Розалинд Майлс
Завръщане в Рая (57)

Тридесет и втора глава

На сутринта, когато трябваше да се проведе месечното заседание на управителния съвет на „Харпър Майнинг“, Стефани стана рано и се заоблича изключително грижливо. Днес щеше да се постави истинското начало на контранастъплението срещу Джейк. Най-напред щеше да оспори вота на недоверие към предишния председател и щеше да поиска да се отмени решението. За да прокара своето искане и да убеди онези, които се съмняваха, че Стефани Харпър отново може успешно да изпълнява задълженията си, тя трябваше да направи много добро впечатление. Облеклото ти трябва да стои над всички досегашни неприятности, каза си Стефани, като преглеждаше замислено гардероба си. Накрая подбра великолепно ушит строг костюм в тъмносиво; той подчертаваше бледата й кожа и правеше очите й по-изразителни. За да смекчи строгостта, Стефани добави блуза в яркочервен цвят с екстравагантна джувка на врата.

— Червено — сигнал за опасност — обеща им тя. — За да ме видите хубаво, че идвам.

И щом прекрачи в приемната на „Харпър Майнинг“, разбра по очите на Джейк, че усилията й не са били напразни. Въпреки че го мразеше, беше много сладко да усети неволното му възхищение, възбудата на интереса му.

— Стефани, добро утро — прошепна Джейк. — Заповядай в моя… в нашия… кабинет.

Тя го загледа безкомпромисно през бюрото, когато той заговори.

— Предложих да разделим председателското място на „Харпър Майнинг“ — и самата компания — с теб. В този момент не мога да се сетя за нищо по-добро. Помисли ли над моето предложение?

— Толкова, колкото си заслужаваше.

— Стефани, не позволявай на гордостта си да засенчи разума. Това все още е „Харпър Майнинг“. Сигурна ли си, че не желаеш да си част от компанията?

— Единственото, в което съм сигурна, е, че никога не бих могла да работя с човек, на когото нямам доверие. Опасявам се, че попадаш в тази категория.

Джейк сви вежди.

— Всичко или нищо, тъй ли да го разбирам?

— Да. Дошла съм да те предупредя, че ще използвам заседанието, за да оспоря вота на недоверие към мен, и решението ще се отмени. Ако успея — а трябва да знаеш, че шансовете ми са добри — още предобед ще се озовеш вън от този кабинет.

— Ясно. Очевидно не си запозната с дневния ред. — Като се протегна напред през бюрото, Джейк й подхвърли лист хартия. — Виж първа точка.

С нарастваща уплаха и като не можеше да повярва, Стефани започна да чете и препрочита шаблонните фрази.

— Както сама виждаш — продума Джейк внимателно с възможно най-спокойния тон, — направил съм предложение да бъдеш освободена от управителния съвет. Ако бяхме успели да се споразумеем, щях да го изтегля.

Ръцете й трепереха.

— Уверен ли си, че ще получиш необходимите гласове?

— Достатъчно, за да опитам.

— Но не забравяш ли нещо?

— Какво?

— Моето предложение. Да се прегласува решението срещу мен.

Сандърс направи пауза. После с бавна снизходителна усмивка рече:

— Въпрос на регламент, скъпа госпожо Харпър. Твоето предложение не е включено в дневния ред. При това положение то може да се разгледа едва в края на заседанието — в точка разни. А дотогава вероятно ти повече няма да си в управителния съвет, за да можеш да го поставиш.

— Позволи ми да ти кажа какво друго възнамерявам да направя. — Гласът на Стефани звучеше странно дори за собствените й уши. — Възнамерявам да се обърна към фондовата борса с молба за пълно разследване как си се добрал до необходимите ти акции и по какъв начин данните в нашия регистър са били фалшифицирани.

— Добре, сега поне вече знаем кой на какви позиции се намира. — Защо си мериш силите с мен, жено, искаше да й каже той, след като за една твоя усмивка, нарочен поглед или целувка бих ти дал проклетата компания, а и празна кутия в добавка, за да я скриеш вътре. — Впрочем длъжен съм да ти съобщя и последната подробност от процедурата. Неприятно ми е да създавам впечатлението, че ти връзвам ръцете, ала ако загубиш при първото гласуване тази сутрин, ти ще бъдеш отстранена от управителния съвет и ще престанеш да си директор на „Харпър Майнинг“. Ще разбереш, струва ми се, че няма да си способна да възбудиш разследване от фондовата борса, след като си само обикновена гражданка. Работите на „Харпър Майнинг“ повече няма да те засягат.

Като в мъгла Стефани напусна кабинета и влезе в приемната; едва различи Хилари зад бюрото. Секретарката вдигна поглед и я забеляза.

— Госпожо Харпър?

— Какво има?

— Вашият разговор с принц Амал… от кралството в Персийския залив. — Тя прегледа записките си. — Продължих опитите да се свържа, както бяхте наредили, но, изглежда, в момента той е по работа извън страната.

— Ще продължиш да го търсиш, нали? Важно е.

Хилари я наблюдаваше внимателно, измъчваше я обърканото чувство за лоялност и неизвестност. Скоро всичко свърши. След около половин час секретарката позвъни по телефона на приятелката си от счетоводството:

— Госпожа Харпър е отстранена от управителния съвет! Загуби при гласуването на предложението, поставено от господин Сандърс. И никога няма да предположиш — гласовете бяха почти по равно, Стефани щеше да спечели; тогава собственият й син — Денис — гласува срещу нея!

 

 

Филип беше сам в апартамента. Двойните прозорци стояха плътно затворени, въпреки че навън беше слънчево и топло. Нужно му беше спокойствие. Трябваше да размисли. Гласовете в главата му заглъхваха само като седеше неподвижно. Той се пресегна отново за документа на масата до себе си.

„… Мисис Стюарт, държана под наблюдение според инструкциите за договорения период… редовни посещения на фризьорския салон на Кинг стрийт, покупки на дрехи в Странд Аркейд, Елизабет стрийт, Мартин Плаза…

Обектът е бил също и чест посетител в апартамента на последния етаж на хотел «Рийджънт», нает от Джейк Сандърс, занимаващ се с финансови операции. Камериерката може да даде показания за редовни полови връзки от няколко месеца насам. Допълнителни свидетелски показания могат да се получат от масажистката Пик Сан Уа…“

Трябваше да помисли. От няколко месеца… значи преди тяхната сватба… Джили, защо? Чести посещения. Да, Джили не беше от онзи тип жени, които вършат нещата половинчато. Що се отнася до лъжите… И измамата… И да накара човек да полудее… Трябваше да помисли. Само ако можеше да помисли…

 

 

— Как мина?

— Идеално. Стефани Харпър беше повалена и изхвърлена при гласуването.

— Чудесно!

— Има ли достатъчно шампанско? Искам да пия, когато се върна в апартамента, за моята победа над дамата.

— Нашата победа, моля. Има предостатъчно шампанско, въпреки че съм почнала и без теб.

— Е, добре, нека бъде нашата победа. Изглежда, ти си била много уверена в нея.

— Толкова, колкото и ти, щом като ми поръча да дойда и да се подготвя за отпразнуване.

— Е… готова ли си?

Последва дрезгав смях.

— Толкова съм готова, та чак съм прегряла. Ако не побързаш, ще трябва да се хвана с пиколото.

— Остави топлото местенце за мен, Джили. А шампанското да бъде добре изстудено. Няма да се забавя.

— Ще те чакам.

 

 

Атмосферата в спалнята на Рая беше наелектризирана. Яростта и възмущението на Дан не знаеха граници. Той се чувстваше ужасно заради Стефани; Джейк беше успял да я отстрани толкова изкусно. Отново беше оставена без изход. Всеки път, когато Стефани планираше някоя репресивна мярка, се оказваше, че Сандърс вече е завъртял играта на по-следващ етап. Да загуби поста си на ръководителка на „Харпър Майнинг“ беше достатъчно жесток удар. Да се окаже изхвърлена от управителния съвет, лишена от директорското място, отрязана от всякакъв контакт с компанията, която е била нейна през целия й живот — това беше нечувано унижение; то можеше да изкара от търпение всекиго.

И за всичко да е виновен собственият ти син! Дан дори в най-лошите си представи за Денис не би си и помислил, че той е способен на такова нещо.

— Каза ли поне защо? — попита Дан отчаяно.

Стефани беше седнала на крайчеца на стола пред тоалетката, като мачкаше кърпичката си в ръце.

— Нищо не обясни — отвърна тя. — Само ме погледна кръвнишки… и гласува.

— Ама че копеле!

Стефани не беше чувала досега Дан да ругае.

— Той просто е много сърдит — така стоят нещата. Опитва се да ме накаже за нещо.

— За какво?

— О… задето съм родила Том. Когато открих теб…

— Едва ли!

— Е, трябва да има и друга причина. Връзката му с Каси Джоунс — помниш ли я? — се прекрати, след като се върнахме от Орфей. Това го направи много нещастен. Но то не обяснява тази… атака срещу мен.

— Стеф… казах ти и преди: струва ми се, че Денис няма способностите да те наследи като председател на „Харпър“. Съжалявам само, че то трябваше да се потвърди по такъв ужасен начин.

— Така както стоят нещата в момента, Денис има по-добър шанс да стане председател, отколкото аз — отбеляза Стефани с горчивина. — Поне е още в управителния съвет! И сега трябва да е станал много симпатичен на новия председател.

— Ако искаш моето мнение, сам си е подпалил чергата. Денис не може повече да очаква от нас да изпитваме предишните чувства към него. Дръж го далеч от мен, Стеф. Болен или не, бих искал да го посрещна с юмрук в муцуната.

— В края на краищата от тази работа може да излезе нещо — дори нещо добро. — Стефани направи пауза, дълбоко замислена.

— Какво имаш предвид?

— Помниш ли колко често си ми казвал да не се отнасям с Денис като с момченце — че съм му прощавала, че съм му давала винаги още един шанс, че никога не съм го оставяла сам да поеме отговорността?

— Разбира се.

— Изведнъж се оказах пред пропаст. Денис даде да се разбере, че не гледа повече на мен като на майка. Тъй че той повече не бива да предявява претенции да се отнасям към него по същия начин. Струва ми се, че в последна сметка трябва да го оставя да порасне. Да се надявам, че не е късно.

 

 

Силно съсредоточен, Филип втренчи поглед в малкия касетофон пред себе си върху служебното бюро. Беше го използвал хиляди пъти; но защо изведнъж историята се оказа толкова сложна? Трябваше да помисли. Да помисли. Като се намръщи, той взе микрофона, натисна копчето и започна:

— Стефани, говори Филип Стюарт. Щеше да бъде по-добре, ако всичко ти беше разказано лично. Но… няма да е възможно, тъй че ти изпращам тази касетка… — Внезапно Филип забеляза, че касетофонът не записваше. Явно нещо не беше в ред… Започни отново. Натисни копчето за запис, лентата да се навива напред. — … да те предупредя. Не мога да живея след онова, което Джили ми причини. Уверих се, че тя има намерение да те унищожи…

Дали възнамеряваше и мен да унищожи? Понякога ме обичаше. През цялото време, докато е била със Сандърс, не съм подозирал нищо, нито съм се досещал. Бях доволен и на трохите, докато той е получавал всичко. Стигаше ми…

Ние сме измамени от Джили. Аз се оказах най-големият глупак. Но всеки искаше да повярва в новото й начало. Никой не е искал да я върне обратно в затвора. Но заради твоята собствена сигурност те умолявам да не й се доверяваш повече нито за момент…

До каква степен Джили е причина за неприятностите, които се струпаха, откакто тя напусна Нулава? „Нещастният случай“ със Стефани по време на езда… и той, Филип, извърши лудост — престъпление — да потвърди алибито й. Покварата на Джили подкопа дори собственото му усилие да служи на закона през целия си живот — единственото средство егоистите, насилниците, убийците да бъдат хванати и наказани. Всичко свърши…

Не се съмнявай в истината на онова, което ти казвам, моля те. Настоявам да разговаряш с Дан или Бил Макмастър. Тя често ругаеше Бил пред мен, тъй че сега разбирам: той вероятно я е надушил или се е опитвал да й попречи…

Защо не успяхме да разберем? Защо не си спомнихме? Когато се влюби в Грег Марсдън, нищо не й попречи това, че беше омъжена за мен. Нищо ново — брачният обет е предназначен да обвърже всички останали, но не и Джили. Въпреки, че Грег бе съпруг на най-добрата й приятелка, въпреки че бяха женени отскоро, по време на медения им месец — нищо не я спря. Това направи по-пикантна опасността, която я очакваше, дъха на забранения плод. А че я заплашваше затвор, дори това не й попречи да грабне пушката, да я зареди и да го застреля.

И когато повдигнеш завесата от лъжи и хитрости, ще разбереш, че именно акциите на Джили са позволили на Джейк Сандърс да влезе в „Харпър“. Джили искаше той да ти отнеме компанията, Стефани. Тя иска всичко. Иска да те види съсипана. Колко далеч ще стигне, само Господ знае. Накарай полицията да възобнови разследването по „нещастния случай“ с ездата. А Дан сигурен ли е, че сте се ударили с моторницата в дънер? Не би ме изненадало, ако Джили е уредила курортна изненада за двама ви. Трябва да си наясно каква злобна ревност изпитва към всяко твое притежание, Стеф — „Харпър“, Рая, децата, Дан…

Все пак трябва да свършвам. Има нещо, което трябва да направя. Не оставяй нещата неизяснени. Изградете отново бъдещето си. Бъдете щастливи. Бог да ви благослови. Сбогом!…

Филип натисна копчето, за да изключи касетофона, пренави касетката и я постави в адресиран плик. Запечата го. Отвори вратата на кабинета си. В коридора го очакваше моторизиран куриер, каската се люлееше в ръцете му.

— Съжалявам, че ви забавих — извини се Филип. — Можете ли спешно да отнесете това на госпожа Стефани Харпър?

— Подпишете тук, сър.

— За колко време ще го доставите?

— След около час. — Тонът на куриера прозвуча обидено. — С гаранция. Освен ако не е за Мелбърн!

— Не, става дума за покрайнините на Сидни. Благодаря.

Куриерът излезе, като затягаше каската си.

Филип Стюарт педантично подреди бюрото, взе куфарчето си, заключи вратата на кантората и тръгна към колата. Скоро подкара към една скала, надвиснала над необятната шир на Южния Тихи океан, и се хвърли от нея.