Розмари Роджърс
Сладка дива любов (7)

7

Тази вечер сенаторът Брандън бе запазил един от салоните в ресторанта, за да могат семейството и гостите му да разговарят необезпокоявани. Хотелът, в който бяха отседнали, се славеше с френския си готвач, а хубавите вина, сервирани по време на вечерята, също бяха внесени от Франция.

Тази вечер лесно можеха да си представят, че се намират в някой хубав ресторант в източните щати. Голямата маса бе украсена със снежнобяла ленена покривка, на която бяха наредени скъпи порцеланови съдове и сребърни прибори, а келнерите бяха опитни и не се натрапваха.

Невероятно е, помисли си Джини, какво може да се постигне с достатъчно пари и влияние — да създадеш оазис на цивилизацията в един нецивилизован свят бе само едно от дребните неща. Не бива да мисля така, помисли си тя гузно. Казват, че Сан Франциско, например, можел да съперничи на всеки от големите европейски градове. И все пак, беше почти невероятно да си представи, че все още е в Сан Антонио, Тексас, където отвън на улицата без настилка, един човек бе застрелян пред очите на дузина свидетели.

Джини отпи глътка от виното си и си наложи да забрави ранния следобед и сцената, която бе наблюдавала. Един човек бе умрял от насилствена смърт и тя трябваше да свиква с това. Напълно съзнаваше, че може да се случат още по-лоши неща по време на дългото пътуване с дилижанса до Калифорния.

— Скъпо мое дете — бе я предупредил баща й, — не искам да си мислиш, че пътуването, което ти предстои, не крие рискове и опасности. Може да се натъкнете на враждебно настроени индианци, но някои бели хора могат да бъдат по-лоши и от тях, особено ако са престъпили закона.

Гласът му беше сериозен и тя знаеше, че баща й се притеснява и може би малко се тревожи от това, че жена му и дъщеря му ще пътуват сами до Калифорния. Но пък бе практичен човек. Съвсем честно бе признал, че това ще е голямо тактическо предимство за него — фактът, че като толкова много други емигранти в златните щати, жена му и дъщеря му ще предприемат дълго и трудно пътуване с дилижанс. Трябваше да се съобразява и с друг един фактор — безопасното пренасяне на златото, важната цел на пътуването им. Никой не би заподозрял, че Уилям Брандън би изпратил помощ за французите в Мексико, нито пък, че две жени ще бъдат натоварени с толкова важна мисия. Ако в определени кръгове мотивите на Брандън попадаха под подозрение — а той бе признал, че имаше такива хора — те никога не биха си помислили, че сенаторът ще се довери на жена си и дъщеря си. Хората на запад поставяха „добрите“ жени на пиедестал и щяха да се възхищават много от Соня и Джини заради тяхната смелост да предприемат такова дълго и опасно пътуване без пряката защита на сенатора, а златото и оръжието можеше да бъде предадено на когото трябва, без да се събуди подозрение.

„Баща ми е умен човек“, помисли си Джини гордо. Тя вдигна глава и срещна одобрителния му поглед, когато той я погледна за миг.

Тази вечер, в чест на гостите на сенатора и Джини, и Соня бяха облечени във вечерни рокли, купени от Париж, но след като слязоха по стълбите, стана ясно, че последните модни линии още не бяха стигнали чак дотук. Освен тях имаше още пет жени — съпруги на богати земевладелци, които бяха гости на Брандън. Техните рокли бяха с кринолини в тъмни оттенъци на кафяво и сиво, закопчани без изключение до шията въпреки почти непоносимата горещина. Джини усещаше неодобрителните погледи, които тези повехнали, старомодни жени й хвърляха от време на време, и макар да бе решила вироглаво да не показва притеснението си, не бе лесно да се чувстваш съвсем удобно. Тя се радваше, че я бяха сложили да седне до Карл Хоскинс, младият управител на служба при баща й, и се зарадва още повече, като научи, че господин Хоскинс ще ги придружава до Калифорния.

Карл Хоскинс бе изключително красив младеж, с руси коси, които блестяха на светлината на свещите, и малки, грижливо подстригани мустаци, които му придаваха още по-привлекателен вид. Джини научи, че той е по-малкият син на обеднял земевладелец и е бил капитан в армията на Конфедерацията. Сега възнамерявал да забогатее в Калифорния.

— Имам намерение да науча всичко за отглеждането на добитък — довери той на Джини, чувствайки се леко замаян и безразсъден от съчетанието на красотата и виното, изливащо се в такива големи количества. — Няма да си губя времето да търся злато — могат да се натрупат по-големи и по-стабилни богатства чрез земеделие, така съм чувал. Някой ден, когато спестя достатъчно пари, ще си купя собствено ранчо, ще завъдя стада от херифъдско говедо за месо и от породите Джърси и Гереси за млечни продукти — той се спря, засрамен от ефекта, които ненавременният му ентусиазъм би могъл да има върху тази ослепително красива и фина млада дама до него.

— Продължавайте — каза Джини меко, а изумрудено зелените й очи проблясваха. — Изобщо не съм отегчена, ако се опасявате от това. Искам да науча всичко за Калифорния и начина на живот на хората там.

Зелената й кадифена рокля подхождаше на очите й, и когато се навеждаше към него, както направи сега, Карл с неудобство се заглеждаше в овалите на гърдите й, разкриващи се от огромното деколте на роклята й. Раменете й бяха оголени и излъчваха мека светлина, сякаш бяха от слонова кост. Розетки в същия нюанс на зеленото придържаха роклята й на раменете, а дългите ръкавици стигаха до лактите й. „Сигурен съм, че жениците наоколо не одобряват роклята й, помисли си Карл разсеяно, като се опитваше да се съсредоточи върху думите й, но на мен много ми харесва.“ Ако това е последната мода, със сигурност й отива, а и тя има нужната фигура, за да носи такива рокли. Внезапно на него му хареса мисълта за това дълго пътуване до Калифорния, макар че отначало не бе особено въодушевен от факта, че с тях ще има две жени.

Роден на изток и възпитан като джентълмен, Карл Хоскинс притежаваше както чар, така и добри обноски, макар че не бе счел за необходимо да получи нещо повече от обичайното образование. Не се интересуваше нито от книги, нито от чужди езици — намерил бе други неща, с които да запълва времето и ума си. Когато се върна от войната и откри, че земите на баща му са конфискувани от правителството на голтаците заради неплатени данъци, Карл съумя да погледне философски на нещата, да обърне гръб на всичко това и да се запъти на запад. Помогна и фактът, че баща му писа на Уилям Брандън, с когото бяха стари познайници. И Брандън му се довери — той имаше планове, които щяха да включат Карл както в премеждията, така и в печалбите.

Макар че обикновено не му бе трудно да намери нужните думи в компанията на жени, Карл откри, че е срамежлив и вързан в езика, когато е около Джини Брандън. Никога преди не бе срещал жена като нея, която да съчетава грациозния чар на млада девойка с интелигентността и финеса на жена. И тя флиртуваше с него. Той не знаеше как точно да реагира на това.

Това, което Карл не разбираше, понеже тя го прикриваше много умело бе, че Джини е отегчена. А когато бе отегчена, тя говореше повече от обикновено и разговорът ставаше лек и закачлив.

Нима мъжете тук нямаха други теми на разговор, освен отглеждането на добитък и продажбата му? Нима жените нямаха други интереси, освен дома и децата си? Но тогава, какво друго имаше в тази огромна и полунаселена земя?

Вече приключваха десерта си и Джини разреши да напълнят чашата й отново. Усмихна се, когато срещна погледа на Соня. Вече бе забелязала, че останалите жени изобщо не се докосваха до виното или отпиваха само малки глътки, за да спазват приличие. Това бе още едно от нещата, които сигурно не одобряваха, но това не я интересуваше. Без съмнение тази вечер щяха да си отидат вкъщи и да поклюкарстват помежду си, че дъщерята на сенатора е пила твърде много вино и то доста набързо. Мисълта я накара да се усмихне отново и Карл, който си мислеше, че тези усмивки са предназначени само за него, усети как сърцето му заби по-учестено.

Баща й разговаряше с господин Блек, седнал от дясната му страна, и понеже лицето му бе леко намръщено, което бе необичайно, Джини нададе ухо.

— Знаеш ли нещо за човек, наречен Уитакър? Днес говорих с шерифа на града ви и го питах дали би могъл да ми препоръча добър пазач за дилижанса ми и той ми каза, че този човек познавал всяка пътечка между Тексас и Калифорния. Но е странно, че не съм чувал името му преди.

Блек, възпълен, жизнерадостен човек с гъста брада, се засмя:

— Шерифът Тревър винаги става малко нервничък, като дойде някой прочут стрелец в града му. А този hombre^[1], за които говореше ей сега, застреля Барт Хайнс днеска следобед. Барт бе известен като един от най-бързите, но както ми разправиха, не успял даже да си извади пищова.

Пръстите на Джини неволно се стегнаха около чашата й. Тя усети как цялото й тяло се вцепени. Но сега и другият джентълмен се намеси в разговора и внезапната й нервност остана незабелязана.

— Добър стрелец ли е?

Ванс Портър, който седеше отдясно на Джини, се наведе напред, за да отговори на баща й:

— То се знае. Един от най-бързите, които може да наеме човек. Но съм чувал, че е бил пазач при Барлоу, после в армията, а освен това бил закарал и няколко стада до Абилин.

— Той е родом от вашия щат, сенаторе — намеси се друг мъж. — И освен това Уитакър не е истинското му име. Казва се Морган — Стив Морган.

Соня, която обикновено не бе непохватна, сега шумно изпусна ветрилото си от слонова кост и Джини хвърли поглед към нея, докато един от мъжете галантно го вдигна и й го подаде. Лицето на Соня, обикновено спокойно и сдържано, сега изглеждаше поруменяло и миглите й се спуснаха, за да прикрият неудобството й, докато благодареше на човека.

Това е твърде много, помисли си Джини. Първо добитъкът, а сега и стрелците! Тя почти бе отворила уста да каже, че всъщност е била свидетел на стрелбата, за която говореха мъжете, но като забеляза лицето на Соня, което сега бе необичайно бледо, след като руменината се бе отдръпнала, се отказа. Може би именно мисълта за убийството бе разстроила Соня.

Откъслечни думи от разговори достигаха до нея сред приглушените звуци на келнерите, които раздигаха чиниите и празните чаши. Дори Карл Хоскинс изглеждаше по-заинтересуван от плана на баща й да наеме пазач, отколкото от нея. Той се бе навел напред, светлокосата му глава бе осветена от лампата и Джини дяволито му хвърли кос поглед. Тя си спомни за историята, която бе чула някога за някаква парижка дама, която нарочно разхлабила връзките на вечерната си рокля, за да събуди интерес, когато любовникът й се захласнал по една нейна съперница. Несъзнателно пръстите на Джини докоснаха кадифената розетка на дясното й рамо, която бе хлабава и тя внезапно си спомни, че се канеше да накара Тили да я зашие здраво, преди да се облече за вечеря. Не, това никога не можеше да се случи. Тези ужасни жени и неодобрителните им погледи — колко ще са скандализирани! И Карл Хоскинс, макар че беше много красив, не заслужаваше такава чест. Въпреки това, самата идея я накара да се засмее.

— Джини, скъпа — мекият глас на Соня прикова вниманието й. — Чудя се дали би имала нещо против да донесеш шаловете ни от горния етаж? Струва ми се, че взе да става доста хладно.

Горката Соня, лицето й бе станало необичайно бледо и на Джини й се стори, че тя леко трепери.

Като се усмихна утешително на втората си майка, Джини стана от масата щастлива, че има възможност да се измъкне за малко.

Един от келнерите й показа пътя към задното стълбище — тя нямаше желание да използва онова, което водеше към фоайето и да усети върху себе си всички онези нахални мъжки погледи, на които се бе натъкнала по-рано същата вечер, когато двете със Соня бяха слезли за вечеря, хванали баща й под ръка.

Като повдигна дългите си поли, които се влачеха след нея, Джини се заизкачва бързо по тясното извито стълбище, което трябваше да я отведе до втория етаж. Изтърканият килим подсказваше, че това сигурно е стълбището за прислугата, разположено в онзи край на коридора, който бе най-далеч от стаята й.

Като се спря на най-горното стъпало, за да поеме дъх, Джини за първи път забеляза колко слабо осветен бе тесният коридор нощем. Изглеждаше безлюден и тази празнота и тишина тук горе почти я изплашиха.

„Това са детинщини, а аз се държа като глупачка, каза си тя решително. Първо ще намеря стаята си, а после Тили ще ми помогне да открия шала на Соня.“

Но чувството на тревога не изчезна и тя премина възможно най-бързо по тихия сумрачен коридор. Всички врати изглеждаха абсолютно еднакви, а номерата на стаите, изписани на тях, почти не можеха да се различат. И което бе още по-лошо, когато стигна до края на коридора, тя забеляза, че една от лампите бе изгоряла и бе доста тъмничко.

— О, по дяволите — промълви на себе си тя ядосана, защото не можеше да си спомни дори къде се намираше стаята й. — Merde!^[2] — прошепна тя отново предизвикателно, а звукът на собствения й глас я окуражи.

Ивица светлина се процеждаше под една от вратите и тя се наведе по-близо, за да прочете избледнелите номера. Успя да различи двойка и петица — 257, не беше ли това номерът на стаята й? Тили обикновено оставяше лампата да свети — може би все още бе будна.

За миг Джини се поколеба, а след това леко почука на вратата и нетърпеливо зачака Тили да й отвори. Но това, което се случи, я завари съвсем неподготвена.

Вратата се отвори много бързо отвътре и преди да успее да издаде и звук тя усети, че някой я хваща здраво за ръцете и я завлича в стаята, без да се церемони.

Усети, че вратата се затваря зад нея, но бе твърде шокирана и изненадана, за да направи каквото и да било, освен да възкликне от удивление. Джини впери поглед в най-тъмносините очи, които някога бе виждала. Те блестяха дяволито насреща й, полузакрити от най-дългите мигли, срещани у мъж.

Тъмното му лице със сключени под доста остър ъгъл вежди почти изненадващо контрастираше на фона на тези сини очи, които се присвиха, изучавайки я смело и открито. Тя бе вцепенена от страх и учудване, устните й се разтвориха, но от сухото й гърло не излезе нито дума.

Мъжът внезапно се усмихна почти дяволито, помисли си тя, а белите му зъби блеснаха за миг и тя без да иска забеляза трапчинките, които се образуваха от двете му страни, когато се усмихна.

— Виж ти, бога ми! — каза той бавно, а очите му нагло пробягаха по тялото й. — Значи вие сте Френчи. Май този път Мими наистина е доставила добра стока!

Ръцете му все още държаха здраво нейните и преди тя да намери сили да изрече и дума, Джини бе притеглена напред и притисната в прегръдките на мъжа, въпреки нежеланието си, и което бе още по-лошо — тя усети устните му да се спускат грубо върху нейните, сякаш той я притежаваше.

И преди се бе целувала, но никога по този начин! И нито един мъж не се бе осмелявал да я държи толкова плътно, че да чувства цялото му тяло притиснато в нейното. Устата му бе твърда и безмилостна. Вместо само да докосва нежно устните й, тя сякаш ги изгаряше като пламък и ги караше да се разтворят под напора на целувките му.

Той я бе прихванал с една ръка през кръста, а с другата бе обгърнал рамото й, така че тя се чувстваше притисната и останала без дъх. Когато се опита да извърне глава, усети как ръката му се плъзна нагоре и хвана къдриците на врата й, за да я задържи.

Джини усети как всичко около нея се завърта. Отпусна се безпомощно назад, после я заляха горещи вълни и се почувства отмаляла. С ужас усети, че езикът му прониква в устата й и от гърлото й се изтръгнаха малки неволни стенания. „О, господи, помисли си тя безпомощно, наистина ли мъжете се целуват така? Какво прави той с мен? Какво ще стори след това?“

Точно когато мислеше, че вече ще припадне, той внезапно охлаби малко прегръдката си и леко повдигна глава, за да погледне надолу към лицето й.

— Не мислех, че някоя жена може да бъде толкова хубава, Френчи — прошепна той.

Очите му бяха тесни и твърди, с някакво желание в тях, което Джини усещаше, но не разбираше докрай. Тя се опита да възвърне дъха си, за да може отново да упражнява поне малко контрол върху тялото си, което изведнъж бе омекнало и трепереше. Той отново наведе глава. Джини почувства допира на устните му, изгарящи малката трапчинка в долния край на шията й.

— Не!

Тази единствена дума бе всичко, което успя да изрече и тя прозвуча като отчаян стон. Усети как пръстите му си играят с хлабавата розетка и отново издаде гневно стенание. Почти несъзнателно, тя заговори на френски:

— Monsieur non! О, боже, какво правите?

Розетката падна и той се засмя.

— Забравете глупавата роза — ще ви купя друга.

Устните му заглушиха протестния й вик, докато той продължаваше да шепти:

— Ще ти купя и нова рокля, мила, защото имам намерение да разкъсам тази. Знаеш, че те желая, а аз съм нетърпелив човек.

Устата му сякаш отново се хвърли в атака, докато ръката му се стегна около кръста й и я притегна по-близо. Джини усети как коленете й омекват и без да иска залитна към него. Чувстваше се в полубудно състояние. Това е някакъв лош сън, не може да е истина, повтаряше тя в ума си и усещаше странна, нарастваща умора с някакво ужасено примирение, което нямаше нищо общо с мислите или волята й. С чувство на някаква почти нереална отдалеченост, Джини усети как езикът му изследва устата й, а роклята се смъква от раменете й, докато ръката му гали гърдите й. Ръцете й бяха заклещени между телата им и можеха само да се притискат безпомощно в него, докато протестите й сякаш само го възбуждаха още повече и го караха да си позволява още по-големи волности.

Тя безпомощно усети как пръстите му намират и притискат твърдото зърно на гръдта й и усещането бе като електрически ток, който премина през тялото й и я върна обратно в действителността. Сега тя действително се бореше срещу нападателните му ръце и устни, осъзнала с ужас, че ризата му е разкопчана до кръста, а разголените й гърди, защитени само от тънката коприна на комбинезона, са опрени в откритата му, топла гръд.

Натискът на тялото му, животинската топлина и явното желание на целувките му вече минаваха всяка граница. Със замаяна глава Джини си наложи да се отпусне абсолютно безжизнена в ръцете му. Ако той си помисли, че е припаднала, естествено не би продължил тази атака върху тялото и сетивата й.

Той я пусна толкова рязко, че тя залитна назад, но бе спряна от обезпокоителния, неочакван натиск на ръба на леглото, които усети върху задната част на бедрата си.

С вопъл на истински ужас, Джини инстинктивно вдигна ръце и ги скръсти пред гърдите си, като го видя да пристъпва с тази дебнеща, котешка походка, която се бе запечатала в съзнанието й.

— Френчи, няма ли да спреш да се правиш на срамежлива и да свалиш тази рокля? Веднага или аз ще я смъкна от тялото ти.

Тя видя как ръцете му отново се протегнаха към нея и като животно, хванато в капан, Джини вдигна ръка с всичката сила, която успя да събере и усети как дланта й го зашлеви доста силно по бузата.

Зашеметеният от изненада поглед, изписан на лицето му я изпълни с диво удоволствие и тя инстинктивно вдигна и другата си ръка към него, изгаряща от желание да го одере с нокти. Но този път той успя да я спре; улови китката й и започна жестоко да я извива, докато тя заплака от болка. За миг те се погледнаха право в очите: неговите — изгарящи от гняв, а нейните — блестящи от сълзи на болка и отчаяние. Тя можеше да го удари отново с другата си ръка, но той хвана и нея с твърдата си, безмилостна хватка.

— Дяволите да те вземат, френска кучко! — процеди той през зъби. — Каква е тази глупава игричка, която си мислиш, че разиграваш?

Студената ярост в гласа му и опасният поглед в очите му при други обстоятелства биха я накарали да се свие от ужас, но сега самата тя бе също толкова ядосана.

— Ти… ти грубо, отвратително чудовище! — гласът й затрепери от ярост. — Как смееш да се държиш така с мен? Как смееш да ме завличаш в тази стая и после да ме нападаш, сякаш съм някоя…

Негодуванието й в този момент бе толкова голямо, че не можа да намери други думи и остана задъхана, бореща се да освободи ръцете си, за да може да го удари отново.

От гневен, погледът в очите му стана озадачен, а после бавно се превърна в изумен.

Черните му вежди се сключиха в гримаса, докато той отстъпи крачка назад и сега я държеше на една ръка разстояние, изучавайки я. Като хлипаше от гняв и унижение, Джини внезапно осъзна в какво състояние се намира — роклята се бе смъкнала от раменете й, а косата се бе разпиляла на кичури по гърба й.

— Ако не сте момичето, което Мими трябваше да изпрати, тогава коя…

— Ще ме пуснете ли? Аз не съм онази… онази уличница, която очевидно сте чакал. Не можахте ли поне да попитате, преди да се нахвърлите върху мен като животно?

Като преглъщаше задъхано сълзите си, Джини яростно се нахвърли върху него, а гневът й придаваше смелост.

— Ти… ти си по-лош от диваците, убиец такъв!

Тя видя как очите му за миг се превръщат в ледени късчета, а после той помръдна черните си сключени вежди.

— Все пак не съм убивал хубава жена — каза той замислено, а после тонът му внезапно стана по-рязък, — все още!

Той още я държеше за китките и я бутна рязко назад, преди да я пусне. Джини седна и потъна в леглото.

— Ох! — възкликна тя, а очите й се разшириха от шок и страх. Видя как ъгълчето на устните му потрепва развеселено, когато погледна към нея.

— Предполагам, че можете да поседите там за минутка, мадам, и да ми кажете — ако е възможно, по-набързо — коя сте и защо почукахте на вратата ми. Все пак — добави той с разумен тон — аз очаквах тук… една жена. Откъде можех да знам, че не сте вие?

Въпреки мекия разумен тон на гласа му, в него се усещаше някаква стоманена нотка, която накара Джини да му отвърне малко резервирано:

— Аз… аз сбърках стаята ви с моята. В коридора нямаше лампа и аз не можах да разчета номерата на вратите. И тогава — тя му хвърли поглед, изпълнен с омраза — вие ме завлякохте вътре, без да ми дадете възможност да изрека и дума и после… после…

— Се нахвърлих върху вас? — услужливо добави той и яростта отново премина като вълна през тялото й, когато забеляза, че той се хили насреща й. Значи на него всичко това му се струва много забавно, така ли?

Изправи се ядосана на крака, отново забравила за страха си, и този път той предпазливо отстъпи назад, макар че очите му все още й се присмиваха.

— Моля ви, мадам, не се и опитвайте да се нахвърляте върху мен!

Той чу как тя яростно пое дъх и пламтящите присмехулни пламъчета в очите му сякаш станаха по-силни. Едно ъгълче на твърдата му безмилостна уста се повдигна в подигравателна усмивка, а Джини стисна зъби, като я видя.

— Вие сте най-противният, омразен…

— Вие наистина сама сте си виновна, мадам. Красотата ви ме зашемети. Ами да, аз не можах да повярвам на късмета си, когато ви видях. Не можах да се стърпя да ви целуна и после…

— Няма ли да престанете да обръщате на шега всичко, което направихте?

Той й се подиграваше и имаше наглостта да си помисли, че тя е някое глупаво девойче, което ще се остави да го залъжат с ласкателства, за да забрави оправдания си гняв!

— Не мога да разбера как е възможно да ме вземете за… за този тип жена, която очевидно сте очаквал — продължи Джини студено, като се стараеше да не забелязва дразнещата усмивка на лицето му. — Макар че трябва да призная, че ми е жал за жените, които ви посещават, ако имате навика да ги посрещате по такъв насилствено любвеобилен начин. Да не би да се страхувате, че те няма да искат ласките ви, освен ако нямат друг избор?

Погледът му премина по нея от глава до пети и я накара да се свие инстинктивно. Никога преди това не бе срещала толкова очевидна, груба наглост в очите на някой мъж! Той сякаш я съблече с поглед.

— Ако ми позволите да кажа това, мадам — рече той с провлачен глас, — със сигурност не съм виждал дами да се обличат като вас. Поне не в това малко градче. Не си мислете, че се оплаквам — добави той дяволито. — Всъщност, изглеждате дори още по-изкусителна така, както сте сега…

Джини усети руменината, която се разнесе по цялото й тяло, докато с отчаяние и гняв осъзна отново как изглежда в този момент. Ръцете й сграбчиха роклята, дръпнаха я над полуголите й гърди и сълзи на безпомощност изпълниха очите й.

— Вие сте най-грубият, най-отвратителният мъж, когото познавам! — заплю го тя, а гласът й се задави. — Ще се отдръпнете ли, за да ме оставите да мина? Аз няма да остана тук нито секунда повече, за да продължавате да ме обиждате!

Той обаче не направи опит да се помръдне и тя видя как се намръщи.

— Оставете ме да си тръгна или ще викам! — гласът на Джини се бе извисил и в него се надигна истерична нотка, която се опита да овладее. Несъмнено след това, което вече бе сторил, той не би се опитал да… да…

— Не можете да си тръгнете така — гласът му бе равен, нетърпелив. — А що се отнася до викането — вие не викахте преди това, така че защо ще го правите сега? Сигурен съм, че сте твърде умна, за да искате да предизвикате скандал.

Всъщност той я заплашваше и се опитваше да я изнудва! Джини се втренчи в него със смесица от страх и презрение и се запита какво ли щеше да стори той, ако наистина започне да вика.

Той сякаш четеше мислите й, защото отново се намръщи и нетърпеливо поклати глава към нея.

— Вижте какво, обещавам, че няма да се опитам да… хм… да се нахвърля отново върху вас. Но моля ви, опитайте се да бъдете разумна. Не можете да…

Той се спря, когато тихо почукване на вратата изненада и двамата и за момент те се почувстваха като съзаклятници и размениха погледи, пълни с опасения.

Почукването се повтори, този път по-силно и по-настоятелно, и ръката на Джини политна към устата й. „Който и да е, помисли си тя, ако ме види тук с него, в такова състояние, с репутацията ми е свършено! Никой не би повярвал, ще се питат защо не съм викала. О, боже, какво ще правя сега?“

Женски глас със силен акцент се обади нежно от другата страна на вратата.

— Стив Морган? Можеш да отвориш вратата. Аз съм, Соланж. Мими ми каза, че ме очакваш. Там ли си?

Джини трябваше да се бори с импулса си да избухне в истеричен смях. Нещо такова сигурно е било изписано на лицето й, защото усети как пръстите на Стив Морган се пристегнаха изразително около китката й и тя се спря навреме.

— Предполагам, че това е твоята Френчи! — прошепна Джини с възможно най-рязък глас. — Би ли пуснал ръката ми? Какво възнамеряваш да направиш сега?

Със задоволство забеляза, че за миг той изглеждаше толкова объркан, колкото и самата тя, а после, след като женският глас отново извика името му, този път по-високо и по-сприхаво, той реши какво ще предприеме.

— В едно съм сигурен — каза той кратко. — Не мога да я оставя да стои там навън и да вдига врява до бога! След малко целият хотел ще довтаса тук и всички ще се чудят какво става.

Той пусна китката й и като я остави да седи в средата на стаята, с два скока стигна до вратата и я отвори със замах.

Вътре влетя със смях около двадесет и петгодишна жена, с изваяно тяло и облечена в червена сатенена рокля, която не подхождаше на яркочервените й къдрици.

— Е, доста се позабави! Мислех, че не си тук, но сега… Да, сега се радвам, че те намерих. Мими беше права, много си хубавичък.

Стив Морган заключи вратата и като се обърна отново към нея, жената се хвърли на врата му и притисна плътно пищното си тяло в неговото.

Изумена и заинтригувана въпреки окаяното си състояние, Джини видя как ярките, начервени устни на младата жена се разтварят и се залепят за тези на Стив, въпреки очевидната му скованост и колебливост. След миг тя отметна глава назад, за да го погледне в лицето.

— Какво има, любов моя? Не ти ли харесвам?

И тогава, над рамото му, тъмните й очи срещнаха хладния поглед на Джини и се разшириха.

Като замръзна от ярост, Френчи отпусна ръце от врата на Морган и впери поглед в Джини, като ядно я изпиваше с тъмните си очи.

— Мисля, че започвам да разбирам — каза тя с тънък яростен глас. — Коя е тая? И ’кво прави тук?

Жената я посочи с ръка с драматичен жест и пристъпи напред, но Стив Морган бързо я хвана през кръста.

— Почакай малко. Тя е тук по недоразумение…

— Аха, недоразумение, нима? Сигурно и роклята й е разкъсана по недоразумение?

С хлад, който не идеше отвън, Джини потрепери.

— Не, това не. Изглежда, че господин Морган ме взе за вас и без да ми даде възможност да обясня или да се защитя, ме… Но защо не го накарате той да ви обясни? Сигурна съм, че ще го направи много по-умело от мен.

— И ти се справяш добре — каза Стив Морган мрачно. Той пусна китката на Френчи и я погледна изпитателно. — Съжалявам, миличка, но тя е права. Почука на вратата ми и аз си помислих, че си ти. Май че доста съм се поувлякъл!

По лицето на французойката се изписаха последователно яд, съмнение, недоверие и накрая развеселеност, докато тя поглеждаше ту към Морган, ту към Джини.

Накрая, за изненада и на двама им, започна да се смее, като отметна глава назад.

— Ама това е най-смешното нещо, което съм чувала през живота си! Значи — очите й се стрелнаха към Джини — той те е взел за мен и не е искал да чака, тъй ли? А и ти си хубавица, chere — призна тя великодушно. — Как мога да го виня? Мъжете понякога са толкова нетърпеливи.

— Едва ли нетърпелив е думата, която бих използвала за описание на действията на господин Морган — каза Джини рязко, като го погледна злобно.

Стив Морган, с неразгадаем израз на лицето, отиде до бюрото си до стената и си наля една голяма чаша от полупразната бутилка бърбън, която държеше там.

— Мисля — каза той любезно, — че трябва да пийнем и да обсъдим как да върнем мис… мис… — повдигна вежди към Джини, която го погледна с негодувание и стисна здраво устни, а после той вдигна рамене и продължи: — тази млада дама там, откъдето е дошла, с непокътната рокля, без да събудим подозрения.

Думите му изведнъж напомниха на Джини за какво се бе качила горе. Сети се, че Соня може дори да е пратила някой да я потърси и очите й се разшириха от уплаха.

— О, не! — простена тя. — Ако… ако баща ми разбере къде се намирам или какво се е случило, той… той… ще те убие, а с мен ще е свършено! О, боже, какво да правя сега?

— Да, измисли нещо — присмя се Соланж развеселена, а малките й тъмни очи се присвиха. — Нали не искаш един ядосан татко да намери дъщеря си тук, скъпи Стив?

— Повярвай ми, това е последното нещо, което искам! — каза той мрачно и стовари чашата си на бюрото. Джини усети как погледът му премина по нея и отново се изчерви, но той добави, сякаш не бе забелязал неудобството й: — Слава богу, че поне вече не се държиш истерично. Може би ще можеш да се върнеш в стаята си и… хм… да си зашиеш роклята както си беше? Аз скъсах само тази глупава роза от рамото ти. Трябва да е някъде тук…

— Само! Вие си позволихте какво ли не, а сега се опитвате да изопачите нещата, сякаш…

— Почакайте! — Соланж хвърли изпитателен поглед към Морган и се обърна към Джини. — Той е прав — трябват само няколко бода на рамото, виждате ли? А пък аз винаги имам у себе си игла и конец. Така че ще мога да я поправя. А пък ти, mal homme^[3], ще намериш тази розетка, нали така?

С глава замаяна от ярост, обърканост и унижение, Джини си наложи да застане неподвижно, докато Френчи сръчно работеше с иглата и междувременно бъбреше на френски. Тя грейна от удоволствие, когато научи, че Джини говори родния й език, а нетърпеливите й въпроси за Франция и новата мода там показваха каква силна носталгия изпитва по родината си. Въпреки че Соланж несъмнено бе лошо момиче, Джини нямаше как да не я хареса — в нея имаше нещо толкова дружелюбно, толкова честно и прямо, че човек не можеше да не я съжали. И разбира се тя вече й бе доверила, че се бе захванала с тази професия заради един мъж.

„Мъже!“, помисли си Джини. Те бяха коренът на всички женски беди. Да вземем например неприятностите, които господин Морган й бе докарал на главата!

Тя му хвърли бърз поглед изпод спуснатите си мигли и видя, че я гледа, но този път неговите изненадващо сини очи имаха тъжен, почти замислен вид. За какво ли си мисли? И що за човек бе той? Тя си отговори веднага. Наемник. Мъж, за когото човешкият живот очевидно не струва и пукната пара. И човек, който си взима всичко, което иска, без никакви скрупули, дори и ако жертвата е само една беззащитна жена! Тя нервно извърна поглед от него, но си припомни пряко волята си как той я бе държал в прегръдките си и бруталните целувки, с които я бе обсипал въпреки нежеланието й. Неволно потрепери и Соланж услужливо попита дали не й е студено.

— Свършвам след минутка, след което можеш да си вземеш шала и да се върнеш при твоя татко. Можеш да кажеш, че си се почувствала зле, нали?

Колкото и да мразеше да лъже баща си и Соня, Джини си каза, че това сигурно е най-доброто извинение, което може да намери — все пак тя бе изпила доста вино по време на вечерята.