Розалинд Майлс
Завръщане в Рая (54)

Двадесет и девета глава

Като се събуди в студеното празно легло, Стефани в първия момент не разбра къде се намира. Трябваше да мине известно време, за да се опомни напълно. Беше отново в Рая — но без Дан. Колко месеца са ти нужни, помисли тя с болка, да се примириш с липсата на другия, който е бил част от теб? Да свикнеш да си лягаш сама, да се храниш сама, да си сама, когато си се радвала на хармонията на взаимността, присъща само на щастливия семеен живот. Отново оплака Дан, както правеше всяка сутрин, след като се бе примирила с неговата загуба. За да тури край на мрачното си настроение, Стефани си наложи да стане от леглото.

Докато беше под душа, мислите й се върнаха двадесет и четири часа назад и проследиха събитията. Мъката й за Сара някак си отне част от тъгата й по Дан. Страданието на Сара изглеждаше още по-ужасно — любимият й бе откъснат от нея жив, а не мъртъв; двамата трябваше да продължат да живеят в същия град, с копнеж един към друг, но без да могат да се срещат повече.

Стефани съчувстваше също на Бил и Рина, защото тъй добре пазената от тях тайна излезе наяве по най-разрушителния начин. Ала за себе си, въпреки че нямаше на кого да го каже, тя чувстваше облекчение и радост — облекчение, че детето й не бе умряло, както й бяха съобщили, и радост, че се беше превърнало в такъв хубав млад мъж. Ако Дан бе тук — той щеше да я разбере.

Вчерашната среща с Бил я запозна също тъй с дейността на компанията и последните събития; Сара и Денис й бяха спестили на остров Орфей новините, за да не я натоварват. За пръв път Стефани научи как е успял Джейк на заседанието на управителния съвет, свикано по негова инициатива, и как я е лишил от председателското място; него тя бе заемала неизменно след смъртта на баща си. Бил се поуспокои, че Стефани прие всичко много сдържано, но той долови и че битката все още не е приключила. Стефани щеше да размишлява толкова, колкото й беше нужно, за да почне да действа — а сега разполагаше с твърде много свободно време.

Стефани се облече и по време на скромната закуска прехвърли наум последните думи на стария Макмастър, преди да се разделят снощи. Замаян от приспивателното, дадено му от медицинската сестра, той им беше пожелал лека нощ, след което изтърси ни в клин, ни в ръкав:

— Наблюдавай Джили, Стеф. Тя знае за Том и може да ти създаде куп неприятности — виж колко беди ти се струпаха, откакто излезе от затвора. Наблюдавай я! — И после заспа. Думите му се въртяха в главата й през цялата нощ. Имаше толкова загадъчни моменти в успеха на Джейк Сандърс и неговата атака срещу „Харпър“ — дали пък Джили наистина не беше свързана с тях? А и нещастният случай по време на онази езда. Полицията не беше открила нищо и никого след инцидента. А дотогава Стефани беше яздила из парка в пълна безопасност хиляди пъти. Какво означаваше всичко това?

Нямаше отговори на въпросите си, колкото и да се опитваше да ги намери; не можеше да свърже логически различните събития, зачестили през краткия период от тези няколко седмици след освобождаването на Джили. Подтиквана от нов прилив на енергия, Стефани реши да провери подозренията си — тя или щеше да открие загадките, или щеше да отхвърли измъчващите я безпокойства.

Непосредствено след закуската се качи в колата и подкара към апартамента на Джили, разположен на „Елизабет Бей“. Джили я посрещна, увери я в нежните си чувства и настоя да си поговорят надълго и нашироко за чудесното избавление на Стефани; разбира се, всичко това гарнирано с много сладки и кафе. Накрая Стефани успя да използва малка пауза в празното дърдорене на Джили, за да й подскаже за какво е дошла.

— Добре ли познаваш Джейк Сандърс? — започна тя.

Джили моментално мобилизира силите си като за сражение. „Доколко знае нещата?“ — помисли с тревога и потисна всички признаци на смущение, които биха я издали.

— Изобщо не го познавам, Стеф — отвърна тя убедително. — Защо питаш?

— Мога ли да бъда откровена с теб?

— Разбира се.

— Чудих се, дали не си му помогнала.

— Да съм помогнала за какво? — „Тя само подпитва, нищо не знае.“

— Да спечели контрола над „Харпър Майнинг“.

— Защо, за бога, да го правя? — Джили гледаше като втрещена.

— Защото… някъде вътре в себе си ти все още ме мразиш. — Тези думи струваха много на Стефани. Но те бяха част от многото възможни причини, над които беше размишлявала през дългите часове на безсъние; изобщо имаше ли някакъв смисъл да ги изрича.

— Как можа да го кажеш? — извика Джили с нарастващо вълнение.

— От деня, когато ти излезе от затвора, нещата взеха лош обрат за мен. Бог ми е свидетел, че се опитвах да отхвърля възможността, че по някакъв начин си замесена. Но трябваше да попитам.

— Стефани, не е честно да приписваш всичко на мен, само защото нещата в живота ти се объркват. — Очите й се насълзиха. — Желаех повече от всякога да съм ти истинска сестра. А сега ти просто искаш да ме принесеш в жертва.

— Джили, не е вярно. Искам само да разбера дали Джейк Сандърс не е получил помощ отнякъде, за да се сдобие с онези допълнителни акции. Все пак някой го е улеснил по пътя към компанията.

— Не съм аз. Мисля обаче, че се досещам кой може да бъде.

— Кой?

— Малката приятелка на Денис, компютърният вундеркинд… Каси, как й беше презимето…

— Джоунс — допълни Стефани автоматично.

— Нека да ти покажа нещо — обърна се към нея Джили, почти мъркаща от удоволствие, че по този начин се нареждаха нещата. Тя се пресегна към голям жълтеникавокафяв плик. — Сертификатите на акциите ми в „Харпър Майнинг“. Тази сутрин ги получих от моя брокер след неговото запитване. Според досиетата на фондовата борса, проверявани миналата седмица от хората на „Харпър Майнинг“, за да издирят виновника, който е предоставил липсващите два процента, моите акции са били прехвърлени към „Сандърс Инвестмънтс“ преди две седмици. Поне тъй показва компютърът.

— Не разбирам — сви вежди Стефани. — Ако не си ги продала на Джейк, как става…

— Много просто… Каси е нагласила нещата, сякаш съм го сторила!

— Защо ще го прави?

— О, Стеф… — Гласът на Джили придоби нотка на съжаление. — Толкова си доверчива! Не би ли могло да ти мине през ума, че тя е работела за Джейк през цялото време. И върху кого е най-добре да се хвърли вината за продажбата на акциите, ако не върху черната овца на фамилията — жената с криминалното досие, на която и бездруго никой няма да повярва, нали?

Стефани се загледа в акциите. Нямаше и съмнение в истинността им.

— Затова и дойдох — изрече тя с широка усмивка, — надявах се да намеря сигурно доказателство. След като сега те са тук, едновременно не могат да са притежание и на Сандърс, права ли съм?

— А ти трябва да говориш с Бил за Каси — нетърпеливо я подсети Джили, за да не изпусне удобния момент. — Вчера той я уволни. Том знае всичко за случая.

— Том… — рече бавно Стефани — о, да…

О да, госпожо Стефани, помисли Джили с жестоко вътрешно ликуване, ето още един малък проблем, нали? И то не толкова лесен за разрешаване. А на глас рече искрено:

— Съжалявам. Толкова много ти се е насъбрало в момента. След всичко, което ти се струпа напоследък, мога да разбера подозренията ти. Бедната Стефани.

 

 

За Денис дните минаваха замъглени от алкохола и самосъжалението. Разривът с Каси го нарани силно. Той се измъчваше от ревност и омраза всеки път, когато си я представеше в прегръдките на Джейк, в леглото му — да върши същите неща както с Джейк, така и с него. Но върхът на всичко беше унижението, че е измамен, че беше повярвал в нея, повярвал, че Каси го обича, докато в същия момент го е използвала, за да постигне, каквото е искала.

А после да научи, че майка му… Въпреки честите конфликти със Стефани Денис я обичаше силно и винаги я бе идеализирал. Както всяко момче, израснало в пансион, бе живял с мисълта за нейните посещения, бе копнял за появата на високата, чудесно ухаеща жена с мили сини очи. След като стана по-голям, Денис не можеше да се примири с разностранната й сексуална кариера, с многобройните й съпрузи, с истината за живота й на жена. Въпреки всичко все още някъде дълбоко в сърцето си продължаваше да боготвори чистия, неопетнен образ на Стефани. А сега да открие, че е забременяла, когато е била само на седемнайсет — и от кого ли? От някой стар перверзен тип? От бизнеспартньорите на баща си? Или от някакъв негодник измежду работниците в Рая, мускулест и добре сложен… Денис се отврати от собствените си фантазии.

Като гледаше брат си, изпаднал в агонията на собствения си ад, тревогата на Сара все повече нарастваше. Страданието е само едно от нещата в живота, помисли тя тъжно, и всички ние носим своята участ. Но аз няма да ти позволя да се самоубиеш, колкото и да си мислиш, че го желаеш. Това ще бъде последният удар за мама. Сара намали бутилките с алкохол в бара на дневната и уреди с Мейти запасите да се изчерпват по-често. Скри ключовете от колите и неведнъж трябваше да се преборва с Денис, да го завежда пиян и безпомощен до стаята му и да го стоварва върху леглото, за да поспи. Мъчеше се да го разсее, като го караше да излизат на разходка с колата, често пъти до Блу Маунтинс или сред природата, където можеха да разговарят или просто да утешат душите си в тази огромна пустош.

Веднъж на връщане от поредната разходка Денис неочаквано избухна:

— Каква бъркотия! Каква ужасна бъркотия. И всичко благодарение на мама!

За пръв път той се осмеляваше да излее гнева си срещу Стефани толкова открито. Сара остана поразена.

— Но тя не е знаела, че Том е жив!

— Ако е била толкова невинна, как изобщо той се е пръкнал на бял свят?

— Денис, не бъди без сърце! Мама е била съвсем млада… и след едно такова ужасно нещо на всяко момиче ще му се иска да забрави какво се е случило.

— Да забрави — произнесе Денис мрачно. — Да можех и аз.

— Какво толкова те притеснява? — попита Сара нетърпеливо.

— Искаш ли да разбереш всичко или само най-важните подробности? Като начало не много приятната новина, че се появява още един претендент за семейното богатство.

— Боже господи! Не мислиш ли, че има предостатъчно, за да стигне за цялата компания?

— Лесно ти е на теб да се надсмиваш — подхвана Денис, след което гласът му заглъхна нерешително. Как можеше да обясни на Сара? Тя беше момиче — не беше застрашена, че оня ще я измести от мястото й. Неприятностите започнаха, след като Том постъпи в компанията с бляскавата си подготовка, с безпогрешния си американски усет и пробивност в бизнеса. Сега Том също е син на Стефани Харпър и може да го елиминира. Не бива да има двама короновани принцове в която и да било династия, размишляваше Денис, разкъсван от завист и негодувание. Как можа Стефани да му погоди този номер?

— Ако това са нещата, които те безпокоят… — започна Сара.

— Знаеш каква е мама! — дръзко я пресече Денис. — Тя се опита да се откупи пред Джили за пет милиона… Интересно, незаконният й син каква ли цена има?

— Денис, стига! — Ако и двете ръце на Сара не бяха заети с кормилото, тя сигурно щеше да му удари плесница. — Престани. Ако за теб е трудно да се примириш, за мен е още по-ужасно.

Образът на Сара в леглото с Том, косата й, разпиляна по голата му гръд, изплува в съзнанието на Денис. Господи, разбира се! Не беше помислил за това. Сара трябва да се чувства… Трябва да е като… Той се опита да си представи да е в нейното положение. Усети смущение. Въпреки че проявяваше богата фантазия спрямо всяко същество от женски пол, което някога беше познавал — от чистачката в училището до Джоана Рандъл, без да споменаваме Елизабет Тейлър, Мадона и Мерилин Монро — просто не можеше да мисли за сестра си по този начин. Е, поне едно от усложненията за семейство Харпър можеше да бъде спестено, помисли безрадостно Денис.

— Съжалявам — отвърна й той.

Остатъкът от пътя до Рая изминаха в мълчание. Щом зави към задната част на къщата, Сара забеляза с притаен ужас колата на Том, оставена на алеята. Самият той крачеше около басейна. Денис го видя на известно разстояние от тях, скочи от колата и бързо прекоси поляната и терасата, насочвайки се към него. Сара го последва тичешком.

— Сара, трябва да поговорим. — Лицето на Том беше стегнато и бледо.

— Не…

— Не си желан гост тук! — намеси се Денис заплашително.

— Не можем да оставим нещата просто ей така. — Том се приближи към нея, ала Денис прегради пътя му.

— Не мислиш ли, че е по-добре да се измиташ от Рая?

— Разкарай се, Денис! Няма да си отида, докато не говоря със Сара! — И той отмести Денис настрана. Преди да успее да се предпази, Денис сви юмруци и го удари в корема.

Сара изпищя и скочи към Том, като крещеше:

— Остави го!

Денис не й обърна внимание, възползва се, че противникът му е превит одве, и се нахвърли отново. Но Том го забеляза навреме, отдръпна се и върна с все сила удара. Обезумял, Денис се опита да нападне отново, ала Том сграбчи ръката му. За момент те продължиха да се борят, като се изправяха и залитаха по терасата до ръба на басейна. В един миг Денис изгуби равновесие и цамбурна във водата, повличайки със себе си и Том.

Пуснаха се едва след като паднаха в басейна и студената вода ги накара да дойдат на себе си. Застанала край басейна, Сара ги чакаше да се измъкнат навън и крещеше.

— И двамата сте смешни, отвратителни! Веднага престанете! Какво ще разрешите по този начин?

Трепереха, но не се предаваха, настръхнали и неудовлетворени.

— Направо се махай! — повтори Денис.

Том погледна към Сара умолително.

— Искаш ли да си отида?

Сара не бе в състояние да отговори.

— Махай се! — натърти отново Денис. — Иска го и тя, и всички останали. Изчезвай от живота ни и не се появявай повече!

Без да каже нищо повече, Том си тръгна. Денис въздъхна с облекчение. Добре се беше справил, показа на копелето къде му е мястото. Наистина, не можеше да разбере защо Сара побягна, заключи се в стаята си и до края на деня нито излезе, нито му продума.

 

 

— Другият крак, мистъ Сандъ.

Джейк се усмихна и постави крака си в малките бронзови ръце на Пик Сан Уа. Концентрирана напълно, тя го масажираше бавно и равномерно по цялата му дължина досами петата; палците й се движеха по плътта, причинявайки едновременно болка и удоволствие. После се наведе напред и коленичи в края на леглото, като поемаше с уста един по един пръстите на краката му, мачкаше ги с кръгови движения на езика си и ги смучеше бавно и с наслада.

Джейк лежеше възнак в пълен покой. Пикси наистина беше забележително момиче. Масажът беше толкова просто нещо, но въпреки това малцина можеха да го правят както трябва. А тя умееше да те отпусне от ходилата до върха на главата и обратно; улавяше ритъма на тялото, което масажираше, определените точки, където се събираше напрежението; имаше пълна торба с трикове. И всичко това беше само увертюрата. Операта едва сега започваше.

След като обработи всеки сантиметър от тялото му през последния един час, Пикси вече привършваше. Отпуснат, апатичен, Джейк с усилие погледна часовника си, въпреки че чувстваше как пръстите му се размекват под изключителните ласки на Пикси. Стриктно спазваше времето. Джили трябваше да се появи всяка минута.

Когато тя се обади да му каже, че иска да го види, първата му реакция както винаги беше да шикалкави, да се отърве, да й откаже.

— Какво значи, подновяване на враждебните действия ли? — запита той резервирано. — Струва ми се, че нашата… професионална връзка е, според твоите думи, изчерпана.

Но едно от качествата на Джили, за което винаги й се беше възхищавал, бе, че нейна милост не допускаше да бъде сразена.

— Не се прави на интересен, Джейк — ясно произнесе тя. — Ще намина към осем.

Въпреки резервите си по отношение на непозволените начини, с които действаше Джили, Джейк беше почувствал, след като се разделиха, липсата на нейната помощ — не му осигуряваше вътрешна информация. И въпреки че на моменти го беше отвращавала, Джили никога не бе пропускала възможността да го възбуди. Реши да се съгласи с подновяването на съюза. За да е сигурен, че е отпуснат и същевременно тонизиран за срещата, повика Пикси. Деликатните малки жълти пръстчета бяха извършили поредната си магия. Тялото му ликуваше. Почувства, че е готов на всичко.

Обади се звънецът откъм вратата.

— Би ли отворила, Пикси? — помоли я Джейк.

Пикси спря любовната игра с пръстите на краката му, изправи се, поклони се и запристъпва босонога. Джейк наблюдаваше извивките на бляскавия й гръб и заобленото й задниче, докато тя отиваше към коридора. Представи си лицето на Джили в мига, когато съзре кой я посреща, и се ухили. Ако не се намираше в състоянието на летаргия, за нищо на света не би изпуснал гледката. Джили наистина се слиса, щом вратата се отвори и на прага се показа дребна ориенталска жена, гола до кръста, с хълбоци, покрити само с ярка и завързана отстрани на възел препаска. Но тя се окопити моментално и нахълта вътре, като подаде палтото си на жената, сякаш беше прислужничка. После се отправи по застлания с дебел мокет коридор, за да открие Джейк.

— Откъде си я наел тази? — попита тя, влизайки в спалнята. — Със същата физиономия ли мие чиниите, с каквато отваря вратите?

Джейк се беше опънал на леглото, подсмихвайки се лениво. Беше препасан само с една хавлиена кърпа през кръста. Никога не го бе виждала да изглежда тъй прекрасно.

— Тя е висококвалифицирана масажистка — отвърна й той отпуснато. — Не всички жени са ентусиазирани аматьорки като теб, Джили.

— В такъв случай те не знаят какво пропускат — парира го Джили.

Джейк седна и спусна крака на пода, като придържаше кърпата около себе си.

— Искаш ли да пийнеш?

Джили кимна. Дребната фигурка, застанала безмълвно на вратата, изчезна към кухнята. След няколко минути Пикси се появи отново с поднос; върху него имаше бутилка шампанско и три изящни кристални чаши. Джили вдигна пенливата позлатена чаша.

— Наздраве — за нас? — изрече язвително.

— Наздраве! За нас — съгласи се Джейк, без да влага сарказъм в гласа си. Без да сваля проницателния поглед на черните си очи от лицата им, Пикси безмълвно гаврътна шампанското, сякаш беше лимонада.

Застанала между двама души, голи до кръста, Джили взе да се чувства прекалено издокарана във вечерната си блуза и пола. После погледна към Джейк, който хвърляше поглед ту към нея, ту към Пикси, и подразбра намерението му. Джейк наля още шампанско.

— Какво ще кажеш за тази вечер — промърмори той. — Можеш да ме развличаш с обичайните си умения, Джили…

— Или?

— Как би се чувствала, ако направим тройка?

— Зависи — отговори Джили, като изпитваше удоволствие от преимуществото си — за кои трима става дума.

Джейк посочи с ръка.

— Ние двамата. Мен… струва ми се, че ме познаваш. Позволи ми да ти представя госпожица Пик Сан Уа. — Той мина зад Пикси, хвана я за раменете, побутна я напред за одобрение от Джили. Ръката му се спря върху възела на кърпата, препасана около ханша й, и щом го развърза, захвърли парчето плат настрана. Пикси стоеше гола и без стеснение като дете.

Джили я огледа от горе до долу. Китайското момиче бе дребно, с деликатно оформени рамене; имаше тънко, сякаш току-що развито тяло на четиринайсетгодишна. Но малките й гърди бяха като на зряла жена, зърната й сбръчкани като малини, в същия тъмночервен цвят. Те бяха изпъкнали и издаваха, че е била в състояние на силна възбуда; то се потвърждаваше и от разширените зеници на очите й. Да, Джили щеше да се позабавлява добре, опознавайки тези гърди. Под талията й коремчето се заобляше слабо, създавайки впечатлението, че извивката на хълбоците й е изрязана от слонова кост. Косъмчетата на пубиса й бяха тъмночерни на фона на златистата й плът, по-тъмни Джили не беше виждала; ала кожата на изострените й бедра беше без всякакво косъмче, като мрамор. Джейк все още я държеше за раменете, обърна я. Задничето й напомняше прекрасна праскова. Възви я отново с лице към Джили и като натопи пръст в чашата си, покапа шампанско по рамото й. Джили наблюдаваше как струйката се стича надолу към гърдата на Пикси — една капка застана на върха на зърното й и натежа там. Джейк забеляза как Джили гори от нетърпение да я изближе и се засмя.

— Пикси? — обърна се той към момичето.

Пикси изпи набързо шампанското и остави чашата си, после хвана Джили за ръка и я поведе към леглото. Джейк ги последва, настани се на края и проследи процедурата с интерес. Пикси се наведе и свали обувките на Джили, мушна ръцете си под полата и свали бикините й. Джили беше очарована, искаше й се да остави безмълвната сръчна дребна жена да прави всичко с нея. Възбудата й се засили, когато Пикси разкопча блузата й и я съблече; почувства хищния поглед на Джейк върху себе си и чу учестеното дишане на Пикси. Минавайки зад нея, Пикси разкопча сутиена и полата й и ги остави да се свлекат на пода. Джили изпадна в транс — чувстваше се като кралица, която подготвяха за харема, преди да я предадат на нейния любовник.

Внезапно Пикси скочи в леглото и придърпа Джили да легне до нея. С леки, плавни движения на ръцете тя замилва гърдите на Джили, обрамчила я с колене от двете й страни; после взе зърната й в устата си.

— Господи, колко е хубаво — простена Джили, пронизана от силно желание.

Пикси умело смучеше, масажираше и дърпаше, докато Джили почувства зърната си напрегнати, както никога досега. Масажистката продължи да обработва по-надолу тялото й и инстинктивно разбра, че Джили предпочиташе по-груби ласки, отколкото другите жени. И щом силните й малки пръсти стигнаха до вдлъбнатината между краката й, тя грубо ги напъха, за да намери клитора й, после енергично взе да го масажира, а Джили се затърчи от удоволствие, простенвайки смесица от думи на обида и възхвала към своя мъчител.

Джейк съсредоточено наблюдаваше двете жени в леглото; ръцете на Пикси бяха като криле на пеперуда, които играеха върху надареното тяло на Джили, сръчно възбуждащи и регулиращи нейното засилващо се сексуално темпо. Беше погълнат от красотата и силата на гледката. Обхвана го собствената му възбуда и почна да се загрява като на огън, пенисът му набъбваше. Разбра, че дълго няма да издържи. При неговото кимване Пикси заработи все по-бързо и по-бързо, като играеше с език по зърната на Джили и забиваше събраните си в юмрук пръсти във вулвата й. Джили се затресе силно и заиздава диви крясъци из дън гърлото си. Малко преди да настъпи оргазмът й, Пикси се отдръпна и Джейк се метна отгоре й, като проникна в нея с бавни и ритмични движения; в същото време Пикси ги наблюдаваше със задоволство.

— Хубаво ли е, а, мистъ Сандъ? — изцвърча тя. — Чувстваш се, сякаш ято патици отлитат от задните ти части!

Двете тела потръпнаха в конвулсия и се отпуснаха. Беше много тихо. Малко по-късно Джейк се надигна на лакти.

— Е, добре, дами, един от моите девет живота си отиде — обади се той. — Коя от вас ще бъде първа за останалите осем?