Розалинд Майлс
Завръщане в Рая (44)

Деветнадесета глава

— Добре, да, чух ви, но сигурни ли сте? Благодаря, оператор.

Денис затръшна слушалката върху телефона.

— Това е невероятно! — извика ядосано той. — Казват, че телефонната връзка с Орфей не е наред, била прекъсната!

Бил и Том, застанали напрегнато до него в заседателната зала, размениха ужасени погледи.

— Господи, точно сега ли трябваше да се случи! — избухна Бил.

— Би трябвало да има и друга линия за острова — изрече Том отчаяно.

— Телефонистката твърди, че най-близкият телефон е на съседния остров, на няколко мили разстояние.

В помещението настана тягостна тишина. Бил гледаше безнадеждно към празния стол на председателското място.

— Можем само да се надяваме, че Стефани ще се добере до идиотския остров по някакъв начин.

— Но какво ще стане със Сандърс? — Денис погледна часовника си, обзет от пълна паника. — Заседанието трябва да започне след по-малко от петнайсет минути.

— Нали си чувал как се правят обструкции, синко? Добре, след малко ще станеш свидетел на поредната такава. От нас зависи да попречим на Сандърс и да забавим изпълнението на проклетото му намерение колкото се може за по-дълго време. — Бил натисна копчето на вътрешния телефон. — Остави тази линия свободна и включи госпожа Харпър в момента, в който се обади — заповяда той на телефонистката.

— В случай че успее — добави Денис тъжно.

— Ако добре познавам майка ти, Денис, тя ще положи всички усилия в този момент, за да го стори. На нас ни остава само да задържим Сандърс, докато Стефани се обади.

— И как ще му противодействаме? — попита Том, напълно неуверен в този неортодоксален номер.

— Да — рече мрачно Бил. — Хващам се на бас, че не са ви учили точно на това в Харвард — но то е единствената карта, която ни остава да изиграем.

Няколко минути по-късно, докато наблюдаваше как членовете на управителния съвет изпълват заседателната зала, Денис почувства, че предишната му увереност в способностите на Бил да спаси положението се изпарява. Джейк добре си беше свършил работата; главните акционери влизаха вътре предварително разделени на две групички. Стефани винаги поддържаше малък по състав управителен съвет на „Харпър Майнинг“, за да създаде ядро, което да работи задружно, колегиално и приятелски. Денис ги изучаваше отблизо по реда на пристигането — след сър Доналд Брус, най-старшия член, възрастен и изтъкнат джентълмен на града, следваха Суийни, Кармайкъл, Джонсън, Матиас и останалите; кой от тях щеше да се обърне срещу Стефани? Информация за частните обеди на Джейк с всеки от тях беше стигнала до „Харпър Майнинг“ по канала на градската „клюкарска мрежа“. Какво им беше предложил той? Какво бяха обещали те? Всичко изглеждаше като подкопано или белязано от подхода на Джейк. Там, където преди можеха да се видят ръкостискания и да се чуят бодри утринни поздрави, сега цареше мълчание; всеки се спотаяваше на мястото си, без да смее да срещне погледа на останалите.

Денис улови изражението, изписано върху лицето на Том, и разбра, че и той мисли за същото. Макмастър младши размени още нещо с баща си и докато се измъкваше навън, вдигна окуражително палци към Денис. За пръв път Денис забрави за своята ревност към синеокото момче до такава степен, че пожела и той да е в управителния съвет. Щяха да се нуждаят от подкрепа и от колкото можеше повече гласове.

Подобно на водещ актьор, който се появява, след като второстепенните изпълнители са се подредили вече на сцената, на вратата застана Джейк.

— Ах! — възкликна той с насмешлива изненада, поглеждайки към празния стол в началото на масата. — Дали госпожа Харпър ще присъства?

— Не лично — съобщи Бил. — Ще участва по телефона.

— Колко любезно от нейна страна! — изкоментира Джейк с добре прикрит сарказъм.

Вече премисляш, копеле такова, нали, рече си Бил гневно. Джейк мина покрай масата, като че ли търсеше празно място за сядане, и се спря до председателския пост.

Денис скочи прав.

— Не си мисли, че ще седнеш там!

Сандърс повдигна вежди.

— Нямам и намерение. Канех се да предложа сър Доналд Брус.

— Поддържа се кандидатурата — веднага се съгласи Бил.

Брус се настани и откри заседанието.

— Господа, разбирам, че пред нас тази сутрин е поставен за разрешаване само един въпрос. Господин Сандърс, това извънредно заседание е свикано по ваша инициатива. Може би ще пожелаете да обясните защо.

— Благодаря, сър Доналд. Всичко е твърде просто. Искам да направя предложение за вот на недоверие към настоящия председател Стефани Харпър.

Никой от събраните около масата не помръдна. Брус въздъхна:

— Разбирате, нали, че ако такова предложение се приеме, то ще доведе незабавно до избора на нов председател?

Думите му бяха само една формалност, която обаче Денис не можеше да преглътне.

— О, той разбира много добре — извика саркастично, — и кой, представете си, се върти в главата му като кандидатура?

— Денис! — Смръщеното лице на Бил го накара да млъкне. — Това е голям въпрос, наистина много голям въпрос. Преди да бъдат направени каквито и да е прибързани стъпки, бих желал накратко да ви информирам за последното развитие на компанията, после да кажа няколко думи от името на госпожа Харпър. Която вие всички познавате…

След първите десет минути Денис престана дори да се преструва, че слуша; Бил обясняваше надълго и нашироко, както умееше да го прави. А Денис просто закова поглед в онемелия телефон и се опита чрез воля, телепатия и всичко, за което бе чувал, да го накара да иззвъни.

„Звънни, телефон, звънни… защо не звъннеш?“ — Монотонният глас на Бил ту се появяваше, ту изчезваше от съзнанието на Денис: „… не трябва да създават твърде много проблеми след последните седмици… Председателят е в отлична форма след нещастния случай с падането… малцина са тези, които ще отрекат, че компанията без Стефани Харпър е нищо…“. Звънни, телефон, звънни.

Неочаквано гласът на Джейк преряза като циркуляр речта на Бил.

— Мисля, че чухме достатъчно. Можем ли да пристъпим към гласуването?

Брус притеснен приглади назад оредялата си бяла коса.

— Стъпката е твърде решаваща, господин Сандърс, и твърде безпрецедентна в историята на компанията. Не ми се иска директно да преминем към гласуване, преди да сме чули причините за вашето предложение.

— На драго сърце. — Джейк отправи уверена усмивка към присъстващите. — Сигурен съм, ще се съгласите с мен, че „Харпър Майнинг“ напоследък изпадна, и то рязко, в твърде неизгодно положение, което не се е случвало от години.

— Благодарение на теб! — изтърси Денис.

— Оспорвам обвинението. Причина за истинската криза е безотговорното поведение и лошото ръководство от страна председателя. Интересно е да се попитаме къде е тя в този момент.

— Вече предадох нейното извинение — намеси се Бил.

— То едва ли е достатъчно. Имам информация, че тя не е във връзка с компанията през най-важната част на седмицата, защото се забавлява на един тропически остров на Големия Бариерен риф.

— Очакваме връзка с нея по телефона — още по-трудно отрони Бил.

— Всички знаем колко сложно е да се организира транспорт и телефонна връзка за тези отдалечени местенца на усамотение. Беше ми съобщено, че госпожа Харпър е пътувала със самолета на компанията до Таунзвил, след това с хидроплан до острова. Твърде разточително за такова кратко пътешествие, нали? Учудвам се как би оправдала екстравагантното разхищение на парични средства от фонда на „Харпър Майнинг“ пред управителния съвет, ако сега беше тук?

Положението е безнадеждно, помисли Денис. Сандърс беше в състояние да изопачи всичко, само за да очерни Стефани. Стиснал юмруци под масата, той погледна към спокойното арогантно лице, отпуснатото тяло, добре поддържаните ръце и го обхвана отчаяние. Нищо не можеха да направят.

— Приканвам да се постави на гласуване предложението за вот на недоверие. — Гласът на Джейк беше равен, но издаваше прикрито вълнение. В залата продължаваше да цари ужасяваща тишина.

— Ако не бъде подкрепено, предложението ще отпадне — заяви сър Доналд.

— Аз поддържам предложението.

Суийни!… Бил отправи презрителен поглед към мазния мъж със зачервено лице до него… Трябваше да се досети, че ще се вслуша в прелъстителния глас на сирената, но кой ще бъде следващият?

— Пит, Гавин, Джим — започна да изброява той с последен отчаян порив. — Помнете, че без Стефани няма да има компания. Тя беше непоклатима като скала в усилията си да запази организацията, като водеща на пазара; винаги е била такава, от години насам. Не мога да повярвам, че някой от нас може да бъде толкова неблагодарен, за да се обърне срещу нея в този момент.

— Предложението не трябва да се разбира като лична атака — изрече Джейк снизходително. — Но управителният съвет не може да позволи чувствата да засенчат незадоволителното изпълнение на председателските задължения напоследък… И тъй, да преминем ли към гласуването, сър Доналд?

— Добре тогава — произнесе тежко сър Доналд. — Вашите гласове, господа, моля. Всички, които са за…

Осем „за“ срещу седем „против“. Слава богу, вън от опасност сме, помисли Денис с дълбоко облекчение. Старият Брус беше верен и непоклатим и обича безумно Стефани още от детството й, когато е тичала с плитки. Той никога не би гласувал за предложение, което я осъжда. С него ще станат общо осем и предложението ще отпадне. Брус гласува. Денис си отдъхна.

— Съжалявам, сър Доналд, въпрос на регламент. — Джейк се усмихваше лукаво. — Като изпълняващ длъжността председател имате право да гласувате само при положение, че гласовете са по равно. Ето защо предложението се приема с осем на седем.

— В такъв случай… — подхвана сър Доналд.

— В такъв случай — продължи Джейк със странен блясък в погледа, — председателското място автоматически се освобождава. Желая да предложа кандидатурата си за този пост.

— Поддържа се — отсече Суийни, изменникът Юда.

Бил мълчеше, загледан надолу в сключените си в скута ръце — поза, която изразяваше пълно поражение. Защо не каза нищо? Денис упорито се питаше как да обърка триумфалните планове на Сандърс.

— Предлагам кандидатурата на майка ми, Стефани Харпър!

Бил погледна към него и изморено поклати глава. Джейк Сандърс оголи равните си зъби в жестока усмивка:

— Денис, като член на този съвет ти си смайващо неосведомен за установените процедурни правила. Ако погледнеш параграф седемнайсети, точка трета, ще установиш, че е невъзможно да се издига кандидатурата на човек, който отсъства.

— Има ли други кандидатури? — Очевидно сър Доналд искаше да приключи по-бързо с тежкото си задължение. — Няма ли? Тогава съм задължен да обявя избирането на господин Сандърс, което не срещна съпротива, за председател на „Харпър Майнинг Корпорейшън“. — Възрастният човек вдървено се изправи и освободи мястото на властта, отстъпвайки го на Джейк. Новият главнокомандващ на „Харпър Майнинг“ с нескрито удоволствие протегна крака под масивната маса от старо махагоново дърво.

— Е, господа — рече той. — Ще започваме ли?

 

 

Въпреки че се бе събудила със злорадство, като знаеше, че Джейк ще изрита Стефани от високия й пост тази сутрин, Джили без изненада установи, че все още не е напълно удовлетворена. Разбира се, тя искаше да види Стефани свалена, както беше казала на Джейк. Сега обаче изпита само изблик на задоволство при мисълта, че ще се срещне с него по-късно, за да чуе съкрушителната равносметка за победата му и да я отпразнуват по свой неповторим начин.

Но то не й беше достатъчно. Омразата, присъща на Джили, бе родена още в детските й години, когато всичко, за което тя си мечтаеше, Стефани Харпър го бе имала и обикновено неколкократно повече. Нейната зараждаща се завист беше толкова избуяла, че дойде момент, когато не можеше повече да я сдържа. Почна се с Грег Марсдън, съпруга на Стефани, та до момента, когато се появи Джейк — единственият мъж, който можеше да отговори на нейното сексуално ниво на ненаситно желание и порочно действие. По каква ирония на съдбата Стефани се срещна и се омъжи за човека, който й принадлежеше по право? А Грег — как се беше осмелил накрая да си върне Стефани, отблъсквайки нея? И когато вдигна пушката, която лиши Грег от живот, Джили беше водена от хладнокръвна неумолима логика — не от смъртоносния огън на гнева, а от примитивния довод на ревнивата любовница: „Ако аз не мога да го притежавам, никоя друга няма да може“.

Следващите седем години в затвора само подхраниха омразата на Джили към Стефани, докато тя се превърна във всеобхватна мания и дори в смисъл на живота й. Само маниакалната решителност да се измъкне и да отмъсти на жената, виновна за всичките й нещастия, поддържаше всекидневно духа на Джили, за да устои в ада на Нулава. Затворена ден и нощ със същества, които се погубваха, разваляха и потъваха в ямата на психическия мрак, Джили се беше вкопчила в тайната си цел и я превърна в своя фиксидея.

Тъй че изритването на Стефани от председателското място в „Харпър Майнинг“ не беше истинското начало на отмъщението. Добро беше, да. Но то нямаше да я удовлетвори, докато не видеше Стефани страдаща по начина, по който Джили бе страдала и унижавана, по начина, по който самата бе смазана. „Харпър Майнинг“ беше всичко за Стефани. Но дори и лишена от компанията, тя имаше Дан, своите деца, както и любовта и уважението на всички, които я познаваха. Какво ще стане, ако се погрижим и за това, замисли се Джили. Откакто напусна Рая, Джили промени курса на кампанията си срещу Стефани, използвайки не личната, а служебната страна на живота й, за да бъде полезна на Джейк в неговата атака срещу „Харпър Майнинг“. Сега то остана назад, дойде време да открие — или създаде — нова пукнатина в бронята на Стефани.

Погледна часовника си. Олив трябваше да бъде тук всеки момент. Къде, по дяволите, беше отишла? Джили стана изведнъж неспокойна, закрачи нервно из апартамента. Той изглеждаше дворец след дупката, която в продължение на седем години трябваше да нарича свой дом — килия 139 в северното крило. И все пак не можеше да се сравни с прекрасната стара каменна къща, разположена на Хънтърс Хил, където преди това бе живяла с Филип. С раздразнение огледа стените в беж, пердетата в безличен мръснобял цвят и кафявата мебел — същинска ергенска бърлога. Филип й беше предоставил картбланш и неограничени парични средства да обнови цялото жилище по свой вкус. Но тя нямаше желание да се занимава с преустройства. Не знаеше дали ще остане дълго тук. Омъжването за Филип беше част от нещата, но играта на щастлива семейна двойка не беше включвана в плановете на Джили. Помисли със задоволство за малката, но нарастваща сума, която успешно измъкваше от средствата, давани й от Филип всяка седмица, нейните „бели пари за черни дни“, както ги наричаше. Когато дойдеше моментът, тя само трябваше да грабне спестените суми и да избяга.

Всекидневна, кухня, спалня, кабинет — Джили имаше всичко; тя тъкмо обикаляше собствената си територия, когато чу звънеца на входната врата. Отвори и започна веднага да се кара:

— Закъсня!

Лицето на жената, застанала отвън, се помрачи.

— Съжалявам, Джили, не прецених! Не знаех точно колко време ще ми отнеме да стигна до „Елизабет Бей“ — а и трябваше да извървя пеш последната отсечка дотук. Не се сърди!

Поуспокоена, Джили поведе Олив към всекидневната и я настани да седне точно срещу прозореца; там можеше да я разгледа добре на утринното слънце. Видът на гостенката й я изненада.

— Доволна съм да видя, че си сторила, каквото ти поръчах, Олив — установи тя.

Олив се изчерви от удоволствие и смутено приглади косата си.

— Харесва ли ти?

— Да, добре е — отвърна Джили. — А и гримът също.

— Отидох в салона на „Грейс Брадърс“ според препоръката ти и там ми направиха безплатна демонстрация.

— А жилището ти? Как изглежда?

— О, Джили, фантастично е! — отговори възбудено Олив. — Не знам с какво ще ти се отблагодаря. Ако не беше ти…

— Аз ти го дължах — подчерта Джили с груб смях. — Онази история с коня на Стефани свърши добра работа накрая. — Но замълча, че скитането на Олив из града не й допадаше; наподобяваше на граната, готова всеки момент да избухне. Ненапразно даваше пари на Олив, намери й жилище и я инструктира какво да направи, за да заприлича на човешко същество от женски пол, а не на развилняла се бивша затворническа крава. По този начин Джили прилагаше изпитани методи, за да я контролира. „А ти твърде добре се поддаваш на контрол, нали“, подсмихна се тя подигравателно. Олив, заблудена от усмивката на Джили, й отвърна с обожание. — Добре, сега ще искаш ли да свършиш още нещичко за мен? — продължи Джили.

— Какво е то? — Хлътналите очи на Олив се оживиха от интерес.

— Можеш да го наречеш проучване. — Джили се изкиска. — Интересувам се от издирването на някои факти. Дати. Документи. Мислех си да те изпратя на почивка, като поема всичките ти разноски.

— Къде?

— В северната територия.

— Какво ще търся там?

— Нещо, с което всеки трябва да започне живота си, независимо дали му харесва или не — отвърна Джили самодоволно. — Едно кръщелно свидетелство.