Розалинд Майлс
Завръщане в Рая (35)

Десета глава

— Госпожа Харпър! Каква приятна изненада! Срещаме се отново!

— Не се шегувайте с мен, господин Сандърс. И не допускайте да ви стане навик.

— Твърде късно е, прекрасна лейди, вече съм луд по вас…

Конят му вървеше успоредно с нейния, ръцете на Джейк държаха нейните поводи, като не й даваха възможност да се отдръпне. Сандърс бавно се наклони да я целуне. Стефани не можеше нито да помръдне, нито да проговори. И тогава чу ужасен писък, но дали беше тя или кобилата Тоска, не можеше да каже и те падаха, падаха…

С мъчително усилие Стефани успя да се изтръгне от съня, който я измъчваше непрекъснато като че от много дълго време, и отвори очи. Беше в стаята си вкъщи, в собственото си легло, а отпуснатата фигура на стола до нея под слабата светлина на нощната лампа беше — кой друг, освен Дан? Облекчението й бе толкова голямо, че тя се разрида, като просто не плачеше, а сълзите й безмълвно се лееха като от извор.

Дан се събуди мигновено, неговите силно обтегнати нерви откликнаха въпреки голямото изтощение от бдението часове и дни наред. За момент нито единият от двамата не можеше да проговори. След малко Стефани първа наруши мълчанието.

— Какво се случи, Дан? — Гласът й беше слаб и неуверен.

— Какво си спомняш? — Той говореше много нежно.

— О… падах… преди това форсиране на кола… Как?… — Тя спря и се опита да подреди мозайката.

— Не трябва да се вълнуваш, скъпа — побърза да я успокои Дан. — Ти претърпя много лошо падане. Нямаш нищо счупено, но нарани главата си. Беше в безсъзнание дълго време. Ще говорим отново за всичко, когато укрепнеш. — Но той вече знаеше, че тя се отпусна, успокоена от любовта му и от атмосферата на спокойствие, която създаваше около нея.

Дан никога не бе лъгал нито пациент, нито съпругата си. Но знаеше много добре опасността от затрупването с неприятни новини за всеки, изпаднал в немощно състояние. По такъв начин Стефани разбра постепенно, че падането й не е било нещастен случай. Както и очакваше, първият й въпрос, след като съзнанието й се проясни, беше за Тоска. Дан й отговори по възможно най-безболезнения начин, че смелата млада кобила е била застреляна, и Стефани плака дълго като дете. После изглеждаше почти безразлична към вестта, че куршумът, отнел живота на коня, не е бил изстрелян от хуманната ръка на ветеринарния лекар, както предполагаше, а от оръжието на неизвестен нападател. Но за момент проумя всичко, разтресе се силно и едва когато успя да хване ръката на Дан, промълви:

— Не беше форсиране на кола, Дан, някой се опитва да ме убие!

За успокоение на Дан Стефани не попита докъде е стигнало полицейското разследване. Страхуваше се да й каже, че до момента нищо не е разкрито и нейният вероятен убиец е все още на свобода. Този отговор му беше спестен. И за негова радост въпреки всичко, което бе преживяла, тя се възстановяваше бързо, набирайки всекидневно душевна и физическа сила.

Сара и Денис витаеха из къщи подобно на духове през цялото време на болестта на Стефани, ходеха само на работа и се връщаха вечерта възможно най-бързо. Джоана беше другото често присъствие тук, тя се появи още първия ден с букет цветя и поздрави Мейти войнствено.

— Боже, само да ми падне онзи, който го е извършил!

— И аз искам същото, мадам, и аз — отговори той с чувство.

Целият Рай беше помръкнал, докато господарката му се съвземаше.

Но не мина време, и Дан реши, че пациентката му е достатъчно добре, за да слезе по стъпалата. И точно когато ги преодоляваше, опряна върху грижовната ръка на Дан и Сара до себе си за допълнителна подкрепа, звънецът на входната врата иззвъня. Мейти забърза да отвори. Навън стоеше разносвач, едно момче, което почти се беше скрило зад огромния букет цветя. Гладиоли, карамфили, рози и теменуги се подаваха пищно от обвивката и изпълваха топлия въздух с опияняващото си ухание.

— Колко са прекрасни! — извика Стефани. — От кого са?

Мейти ги понесе навътре, като откачи картичката.

— Великолепни са, мамо — каза Сара закачливо. — Кой е твоят обожател?

Дан се намръщи.

— Те са от някой си Джейк. Пристигаха всеки ден. — Стефани го погледна изпитателно. — Не смятах, че ще искаш да те безпокоим заради тях — продължи Дан накратко, като избягваше да срещне погледа й. Той пое картичката от Мейти и й я подаде. — Нали ще поставиш цветята във вода, Мейти?

— Е, какво пише на картичката? — Любопитството на Сара се засили.

— „Не е забавно да те победя, докато не си в най-добрата си форма. Оздравявай бързо — Джейк“. — Устните на Стефани се изкривиха.

— Мамо, кой е той?

— Той е много очарователен и много безразсъден светски мъж. А така също ми е и противник.

— Противник ли?

— По-точно на „Харпър Майнинг“. Джейк Сандърс. Той оглавява опита да превземе компанията, но ние се съпротивляваме и ще се преборим.

— Всъщност това е човекът, който те докара в болницата! — Дан беше объркан от този обрат на нещата.

— Яздеше в парка по същото време. Той е много добър ездач.

— Късметлийка си, че е бил там, мамо, и си получила помощ толкова бързо — заяви сериозно Сара.

— Хм. — Дан измърмори с неодобрение. — Не мога да кажа, че ми хареса видът му. И не мога да си обясня защо Сандърс изкупува целите цветарски магазини в Сидни и не те оставя на мира!

Стефани се загледа в него. За пръв път, откакто бе омъжена, я прониза странната мисъл: може ли Дан да ревнува? Не, то беше смешно. Напрежението около болестта й трябва да е причината, ето го всичко. Колкото по-бързо се възстанови, толкова по-добре.

— Е, хайде, вие двамата — подхвана леко тя, — ще ме заведете ли до всекидневната, или ще оставите бедния инвалид прав в антрето цял ден?

 

 

— Още малко?

Джили държеше чашата, докато пенливото шампанско се издигна нагоре по стените и почти преля.

— Винаги ли пиеш шампанско? — попита тя.

— Винаги, когато мога — отговори Олив. — А аз мога винаги, когато поискам. И го правя. Но аз те прекъснах. Моля, продължи. Как е… пациентката?

— Казват, че се възстановява бързо. — Джили прехапа устни. Беше ужасена от неочакваното нападение на Олив и разтревожена при мисълта, че е могла да загуби всичко. Ако Стефани беше убита, „Харпър Майнинг“, Рая и всичко щеше да се наследи от Дан, а Джили знаеше, че на него и през ум няма да му мине да й даде пет милиона. Нейният замисъл бе Олив да подработи нещата срещу сестра й изкусно и дискретно, да упражнява постоянен тормоз като допълнение на напрежението, което вече Стефани изпитваше от опита на Джейк да превземе компанията, и да я извади от равновесие. Очите на Джили се замъглиха от гняв, обмисляйки за стотен път какво ще направи с Олив, ако я види отново. Но както изглеждаше, нещата не се бяха развили толкова лошо. След краткия сблъсък с полицията на Джили й олекна; нали изхвърли пистолета във водата. „Нещастният случай“ беше главното й оправдание да се завтече към болничното легло на Стефани и да изиграе ролята на разстроената сестра, тъй че Стефани налапа въдицата и проля няколко радостни сълзи при това помирение. Сега, когато пак беше приета в Рая, Джили попиваше всички детайли от защитната стратегия на Харпърови срещу „Сандърс Ентърпрайзис“, а също се осведомяваше от самия доктор Маршал за състоянието на пациентката и колко дълго щеше да остане на легло. Джили реши, че е време да посети Джейк отново.

Джейк нямаше нищо против да посрещне за втори път Джили Стюарт. Мислено я беше причислил, след първата им среща, към хората, които биха могли да му бъдат полезни в подходящ момент. Ето защо устоя на изкушението да се предаде на опасната възбуда, породена от сексуалния интерес, събуден от Джили у него, когато прекрачи в стаята, помисли той, като си спомни прилепналата, с огнени цветове рокля, подчертала тялото й, което обещаваше много.

С голямо усилие Джейк се отрезви. Но плътта и кръвта можеха да останат безразлични до определен момент. Джили отново беше тук. И същевременно не беше загубила притегателната си сила междувременно. Той я огледа внимателно. Ярката й рокля в зелено и златно, със смъкната талия и пристегната в кръста, очертаваше добре изпъкналостта на гърдите й. Копринената лъскавина на материята подканваше към ласки. Множество златни верижки опасваха безразборно шията и китките на ръцете й, като хвърляха отблясъци в косата, но златото още по-странно проблясваше в очите й. Около глезена Джили също носеше фина златна верижка. Господи, беше толкова сладникаво! Джейк помисли: толкова недодялано, но възбуждащо, без съмнение възбуждащо. Е, добре, ако тя си го търси, ще си го получи.

Като прочете мислите му, Джили го удостои с усмивка на Мона Лиза. Ти самият не изглеждаш зле, реши тя за себе си: хубаво тяло, разкошни ръце, добре изразени черти и най-вече устата — а ако имаш и равен на тях пенис… Докато отпиваше от шампанското, Джили го наблюдаваше над ръба на чашата, без да се притеснява и да прикрива интереса си към неговия чатал. Джейк улови посоката на погледа й, но не знаеше дали да се ядоса, или да се развесели. Кучка! Нито една жена не го бе разглеждала тъй нахално. Докато тя го гледаше вторачено, Джейк почувства неизбежния подлудяващ резултат — кръвта запулсира в жилите и пенисът му потръпна и се размърда, събуждайки се за живот. Мисли за нещо друго, заповяда си той, отърси се…

— Значи сестра ти се възстановява, така ли?

— Не толкова бързо — отговори остро Джили. — Надявам се да си се възползвал, че й подляха вода. Ние сме съюзници, нали помниш?

— Не си спомням — отвърна Джейк спокойно. — Но ще ти кажа, че откакто президентката… е на легло, „Харпърс“ отслабиха усилията си за съпротива срещу опитите ни да превземем компанията. Също тъй всяка несигурност в ръководството на „Харпър Майнинг“ е в наша полза — акционерите са удивително злопаметни, когато се случи подобно нещо. Събрахме цял пакет акции от изпадналите в паника през последните няколко дни.

— Значи всичко е наред? — Усмивката на Джили разкри малки остри зъбки.

Като на котка, помисли Джейк.

— Нуждаем се само от двайсет процента.

— За какво?

— Да си осигурим място в управителния съвет. А веднъж, след като бъда вътре… — Краят на думите му заглъхна.

Неочаквано забеляза, че Джили не го слушаше. Вместо това тя го наблюдаваше отново с онзи смущаващ поглед. Джейк седеше мълчаливо. Отвън, в ранния вечерен въздух, той би могъл да долови неизбежния шум на уличното движение, а по-надалеч и воя на корабна сирена. Но тук, в неговия просторен апартамент, на последния етаж, двамата бяха обгърнати от тишина и лукс, коприна и сатен, кадифе и пух. Единствената реалност беше тази жена, седнала отсреща, която го хипнотизираше с дивите си, белезникави очи, блестящите бижута, извивката и тласъка на тялото си.

Джили бавно остави чашата и се изправи, пристъпвайки към него. Тя съзнателно се спря точно пред стола, приклекна и като постави ръцете си върху раменете му, го натисна назад към облегалката. После с върха на маникюра си деликатно проследи очертанието на пениса му и се усмихна със задоволство, като усети потрепването му в отговор на нейното докосване. Джейк простена. Това е невъзможно… глупаво… чудесно…

Внимателно като предана съпруга Джили разхлаби вратовръзката на Джейк и я махна. Едно по едно разкопча копчетата на ризата му и я издърпа, за да разкрие тъмното килимче от косъмчета, покриващи гърдите му. Изучаващите й ръце търсеха зърната му и тя нежно ги масажираше между палеца и показалеца. После подобно на котка извади лакираните си нокти и с леки дращещи движения си запроправя път надолу по тялото му.

Джейк лежеше неподвижен и напрегнат под нейните ръце, като упорито отхвърляше собственото си удоволствие, за да не се предаде на женската й сила. Би трябвало да я намразя за всичко това, помисли той. Но беше безполезно. С безпощадния импулс на най-древния инстинкт, който премина през него, Джейк не можеше да задържи началото на мощна ерекция. Все още не беше достатъчно заинтригуван, но забеляза как Джили сръчно свали ципа на панталоните му — и при тази крайна съблазън съпротивата му рухна.

С бързо движение Джили освободи пениса на Джейк, който болезнено се беше удвоил под плътно прилепналия италиански слип и той се изправи успоредно на стегнатия му стомах. Докато го наблюдаваше, Джили въздъхна дълбоко от удоволствие. Този момент винаги беше прекрасен — цялата гледка на мъжествеността, за която преди само си се досещал; но не всеки мъж оправдава очакванията на опитната жена. Джейк не я разочарова. Нейната възбуда също се засилваше и Джили го пое в ръце, като го галеше по цялата му дължина, радвайки се на неудържимата му мъжественост, ненамаляла дори след свалянето на толкова много австралийски момичета. Очарована, тя забеляза капчиците на силната възбуда върху главичката на пениса му.

— Мисля, че си започнал без мен — промърмори дрезгаво Джили. Като наведе глава, взе го в уста, отначало изследвайки го с върха на езика и устните си, но след това поемайки го по-навътре и по-навътре.

Докато лежеше по гръб, обхванат от дълбокия фотьойл, възбуден, но смаян, Джейк почувства втвърдяването и свиването на тестисите си; знаеше, че няколко секунди го делят от необуздан мощен оргазъм. В последния момент той се изправи, изтегли главата на Джили и успя да се отблъсне навреме.

— Много бързо работиш, госпожо Стюарт — каза Джейк тежко. — Аз не бързам толкова много. Бих могъл да се опъна по гръб и да помечтая за Англия, но искам нещо повече. Желая да разбера с кого си имам работа като начало. Тъй че можеш да се освободиш от тази рокля. Не се безпокой, няма да изгубя интерес.