Розалинд Майлс
Завръщане в Рая (62)

Тридесет и седма глава

— Бих искала да видя Стефани Харпър, моля.

— Разбира се, госпожице. Ще изчакате ли за момент?

Каси нервно пристъпи в широкото прохладно антре на Рая и закрачи напред-назад, докато Мейти се отправи към една от стаите. През отворената врата тя съзря как изглежда трапезарията на Рая, превърната сега в супермодерен кабинет с телефони, телекс и компютри. В същия този момент се появи Стефани.

— Каси! Каква изненада. Заповядай в дневната. С какво мога да ти бъда полезна? — Тонът й беше хладен.

Каси седна на края на стола и като избягваше погледа на Стефани, заговори:

— Дойдох да разбера дали нямате нужда от помощ. Все пак твърде добре се справям с компютрите.

Стефани вторачи поглед в нея.

— Да ни помагаш ли? Ако Сандърс разбере, ще се наложи да се простиш с работата си в „Тара“.

— Но не и ако вие спечелите. А ако загубите, ще е без значение — и бездруго мисля да напусна „Тара“.

— Каси, прости ми, че ще говоря направо. По време на предишната битка между „Харпър“ и Джейк Сандърс за овладяване на компанията твоята… грешка в програмирането за прехвърляне на акциите ми костваше самата компания. Би ли ми посочила поне един разумен довод, защо трябва да ти имам доверие именно сега?

— Защото тогава не бях влюбена в Денис! — избърбори Каси. — А сега съм. Но всичко е толкова объркано. Опитах се да оправя нещата, ала не излезе нищо. Не искам обаче да живея повече по този начин. Аз… — Тя замълча с риск да се разплаче.

— Откъде Денис разбра за?…

— Джили му каза, че съм имала любовна връзка с Джейк…

— Джили ли? Тя пък откъде знае?

— Причината са нейните акции, а тя самата има връзка с него…

— С Джейк!

— И тогава повече не можах да издържа и споделих с Филип Стюарт — помислих, че ще ме посъветва като адвокат на „Харпър“ и изобщо… Но той…

— О, горкият Филип… — Вълни на проблясък заляха Стефани. Джили… Почувства как пред очите й се разкъсва паяжина. За пръв път осъзна ясно незначителните признаци, които до този момент отказваше да приеме. Как е могла да бъде толкова упорито заслепена? Стефани седна за миг потресена и зашеметена от тъга. После отново насочи вниманието си към Каси. Пребледняла и разтревожена, Каси стискаше дамската си чанта, очевидно решена да направи пълни самопризнания за всичко, което я тревожеше.

— По-добре ми разкажи нещата подробно, Каси — подкани я строго Стефани. — Никакви лъжи повече. Не бързай. Ако трябва, на наше разположение е цялата сутрин.

Каси си пое дълбоко дъх.

— Добре, ето как стоят нещата. Познавах Джейк, преди да почна работа в „Харпър Майнинг“. Той предложи да подам молба за работа при вас, когато подготвяше операцията за овладяването. Тогава бях готова на всичко заради него… Бях луда по него! — Тя потръпна. — Ужасно е, когато един мъж ти влезе под кожата.

— Да — мило потвърди Стефани. — Знам.

— Отначало изглеждаше като игра — след работа бързах да му съобщя последната вътрешна информация и да се любим… — Каси затвори очи, като си спомни. — По онова време взех да се чувствам отвратително. Казах му, че не мога да го върша повече, и скъсахме. А и бях срещнала Денис и почнахме да излизаме заедно. Денис беше толкова по-различен от Джейк.

Стефани се усмихна, като направи кисела гримаса.

— Съвсем не си приличат.

— Чувствах се сигурна с Денис. Изглежда, не съм била права. Джейк и Джили са образували нещо като партньорство. Тя му е дала необходимите акции, за да може да влезе в управителния съвет. Искаха да прикрият това, тъй че ти да продължиш да се доверяваш на Джили. А Джейк ме изнуди, че ако не фалшифицирам данните в регистъра на акциите, ще разкаже на Денис за нашата любовна връзка.

— И ти го стори.

— Да, сторих го! — Лицето на Каси беше мораво, ала държеше главата си гордо вдигната. — Знаех… знаех тогава, че е криминална измама и това прави нещата още по-лоши. От този момент малко или много се намирам в състояние на паника. Но ми дойде до гуша! Не мога да прекарам остатъка от живота си в хитруване и извъртане всеки път, когато Сандърс замахне с камшика! — Тя прекъсна разказа си и се опита да запази самообладание. — Дойдох днес, за да кажа всичко: дати, срещи, подробности — и да понеса последствията. Ако желаете да ме дадете под съд, можете да го направите. Ако пък поискате да дадете под съд Джейк Сандърс, готова съм да представя свидетелски показания срещу него, където и да е в тази страна; после с леко сърце да вляза в затвора, ако и на него му се случи същото!

Каси спря рязко. Стефани се загледа, без да вижда. Порив на истински триумф премина през сърцето й. Хванах те, Джейк Сандърс, помисли тя. Хванах те. Най-накрая й провървя. Усмихна се на Каси.

— Заповядай при нас — предложи й. — Ти си смело момиче. Радвам се да те приема в моя екип, макар и малко по-късно. — Направи пауза. — Нямам намерение да те давам под съд, Каси. Но сигурно ще се възползвам от предложението ти да свидетелстваш в моя полза срещу Джейк. Кога, не мога да ти кажа още. Зависи как ще се развие всичко.

— А как вървят нещата досега?

— Чудесно! — Очите на Стефани искряха. — По-добре и по-бързо, отколкото смеехме да си помислим. До този момент сме стигнали трийсет и четири процента.

— Трийсет и четири?

— Това са цифрите от тази сутрин.

— Фондовата борса трябва да е подлудяла.

— Както и нашите компютри — не могат да насмогнат.

— Те имат нужда от твърда ръка — заяви Каси. — Пуснете ме само при тях — ще им покажа кой им е шефът!

— Разбира се. Изчакай секунда. Няма да се бавя. — И преди Каси да разбере какво става, Стефани изчезна.

Каси изпъшка на глас от облекчение, изтегна се във фотьойла, като се отпусна за пръв път от седмици насам. Изпита удоволствието от пълното признание и усещането как тежестта пада от плещите й. Каквото и да се случеше сега, щеше да го понесе.

Дочу да се отваря вратата и се обърна. Денис беше застанал пред нея с напрегнат и объркан вид.

— Какво става? — попита той. — Мама ми каза да дойда в дневната и нищо повече.

Каси се изправи.

— Това, което става, Денис — започна тя ясно, — е, че за пръв път от седмици насам с мен всичко е наред. Бях се увлякла по Джейк Сандърс…

— И си дошла чак тук да ми съобщиш новината?

— Вече разказах историята на майка ти. И мога да ти заявя, че тя й вдъхна сила срещу Сандърс. А пък на теб искам да кажа, че… — Каси изгуби увереността си под укорителния му поглед. — Всъщност какъв смисъл има?… — проплака с горчивина. — По-скоро ще ме намразиш, отколкото да ме обичаш, когато аз…

— Какво?

— Когато се влюбих в теб, пратих всичко по дяволите! — избухна момичето в плач.

Денис се сепна.

— Никога не си ми го казвала по-рано. — Тя не отговори; взе чантата си, потърси в нея тоалетна кърпичка и запристъпва към вратата. Изведнъж усети нечии ръце върху раменете си. Денис я извъртя, взе я в прегръдките си и мъчително я притисна към гърдите си. — О, сладката ми — промълви дрезгаво той, — толкова ми липсваше.

Целуваше я ненаситно, като усещаше соления вкус на сълзите й, а езикът му не спираше да изучава устата й. Подобно на момче, изпаднало във възбудата на първата си среща, Денис трескаво опипваше тялото й. Извади блузата от полата й и пъхна ръце под нея, за да намери гърдите й. Щом усети, че ефирната коприна може да се скъса, Каси набързо разкопча копчетата и свали презрамките на сутиена, за да освободи гърдите си. Денис малко грубо награби заоблените полукълба и стисна зърната й с две ръце. Тя почувства ускоряването на пулса му по сграбчилите я палци. И нейната възбуда се засили, Каси заби нокти в раменете му, после посегна към панталона. Пенисът му вече беше твърд, изправен и тръпнещ — просто фантастичен. Денис простена. Тя го целуваше отново и отново, докато го докара до пълна ерекция. Без да я предупреди, той внезапно я повали на пода. И като коленичи между краката й, издърпа бикините. После свали ципа на джинсите си, освободи се от бельото, проникна в нея, оргазмът разтърси тялото му и той се изпразни. Каси го държеше в прегръдките си и дива радост разцъфтя в душата й.

— Съжалявам — промърмори Денис в косите й. — Не успях да те зарадвам много.

— Ще имаме и други възможности.

Той се приповдигна.

— Разбира се, че ще имаме — потвърди Денис, възвърнал предишната си дързост. — А и мама каза, че ни предоставя само десет минути за сдобряване, тъй като потокът от цифри за движението на акциите не спира!

 

 

В единия ъгъл на председателския кабинет в „Харпър Майнинг“ телексът неспирно изтракваше обилна информация. Подобно на щабквартирата у Стефани, кабинетът беше превърнат в боен пункт с всички необходими принадлежности за воденето на войната за акциите. Джейк се беше разположил сред този контролиран хаос, който буквално бълваше все нови и нови данни. Трудно можеше да повярва на очите си. Настойчиво си наложи отново да прегледа колонката от цифри пред себе си.

В същия момент неочаквано и рязко вратата се отвори и Джили влезе в стаята.

— Казах на Хилари никой да не ме безпокои — изрече ядосано Джейк.

— А аз й казах, че забраната не се отнася за мен! — парира го Джили. После затвори вратата, безгрижно се приближи до бюрото му. Въпреки че все още беше облечена в черно, той сардонически забеляза плътно прилепналата до тялото й рокля и няколкото оставени незакопчани копчета за привличане на вниманието; това подсказваше, че мисълта за нейното овдовяване беше последното нещо в главата й. Джили го гледаше провокиращо. Джейк не отговори. — Не ми казвай, че Стефани те е притеснила! — подхвърли тя не без подигравка.

— Джили, на чия страна си?

— Тази на победителя — както винаги.

— Или на своя? Както винаги?

— Не е ли твърде неподходящ моментът за спречкване?

— Това ли правим? — Джейк се почувства много изтощен.

— Отдавна не сме се любили!

— Ти си мислиш, че сексът е отговор за всичко, нали?

— С теб наистина беше, разгонено копеле!

— Беше. Точно тъй.

— Какво имаш предвид?

Джейк забеляза появата на внезапен страх в очите й.

— Край, Джили. Този път за добро. Не желая нито да те виждам, нито да те чувам, нито да те чукам — никога повече.

— Какво го налага? — настоя тя, а очите й проблеснаха опасно. — Някоя друга се е появила, нали? — Сандърс не отговори. — Стефани! — осмели се тя да рискува с обезумял тон, като търсеше в очите му потвърждение. — Ти наистина си влюбен в нея, нали?

— Какво точно от тази идея те побърква, Джили? — попита той. — Фактът, че бих могъл да проявявам внимание към Стефани? Или само мисълта, че някой може да изпитва любов, а не само похот — каквато е твоята игра?

— Значи тя е фината дама, а аз утайката, тъй ли? — Джили съскаше и бълваше змии и гущери, лицето й беше изкривено от омраза. — Седна ли си най-накрая на задника? За да я спечелиш! Тя дори не е от твоята категория — не би могла да възбуди и пиле! Грег ми го беше казал.

Джейк разтри очи с опакото на дланта.

— Почвам да си мисля, че Грег Марсдън е бил един глупав хапльо. Трябва да е бил, щом се е увлякъл по теб.

— Глупав, да! — припя тя налудничаво. — Само ентусиазъм и никакво въображение, само пенис и никакво сърце — точно като теб!

— Защо на Филип му трябваше толкова време, докато се реши на самоубийство? — промърмори Джейк настрана. После се изправи. — Махай се, Джили. Всичко свърши. Най-неочаквано… ти ме отвращаваш. — Тя стоеше, дишаше тежко, сякаш току-що бе участвала в състезание по бягане. — Ако трябва да те изхвърля, ще го направя. С удоволствие. Но по-добре да те оставя сама да напуснеш.

— Върви на майната си! — изпищя Джили и изхвърча от стаята.

Джейк затвори вратата след нея. Хилари седеше, застинала от потрес и ужас зад бюрото си.

— Моля те, запомни, Хилари — изрече Джейк тежко, — че когато кажа никой да не ме безпокои, имам предвид именно това… и особено за госпожа Стюарт.

 

 

В късния следобед е безнадеждно да се добереш до уличен телефон в центъра на града. Като ругаеше, Олив си пробиваше път през забързаната тълпа, докато намери телефонна будка. Изчака с неприязън да я освободят и след голямо усилие успя да „навърти“ номера…

— Олив! Къде си?

— Немного далеч от фондовата борса. Там като че ли избухва бунт!

— Какво е положението с „Харпър“?

— Компанията става все по-популярна с всяка изминала минута според последните данни. Цените стремглаво нарастват.

— С колко?…

— Почти с осем долара. Но Стефани продължава да купува.

— Всичко или нищо?

— Да, тя е на линия. Съжалявам, Джили.

— Не лей сълзи за нея. Има нещо друго. — Гласът се понижи и изшептя със злоба: — Искам да проучиш един човек заради мен. Изкопай, каквото намериш за него. Знаеш какво да направиш.

— Разбира се. Кой е той?

— Човек, който току-що от приятел се превърна във враг. Джейк Сандърс.