Розалинд Майлс
Завръщане в Рая (61)

Тридесет и шеста глава

— Атакувай, мамо! — Думите на Денис окуражиха Стефани повече, отколкото можеше да се очаква. В онези решителни моменти, когато нейното семейство се беше събрало около празничната маса, сякаш никога не бе имало различия помежду им, тя се почувства отново жива за пръв път след удара, нанесен й от Джейк Сандърс. Но добре знаеше, че за нещо толкова важно не трябва да си позволява да се ръководи от чувства. Атаката беше бизнес решение — почти със сигурност най-рискованото решение, което някога беше вземала през живота си — и трябваше да го направи на свежа глава.

Както и в други подобни случаи, тя си припомни едно от правилата на своя баща. „Вземи съвет“ — обичаше да казва той, въпреки че беше прословут с упоритостта си, пренебрегваше повечето от съветите, които му даваха, и винаги действаше на своя глава. Добре щеше да бъде да чуе мнението и на някого другиго, реши Стефани. Но не и на Дан — тя го беше изключила, като заяви, че той не може да бъде безпристрастен; всъщност съпругът й беше раздвоен по отношение на цялата история. Стефани телефонира на Амал в хотел „Хилтън“. След не повече от час дискретната черна лимузина се появи по алеята на Рая, после Стефани и Амал излязоха в градината и се задълбочиха в разговор.

— Консултирала ли си се отново с Бил Макмастър? — запита я той, а неговото изтънчено интелигентно лице се оживи от загрижеността. — Дали планът му може да влезе в работа?

— Без съмнение.

— Добре, коя е тогава причината за твоето колебание?

— О… семейството. Питам се дали няма да бъдат по-щастливи, ако съм като другите обикновени жени.

Принцът меко се усмихна.

— Кое дете би се отказало от привилегията да има за майка най-необикновената жена!

— После следва Дан. На остров Орфей му обещах, че ще се откажа от бизнеса.

— А той ще те застави ли да изпълниш едно такова обещание? — сбърчи чело Амал.

— Не, не. Просто си мислех, че щеше да бъде по-щастлив.

— По-щастлив ли? — Амал въздъхна. — За колко дълго? Не забравяй, че доктор Маршал се е влюбил в жена, която не се предава, а се бори истински. Можел е да си избере „обикновена жена“, както ти казваш. Но е избрал Стефани Харпър. Ще продължи ли да я обича, когато тя остане вкъщи над плетката?

Сега беше ред на Стефани да се засмее.

— Та аз дори не мога да зашия и едно копче! Само че има и нещо друго.

— Аха… позволи ми да отгатна. Парите ли?

— Парите.

Вместо отговор Амал бръкна в дългата си одежда и извади някакъв документ.

— Вземи го — подаде й го той.

— Но… това е…

— Банков чек. Изкупи Сандърс. Колкото и да струва.

— Ще струва милиони!

Амал сви рамене.

— Бъди ми задължена, ако не го приемаш като подарък.

Стефани се усмихна тъжно.

— Скъпи мой… знаеш много добре, че не мога да приема нито едно от двете.

Върху печалното красиво лице на приятеля й се изписа дяволита усмивка.

— Тогава аз ще купя „Харпър“ вместо теб. Няма да си в състояние да ме спреш.

— Амал, но то е абсурдно!

— В такъв случай бори се сама за собствената си компания! — Очите му пламнаха от гняв. — Зная те, както обичаш да казваш — и сигурно по-добре, отколкото ти самата се познаваш. Да се откажеш от тази битка за теб означава да се откажеш и да дишаш. Да работиш, да се бориш, да се стремиш към нещо, да побеждаваш — какво друго е животът?

Стефани не можеше да отговори. Застанаха мълчаливи под свода на дърветата, чиито листа вече се оцветяваха в цялата меланхолична гама на есенната палитра. Тънък бриз повяваше откъм морето. Амал потръпна.

— Животът ни е кратък — мрачно изрече той. — Когато направиш последна равносметка как си живяла, искаш ли да си признаеш, че си чула звъна на оръжията, но си изпитала страх? Че си се скрила, а после си побягнала далеч от врага?

Стефани изпита студ; пронизваше я до мозъка на костите. Но съзнанието й остана ясно.

— Страх може би — обади се тя, треперейки, — ала чак за да побягна — никога!

— Ето я моята малка лъвица! — Амал плесна триумфално с ръце и като я загърна нежно с мантията си, за да я предпази от хлада, я поведе обратно към къщата.

Денис и Сара никога не бяха се и съмнявали, че Стефани ще атакува Джейк в момента, в който Бил начертае стратегията и плана за действие. И двамата имаха достатъчно свои собствени причини да хвърлят силите си в битката на нейна страна. За Денис това беше идеалната възможност да поправи впечатлението от предишното си поведение и да докаже новото си лоялно ангажиране спрямо майка си. А и все още изпитваше мъчителни чувства към Каси, тя му липсваше и той се питаше дали не е бил твърде рязък с нея. Неведнъж отново изпитваше импулса, който почти го беше накарал да я покани да излязат в деня, когато се срещнаха при Джоана. Ала всеки път го потискаше, като предпочиташе да живее с тъпата болка на страданието, подобно на зъбобол, отколкото да поеме риска да поднови кошмарния цикъл — на болката, пиенето и самобичуването — от който тъкмо се беше измъкнал.

Терзанието на Сара беше още по-силно и непосредствено. За нея беше особено трудно да изхвърли от главата си последните думи, които Том й каза, неговото фанатично убеждение, че Стефани се заблуждава и по някакъв начин е допусната грешка. Знаеше, че той е отпътувал за Северната територия, поел с колата, тъй като не искал да чака дори и няколко часа, за да излети със самолет за Дарвин. Какво се надяваше да открие в старото имение на Стефани — стария Рай — погребано в пустошта, отдалечено на мили отвсякъде, поддържано само от остарелия персонал? За разлика от Том, чиято жизненост и увереност го правеха оптимист, Сара не се осмеляваше да се надява. Тя се страхуваше от още по-голямо разочарование, в случай че Том се появеше с празни ръце. И тогава горчивината, че ще живееш с реалността на раздялата, ще те нарани непоправимо по-дълбоко, без да може да бъде повече отхвърляна.

Стефани знаеше всичко това и не беше изненадана, че когато се свика първият военен съвет в Рая, целта на който беше да координира действията за атаката, се активираха и двамата й лейтенанти. Сара се нагърби със систематизирането на документацията, предоставена от Стефани; започна, разбира се, с обобщаване на положението, очертаващо се след предварителните изчисления.

— Трябва да си възвърнеш петдесет и един процента от акциите на „Харпър Майнинг“, за да превземаш Джейк Сандърс и да го изхвърлиш, нали?

Стефани кимна. Денис подсвирна леко.

— Доста трябва да се стегнем! Споменаваш огромни суми, мамо!

— Разполагаме ли с толкова много средства? — попита със страх Сара.

— Почти — отвърна Стефани. — Но не в брой. Авоари, имот.

— Значи осигуряването на парите ще ни оскубе докрай — вметна Денис.

Стефани кимна отново.

— Ето защо трябва да ви посветя и двамата в намерението си, за да го обмислим от всички страни. Налага се да ипотекирам всичко, включително и Рая. Ако нещата обаче не потръгнат по начина, по който се надявам, искам да съм спокойна, че и двамата ще бъдете осигурени. Ето защо предлагам да ви закупя акции — да сложа на сметка на всекиго от вас крупна сума, от която никой и никога да не може да ви лиши — по този начин няма да бъдете подведени с наследството.

Те я погледнаха, опитвайки се да проумеят онова, което току-що беше казала.

— Но, мамо — започна Сара учудено. — Нали именно от тези средства, от парите, които би дала за нашите акции, със сигурност ще имаш нужда, за да изкупиш онези акции, до които можеш да се добереш на свободния пазар за „Харпър Майнинг“?

— Твърде е вероятно.

— Ние всички участваме заедно, нали? За цялото семейство?

— Това е моя лична битка, Сас — подчерта Стефани. — Мое решение.

— В никакъв случай — намеси се яростно Сара. — Става дума за „Харпър Майнинг“. Можеш да разполагаш с моите акции.

— Залагам, за да си върнем обратно всичко, както знаете. Но не мога да рискувам вашите акции.

Сара се усмихна.

— Те са твои — или по-точно на компанията — и повече да не говорим.

Стефани й отправи признателна усмивка и погледна към Денис.

— Много си мълчалив — рече му.

— Ти ме обвини, че съм взел емоционално решение при гласуването за председателското място — отвърна той бавно. — Опитвам се да не направя същата грешка.

— Прав си.

— Какво ще стане всъщност, ако изгубиш?

— Сандърс ще задържи „Харпър“, който вече ще има по-висока цена. Рая и всичко, което притежаваме, ще бъде разпродадено и ще трябва да си потърсим друга работа, за да оцелеем — отвърна Стефани безгрижно.

— И рискуваш всичко това? — Денис посочи с ръка около себе си приятната, добре мебелирана дневна, после терасата, басейна и градините отвъд, лъскавата лимузина, паркирана на алеята.

— Вече го направих. Тази сутрин подадох молба за ипотекиране.

— А как се чувства Дан? — попита тихо Сара.

— Разтревожен е.

— А ти?

— Безумно съм уплашена!

Те се засмяха.

— Е, добре, мамо, можем да смятаме за теб, че си откровена — заяви Денис. — А за мен, че обичам да рискувам. Не съм способен да устоя на идеята за предстоящия удар. — Извади от вътрешния си джоб сертификат за притежание на акции и го остави на масата пред Стефани. — Той е твой. Безплатно и без взаимни обвинения в случай на победа или загуба. Нанеси удара и му виж сметката!

— Благодаря, Денис — просия Стефани от благодарност.

— Ще използва мръсни трикове — предупреди Денис.

„Сандърс вече го прави“, помисли Стефани. А на глас отговори:

— Вероятно.

— Късмет, мамо!

— Благодаря, Сас. Ще имам нужда от него. Ала после… — Стефани се усмихна широко — късмет ще му е нужен и на Джейк Сандърс!

 

 

— Да… добре тогава… довиждане, Стеф, пази се. — Като мъркаше от удоволствие, Джили постави слушалката и се мушна в леглото.

— Добри новини ли? — чу се преситен шепот от другата й страна.

— Точно тъй! — потвърди Джили, а очите й светеха с прикрито вълнение. — Скъпата ми сестра току-що е решила сама да си изкопае гроба. Няма да се наложи дори да я бутам вътре!

Олив се помръдна и изохка, като извади костеливата си ръка над чаршафа; след това и другата. Повдигна се на лакът и погледна Джили с явен интерес.

— Целуни ме, Джили — прошепна тя. — Желая те пак.

Джили изпуфтя, не можеше да повярва.

— Ти си ненаситна, знаеш ли го? — Хвана Олив за раменете и я отмести към ръба на леглото. — Стига ти за този следобед. А сега ставай, мързелива краво, да ми направиш кафе! Имам да свърша една работа. — Тя простря крак и като го лепна о задницата на Олив, я изрита от леглото. После се пресегна за телефона. — „Харпър Майнинг“? Господин Сандърс, моля.

 

 

Дан не беше единственият човек край Стефани, който изпитваше несигурност от решението й за битката с Джейк Сандърс. Рина със задоволство забеляза как новият бизнес съживи Бил. Неговият събуден ентусиазъм за сметки, договори за наемане, авоари и ценни книжа й напомняше въодушевлението от младостта му; когато разговаряше по телефона със Стефани, устните и бузите му отново добиваха здравословен розов цвят, сякаш никога не се бе разболявал. Но естествено, Рина се притесняваше, че той се връща към стария порочен начин на работа, и се помъчи да го успокои.

— Знам, че се чувстваш много по-добре, Бил, ала на твое място нямаше да участвам все още в маратон.

— Не се безпокой за мен — отвърна й Бил рязко. — Разбра ли как Стефани се справя с нейните петдесет и един процента?

— Нищо повече от онова, което знам! А сега съгласен ли си да не говорим само за бизнес?

— Какво друго ни остава? Трябва да бъда в състояние да мисля и за нещо друго, не само за поредното хапче! — Все пак Бил забеляза, че Рина говори сериозно, и омекна: — За Том ли мислиш?

— О, Бил. — Широкото й майчинско лице се изкриви от безпокойство. — По-добре Том да не беше заминавал!

— Знаеш, че направих всичко възможно да го спра, цяло безумие е да тръгнеш на север по този начин. И то с кола! Ще се изтощи, още преди да е изминал и половината път.

— Хванал се е като за сламка. Не може да се примири, че Сара няма да е негова.

— Ще бъде принуден — изръмжа Бил. — Колкото по-бързо го разбере, толкова по-добре.

Вратата се отвори и в стаята влезе Джили с огромен букет цветя.

— Как си, Бил? — попита тя сърдечно.

Бил не направи и опит да скрие изненадата си.

— Какво, по дяволите, търсиш тук?

Тя се направи на засегната.

— Не е съвсем учтиво, Бил. Безпокоях се за теб. Исках само да разбера как си.

— Безпокоила ли си се? — рече Бил сухо. — Мога да се досетя как ще се безпокоиш, Джили.

— Отнася се за всички, ние сме като едно семейство, нали тъй. А сега и с поредния си замисъл Стефани е решила да контраатакува… Между впрочем, какви са последните новини?

Джили се опитваше гласът й да звучи непреднамерено. Но тя не успя да заблуди Бил.

— Ако си дошла да ме изстискваш за пикантна информация, та да осведомиш своето английско копеле Сандърс, сбъркала си мястото — заяви й той войнствено. — А сега можеш да се махаш!

— Бил! — Джили ококори очи и се престори на съкрушена. — Ти очевидно си преуморен. Трябва да си почиваш.

— Не ме поучавай какво да правя, Джили.

— Отбих се само да ти пожелая бързо възстановяване.

— Браво, че си си направила труда — продължи да боботи Бил, — когато всички знаем колко дълбоко скърбиш за смъртта на Филип.

— Животът продължава, Бил — любезно отвърна тя.

— Но не и за него!

Джили се обърна гневно и се отправи към вратата; там, незабелязана от двете воюващи страни, се беше вмъкнала тихичко Стефани. Като измънка някакъв неясен поздрав, Джили се втурна край нея и с трясък излезе. А Стефани кимна мило на Бил и Рина.

— Беше твърде рязък с Джили, нали, Бил? — попита тя тихо.

— Стеф, събуди се! Джили не се е променила — нито вътрешно, нито пък сексуално. Тъй че тя все още представлява опасност за теб, откъдето и да я погледнеш.

Стефани се усмихна тъжно.

— Всички сме грешили с мъжете, Бил. Не е задължително това да я прави предател в мащабите, в които я подозираш. Джили не е имала нищо общо с прехвърлянето на акциите и превземането на компанията. Изглежда, че Джейк Сандърс се е справил твърде успешно сам. — Бил изръмжа скептично. — Може да ти звучи изненадващо, но тя ми предложи акциите си от „Харпър Майнинг“, за да помогне в битката срещу Сандърс.

— Това е номер, за да спечели доверието ти! — избухна Бил. — Може ли една хитра жена да бъде измамена като глупачка. Надявам се, че си ги взела.

— Направих го — засмя се Стефани. — Не съм чак толкова голяма глупачка! Макар че на мен ми е малко късно да се променям.

Възрастният мъж хвана ръката й.

— Никога не се променяй, момичето ми. Само направи тъй, че когато изляза оттук, да те заваря отново на председателското място в „Харпър“. И понеже говорим за това… Рина има нещо за теб.

Рина усмихната извади документ от чантата си и го подаде на Стефани.

— Заповядай.

— Бил, само не твоите акции!

— Защо не? — настоя той обидено. — Сигурно не ме смяташ вече за част от „Харпър Майнинг“, след като съм прикован тук?

— Разбира се, че те смятам!

— Стеф, аз допуснах този мошеник да ти причини неприятности и да те измести. Позволи ми поне да се опитам да поправя грешките си. Приеми акциите ми и победи!

Стефани взе плика, наведе се напред и целуна Бил по челото.

— Споразумяхме се — рече тя. — А сега ще бъдеш ли послушен пациент, или с Рина да извикаме сестрата?

 

 

Когато научи от Джили, че Стефани планира провеждането на нова кампания, за да си възвърне „Харпър“, Джейк не знаеше дали да се смее, или да плаче. Цялата идея беше абсурдна. Нямаше начин тя да спечели. Просто нямаше толкова акции на свободния пазар. Дори ако някои от по-старите акционери се изкушаха да й продадат своите, от лоялност към семейство Харпър, тя не можеше, не можеше да събере петдесет и един процента. И би се разорила изцяло; Джейк виждаше колите й, конете й, бижутата й позорно разпродадени, Рая също — за да се погасят огромните дългове. Не го желаеше, по дяволите! Знаеше какво иска от Стефани Харпър с нарастваща яснота, с всеки изминат ден, но също тъй знаеше, че изобщо не е близо до победата. И това знаеше! Беше лудост.

Опита се да изхвърли тази мисъл от главата си, както се беше опитвал да прости на Стефани. Не можеше. Накрая реши, че е длъжен поне от благоприличие да й разясни последиците от нейните прибързани действия. Кой би могъл да я съветва? Старият Бил Макмастър, болен и вероятно с единия крак в гроба, неуравновесеният й син Денис и съпругът й — докторът, който разбира от бизнес толкова, колкото тя от хирургия. А може би решението му се явяваше акт на благотворителност от негова страна, дължащ се най-вече на копнежа да чуе гласа й, да осъществи контакт с нея отново, дори с цената на неочакван отказ? Като си наложи да не му мисли много, Джейк сграбчи телефона.

— Стефани… какво правиш?

Тя едва разпозна гласа му, толкова различен беше от неговия самоуверен закачлив тон.

— Опитвам се да изкупя обратно „Харпър“. Да я направя частна компания — моя.

— Не можеш да го направиш, знаеш колко много акции са необходими дори само да почнеш този процес.

— Да, знам. — Стефани положи усилия да запази спокойствие, обезпокоена от настойчивостта му.

— Знаеш ли също тъй какво ще ти струва това дори ако спечелиш?

— Да.

— Стефани, ще загубиш!

— Не мисля така.

— Та ти нямаш и толкова пари.

— Ще имам, ипотекирала съм всичко, което притежавам.

— Тогава ще загубиш всичко.

Тя направи пауза.

— Този път битката наистина е до смърт — за единия от нас.

— Не трябва да стане по този начин. — Гласът му беше глух. — Не искам да стане по този начин.

— Предполагам, че не очакваш да ти повярвам! — Стефани се изсмя дрезгаво.

— Стефани, послушай ме. Казвам ти самата истина. Започнах да разбирам… ти си изумителна жена…

— Спести ми сладникавите приказки, Джейк — сряза го тя.

— Не обичаш много комплиментите, нали?

— Само ако те са искрени.

— Но те са такива.

— Като теб ли? — Презрителната насмешка увисна някъде по трасето между тях. — Ще те победя, Джейк — поднови разговора тя. — Стегни се!

— Няма да я бъде.

— Само ме почакай.

— О… дори не знаеш колко много го искам.

Стефани се поколеба; като че ли отново изпита несигурност. Дали Сандърс не се опитваше да я преметне? Когато говореше, гласът му сякаш идваше много отдалеч.

— Казах ти го и преди и го бях решил тогава: не бива да воюваме. Би могла да имаш всичко. Все още можеш.

— Ти нападна компанията ми, Джейк, после ми предложи леглото си! — изкрещя яростно Стефани. — Не бих приела предложението ти, дори ако ти беше останал единственият мъж на земята!

Тишината, която последва, беше нарушена от нещо, което наподобяваше стенание от душевна болка.

— Изглежда, все още нищо не разбираш, Стефани? Не ти предлагам, не искам кратка любовна сензация. Желая те изцяло. Завинаги. А сега разбираш ли?

— Не — прошепна тя. — Какво имаш предвид?

— Омъжи се за мен, Стефани!