Розалинд Майлс
Завръщане в Рая (66)

Четиридесет и първа глава

Нещата за прибиране бяха учудващо малко. Хилари ги беше разчистила едновременно с него със смайваща експедитивност още първата вечер. Неколкодневното предаване на документацията се извърши от посредници, тъй че Джейк бе лишен от тъжното удоволствие да се срещне отново със Стефани. Не го беше и очаквал. Оставаше му да си стегне и багажа в „Рийджънт“. Винаги пътуваше с малко неща. Това беше красотата на живота по хотелските апартаменти. Или жестокостта, че не оставяш никакви следи? Имаше нужда само от онова, което беше на него. Това ли е всичко, Джейк? Наистина ли един мъж има нужда само от него?

Джейк уморено отблъсна натрапчивата мисъл. Двата претъпкани куфара с дрехи стояха в антрето на апартамента. Разхлаби вратовръзката си и разкопча най-горното копче на ризата. Освободи се от тях, налей си питие, помисли си той, но не пий твърде много. Напоследък живееш с повече алкохол, отколкото трябва, момчето ми; после вземи дълъг, освежаващ душ и си легни рано. Средната възраст си казва своето, нали? Да върви по дяволите възрастта, защо не?

Щом излезе изпод душа, Джейк се подсуши енергично. Кожата му пламна и ето че се почувства отново жив за пръв път, откакто бе победен от Стефани. Стефани… старата болка се върна. Като се загърна удобно в коприненото кимоно, започна да се бори с мисълта да си налее ли още един джин. По дяволите! Какво друго му оставаше?

Тръгна към бара. В момента, в който се пресягаше към бутилката, чу леко почукване на вратата. Трябва да е някой от обслужващия персонал. Джейк пристъпи бос към антрето и отвори вратата.

Отвън чакаше Стефани, очите й бяха разширени, устните й полуотворени. За момент Джейк едва успя да си поеме дъх. Тя беше много бледа и стискаше напрегнато ръце пред себе си.

— Извинявай за безпокойството. Но можеш ли да ми отделиш малко време? Има нещо, което трябва да знам.

— Заповядай — покани я той машинално.

— Не, аз… — Тя млъкна.

Няколко души слязоха от асансьора и тръгнаха по коридора към тях.

— Не можем да разговаряме тук. — И като протегна ръка, Джейк я вмъкна в антрето и затвори вратата. Стефани вдигна поглед към него, пълен с толкова силно безпокойство, че сърцето му се обърна. — Кажи ми само как мога да ти помогна?

— Не знам дали можеш… или дали ще искаш.

— Какъв е проблемът? — попита той внимателно.

— Всичко би трябвало да е наред с мен сега, след като си възвърнах компанията. Но съм обезпокоена дали няма да започнеш отново.

— Да започна отново ли?

— Да се опиташ да превземеш „Харпър“. — Лицето й се помрачи от спомена за тежките сражения. — И сега… аз просто не мога да се почувствам сигурна. Всеки мисли, че от радост съм на седмото небе. Само че аз се чувствам като човек, който винаги трябва да е нащрек.

Джейк усети как го обзема безкрайна тъга.

— Стефани…

— Знам, че не трябваше да ти го казвам — продължи тя упорито. — Но не мога да продължа да се боря повече. Дотук ми стига. Свършено е с мен, Джейк.

— О, мило мое момиче. — Искаше му се да заплаче. — Нека да ти кажа: и аз се чувствам по същия начин. За мен всичко свърши. Не дойдох в Австралия да превземам „Харпър“, за да го прибавя към моя холдинг. Дойдох да получа възмездие за Грег — да те накарам да платиш за онова, което смятах, че си направила. Изгоних духа на отмъщението. Сега ти и „Харпър“ сте в безопасност.

— В безопасност ли? — Стефани сякаш не можеше да повярва.

— Освен това ти спечели честно. Не мисли, че съм от онези мъже, които не понасят да бъдат победени от една жена. Не бих казал, че това ми харесва, но съм дяволски сигурен, че ще се науча да се примирявам. Давам ти моята дума: повече няма да имаш неприятности от Джейк Сандърс. Никакви.

Едновременно с облекчението Стефани почувства странна слабост. Изглежда, седмиците и месеците на напрежение си казваха думата. Главата й се замая и тя се облегна на стената, за да потърси опора.

— Ехей! — възкликна с тревога Джейк. — Трябва да поседнеш за малко. — Нещо повече — той дори съблече палтото й и я поведе към хола. Стефани се отпусна с благодарност в един от меките, удобни фотьойли. — Нека да ти предложа нещо за пиене — и изчезна към кухнята.

В дъното на хладилното барче Джейк намери онова, което търсеше — старо изискано вино от Елзас.

— Надявам се, че ще го харесаш. Макар че надали шампанското е особено подходящо… за сбогом. — Той вдигна чашата си. — За приятелите?

— За приятелите. — И двамата отпиха тържествено. Стефани пое глътка от златистата ароматна течност, усети я да се разлива в устата й. — Как се чувстваш? — попита тя внимателно.

Джейк й отправи печална усмивка.

— Толкова добре, колкото може да се очаква.

Стефани погледна към него. Цялата му напереност и арогантност, която я беше подлудявала, сега бе изчезнала. Фигурата му излъчваше някаква меланхолична тъга, която преряза сърцето й — само ако можеше да спечели, без да го побеждава! От своето собствено страдание тя знаеше твърде добре какво значи да си победен, знаеше и колко много боли. А Джейк беше загубил два пъти; бе заложил и на нейната любов.

Странна тишина трептеше между тях… Трябва да се върна към нормалното положение на нещата, помисли Стефани.

— Как вървят работите ти? — попита тя неловко.

— Забележително безболезнено. Сложил съм подписа си под всички документи, за да отстъпя поста на новия председател на „Харпър Майнинг“… — Джейк се поклони към нея. — Опаковах си партушините, резервирах си място в самолета…

— За къде? — прекъсна го тя, останала без дъх.

— За Ню Йорк.

— Доста е далеч — рече Стефани някак без да е необходимо.

— Не достатъчно далеч според инспектор Дженингс.

— Полицията ли? — Очите й се разшириха от ужас. — Аз не съм…

— Не се безпокой, знам, че не си — увери я Джейк. — Направил го е Филип, както изглежда, изпратил е касета и документи до полицията. В тях е разказал всичко, научено от Каси, а и още твърде много, което е открил за себе си. Разбира се, включително за бизнеса с акциите на Джили. — Той направи пауза. — Благодаря ти, че не си ме предала.

— Бих могла да го направя! — разпали се Стефани. — Ако не бях спечелила честно битката за акциите.

Джейк Сандърс се усмихна.

— Някак си не те възприемам, че си способна на нечестна игра, госпожо Харпър. Това е мой стил.

— Не си толкова безчестен — отвърна му Стефани. — Ти знаеше например за Том, за моето… неблагоразумие — Амал. Можеше да набереш преднина, като ме злепоставиш пред по-тесногръдите акционери. А ако се беше изпуснал пред пресата…

— И това ми мина през главата наистина — призна Джейк. — Само че не можех да понеса…

— Какво?

— Да те набутам в калта — простичко рече той.

Тя пламна и промърмори:

— Не ми спомена какво казаха в полицията.

— Немного. Бяха доволни, когато им показах билет за Ню Йорк само за отиване. Всъщност аз се махам от главите им. Разбира се, издумаха ми и страшни предупреждения: „Налице е измама, сър… Делото няма да приключи… Ако останете обаче извън Австралия…“.

— Нищо ли не ти тежи повече?

— Това едва ли…

Стефани не се осмеляваше да срещне погледа му.

— Джили замина — изрече тя без връзка. — Кога тръгваш?

— Утре.

Утре… Изпита тъпа болка. Какво означаваха думите му? Последен шанс да потърси у себе си истината, да се помъчи да разбере какво точно изпитва към този мъж? Неговият глас я върна обратно към по-предишен разговор: „Решиш ли да го направиш, трябва да си честна пред себе си, може би за пръв път в живота си“. Колко глупаво е да се мисли, че всичко може или трябва да се скрие под пепелта!

Джейк изпи виното, останало на дъното.

— Ти знаеш — рече той с глас, натежал от непозната елегична нотка, — че те обичам! Че винаги ще те обичам! Единственото, което искам, е само да го осъзнаеш — да ме възприемеш с тази ми същност. Ще го направиш ли?

Стефани кимна с глава и притвори очи. Като я погледна, Джейк с изненада забеляза как изпод спуснатите й клепачи се стичат сълзи и се търкалят по бледите й бузи. С едно-единствено движение той скъси разстоянието между тях и коленичи.

— О, Стефани — пое дъх Джейк и като взе лицето й между ръцете си, избърса сълзите с кратки целувки — успокояващи, хладни и платонически. А тя сякаш му се довери и се наклони към него. — Стефани… — повтори той. Тя отвори очи и Джейк почувства как потъва в бистрия й поглед. — Би ли могла да ме обичаш? Би ли могла?

Стефани сведе поглед. Той изчака. Тогава вместо отговор тя се протегна нагоре, прегърна го и го целуна. Устата му беше великолепна — съвършена, силна и алчна. Стефани бавно почна да я изследва с езика си, като цялата се забравяше от непознатия възбуждащ вкус. Накрая се откъсна и дрезгаво рече:

— Позволи ми да ти дам любовта, на която съм способна. Един спомен — да го отнесеш със себе си!

Като погледна в очите му, тя видя как отчаяние и надежда се съединяват и експлодират в безумно задоволство.

— О, любов моя! — Накъсаният шепот развълнува сърцето й. С разтреперан пръст той проследи очертанията на лицето и шията й, след което обхвана раменете и впи устни в нейните. Докато я целуваше, ръцете му се движеха надолу по тялото и по гърба й. Неговият допир беше възбуждащ, тя го желаеше толкова силно в този момент.

Джейк я изправи на крака и я поведе към спалнята. Застанал пред нея, той я заразглежда подробно като дете, затруднено от подреждането на мозайката. С почуда прокара длани по меките, пурпурни гънки на роклята й:

— Прекрасна е. Няма ли да се измачка?

Стефани тръсна глава и като го прегърна през кръста, се притисна плътно към тялото му. Той нежно я отблъсна и свали ципа й отзад на гърба. Свлече роклята от раменете, остави я грижливо настрана върху един стол, после насочи вниманието си отново към Стефани.

Под роклята тя носеше камизола от коприна и дантела в топъл розов цвят, която разкри гладките й загорели крайници. Джейк съгледа пълната заобленост на натежалите й гърди, зърната й, напиращи гордо през фината материя. Под тях следваха стегнатият корем, извивката на ханша й, разрошените косъмчета на триъгълника между източените й бедра. С гърлен смях Стефани повдигна ръце и ги разтвори, за да покаже тялото си, след което му направи знак да дойде при нея. Взе ръцете му и ги притисна към плътта си, стенейки от копнеж и удоволствие.

Той я хвана, свали презрамките на камизолата и освободи гърдите й, за да може да ги докосне. Вълна на възбуда премина през него при вида на набъбналите й зърна, кафяви и силни, заобиколени от налетите с кръв ореоли; взе ги между пръстите си и почна да ги разтрива ритмично, докато видя как очите й се замъглиха. Прекъсна за момент, само за да свлече ефирното бельо надолу по бедрата й, и тя застана гола пред него; после коленичи, събу обувките й. Освободеното й тяло го заслепи — искаше да я погледа, а не можеше.

— Ела! — изрече тя и като го хвана за ръка, го поведе към леглото. За миг се спря. — Искам да видя тялото ти — прошепна, развърза широкия колан на хавлията му и я свали от раменете. С ръце и очи изучаваше стройната му фигура, галеше врата му, пръстите й си играеха със зърната му и се плъзгаха надолу към пениса. С наслада тя усети как той се раздвижва в ръцете й, кръвта пулсираше бързо в отговор на нейните ласки. — Ти си чудесен! — промълви Стефани.

— Ти също — отвърна й той толкова приглушено, че тя едва го чу.

Паднаха на леглото един до друг, възбудени и същевременно стихнали в едно замечтано състояние на спокойствие, което взаимно изпитваха. Дишането й се учести и лека руменина подсили тена на кожата й. Той се надигна и започна да я покрива с целувки, като изучаваше подред гърдите й с уста, смучеше и мачкаше с език зърната й, докато я доведе почти до екстаз, после се отдръпна. Тя постави главата му между гърдите си и я притисна, изпитвайки удоволствие от остротата на брадичката му; усещаше я с нежната мекота на кожата си и издаваше леки викове на наслада.

Докато я целуваше и масажираше сръчно, той плъзна ръцете си надолу по тялото й и стигна до триъгълника от копринени косъмчета, овлажнен вече от ласките му. Нежно разтвори вулвата й и взе клитора в устните си; езикът му играеше, докато тя започна да се извива неудържимо.

— О — простена, — не спирай! — И шептеше неговото име отново и отново, и отново.

Чувството му на радост беше толкова силно, че единствената му грижа беше да й достави удоволствие. Долавяше ясно наближаването на нейния оргазъм, без да мисли за своя; искаше да я види как изглежда в този миг на върховна възбуда. Но точно на прага й тя се напрегна и се отдръпна с голямо усилие на волята.

— Любими — произнесе дрезгаво, — искам да се любим безкрай.

После се отпусна на леглото, привлече го върху себе си и впи устата си в неговата; езикът й пърхаше и не спря, докато той не се зашемети от удоволствие. Миг по-късно се надигна и приклекна над бедрата му, взе в двете си ръце пениса му и започна да го масажира, като се възбуждаше от дължината и гладката му кожа. Тя се наведе напред и пое меката подвижна плът на главичката му между зъбите си — хапеше я леко и същевременно си играеше с върха на езика; той проплака от удоволствие и замоли за пощада. Тя се засмя и поднови ласките си, а той я хвана за гърдите и по-грубо замачка зърната й между пръстите си.

Тя усети засилването на възбудата си, ритъмът на тялото й отново се ускори. Бързо се отдръпна от него, обърна се с лице към леглото и затисна ръцете му с колене. Наслаждавайки се на разточителната му мъжественост, зацелува безспир потръпващия му пенис; зарови лицето си в основата на косъмчетата му и вдишваше чудото на особения му аромат. Тестисите му бяха огромни и твърди, скротумът стегнат, тя ги усещаше при допира. Устните й връхлитаха с радостно вълнение и целувки, успокояващи и възбуждащи едновременно.

А Джейк можеше да види над себе влагалището й, овлажнено и проблясващо с любов, полюлявайки се възбуждащо напред-назад над лицето му. Обезумял, той се напрегна към него с език, като винаги го пропускаше при нейните движения. Накрая не можа да издържи повече. Освободи ръцете си изпод тежестта й, сграбчи заоблените й ханшове и я привлече за дълга силна целувка. Тя се изплъзна като риба от дланите му и легна до него върху леглото.

— Не мога да издържам, Джейк — издаде сподавен вик, а очите й бяха заслепени от сладострастен пламък. — Вземи ме, скъпи, моля те!

Усети как сърцето му, пенисът му, мозъкът му избухват от радост. Спокойно, като опитен любовник, разтвори краката й и се възкачи върху нея. В началото усещаше желанието да проникне в нея с ритмични движения. Но Стефани повдигаше високо бедрата си, въртеше таза си, като го поемаше все по-дълбоко и по-дълбоко. Нейната възбуда се прехвърли и върху него. С бавни и отмерени движения той се движеше в нея, докато тя почна да скимти, да вика, да бие лудо с юмруци по раменете му и оргазмът разтърси тялото й.

И отново, и отново, и отново. Той беше нежен и въпреки това безмилостен любовник и нямаше пощада; бе достатъчно опитен, за да задържи своя собствен оргазъм, докато тя се отпусна омаломощена, напълно заситена до него.

— Стига ли? — промълви най-накрая.

— Достатъчно, стига — извика тя и го прегърна едновременно с последния тласък на тялото си, когато той се изпразни с дълбок, дълго сдържан стон.

След това останаха малко неща да си кажат, повечето от тях бяха тъжни. А после, когато тя се измъкна след последното сбогом, те и двамата разбраха, че горчивината се беше превърнала в разбирателство, а причинената болка и омразата изчезнаха в простия акт на любовта.