Розмари Роджърс
Сладка дива любов (50)

50

На 12 март 1867 последният кораб с френски войници напусна пристанището на Вера Круз и в същия ден Стив Морган се върна в Hacienda de la Nostalgia.

Носеше униформа. Това бе първото нещо, което Джини забеляза, когато слезе тичешком по стълбите. Тъкмо се бе изкъпала и още не бе изсъхнала. Влажните къдрици бяха вдигнати небрежно с фиби на главата й, а кожата й блестеше от водата.

Той вече слизаше от коня, когато тя внезапно се спря само на две крачки от него, прехапала долната си устна, а зелените й очи засвяткаха гневно, като си спомни колко му бе сърдита.

— Е? — той повдигна вежда въпросително.

— Какво „е“! Само това ли имаш да ми кажеш? Мина почти месец, а единствената вест, която се сети да ми изпратиш бе тази… тази бележка, в която не пишеше нищо, която спокойно можеше да напишеш и на Салвадор!

— След като толкова те е разгневила, съжалявам, че не казах на Маноло да я даде на Салвадор — той застана, загледан в нея със странна, сурова усмивка, а сините му очи блестяха от някаква емоция, която тя не можеше да разгадае.

— Е, поне Салвадор ми носеше новини за войната — рече тя начумерено, като добави почти неохотно: — Виждам, че най-после си се присъединил към истинската войска! Кога стана това?

— Преди две седмици, след като пометохме една група контрареволюционери, които ни създаваха неприятности.

Той се извърна от нея доста рязко и започна да сваля торбите си от седлото и тя забеляза, че движи едната си ръка доста сковано, сякаш го боли.

Гневът й веднага се изпари и тя се втурна към него, с разширени от тревога очи.

— Стив! Ранен си, нали? О, за бога, защо не ми каза? Защо не ми писа?

Ръцете и сякаш полетяха към врата му и саркастичната забележка, която той се канеше да направи, затихна под сладкия, познат натиск на устните й. Той пусна торбите и започна да я целува диво, страстно, сякаш трябваше да остави по нея печат, че е негова. Можеше да направи само едно нещо, помисли си той лудо, и то бе да я отведе в леглото. Бе прекарал твърде много време сам с мислите си и имаше прекалено много горчивина, събрана като отрова в него.

След това, в спалнята, вече не говореха, освен някоя задъхана любовна и страстна дума, която идваше съвсем естествено, докато преоткриваха телата и възможностите си.

Той я желаеше! Въпреки рязката нотка в гласа му и саркастичното повдигане на устните му, когато я заговори отначало, след като се хвърли в прегръдките му, той я притискаше така, сякаш не можеше да понесе мисълта да я пусне. И въпреки ухилените, наблюдаващи лица на Салвадор и селяните, които бяха дошли да го посрещнат, той я отнесе на ръце право в спалнята, като хлопна с крак вратата зад гърба си с трясък, който сигурно се е чул и навън.

Сънена и доволна, Джини лежеше, все още притисната от тежестта на тялото му, докато той бе полузаспал, а дишането му постепенно се успокояваше. Все пак се бе върнал при нея, точно когато бе започнала да се отчайва, че никога няма да го направи. Пръстите й нежно галеха ръбчетата на белезите по гърба му и се развълнува, когато докосна превръзката, все още увита стегнато около гърдите и рамото му, за да държи на място дебелия бинт. Бе ранен. Сигурно е участвал в някаква битка, за която още не е имал време да й разкаже. Тя бе започнала да го разпитва за това, когато той заглуши думите й с устни.

„Ето защо не се е върнал по-рано“ помисли си тя и въпреки ужасяващата мисъл, че можеше да го убият, без тя дори да узнае за това, някак се радваше, че раната, а не безразличието му го бе забавила толкова.

Шарките от късното следобедно слънце, проникващи през полуотворения прозорец, бяха започнали да стават по-бледи, като рози от старо злато на някаква завеса от дамаска в паметта й. В кухнята Салвадор сигурно приготвяше вечерята, а старото му, сбръчкано лице вероятно бе кисело, докато се чудеше дали ще ядат или не.

Джини нямаше особен апетит напоследък, но сега изведнъж се почувства прегладняла, като че ли не е слагала залък в уста седмици наред. И Стив май се чувстваше по същия начин. Изглеждаше отслабнал и лицето му имаше уморени, напрегнати бразди, които не бе забелязвала по-рано. И се бе подстригал. Тя докосна врата му с пръсти, като откри мястото, където косата му бе пораснала толкова, че бе почнала леко да се накъдря.

Лицето му бе заровено в гъстата и коса в извивката между шията и рамото й, но сега изведнъж го обърна така, че зъбите му одраскаха бузата й.

— Нещо си неспокойна, chica. Какво има?

— О, просто се чудех дали си гладен — призна тя безсрамно. — Цяла седмица нямах апетит и сега изведнъж се чувствам така, сякаш мога да изям всичко! Една планина царевични питки, две купи чили, портокали и папая, и да полея всичко това с океани от вино!

Той меко се разсмя.

— Това е страхотна мисъл в сегашното ти положение! Какво противодействие ми предлагаш, особено като се има предвид, че гладът ми в момента е само за теб, малка изкусителна безделнице!

Като я държеше пристисната на леглото, той започна да хапе гърдите й, а езикът му дразнеше зърната й, докато тя започна да се извива под него, стенейки безпомощно.

— О, Стив! О, Стив! Да!

— Какво означава това? Успях ли наистина да събудя и някакъв друг глад в блудното ти тяло?

Той се претърколи по гръб, като й се ухили, докато тя почти заплака от безсилие, а ноктите й се впиха в гърдите му.

— О, дяволите да те вземат, Стив! Не можеш да постъпиш така с мен! Няма да ти позволя!

— Всъщност аз съм доста уморен. А и като спомена за това, мисълта за храна ми звучи много изкушаващо.

— Ти… ти, звяр такъв! Проклет негодник! Казваш това нарочно, за да ме дразниш!

Тя се плъзна върху него и започна да го налага с юмруци, докато той не ги хвана.

— Тигрица! Какво се опитваш да направиш? Да ми отвориш отново раната ли? Мога да се сетя за по-добри начини да си възвърнеш апетита.

Като схвана внезапно смисъла на думите му, тя започна да се мръщи гневно и след това се закикоти, без да може да спре, докато той придърпа лицето й към своето и започна да го целува, а ръцете му се движеха гальовно по тялото й, докато тя почти полудя от желание и направи точно това, което той искаше.

В края на краищата вечеряха много късно, понеже Стив настояваше да се изкъпе и тя отида да му намери някои чисти дрехи в торбите, които още стояха отвън, в гостната, където ги бе оставил Салвадор.

Джини бе устояла на изкушението да надзърне, да ги прерови, за да види какво носи той и къде е бил, но единственото нещо, което намери, лежеше точно под дрехите, които Стив я бе помолил да му донесе и тя се втренчи намръщено в него няколко минути. Арканзаска „клечка за зъби“ — един нож, който й бе до болка познат, но който бе странно да намери у Стив. Той предпочиташе кама и често й бе казвал, че това е единственият нож, който си струва да носиш. „Камата може да послужи за най-различни работи“, спомни си тя думите му при едно от пътуванията им. Той използваше своята, за да реже клонки от дърветата, за да направи подслон, или за да одере животните, които бе убил. И дори веднъж тя го бе пробола с тази кама.

Джини искаше да вземе новия нож и да го разгледа внимателно, понеже той изглеждаше странно и почти зловещо познат, но нещо я спря и тя с потръпване го остави на мястото му. Не, нека Стив й каже, ако иска. Тя нямаше да го остави да си мисли, че е ровила в нещата му.

Джини бъбреше почти нервно по време на вечерята, като умираше от желание да го разпита, но се боеше да го направи, за да не върне онзи саркастичен, почти омразен поглед на лицето му. Разказваше му разни дреболии и маловажни неща — за подобренията, които е направила в имението, за градинката с билки, която бе засадила. През цялото време усещаше, че той я наблюдава. Дори когато й се усмихваше лениво от време на време и й казваше любезно да продължава, той следеше държането й.

Накрая, когато тя замълча неловко и започна да пие виното си твърде бързо, Стив се облегна на стола си и започна открито да я изучава, сякаш я познаваше само от няколко часа.

— Домашната обстановка явно ти се отразява добре, мила. И ми харесва този тен, който си придобила. Придава на кожата ти някакъв нежен цвят. Напомняш ми за праскова — цялата.

Споменът за следобеда, който бяха прекарали в леглото, като се изследваха един друг, изведнъж я накара да поруменее и да сведе очи. Защо я гледаше толкова странно, сякаш я мрази, макар че й правеше комплименти.

— Какъв свенлив, невинен вид имаш понякога! — продължи той. — Кой би си помислил, ако те видеше сега, че някога си била курва?

Внезапната атака я накара видимо да потръпне, макар че повдигна предизвикателно очи към него.

— О, боже! Каква е тази жестока игра, която си измислил този път?

Той хладно сви рамене, а очите му уловиха нейните с твърдия си, въпросителен поглед.

— Защо ще искам да играя игри с теб? Просто преди една седмица се натъкнах на един твой приятел и разказът му за някои инциденти в миналото ти беше много увлекателен — тя възкликна, а гласът му стана по-твърд и той почти изръмжа: — Кажи ми, колко взимаше за теб Том Бийл, когато те отстъпваше на някой от приятелите си? С колко други те делеше безплатно?

Гласът й се превърна в агонизиращ шепот:

— О, не! Не!

— Не ми каза всичко, нали? Не ми каза, че те е продавал на всеки мъж, който е можел да си позволи няколко песос, за да се наслади на прелестите ти.

— Престани! — тя скочи на крака и запуши ушите си с ръце. — Престани! Не искам да слушам повече!

Той стигна до нея само с един скок като пантера. Хвана китките й и ги дръпна надолу, докато ги задържа неподвижни пред нея.

— По дяволите, ще слушаш, поне докато свърша! Как мислиш, че се чувствах аз, като слушах как разказват окаяната ти съдба пред стая, пълна със зяпнали мъже? Приятелят ти Мат Купър, същият, който те е научил да си служиш толкова добре с ножа, не те е забравил и още помни колко си била добра. Всъщност двамата с другаря му отишли да те търсят, след като чули, че си убила Бийл. О, Исусе! — той извика това яростно в лицето й, а пръстите му се стегнаха около китките й, докато тя започна да вика от болка и страх. — Защо не ми каза? Какво те накара да скриеш истината? И колко други подобни неща криеш още?

Изведнъж тя отметна глава с очи, плувнали в сълзи, но все още можеше да го погледне бясно.

— Няма ли нещо, което и ти криеш от мен? Някоя… някоя случка, която е толкова ужасна, толкова невъзможно гадна, че дори не можеш да понесеш мисълта за нея? Нямаш право да ме съдиш. Ти си мъж, така че не можеш да разбереш колко може да бъде унижена една жена. Не можеш да разбереш какво е да се чувстваш, че си… показвана като животно на всички тези мъже, с облещени очи и усти, зяпнали от похот… да, облещени и крещящи мръсотии, докато той… той ми каза да се съблека, за да можели да видят какво ще получат! И след това аз не можех… не можех… Той започна да ме удря и да къса от тялото ми онази гадна курвенска рокля, която ме накара да облека. И през цялото време хвърляха монети… идваха от всички страни… пари, за да видят как свалят дрехите ми, сякаш аз… Тогава полудях! Спомних си, че имам нож. Дори не знаех какво правя, когато го забих в гърлото му и чух ужасните звуци, който издаде, а кръвта шуртеше навсякъде, навсякъде!

Гласът й се бе извисил до бесен писък и тя почти не разбра, че Стив я пусна внезапно и я гледаше втренчено, а лицето му бе побледняло под тъмния му тен.

— Джини.

Тя помисли, че отново ще я сграбчи и се дръпна назад с разширени очи.

— Не! Не искам да ме докосваш! Не сега. Мръсна съм, забрави ли? Аз съм курва. Десетки мъже са ме използвали и ти никога няма да ми простиш за това, нали? Дори и да не е моя вината… Понеже оцелях, макар че исках да умра… Защото ти искаш да си този, който да ме унищожи, докато те не можаха… И знаеш ли защо можеш, Стив? Знаеш ли?

— Млъкни! Дяволите да те вземат! Това ли искаш да направиш сега? Да ме накараш да се чувствам виновен за нещата, които си вършила?

— Престани! — тя изкрещя думите в лицето му, задъхана от силата на емоциите си. — Нима не си бил достатъчно смъртен, за да страдаш от боя, и глада, и… мъченията, докато… докато си готов да направиш всичко, абсолютно всичко, само за да продължиш да живееш? Никога ли не си знаел какво значи да те карат да правиш неща, за които дори те е страх да си помислиш, понеже вече не ти пука? Аз бях само тяло, това е всичко — вещ, която можеше да бъде използвана и продавана. Вътрешно бях мъртва и престана да ме интересува какво се случва с мен, защото ти беше мъртъв, защото те обичах, но теб те убиха, и нищо друго нямаше значение… — тя започна да се смее истерично, докато сълзите се стичаха по бузите й. — През цялото време си казвах като безнадеждно заклинание: „Няма значение… Няма значение… Всичко вече е без значение.“

— Ти не си на себе си. Не виждаш ли, че няма защо да плачеш? — изведнъж тя бе в обятията му, усещаше твърдостта на ръцете му като стоманени обръчи около себе си. Тя продължаваше да ридае неудържимо, а сълзите й мокреха ризата му.

— Слушай — казваше й той със странен, безизразен глас — той е мъртъв. Мислиш ли, че можех да го оставя жив след това, което каза?

— Стив — тя се опита да се отскубне от обятията му, но той само я хвана още по-здраво, като притисна лицето й към рамото си.

— Бях в Оризаба да търся някакви проклети контрареволюционери, които много ни тормозеха. Попаднах на тях — и на него — твоят Мат Купър. Причаках го вън в уличката. Знаех къде са отседнали — те сами ми го казаха, глупаците! Бяха трима — с двама повече, отколкото очаквах, но в този момент не ме интересуваше. Мисълта за теб винаги е успявала да унищожи всичката предпазливост, която притежавам! Беше много трудна битка, казвам ти, но аз първо им взех пистолетите. Те си мислеха, че им искам парите, негодниците!

— Недей! Недей! — започна да шепне тя. — Не искам да го чуя.

Гласът му стана по-рязък.

— Защо не? Не искаш ли да чуеш, че си била отмъстена? Че аз бях достатъчно мъжествен, за да убия поне трима от любовниците ти? Другите двама бяха лесни — те бяха твърде пияни, за да се бият добре, но Мат Купър — мога да му призная, че е истински борец. Посегна към ножа си и знаеше как да си служи с него. Той ми нанесе тази рана, за която толкова любопитстваше! Но аз винаги бих избрал кама. Трябваше да убия другите двама много бързо, за да не вдигат шум и да доведат останалите, обаче с Купър не бързах. Казах му защо ще го убия и той се би като лъв — при това мълчаливо, сякаш е знаел, че това все някога ще му се случи.

— И си го убил. Това е бил ножът, който видях в торбата ти.

— Мислех, че може да поискаш да си го запазиш за спомен.

Тя каза много тихо:

— О, мили боже!

А той се изсмя с някаква рязка, горчива нотка в гърлото.

— Признавам, че беше глупаво и безразсъдно от моя страна. Трябваше само да разбера къде са контрите и накъде ще тръгнат оттам. Но както се стекоха нещата, ние им устроихме засада. Тогава някакъв заблуден куршум попадна в рамото ми. Но си струваше, защото ги избихме до един.

Сякаш не го беше чула, Джини прошепна като на себе си:

— Ти си го убил… заради мен! Горкият Мат, той бе единственият, който се държеше мило. Защитаваше ме от Бийл, когато бе трезвен — тя усети как ръцете му се стягат от наново бликналия му гняв и каза със същия дрезгав шепот: — Но защо? Защо си направи този труд, Стив? Никога няма да ми простиш, че съм станала такава. Дори не ти пука вече за мен, ако изобщо някога те е било грижа! Тогава защо?

— Защо мислиш, че съм тук? Права си, не мога да забравя нищо от това. То е като гнойна, смъртна рана, откакто ти се върна — миналото ти! Но въпреки това аз те желая! Ти си за мен като опиум, като болест, от която не мога да се отърся! Искам да те накажа за това, в което си се превърнала и въпреки това в същото време те желая! — гласът му стана по-дрезгав и тя усети как ръцете му бавно, гальовно пролазват по гърба й, докато пръстите му стигнаха до косата й я заграбиха в шепи. — Копнея за плътта ти и за мекотата ти. Копнея да усещам косата ти като коприна в ръцете ми. Искам да те слушам как викаш нежно под мен, да се заровя в теб. Никога не съм срещал друга жена, която да ме е задоволявала и измъчвала толкова, колкото ти. За бога, Джини, това не ти ли стига? Какво друго искаш от мен, освен това, което искам аз от теб?

Тя отново започна да ридае и да го удря диво по гърдите.

— Не! Не така! Говориш, като че ли съм твоята курва, а не жена ти!

Въпреки яростта й той лесно я вдигна на ръце, като я преметна през рамо, когато тя продължи да се бори.

— Какво значение има? Защо да не си моята курва за разнообразие? А ако наистина искаш да се чувстваш като съпруга, тогава най-добре ще е да започнеш да се държиш като такава. Има поне едно съпружеско задължение, с което се справяш изключително добре!

— О! — извика тя гласно от ярост и безсилие, докато я отнасяше в спалнята. Той се засмя.

— Да не искаш Салвадор да си помисли, че се налага да насилвам собствената си жена? Бъди разумна, Джини! Все пак единственото нещо, за което нямаме разногласия, изглежда, е леглото. Защо да не се възползваме максимално от това?

Той я постави не особено внимателно отгоре и легна над нея, а очите му засвяткаха към нея от страст, омраза и желание — всичко едновременно, докато Джини спря да се бори, както и очакваше. Все още разплакана, тя обви ръце около врата му.