Розмари Роджърс
Сладка дива любов (5)

5

Джини лежеше в легло, истинско легло, за първи път след седмици изнурително пътуване и откри, че не може да заспи. Тя бе преуморена, превъзбудена и дори леглото й се струваше твърде меко след всичко, с което бе свикнала.

Откакто бе пристигнала в Америка, тя бе все на път. Двете седмици, прекарани в Ню Йорк, сега й изглеждаха почти нереални, сякаш бе сънувала. Като затвореше очи й се струваше, че усеща люлеещото друсане на дилижанса, докарал ги до тук, което бе много по-лошо от поклащането на кораба, с който бе дошла в Америка и тези мръсни, прашки влакове, които ги бяха довели от Ню Йорк до Луизиана.

Като затвори очи, Вирджиния Брандън си представи ясно Париж, а после братовчед си Пиер. Горкият Пиер, помисли си тя. Той имаше толкова нещастен вид!

— Но аз редовно ще ти пиша — обеща му тя, а той печално бе поклатил глава.

— Няма. Ти… ти си малко лекомислена, скъпа братовчедке. Ще си намериш още дузина други ухажори, на които да замаеш главите още преди да преполовиш пътя до Америка!

— Но това е различно. Ти си ми братовчед и ме познаваш толкова добре! — напомни му тя, като се засмя. — О, Пиер, много добре знаеш, че никога не успях да замая твоята глава. Ти само се преструваше, защото… защото така беше модерно, а и твоите приятели ме харесваха. Ами да, по-рано ти винаги си ме смятал за досадница, както и за прекалено интелектуална. Помниш ли? Самият ти ми го каза. Освен това — добави тя шеговито — винаги съм ти се доверявала. С кой друг бих могла да споделя всичко?

Но макар че го подкачаше, тя си спомни, че като малка бе доста увлечена по него. Колко много неща се бяха случили оттогава!

Като скръсти ръце под главата си, Джини се замисли за всичко това. Америка — страната, която бе решила, че никак няма да хареса — бе млада, витална и вълнуваща, и когато се срещна с баща си и новата си мащеха, всичките й първоначални лоши предчувствия се бяха изпарили.

Баща й изглеждаше искрено щастлив да я види и се радваше, че най-после са заедно след всички тези години на раздяла. А Соня, жена му, бе изненадващо млада — руса, дребничка и неподправено любезна. Бе невъзможно да не я хареса човек.

— Мисля, че ще е съвсем нормално да ме наричаш Соня — прошепна тя, след като Джини за трети път й каза „мадам“. А баща й се бе засмял щастливо.

Той я хареса и показа, че се гордее с нея и й вярва. Нима не й се бе доверил веднага, за да й покаже, че напълно я приема?

Джини се усмихна в тъмното. Всъщност именно плановете и амбициите на баща й бяха направили всичко толкова вълнуващо.

На един прием, на който бяха присъствали във Вашингтон, Джини бе дочула един мъж да говори за баща й, че бил опортюнист — безскрупулен човек с твърде големи амбиции. Но вместо да я ядосат, подигравателните слова я бяха накарали да се почувства горда. Тя разбираше, че доста хора сигурно завиждат на баща й — завиждат на богатството, на властта му и най-вече на неговата предприемчивост. Той бе от онези хора, които получават каквото искат и тя силно му се възхищаваше, точно като Соня. Само като си помисли човек, че той си бе направил труда да й обясни всичко!

— Мисля да създам империя, Вирджиния — бе казал той. — Други хора са го постигали. Времето е подходящо, докато всички се мотаят безцелно наоколо, без да знаят какво да правят, понеже войната свърши и огромни територии могат да бъдат превзети без никакви усилия.

Всъщност, помисли си тя, защо не? Защо баща й да не постигне това, което други хора са правили и продължават да правят? Максимилиан бе коронован за император на Мексико, а френската армия го подкрепяше. И тя бе щастлива да узнае, че баща й имаше връзки с французите. На границата с Мексико, Тексас и Калифорния бяха част от Съединените щати, но между тях се простираха огромните територии на Аризона и Ню Мексико, а още по-нататък — Калифорнийският залив. Нима имаше нещо, което не може да се постигне с помощта и съюзничеството на французите, както и на Максимилиан, разбира се? Един истински силен мъж може да направи всичко — Наполеон например. Тя бе не само развълнувана, но и поласкана, че ще играе малка роля в плановете на баща си.

Сега Джини Брандън бе в Сан Антонио, Тексас. Този град е много стар, обясни баща й. Бил е построен много отдавна от испанците и тексасците са се били за него и го превзели, когато Тексас все още е бил Републиката на самотната звезда.

Това бе град на контрастите, със стари тухлени и каменни здания и площади, редом с наскоро изградени дървени постройки. Хубави хотели и частни домове бяха построени между натруфени барове и салони за хазартни игри. Градът бе нещо като сборно място за фермери, които тичат да продадат животните си на гладните за месо северни и източни щати, както и за картоиграчи, индианци, пропаднали войници и каубои, които идваха тук, за да търсят развлечения. Сега бе богат град — изпълнен с движение, вълнение и опасности. Но не и за нея, разбира се, нито за Соня, тъй като баща й бе с тях, за да ги защитава и вече бе наел няколко души, които да работят за него.

След няколко дни, когато плановете на сенатор Брандън щяха да се изпълнят, Джини и Соня щяха да пътуват по суша с няколко дилижанса до Калифорния, докато той ще трябва да се върне за малко във Вашингтон. Баща й бе купил в Галвестън малко стадо от нова порода говеда с бели муцуни, които бяха докарани чак от Европа за някакъв фермер, който не могъл да плати за тях, когато пристигнали. Те щяха да бъдат доведени до ранчото му в Калифорния, следвайки пътя на дилижансите. Но най-вълнуващото от всичко бе, че щяха да пренасят още нещо. Кюлчета злато, скрити в двойното дъно на дилижанса, в който ще се возят Джини и Соня. А освен това допълнително военни пушки и амуниции в един друг дилижанс. Сенаторът правеше всичко това, за да помогне на френската армия в Мексико. Френският крал Луи Наполеон не плащаше много на войските си там, а Максимилиан щеше да е благодарен за помощта му. Империя, която ще се простира от двете страни на границата, бе казал баща й, и Джини вярваше, както и Соня, че той ще превърне мечтата си в реалност.

Внезапно избухнал смях в съседната стая накара Джини да се върне в настоящето със смръщено лице. Не за първи път тя съжали, че апартаментът на баща й не бе свързан с нейната стая, а вместо това бе на отсрещната страна на коридора.

Нощта бе гореща и влажна, и Джини бе принудена да остави прозореца си отворен. Несъмнено обитателите на съседната стая бяха направили същото и шумът от пиянския им гуляй ясно се чуваше в нейната. Ядосана, Джини се изправи в леглото си, като погледна към другия край на стаята, където Тили, прислужницата на Соня, спеше дълбоко и непробудно с полуотворена уста. Горката Тили, тя работи твърде много и сигурно е капнала от умора. „Ще я оставя да спи, помисли си Джини и сама ще затворя прозореца. Дори да се задуша, това ще е по-добре, отколкото да търпя този шум цяла нощ!“

Тя чу женски гласове в съседната стая, шумни и буйни, и присви устни неодобрително. Какви са тези жени, които стоят до среднощ, пият и се веселят с мъжете? Тя сама намери отговор на въпроса си. В тази част на света нямаше интелигентни и изтънчени хетери. В тези все още нецивилизовани, буйни, развратни западни щати, жените бяха или „добри“ или „лоши“, и липсваше междинния свят на елегантните куртизанки, които стояха между двете категории.

Джини бе видяла „добрите“ жени, облечени в грозни, старомодни и лошо ушити дрехи, които изглеждаха много по-стари от годините си. И бе забелязвала безвкусно натруфените „лоши“ жени с огромните им шапки с пера и крещящи сатенени рокли. Всички те изглеждаха груби и някак овехтели. В Париж Джини понякога си слагаше руж — само дискретна следа на устните и бузите си, но жените, които бе видяла да го ползват тук изглеждаха като изрисувани — ярки, грозни цветни петна, които гротескно изпъкваха на бледите им лица. Да, тя бе виждала такива жени във Вашингтон, Ню Орлиънс и Галвестън, и бе познала каква е професията им, без да се налага да пита Соня или баща си.

Една от тези жени в съседната стая започна да пее и Джини решително стана от леглото. Това вече преля чашата! Утре ще каже на баща си и той ще смени стаята й. Жалко, защото бе хубава — голяма, с прозорци с изглед към улицата, дори с малък балкон и резбован парапет около него, за да се използва в случай на пожар. Но дори ако трябваше да се премести в много по-малка стая без никаква гледка, това щеше да е по-добре, отколкото да трябва да се примирява с такава дандания, когато се опитва да спи.

Джини отиде до прозореца и тънката коприна на нощницата се уви около краката й. После вдигна ръце, за да затвори тежките кепенци и замръзна на мястото си.

Гласовете на мъжете звучаха, сякаш бяха точно до нея и едва след няколко секунди тя осъзна, че трябва да са застанали пред отворения прозорец в съседната стая. Лекият мирис на цигарен дим се понесе към нея и тя смръщи нос с отвращение.

Един от мъжете заговори с акцент, който тя не можа веднага да определи:

— Досадно ли ти е, амиго? Но тя те харесва, онази русата.

Гласът на другия мъж звучеше леко презрително.

— О, да, естествено! Тя би харесала всеки, който носи панталони и има пари. И понеже Бишоп спечели повечето от парите ни, може би ще започне да се увърта около него. Мислиш ли, че той ще я хареса?

Първият мъж весело се засмя.

— Горкият Джим! Изглежда така, сякаш го е страх от нея!

— Всъщност — Джини почти усети, как мъжът повдигна рамене, — това малко празненство с играта на карти и момичетата бе негово хрумване. Аз бих предпочел да се наспя.

— Май така ще е по-добре. Този човек Хайнс, той си търси белята. Мисля, че те помни отнякъде и не вярва, че наистина си пазач, нито че името ти е Уитакър.

— Не ми пука какво си мисли. Ако продължава да нахалства, ще си получи заслуженото.

Студената, безучастна увереност в провлачения глас накара Джини да потрепери. Тя не можеше да помръдне, не можеше да спре да подслушва, докато мъжете продължиха разговора си.

— Можеш само да го раниш…

— Това ще е губене на време. Той ще се оправи и след това ще тръгне да ме търси, а тогава може и да не съм подготвен за него. Не, ако Хайнс все още иска да се бие утре, аз няма да отстъпвам повече.

— Тогава внимавай. Чух, че тукашният шериф не обичал стрелби по улиците на града му. Особено когато тук има известни личности.

— Сблъсквал съм се и преди със сурови шерифи. Пък и бездруго няма да стоим в този град много дълго.

— Стив, Стив, сладурче? Какво правиш там толкова далеч от мен? Мислех, че искаш да чуя как пея!

Този път бе женски глас, сприхав и доста писклив, идещ откъм вътрешността на стаята и Джини чу как единият от мъжете леко се изсмя.

— Виждаш ли, амиго? Тя те харесва.

— Боже, надявам се, че не прекалено много! Не е моя тип. Мисля, че ще накарам Мими да ми изпрати онова, новото французойче, за което говореше — някаква червенокоса от Луизиана, така каза.

— Тази вечер? По-добре недей — тази тук ще те убие!

— Стив! — гласът на жената се обади отново, по-писклив от преди и мъжът леко снижи глас, но Джини долови нотка на развеселеност в него:

— Май си прав, по дяволите. Изглежда ще трябва да почакам до утре вечер.

Гласовете затихнаха и тя чу още смях и звън на чаши от вътрешността на стаята.

Като кипеше от гняв и отвращение, Джини затвори с трясък прозореца. Нека чуят! Може би това ще ги накара да поутихнат. Мъжете могат да бъдат доста противни, помисли си тя — да говорят на един дъх за убийства и жени с лоша репутация. И които и да бяха тези двама мъже, тя се надяваше никога да не се срещне с който и да е от тях.