да й отмъсти за първия път, когато тя явно го превъзхождаше, а и защото му харесваше грубостта; знаеше, че и тя изпитва същото чувство — беше му казала, че го е правила най-добре с някакъв прост работник в затънтения край на жп гарата, който бил толкова нетърпелив, че проникнал в нея направо през плитките й бикини. Сега наблюдаваше над рамото й как ръцете му оставяха розови следи по меката й, бледа кожа.

— Имаш прекрасен задник — промърмори в косата й, — само дето не е достатъчно червен.

— Хей! — Джили се отдръпна. — Точно си спомних нещо. — Тя бързо пресече стаята и сграбчи пакета с покупките. — Искам да ти направя една изненада. Ще вляза в спалнята, за да се преоблека.

— Няма да ти отнеме много време, ти вече си наполовина разсъблечена — извика той язвително. Възбуден, отвори барчето и си наля уиски. Няколко минути по-късно чу как Джили го викаше. Глътна набързо напитката, остави чашата и тръгна към спалнята.

За секунда помисли, че халюцинира. До леглото беше застанала фигура, цялата облечена в бяло, в бяла рокля и с бяло було — съвършена младоженка. Стоеше неподвижно, със скромно сведена глава и ръце, сключени пред нея като за молитва. Джейк избухна в силен смях.

— Не мога да повярвам! Това ли е сватбената ти рокля?

Джили кимна.

— Ти си възмутителна!

Вместо отговор Джейк можа да забележи блясъка на усмивката й през воала.

— Мислех си, че би желал да ме видиш предварително, в цялата ми красота.

— Ако Филип можеше да те зърне сега…

— Той ще го направи. Но аз исках ти да си първият.

Сетивата му се възбудиха невероятно, Джейк се доближи до нея. Надиплената материя на скъпата булчинска рокля беше скроена плътно по тялото до тънката й талия, а по-надолу бухваше в кринолин от сатен и дантела. Можеше да види зърната й, щръкнали гордо през прилепналата материя. По всичко личеше, че Джили също се забавлява от това модно ревю!

— Вдигни полата — изкомандва той. Тя я повдигна бавно, сантиметър по сантиметър. — До кръста! — Джили се подчини. Отдолу не носеше нищо. Подгъвът на дантелата едва прикриваше копринения триъгълник, там, където започваха бедрата й; съвършената белота изкушаващо контрастираше с тъмното, овлажнено храстче.

— Обърни се. — Тя го направи и сама повдигна полата си така, че да се разкрият краката и задницата й за него. По млечната кожа все още личаха следите от пръстите му. Джейк доближи и като я обгърна с ръце, започна да я гали; едната му ръка си играеше със зърната на гърдите й, а другата изследваше ненаситната вдлъбнатина на пубиса й. — Страхотно момиче си, Джили — промърмори той. — Но не искам да ти става навик. Мисля, че трябва да покажа неодобрението си.

Като стисна здраво китките на ръцете й зад гърба, той я натисна напред, да се наведе над леглото. После повдигна роклята нагоре и я плесна силно пет-шест пъти по задника. Джили изрева, сви се от болка и удоволствие и не направи никакъв опит да се освободи. Джейк я повали върху леглото, свали ризата и панталоните си. Коленичейки, той я възседна; нямаше никакво желание да й съблече роклята, а, напротив, с нетърпение искаше да се гмурне в морето на разпенената бяла материя. Повдигна я грубо откъм бедрата, проникна в нея отзад и с бавни и ритмични движения я доведе бързо до първия й оргазъм. След което започна да си играе с нея като с музикален инструмент, довеждайки я отново и отново до пълен екстаз, докато й се зави свят и напълно се засити. Накрая я повали с тежестта си и даде воля на собствения си оргазъм, удоволствието и освобождаването му се засилиха стократно от дългото забавяне. Безчувствен, той се отпусна, без да се интересува от малкото пухкаво тяло под него. Пронизващият глас на Джили го върна към действителността:

— Ще се махнеш ли от мен, дявол те взел? Мачкаш ми роклята!