Розмари Роджърс
Сладка дива любов (9)

9

В следващите дни Джини Брандън продължи да открива нови и по-важни причини за омразата, която вече изпитваше към Стив Морган.

Първо, на малката вечеря в тесен кръг баща й бе съобщил, че е наел Морган и партньора му Пако Дейвис за техни пазачи. Джини, която отначало не искаше да слезе за вечеря, накрая бе оставила Соня да я убеди, че ако не вечеря с тях, само ще разстрои баща си.

Тя бе очаквала… не знаеше какво трябваше да очаква! Може би объркване и неудобство от страна на господин Морган, когато се сблъска със студеното презрение и високомерие от нейна страна. Тя с облекчение научи, че и Карл Хоскинс ще присъства, заедно с един по-възрастен мъж, наречен „Пап“ Уилкинс, който щеше да е водач на групата им.

След като Джини реши да слезе на вечеря, тя се облече необичайно грижливо, сложи една от любимите си рокли — този път с леко жълтеникав цвят, от който ярката й медночервена коса изпъкваше още повече.

Тя ще постави нецивилизования господин Морган на мястото му веднъж завинаги! За своя изненада откри, че и Соня очевидно бе обърнала доста внимание на тоалета си — карминена кадифена рокля, в комбинация с рубини, от които русата й коса бе станала приказно красива.

— Днес и двете изглеждате наистина прекрасно — направи им комплимент сенаторът Брандън.

— Това вероятно е последната възможност, която ще имаме през следващите няколко месеца да се облечем официално за вечеря — промълви Соня извинително.

Тя не можеше, не би могла да признае дори пред себе си, че има и друга причина за грижливо подбрания й тоалет. Все пак това бе преди повече от четири години, а фактът, че се бе случило по време на война, под сянката на тази война, променяше нещата толкова много. Ако този Стив Морган се окаже същият човек, може би ще се е променил. Соня Брандън бе твърде мъдра, твърде зряла, за да мисли, че може да се скрие от нещо, като избяга от срещата си с него. Колкото по-скоро се видят и застанат един срещу друг, толкова по-добре. А и тя се чувстваше някак уверена, че той няма да я издаде.

С поруменели страни, които я правеха още по-привлекателна, Джини цяла вечер омайваше Карл Хоскинс, който сякаш не можеше да откъсне очи от ослепителната й красота. Тя не обръщаше внимание на Стив Морган, както бе решила още отначало, но на свой ред се ядоса, че на него също му хареса да я пренебрегва и прекара по-голямата част от вечерта в разговор с баща й и господин Уилкинс. Пако Дейвис, подвижен, доста мургав мъж с черни мустаци, изглежда не обичаше да говори много и остави това на приятеля си.

С изключение на приглушения разговор с баща й, коментарите на Стив Морган се въртяха около това колко е рисковано да се водят жени на такова дълго и опасно пътуване, като се имат предвид честите набези на индианци по тези места.

— Той е ужасен човек, мразя такива като него! Забеляза ли как повишаваше глас заради нас всеки път, когато разказваше някоя ужасна история за жестокостите на индианците?

Джини не можа да сдържи потискания си гняв, след като заедно със Соня се извиниха и тактично се оттеглиха горе, оставяйки мъжете да пият и да разговарят.

— Но, скъпа — запротестира Соня, — аз не сметнах, че историите му са чак толкова ужасни! Всъщност сигурна съм, че дори ги е посмекчил малко заради нас. Предполагам, че той искаше само да ни предупреди какви опасности ни очакват по време на пътуването.

— Как може да го защитаваш? Ами че той дори не е джентълмен! На мен господин Дейвис ми хареса повече. Поне не се хвалеше, а и не говореше непрекъснато.

Соня тактично смени темата.

— Е, ти поне направи явно завоевание тази вечер. Горкият младеж! Сигурна съм, че вече е влюбен.

— Надявам се да не е, защото влюбените мъже са много лигави — отвърна Джини. — И освен това стават прекалено досадни.

— В такъв случай, скъпа моя, не бива да му даваш твърде много надежди. Той е хубав младеж, но баща ти едва ли би го одобрил.

Джини погледна остро Соня и повдигна рамене. Понякога си мислеше, че втората й майка има съвременни разбирания, но друг път… Тя реши, че и двете са изморени и се запъти към стаята си.

По-късно Джини бе благодарна, че се бе наспала толкова добре тази нощ. По време на закуска на следващата сутрин тя научи от баща си, че вече трябваше да започнат да се приготвят за това пътуване и че подготовката трябва да включва умение да карат дилижанс, плюс стрелба и зареждане на пистолети и пушки. И още преди края на първия уморителен ден на Джини й се искаше никога да не е виждала нито Стив Морган, нито приятеля му Пако Дейвис.

Във всеки от деветте дилижанса, с които щяха да тръгнат на път, бяха впрегнати по шест коня и всички бяха изкарани на едно равно, пусто място на около пет мили от Сан Антонио. Именно там Морган реши, че трябва да потренират. Джини с неудоволствие научи, че тя, Соня и Тили ще трябва да се научат да карат дилижанса всяка поотделно. След края на първия ден тя бе не само изпотена и капнала, но имаше и чувството, че всяко мускулче я боли. А освен това бе почти онемяла от ярост. Тя сякаш не бе способна да направи нищо както трябва.

На Тили всичко й се струваше като някаква забавна игра — да подкара дилижанса и по команда да го закове на място, така че бързо да се образува кръг. Соня понесе обучението стоически и нейната решителност й спечели заслуженото възхищение на двамата пазачи, както и похвалата на съпруга й.

Но Джини си помисли, че Морган нарочно бе решил да я вземе на подбив — използваше я за пример как не бива да се прави нещо. Китките й бяха деликатни, ръцете й — нежни, и дори ръкавиците, които носеше, не можаха да я предпазят от болезненото врязване на юздите, които трябваше да държи. Тя мразеше конете, които трябваше да управлява почти толкова, колкото и Стив Морган!

Веднъж, когато почти бе изхвърчала от седалката си горе на дилижанса и само бързата намеса на Морган бе спряла лудешкия бяг на конете, останала без дъх, Джини му каза ядосано какво мисли за него.

Той я изслуша любезно, като бутна назад шапката си с плоско дъно, за да разгледа по-добре зачервеното й разярено лице.

— … и отгоре на всичко — завърши тя, още по-вбесена от мълчанието му — на вас явно ви прави удоволствие да се заяждате с мен!

В този момент той студено и равнодушно й заповяда да започне всичко отначало и този път да се опита да спре дилижанса си наравно с другите, ако е възможно.

След това подкара коня си, преди тя да успее да намери отговор, който да е достатъчно груб и след това вече Пако Дейвис й показваше какво трябва да прави. Той бе малко по-търпелив и по-любезен от Стив Морган, но точно толкова взискателен и след края на първия ден Джини нямаше сили за нищо друго, освен за една гореща вана и леглото си.

Тя бе решила да протестира пред баща си, но още първите му думи на следващия ден я накараха да преглътне своите и да повдигне брадичка с твърдоглава решителност.

— Джини, скъпа — каза той неуверено, — сигурна ли си, че си достатъчно силна, за да предприемеш такова пътуване? Аз все забравям, че си израснала в Европа и че дивият запад е много по-различен от това, с което си свикнала.

— Щом Соня може да го направи, значи и аз ще мога! — това бе единственото, което Джини успя да каже.

Те тръгнаха три дни по-късно, в същия ден, когато сенаторът Брандън замина със сутрешната пощенска кола към Вашингтон. Златото беше скрито в един тайник под дъските на пода на дилижанса, в който щяха да се возят трите жени. Кюлчетата бяха подредени внимателно едно до друго, всяко увито поотделно в зебло. Това означаваше, че по време на пътуването Джини и Соня трябваше да се задоволят само с най-необходимото по отношение на облеклото, за да не привличат внимание върху факта, че в техния дилижанс няма достатъчно място.

— Сега разбирате — каза Брандън успокоително — защо е толкова необходимо ти, Соня и Тили да можете да карате сами дилижанса. Един мъж, след като види какво има вътре, ще започне да се чуди защо колата е толкова тежка.

И дори Джини трябваше да признае, че е прав. Освен тях, само Карл Хоскинс знаеше за златото, както и за пушките и амунициите, които се пренасяха в дилижанса, в който уж се намираха нещата за домакинството на Соня.

Джини веднага откри, че й липсва вниманието и помощта на Карл Хоскинс. Той вече й бе обяснил с някак извинителен тон, че сега трябва да стои до стадото, докато животните се успокоят.

— Не знам много за тази порода с бели муцуни, ама онези с дългите рога са направо страховити, докато не свикнат с мисълта, че ще пътуват — обясни той, а тя се опита да изглежда запозната с проблема.

Поне се стараеше да й обясни нещата, помисли си тя, след като Карл отмина с коня си. Държеше се с нея като с жена и човешко същество, а не така, сякаш е някаква необходима, но нежелана вещ!

Към края на този дълъг ден си каза, че нещата ще тръгнат по-добре, като свикне с всичко това. Сега, след като Сан Антонио бе на няколко мили зад тях, равнината се разстилаше до линията на хоризонта във всички посоки, суха и гола, а жегата се издигаше над пясъка и праха.

След като спряха да си починат за обедната дрямка, както я наричаха мъжете, дойде ред на Джини да поеме юздите и тя седна на неудобното място горе на дилижанса. За първи път се зарадва, че носеше шапката с широка периферия, която не й отиваше.

По лицето на Джини се стичаше пот и слизаше по врата й. Вече бе мокра под мишниците и с отвращение усети, че мокрите петна по дрехите й растат. По краката й също се стичаше пот и тя се запита откъде й беше хрумнала идеята, че това пътуване ще е интересно и вълнуващо преживяване, което не би искала да пропусне.

Нямаше нищо вълнуващо в това да караш половин дузина коне и да се друсаш и тръскаш над бабунки и камънаци. Ръцете й се разраняваха от дърпането на юздите, а рамената й изгаряха от прежурящото слънце. В гледката наоколо нямаше нищо интересно. Широки, равни като тепсия полета, понякога покрити с рехава тревица, но на повечето места сухи и песъчливи, с кактуси и мескит, издигнати към небето. Тя беше свикнала с грижливо поддържаните, оградени полета на Франция, уредените градове и големи улици със сенчести дървета отстрани, и тази необятна пустош й се струваше твърде страховита и дива, затова се боеше от нея. Когато дойде време да предаде юздите на Тили и с облекчение да изпълзи обратно във фургона, Джини вече се чувстваше не само изморена, но имаше и силно главоболие. Тя ядно смъкна тънката си памучна рокля и се излегна на тясното легло. В малкото затворено пространство на фургона бе твърде горещо и задушно, за да стои напълно облечена! Тя погледна към Соня, която спеше изтощена и се запита как изобщо можеше да заспи сред всичкото това клатушкаме и скрибуцане. Изгорелите й от слънцето ръце и рамене я боляха и тя мрачно се запита дали ще трябва да понасят всичко това през цялото пътуване, което тепърва започваше.

Като затвори решително очи, за да заглуши напиращото чувство на гадене, Джини се опита да мисли за други неща — спомени за хладни пролетни дни в любимия й Париж, за балове и откраднати целувки и дългите, вълнуващи дискусии в модните салони. Пиер я бе нарекъл интелектуалка, за да я подразни, но тя съвсем не бе такава. Не виждаше защо една жена да не може да бъде едновременно интелигентна и женствена. Пиер я бе целунал веднъж — много леко и много нежно, сякаш й се извиняваше за това. А по-рано, още когато бе в пансиона, едно момиче се бе промъкнало в леглото й една нощ и я бе целунало страстно по устата. Някои момичета правеха това, а други искаха да докосват тялото й. Заключени заедно, те изгаряха от любопитство и говореха само за мъже, и за това какво усещат, когато са с тях. Джини също бе любопитна, но винаги бе изпитвала някакво неудобство, винаги се дърпаше. Дори тогава, мислеше си тя, трябва да има нещо повече от това. И яростно прошепваше „не“ на момичетата, които искаха нещо повече от целувки, така че след известно време те разбраха и я оставиха на мира.

С чувство на унижение и гняв Джини си спомни за начина, по който я бе целунал Стив Морган, как не бе обръщал внимание на протестите й, докато вече не й останаха сили да се съпротивлява. Наистина ли така се целуват мъжете, като… като че ли те нахвърлят върху теб? Всички мъже са животни, бе казала приятелката й Лусил, която се омъжи на седемнадесет. Те искат само едно и всичките им ухажвания, внимание и нежности, всичко се прави заради това. Неканена, мисълта се промъкна като змия: но какво ли ще е усещането? Как ли ще се чувства, ако лежи до някой мъж и той я обладае? Джини усети, че се изчервява и решително пропъди тази мисъл. Може би ако успее да не мисли за нищо, тя също като Соня може да има късмет да заспи.

Два часа по-късно, когато Карл Хоскинс мина с коня си покрай дилижанса, за да им каже, че скоро ще се наложи да спрат, за да нощуват, той видя само Тили.

Карл изглеждаше по-възрастен и по-мъжествен в дрехите си за езда, с пищов на хълбока. За миг очите на мулатката се спряха одобрително върху него. Тили не си правеше никакви илюзии относно мъжете и знаеше, че това ще бъде едно много дълго пътуване.

Тя срещна погледа на Карл, когато той попита къде е мис Брандън.

— Там отзад и двете спят. Особено мис Джини, тя беше направо скапана, бедничката.

Тили имаше мек, сладък глас и Хоскинс я погледна изненадано, сякаш я виждаше за първи път. Тя бе невероятно красива за мулатка, помисли си той, с права черна коса и необичайни, златисти очи. Може би някой ден… Като прочете погледа му, Тили се усмихна и показа белите си зъби.

— Трябва ли да предадете нещо на дамите, сър?

Той се поколеба само за миг и подръпна юздите на коня си, за да спре нервното му подскачане.

— Нищо важно. Само си помислих, че понеже слънцето залязва, някоя от тях може да иска да поязди…

Той погледна зад рамото на Тили, защото не искаше да срещне погледа й, който сякаш четеше мислите му и един кос слънчев лъч, проникнал във фургона, се отрази в косата на Джини Брандън. Тя спеше по гръб полугола, потта по ръцете и раменете й лъщеше, а косата й се бе разпиляла извън пределите на тясното легло. Неспособен да се контролира, Карл усети как панталонът му става тесен в слабините. Тя изглеждаше толкова… толкова спокойна и безгрижна. Сякаш чакаше любимия си да я намери по този начин — чакаше него. Той внезапно срещна очите на Тили и видя онзи разбиращ, леко развеселен поглед, който го накара да изругае наум.

Не можеше просто да си стои тук и да гледа — момичето щеше да започне да подозира какво си мисли.

— Скоро ще спираме за нощувка — каза той рязко, като обърна коня си. — Най-добре ще е да събудиш дамите.

Като смушка коня си, Карл запрепуска на запад, където стадото, което лежеше на неговите плещи, се виждаше като тъмно, прашно петно в далечината. По дяволите всичко това, той трябваше да остане там и да намери добро място за нощувка на животните. Но сега единственото, за което можеше да мисли бе Джини Брандън и за това колко му се ще да пренощува с нея.

„Не бързай, каза си той. Тя не е като повечето други жени, които си срещал. А и на Брандън няма да му се хареса.“ Той вече бе намекнал, че има големи планове за дъщеря си. Но в тази страна всеки имаше възможност да стане такъв, какъвто иска, а и семейството му бе точно толкова добро, колкото това на Брандън. Пред нас има още дълъг път, помисли си Карл. Много неща могат да се случат!