Розалинд Майлс
Завръщане в Рая (29)

Четвърта глава

На следващата сутрин денят беше облачен. Стефани се събуди с главоболие; нямаше желание нито за ранното сутрешно плуване, нито за обичайната закуска край басейна. Облече се набързо, сбогува се със сломеното си семейство и потегли към офиса.

Пристигна твърде рано, но Бил я беше изпреварил. По вида му личеше, че и той е прекарал една кошмарна нощ. Ала поздравът му бе учудващо приветлив.

— Отвратителна работа беше това снощи. Как си, Стеф?

— Добре съм — отвърна Стефани рязко. — Какви са новините от фондовата борса?

— Става ясно, че се случва нещо много по-сериозно от обичайния интерес към нашите акции. Изглежда, „Харпърс“ е обект — той внимателно подбираше думите си — на умишлена и добре планирана атака.

— Разполагаш ли с цифрите?

— Помолих да ни предоставят последните данни веднага щом ги получат.

— Значи атака, казваш. — Стефани усещаше, че обхваналото я напоследък чувство на страх не бе неоснователно. — Кой стои зад нея, Бил?

Лицето на Бил се изкриви в гримаса.

— Отначало не бях сигурен. Но от подхода, който започна да ми се изяснява едва тази сутрин, бих заключил, че неприятностите ни са дело на Джейк Сандърс.

Името сякаш удари Стефани право в лицето.

— Сигурен ли си?

— Страхувам се, че да. Той трябва да е. В момента Джейк е единственият, който има умението, дързостта и капитала да извърши успешно подобна акция.

— Ох! — Стефани въздъхна дълбоко. — Е, добре, знаем го по име, но известно ли ни е нещо по-конкретно за противника ни?

— Издънка от английски произход е — дошъл да завладява колонии в стила на стародавната традиция на островните преселници. — Тонът на Бил изразяваше отвращение. — Иначе господинът е само един проклет пират с големи амбиции. Прави парите си, като подхлъзва деловите хора. Ако това може да бъде някакво успокоение, ние не сме първите му жертви. Направил е поредица от удари над няколко големи западноавстралийски компании. Казано другояче — той е една загадка.

— До известна степен думите ти го характеризират и като… привлекателен.

— Щом намираш, че опасността е привлекателна! Мисля, че тя е надвиснала достатъчно ниско над теб. Желаеш ли да се справя с нея?

— Не. — Стефани вирна брадичката си по начин, познат единствено на Бил. — Никога не съм срещала пират, чиито интереси са еднакви с моите. Струва ми се, че господин Сандърс е може би онази разрушителна сила, от която имам нужда.

На вратата се почука и в кабинета влезе млада жена.

— Господин Макмастър? Помолихте за последните данни за състоянието на акциите.

Стефани се загледа в новодошлата, попивайки сякаш разпуснатата й лъскава руса коса, стегнатата й, грациозна фигура, елегантната строга дреха, която запазваше обаче меките женствени линии. Бил пък явно се колебаеше как да я представи.

— Това е Каси Джоунс, Стефани. Постъпи при нас преди около десетина дни като моя помощничка, занимава се с корпоративни анализи… Каси, а това е Стефани Харпър, президентът на фирмата.

— Добро утро, госпожо Харпър — поздрави Каси.

— Господин Макмастър, анализите показват, че настъплението не е отслабило силата си, въпреки рязкото повишаване на цените на нашите акции. Джейк Сандърс продължава да купува.

— Когато цената стане добра, той ще започне да продава и ще получи печалбата си — обади се Стефани. — Случвали ни са се подобни неща и преди, Бил.

За нейна изненада Каси й подаде още един документ.

— Прегледах и състоянието на приходите за момента. Те са твърде недостатъчни.

Стефани разлисти справките, впечатлена от инициативата и грижливостта, с която бяха изготвени. После изрече замислено:

— Общо взето, господин Сандърс трудно би избрал по-подходящ момент, за да ни атакува.

— Благодаря, Каси — обърна се Бил към помощничката си. — Продължаваш да следиш положението, нали? Огледай го от всички страни, заслужаващи внимание — ще наредя достъпа ти до всякаква документация, от която ще имаш нужда.

Каси кимна решително и напусна. Стефани наблюдаваше как бързо излиза от стаята. След себе си тази жена остави слаба сладострастна следа подобно на животинска диря. Стефани почти долови във въздуха миризмата на мускус.

— Интересен е изборът ти за помощничка, Бил — отбеляза Стефани, дразнейки го.

— Квалифицирана е — отвърна Бил, сякаш се защитаваше. — Има научна степен по бизнес администрация, на нея се падна жребият. Всъщност Каси би могла да ни разкаже нещо за маниера на работа на Сандърс. Тя е в бизнеса отскоро, но е била принудена да се сблъска вече с въпросната особа.

— Е, добре, ние се нуждаем от всяка помощ, която можем да получим от нашия господин Сандърс.

— Стеф…

Стефани усети, че Бил се подготвя за някакъв труден разговор.

— Какво ще правя с Джили ли? — попита тихо тя. — Това ли искаш да разбереш?

— Да, нещо подобно.

— Ох, Бил, не знам. Но мислех да започна с акциите на компанията…

— Дума да не става! — Категоричността на неговата реакция я изненада. — Помисли само! Какво беше първото нещо, на което съм те учил? Акциите изразяват силата и следователно ти трябва да съсредоточиш в ръцете си възможно най-много от тях. И помни — откровено казано, завещанието на баща ти не те задължава да даваш на Джили каквото и да било. Предсмъртното желание на Макс няма законна сила.

— Но тя е моя сестра, Бил?

— О, господи! Само каква сестра ти беше тя! Пък и питам се, ще може ли изобщо да ти бъде такава? Казвам ти, Стеф, ако нямаше свидетели, когато въпросното завещание попадна в ръцете ми, щях да го изгоря. То никога нямаше да види бял свят!

— Бих желала да беше така! — Гневът на Стефани се засили подобно този на Бил. — Въпреки всичко не бих го позволила.

Бил беше обезоръжен просто за миг.

— Знам — изрече той на пресекулки. — О, аз знам.

 

 

Напоследък Филип Стюарт не се задържаше често в Сидни. Разрастването на неговата адвокатска практика в Америка го караше да прекарва все повече време далеч от Австралия. А и след краха на женитбата му с Джили, отвратителната шумотевица в пресата, шока и срама, Ню Йорк бе едно от добрите места, където можеше да се скрие. От друга страна, той трябваше да има база и за бизнеса си в Сидни. Та бе наел елегантен апартамент с гледка към пристанището на Елизабет бей; между многото преимущества на жилището беше и това, че то нямаше никаква връзка с Джили.

Джили… В съзнанието на Филип настана бъркотия. Беше положил болезнени усилия, за да възстанови съсипания си живот. Потисна мъката с работа. Работеше колкото можеше да издържи, без прекъсване. Потърси нови връзки и нови хоризонти. Съвсем естествено в ежедневието му се появиха и други жени, тъй като Филип беше привлекателен за годините си мъж. Но той непрекъснато търсеше причините за раздялата с бившата си съпруга във възрастовата разлика между тях; наистина, дали Джили щеше да бъде толкова ненаситна за сексуални преживявания, ако беше омъжена за по-млад мъж? Още в началото на тяхната връзка Филип беше установил с голяма мъка, че той просто не може да задоволи хетера с такава неутолима физическа нужда. Следователно трябваше да плати горчивата цена на мамения съпруг и да се научи да гледа по по-различен начин на брака си, след като Джили получаваше каквото й бе нужно от телата на другите мъже. Нито веднъж обаче на него не му бе хрумвало, че е могъл да й върне със същото. След кризата, сломен, разведен и с жива погребана в затвора благодарение на десетгодишната присъда бивша съпруга, Филип нерешително пое юздите на своя живот като свободен човек. Ала опитът от едно-две интимни общувания с жени, колкото и приятни и предани да бяха те, го накара да прозре непоносимата истина: трябваше да признае, че все още е влюбен в съпругата си.

През последния месец Филип изпадна в състояние на постоянна несигурност. Като адвокат знаеше, че Джили няма да излежава пълния срок на присъдата, а ще получи рутинното опрощаване за „добро поведение“. С наближаването на датата на нейното освобождаване той установи, че не може да работи, да се храни, дори да спи. Опасяваше се, че Джили ще се опита да установи контакт с него. Но се страхуваше повече от факта, че тя можеше и да не го направи.

И когато накрая в сутринта, в която присъдата на Джили изтече, телефонът все пак иззвъня, той вдигна слушалката с облекчение. Вслушваше се безпомощно в незабравимия прелъстителен и толкова характерен глас.

— Филип?

— Да.

— Аз съм в дома на Стефани. Предполагам, че съм последният човек, когото искаш да чуеш отново. Но… имам нужда от адвокат. И дори повече, Фил, ако все още ме обичаш… имам нужда от приятел. Помогни ми. Моля те?

Филип не можеше да изрече и дума. Започна да трепери и не успяваше да се овладее. С върховно усилие на волята си постави слушалката на мястото й, после, лепкав от пот, се притисна към стената; там отново видя живота си да излиза непоправимо от релсите.

 

 

— Филип? — Джили изведнъж разбра, че връзката е прекъсната. Но тя не се отчая. Имаше причини да вярва в своето влияние над Филип, независимо от всичко. Филип щеше да се предаде. Тя остави телефона, внезапно потрепервайки от хлад. Тънката нощница, която Стефани й бе заела, не беше подходяща за климатичната инсталация във всекидневната на Рая. По-добре беше да се върне обратно в леглото… Госпожо, можеш да се порадваш на първата си лъжа от седем години насам, рече си тя.

— Тъй значи? — Зад гърба на Джили изненадващо и неочаквано се бе появил Денис. — Изпълнението на Дамата Нели Мелба, галеницата на сцената. — И той я възнагради с подигравателно бавно ръкопляскане.

— Не беше представление.

— Не мислиш ли, че е странно да се обаждаш на този човек? Не направи ли всичко възможно, за да съсипеш живота на Филип? Връщаш се за поредното ухапване? Мили боже, от теб би трябвало да взимат уроци дори акулите!

Дразнейки го, Джили каза меко:

— Денис, защо се държиш като копеле с мен?

— Защото знам на какво си способна, затова.

— Наистина ли? — обгърна го с поглед тя.

Денис се удави в очите й, подобни на котешки, белезникави и почти жълти. Джили искаше той да я огледа цялата. На ярката слънчева светлина, струяща през прозореца, тялото й прозираше през тънката нощница. Можеше да види набъбналите й възбуждащо раздалечени гърди. Ето, с приковано внимание наблюдаваше как зърната й започнаха да се свиват и разпускат само под въздействието на погледа му. За пръв път в живота си Денис опитваше силата си върху жена и това призова цялата огнена гордост на неговата ранна мъжественост. Но, о ужас, почувства пулсирането на кръвта между краката си и пенисът му набъбна в началото на светкавична ерекция. Денис все още не можеше да отдели очи от нея.

Джили вече мъркаше, очите й бяха леко притворени и сънливи.

— Седем години в затвора — прошепна тя. — Мислиш ли, че съм изгубила форма? — Джили бавно гладеше талията и ханша си през копринената материя, закриваща стегнатия й корем, а пръстите й, измъчващи с лъжливи надежди, напираха към тъмния триъгълник, там, където започваха краката й.

— Не се… интересувам — изрече Денис дрезгаво.

Опитните очи на Джили фиксираха издутината в предната част на панталоните му и тя се изсмя гърлено:

— Не те интересува ли? — запита провокационно.

Лицето му пламна.

Джили се приближи бавно към него, уверена, че младежът е вцепенен и раздвоен между омаята и страха.

— Седем години без мъж те научават да отгатваш възбудата — прошепна тя. — Разбираш ли за какво говоря?

Без да бърза, Джили посегна и разхлаби вратовръзката му, плъзгайки малкото си пръстче под яката. Усети с маникюра си как пулсира вената в основата на врата му.

— Сигурен ли си? — продължи тя хипнотизиращо. — Познаваш жените, нали, Денис? А не желаеш ли да научиш нещо повече? Какво е нужно, за да спечеля доверието ти? Можем да сме добри приятели, ти и аз.

С двете си ръце докосна гърдите му, галейки слабия му гръден кош. „Никога преди това не съм притежавала момче — помисли тя развеселена. — И на него ще му се отрази добре. Може да е бил хаплив понякога, но аз ще съм първата му истинска жена.“

Мисълта я възбуди. Усещаше миризмата на мъжкото му тяло, острият мирис на одеколона му за след бръснене се смеси с избиващата сладострастна пот, най-чудесната миризма на света. Започна да я вдишва ненаситно:

— … вземи ме, колко ми липсваше това! Денис… — Тя спусна трескаво ръката си надолу към корема му, търсейки ципа на панталона.

— Престани! — Гласът на Денис просто изплющя в най-високия си регистър. Той отскочи от нея. — Ти… ти… — Беше го обзел панически гняв. — Махай се! Само се махни! Сега! Ще ти дам пари, ще ти наема стая в хотел…

— Скъпи Денис — промърка Джили, а в очите й проблеснаха жълтите пламъчета. — Как да разбирам това? — И с арогантната настойчивост на възбудена самка тя отново се доближи към него.

— Ах, ти, кучко такава! — Денис хвана китките й с двете си ръце и я отблъсна грубо. — Ще те науча аз, ще ти покажа…

— Какво става тук?

Дан се бе изправил на вратата и се мъчеше да обхване с поглед застиналата жива картина. Видя Джили безпомощна, очевидно ужасена и изпитваща болка, притисната на фотьойла от яростната хватка на Денис. Лицето на Денис гореше от гняв и докато Дан не знаеше още как да реагира, Джили започна да хленчи състрадателно.

— Денис! Престани веднага! Какъв мъж си ти — устните на Дан се изкривиха в презрение, — да малтретираш жена? Та това е най-голямата низост, която можеш да извършиш!

Смаян, Денис пусна Джили и тя се изхлузи от фотьойла.

— Не мога да повярвам — промълви той.

— Нека се опитаме да изясним нещата като разумни хора — подхвана отново Дан. — Дай ми някакво обяснение, Денис.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — разпали се младежът. — Няма да ми повярваш? — И все още треперещ, бурно излезе от стаята.

Объркан, Дан се обърна към Джили. Беше се свила на широкия фотьойл като малко изгубено момиче.

— Ще ми кажеш ли в крайна сметка какво се е случило, Джили?

Тя поклати глава.

— Денис не искаше да ме набие. Опитваше се да ме сплаши. Искаше да купи моето… тотално изчезване от къщата ви. С пари и стая в хотел. Би могъл да си спести парите. Ако знаех къде да отида, нямаше да съм тук!

— Джили!

— Истина е, Дан. Никога през живота си не съм се чувствала толкова зле и самотна, дори и когато бях в затвора.

— Ела сега. — И сякаш се грижеше за пациент, Дан я изправи на крака, поведе я към вратата. — Трябва да си легнеш. Нуждаеш се от почивка. Можем да обсъдим недоразумението и по-късно.

Остави се на сигурните му ръце като дете. Силите я бяха напуснали напълно и в очите на придружаващия я Дан тя изглеждаше малка и крехка.

— Слязох долу, за да се обадя на Филип — рече му Джили с горчивина. — Трябва да съм полудяла… Филип! Та той не желае и да знае повече за мен, за разлика от вас, останалите.

— Това не е истина, Джили.

— Какво съм аз? — изплака Джили. — Нито минало, нито бъдеще. Не ми остава нищо, освен да изчезна. Какъв е смисълът на живота, Дан? Знаеш ли отговора? Можеш ли да ми го кажеш?

 

 

Страхотна жена е тази Стефани Харпър, мислеше си Каси, ставайки от бюрото си в края на дългия ден. Макмастър не е глупак, но тя го минава още на стартовата линия. Само как набързо простреля с поглед анализите за състоянието на акциите, а тъй ще постъпи и с всеки друг документ, който бих й дала. И при това никога не е посещавала някое от бизнес училищата! Интелигентна жена и без грешка.

Все още замислена, Каси постави всички поверителни материали в металната каса и я затвори. После изключи компютъра, убивайки сякаш белезникавата кехлибарена светлина на монитора. Откачи сакото си от закачалката зад вратата, облече го и се огледа в голямото стенно огледало. Идеалната млада делова жена — рече си тя иронично, — строго елегантна в бледорезедавия ленен костюм с подходящи аксесоари, отлично съчетание за дневно и вечерно облекло. Каси знаеше, че изглежда добре. Но виж, Стефани Харпър — тя беше друга класа. Обезсърчена, Каси си спомни меко набрания блузон на Стефани в яркорозово и полата й, по-тъмна с точно три нюанса — съвсем според принципите на модата; ами обувките, грима и всичко останало — проклета да е, толкова е съвършена. Каси знаеше добре, че е необходимо нещо повече от пари, за да съчетаеш всяка подробност и да оставиш своя незаличим почерк — необходим е стил. Но Харпър не беше супержена — тревожният й вид и тъмните сенки под очите издаваха скрита мъка. Все пак това допълваше нейната изисканост. На двадесет и четири години Каси не можеше да се надява, че ще изглежда жена с минало.

Като взе чантата си, Каси излезе от офиса и улови първия асансьор надолу, напускайки комплекса на върха на сградата „Харпър“, където се помещаваха оперативният център на компанията и нейният най-важен кадрови състав. Вече навън, тя пое по Бент стрийт, зави наляво в посока Спринг стрийт и се отправи към центъра на града. Крачеше дълбоко замислена, така че не усети кога е пристигнала. Влезе в една сграда, без да преустановява хода си, изкачи се на четвъртия етаж и хлътна в някаква врата накрай коридора. После остави чантата си на масичката в антрето, съблече си сакото и го закачи; едва след това се насочи към всекидневната.

Внезапно и без предупреждение нечия мъжка ръка я обхвана изотзад, а дланта запуши устата й, за да сподави вика й. Каси почувства цялото мъжко тяло плътно прилепнало към своето, почувства и горещия дъх над главата си. Хватката беше порочно стегната. Тя успя да отвори широко уста и захапа средния пръст на десницата. Захапа го бавно и с наслада, толкова силно, колкото можеше.

— Ах, ти, малка вещице! — Нападателят й я пусна с потиснат вик на болка.

Каси се обърна.

— Е, добре, господин Сандърс — рече тя сериозно, — ако в устата ми влезе и друго нещо, вероятно ще отхапя и него.

— Ще запомня това — ухили се той — за в бъдеще. Човек никога не може да предположи какво може да му се случи.

— Нали знаеш поговорката. — Каси пристъпи към Джейк Сандърс и обви кръста му с ръцете си. — Ако не си добър…

— О, аз мога да бъда добър. — Джейк нежно я погледна в очите. — Във всеки случай никога не съм чул оплаквания. — После я взе в ръцете си.

— Ще ми дадеш ли доказателства? — промърмори Каси, сгушвайки се в него.

Той ухаеше на чисто и хубаво.

За неин ужас Джейк избухна в силен смях.

— Това е, което харесвам у вас, австралийските момичета — тресеше се Сандърс, — толкова сладко се изразявате с този безсрамен език.

— Безсрамен език? — Каси се измъкна от прегръдката му. — Защо ти, гадно английско копеле! Ти, мръсен крадец! Ти…

— Уважаеми членове на журито, приключвам случая — ликуваше Джейк. После се изпъна напред, извивайки ръцете й зад гърба, и прекъсна по-нататъшния спор с целувка. Каси почувства възбуда от допира. Алчно отвори устни за неговите и гневът й само за секунди премина в желание. Бавно, той изследваше бавно голямата й червена уста, докато Каси се извиваше в прегръдките му. Накрая я освободи, а тя радостно взе лицето му в двете си ръце, протягайки се да изпроси целувка за себе си. Джейк усети бързите движения на езика й и силна вълна на желание премина през него. Плъзна ръцете си надолу по гърба й, за да намери топлата заобленост на задничето, галейки и милвайки ханша й по начин, който едновременно я успокояваше и възбуждаше. След това потърси гърдите й. Няколко леки докосвания, и усети как меката им плът се втвърдява. Джейк възтържествува. Беше толкова лесно. Като падане от пън. Ако знаеш само как да натиснеш подходящите копчета, жените стават — Джейк не можеше да устои на клишето — маджун в ръцете ти.

Като че ли отгатнала мислите му, Каси го пусна и се отдръпна малко от прегръдката му.

— Не съм ти простила все още — рече тя.

Ала гласът й беше натежал вече от желание. Джейк погледна в очите й, установи разширяването на зениците й, а то означаваше, че е преминала бариерата, където все още можеше да се спре.

— Не се безпокой — вметна той шеговито, но и с леко заплашително загатване, — аз също не съм ти простил. Мисля, че е време да платиш за обидата, нанесена в мое лице към една велика нация, която е съществувала хиляда години преди твоят народ да е изпълзял от пещерите.

Каси беше твърде възбудена, за да му отговори подобаващо. Вместо това тя сключи ръце около врата му и потърси нова целувка. Джейк я вдигна, понесе я през вратата към всекидневната, положи я на килима от козя кожа пред мраморната камина. Бързо я обърна по лице, разкопча дрехата й и я освободи от сутиена. После придърпа нагоре полата й, а тя, като повдигаше ханша си, му помогна да й свали бикините. Загорялата й кожа беше невероятно привлекателна на бледозеления фон на дрехата й, а изложените й задни части напомняха цвета и рязката на съвършена праскова. Коленичил зад нея, Джейк галеше нежно меката кожа, обхващайки с двете си ръце топлата й плът.

— Казал ли ти е днес някой — промърмори той дрезгаво, — че имаш най-прекрасния задник?

Възбуден, той грубо изтегли дрехата през главата й и я хвърли настрана. Коленичил, Джейк започна да я гали с бързи движения по бедрата, от задницата нагоре към гърба и врата. Лекият масаж отпусна напрежението в раменните й мускули и тя въздъхна с облекчение; Джейк я разтриваше от главата до пръстите. После я обърна, спирайки за момент да погледа тялото й. Изтегната на пода, тя напомняше одалиска, изоставена на неговата воля и нейната наслада.

Каси сънливо отвори очи.

— Вземи ме — прошепна. — Какво чакаш?

В отговор Джейк само обхвана гърдите й с двете си ръце, опитно милвайки чувствителната кожа; измъчваше я с ласки, продължаваше да си играе с набъбналите й зърна, докато нейното дишане ставаше все по-тежко и тежко. Бавно, с ноктите на палците си проследи линията от зърната надолу до копринения триъгълник, там, където започваха дългите й загорели крака; после отново и отново, като спираше точно преди да стигне най-чувствителното място, оставяйки я стенеща и гърчеща се в пълно безсилие. Накрая премина към клитора й, който тръпнеше от ласките му — не беше забравил, че тя го нарече „английско копеле“. Каси се задъхваше, изви гърба си, но веднага се тласна могъщо напред, за да усети онова твърдо нещо, което неистово търсеше. Джейк я обработваше методично, докато по силата на виковете й, излизащи дълбоко от гърлото й, се досети за началото на нейния оргазъм. Изведнъж спря. Объркана, Каси дойде на себе си.

— Джейк? — попита едва момичето. — Какво става?

— Тук съм, любима — рече той. — И съм готов да вляза в теб. — Издърпа я игриво нагоре, така както беше коленичила, и арогантно й предложи пениса си, единственото голо нещо по него. — Съблечи ме — изкомандва той. — И тогава ще започнем.