Розмари Роджърс
Сладка дива любов (47)

47

— Трябва да кажа, че вече не съм толкова неспокоен, задето те оставям тук сама да се срещнеш с този твой съпруг — каза Пако Дейвис по-късно този ден. Вече преоблечен за пътуване, той седеше срещу Джини на малката масичка, която бе поръчала да изнесат на двора, за да може да хапнат навън и да се наслаждават на вечерния хлад.

— Казах ти, че мога спокойно да се грижа за себе си! — отвърна Джини рязко. — Но малко се притеснявам за теб — да пътуваш през целия път до Вера Круз с тази циганска кучка до себе си. Внимавай да не те прободе с нож, докато спиш!

Пако се спря, за да погледне укорително Джини, захапал една царевична питка до половината.

— Трябва ли да нараняваш чувствата ми, момиче? Честно казано предпочитам твоята компания, но уви, тъй като си женена за мой приятел, мисля, че общо взето получих доста добра замяна! Освен това не бива да се тревожиш — мисля, че мога да накарам Консепсион да забрави за Стив не след дълго. За какъв ме взимаш? Да не мислиш, че съм коза, като стане въпрос за любовчийство? Аха, и аз съм успял да оставя своя дял от ощастливени жени зад себе си, да знаеш!

Джини се засмя доста силно.

— О, Пако, имам чувството, че ще ми липсваш. Ти бе добър спътник. Само се надявам… — тя се спря, прехапа устни и той бързо и тактично смени темата.

— Ей, знаеш ли какво? Това място е почти неузнаваемо, след като го чисти цял следобед! Нужна е много енергична жена, за да свърши толкова много за толкова кратко време! Какво мислиш сега за новия си дом, а?

Лицето й се смекчи.

— Сякаш сънувам! Постоянно се пощипвам и си повтарям, че наистина е мое! Наистина го обожавам, Пако! Стаите са толкова големи и толкова хладни отвътре. Знаеше ли, че стените са дебели повече от фут навсякъде? И този двор — с тези лози покрай старите стени, и ароматът на цветята. Почакай докато видиш всичко това следващия път!

— Значи ще ти хареса да си малка домакиня, а? Аз почти не мога да си представя това, трябва да призная! Със сигурност ще мина оттук отново веднага щом мога. Ще ми запазиш ли една стая за гости?

— Mi casa es tu casa — каза тя сериозно, а очите й светеха насреща му. Въпреки простите й дрехи, той си помисли, че тя изглежда като истинска дама, грейнала от хубост и вътрешно вълнение.

„Ако Стив направи нещо, ако я нарани, аз лично ще се разправям с него!“ помисли си Пако изведнъж, като сам се изненада от себе си.

— Е — насили се да каже той колкото може по-безгрижно, докато отпиваше последна голяма глътка вино. — Май ще е най-добре да потеглям, преди съвсем да се е стъмнило. Трябва да стигна до Вера Круз до три дни. Нали няма да забравиш всичко, което ти казах? И обещанието ти към Бишоп?

— Помня всичко — рече тя тихо, а после го изненада с признанието: — Страхувам се, Пако! Но няма да му го покажа. И не се притеснявай, със сигурност няма да се опитам да се залепя за него, ако не ме иска. Но просто трябва да съм сигурна, независимо каква е реакцията му. Понеже за себе си съм убедена.

Той стана и се наведе над нея, за да я целуне леко по бузата.

— Зная, момиче. Но въпреки това се грижи за себе си. Не го оставяй… О, по дяволите, това не е моя работа, нали? Но помни — аз съм ти приятел. По всяко време.

Тя извика меко след него:

— Vaya con Dios, Пако!

След като той замина, Джини се върна в къщата, за да помогне на Салвадор да запали лампите, крачейки почти гневно, без се обръща назад.

Късно вечер ставаше достатъчно студено, за да се наложи да се запали малък огън в спалнята, която Джини бе избрала за себе си. Към единадесет часа вече бе толкова уморена, че угаси и последната лампа, която все още светеше в къщата — тази в спалнята й.

Само светлината от огъня, който бе запалила осветяваше, стаята и хвърляше странни, подскачащи сенки по стените и тавана. „Изобщо няма да мога да заспя тази вечер!“ помисли си Джини, като се местеше неспокойно на голямото легло.

Прекалено голямо, за да може сам човек да заспи спокойно в него. Но в яростта си този следобед бе решила да не докосва нищо, което Консепсион е ползвала.

Първото нещо, което направи, бе да изхвърли всичко от стаята, която Консепсион очевидно бе делила със Стив.

— Това засега ще служи за склад — бе казала тя нехайно на Салвадор. И бяха започнали да струпват всичките стари и счупени мебели в средата на стаята.

Ръцете и краката я боляха от усилията, които бе хвърлила, за да има поне част от къщата по-представителен вид. Но все пак е моя, не спираше да си повтаря тя, за да спре неприятните емоции, които бе започнала да изпитва, като видя тази спалня. Ярките, красиви дрехи на Консепсион бяха пръснати навсякъде и доста тясното легло би накарало двама души да се притиснат много плътно един до друг. Изведнъж се почувства толкова странно, като си помисли, че се бори за предпочитанията на собствения си съпруг и започна да се пита как ли ще посрещне неочакваната й поява тук. Дали щеше да й даде възможност да обясни?

Мислите се въртяха в кръг в главата й, докато лежеше в леглото, загледана в огъня, „Да, какво ще направи, когато ме завари тук вместо Консепсион?“ На Джини изведнъж й стана доста хладно и дръпна одеялото над себе си. Прозрачната копринено дантелена нощница, мушната тайно в малкия вързоп, който Пако й бе позволил да вземе със себе си, изобщо не я предпазваше от студа. Тя си помисли: „Дали ще успея да го накарам да забрави миналото?“ и после заспа внезапно, изтощена от всичкия този труд през деня.

Оглушителният шум, който издаде вратата, сякаш някой я бе отворил с ритник и я бе треснал в стената, събуди Джини толкова внезапно, че тя се изправи като пружина в леглото, почти забравила къде се намира.

— Какво, по дяволите, става тук? В цялата къща няма една светната лампа и за малко да си счупя врата, като се блъснах във всички тези мебели, които си оставила в спалнята. Каква щуротия ти е хрумнала този път?

Тя би познала този глас навсякъде — суров и гневен. Изведнъж, след като той бе тук, в една стая с нея, тя откри, че гърлото й е пресъхнало и не може да изрече и дума. Тя просто стоеше там и го гледаше втренчено, докато той отиде до огъня да сложи още дърва, като го ритна така, че пламъците изведнъж станаха по-ярки. Забеляза, че изглежда по-висок от всякога. Видя как бутилката в ръката му проблясва, докато той я излива в гърлото си и преглъща. Носеше широки селски панталони и бяла риза, отворена на гърдите му. Накрая се обърна, за да изръмжи нещо към нея и замръзна на мястото си.

Очите й се впиха в неговите, като забеляза как слисаното изражение на лицето му започна да се превръща бавно в черна, опасна ярост, когато я позна. Тя попи всяка подробност от външния му вид, докато продължиха да се гледат мълчаливо. Черната му коса бе малко по-дълга, отколкото я помнеше, когато го видя за последен път, и тъмните му гъсти бакенбарди бяха пуснати почти до челюстта, за да се срещнат с някак злодейската извивка на мустака му, подрязан късо в мексикански стил. Той само подчертаваше дългото му, безразсъдно лице с тези твърди сини очи, които изненадващо контрастираха на фона на загорялата му от слънцето кожа.

Свитите му очи сякаш я пробождаха като ками. Безмълвно, като отметна главата си назад и отпи от бутилката, която носеше, той избърса устни с опакото на ръката си, когато свърши. И понеже все още не бе проговорил, Джини започна да мисли отчаяно: „Трябва да кажа нещо… каквото и да е… Не мога да понеса да ме гледа по този начин.“

Но накрая, когато отвори уста, всичко, което излезе от нея, бе името му в умоляващ шепот. Всички спокойни, рационални думи, които се бе приготвяла да изрече през всички тези дни, сега се бяха изпарили от главата й.

— Стив — прошепна тя — аз…

— Ти! — единствената му дума, изпълнена с презрителна ярост, прекъсна рязко колебливата й реч като удар с нож. Той продължи със същата омраза: — Dios! Имам чувството, че моят зъл дух се е хванал на работа днес. Първо налетях на две отделни групи контрареволюционери, а след това ти, и то именно тук!

Гневът му сякаш премина през стаята и стигна до нея, като я накара неволно да се свие, когато той пристъпи напред и после внезапно се спря.

— Трябва ли да се чувствам поласкан от това изненадващо посещение? Мадам Дюплеси — най-високоплатената куртизанка в цял Мексико Сити! Жената, която отхвърли един френски граф заради някакъв мексикански полковник. Босата, сластна танцьорка на частните приеми на Максимилиан! Жена ми, курвата! — той започна да се смее жестоко на руменината, която изби по лицето й. — И още можеш да се изчервяваш? Никога не си спирала да ме изумяваш, мадам. Значи ето те тук — грубият му смях дразнеше и бездруго разклатените й нерви, затова ръцете й се вдигнаха към ушите й и тя се сви, за да не го чува. — Трябва да призная, че почти се възхищавам на хладнокръвната ти наглост! Какъв мръсен номер си ми подготвила този път? Да не би да има войници, скрити във всяка стая, за да ме отведат? Или може би си смятала да го направиш сама? Да не би случайно да си мушнала някой пистолет под възглавницата? Какво има, мадам, какво се е случило с острия ти език? Не помня някога да си била толкова мълчалива!

Само чистото отчаяние помогна на Джини да намери думи, за да се защити — без значение какви, само и само да го накара да спре тази ужасяваща атака.

— Трябва ли да ме нападаш толкова жестоко, без дори да ми дадеш възможност да се защитя? Защо винаги си мислиш най-лошото за мен? О, боже, Стив, само ако ме изслушаш, ако ми дадеш възможност…

— Възможност, мадам? Възможност за какво? За да ме предадеш още веднъж? Да се наслаждаваш на собствената си хитрост, както правеше последния път, когато те видях? Бъди проклета, лъжлива кучко такава! Не. До гуша ми дойде от твоите лъжи и измами. Би трябвало вече да си наясно с това! Защо дойде тук? Какво те накара да се откъснеш от многобройните примамки на Мексико Сити? Какво, по дяволите, искаш този път?

Той бе изпразнил бутилката в ръката си, преди тя да може да отговори и сега със злобен, бурен жест я запрати в стената, където тя се счупи на хиляди малки парченца, които останаха да блестят като капки кръв на пода.

Сякаш действието му разруши някаква магия, Джини стана на крака, погледна го в лицето, а очите й блестяха от стаените в тях сълзи.

— Ще ми дадеш ли някакъв шанс да ти обясня? Твоят мистър Бишоп ме изпрати със съобщение за теб. Пако ме доведе тук…

— Пако! За бога, нима твоята наглост не знае граници? Нима си успяла да прелъстиш и него? Ами Бишоп — трябва да е полудял! Да се довери точно на теб!

— Ти… ти си твърдоглав и непоносим, какъвто си бил винаги, Стив Морган! Не разбираш ли, че те смятах за мъртъв? Не разбираш ли, че Девери изигра мръсен номер и на двама ни в онзи ден? Че те накара да повярваш, че съм се наговорила с него да… да… о, боже! Ако станах курва, то първия път бе заради теб, Стив. Той обеща да спаси живота ти, ако аз…

— Да спаси живота ми! Така ли наричаш този затвор, където ме изпрати? Смееш да наричаш този земен ад живот?

— Стив! Само ме изслушай…

— Не! — почувства думите му като плесница в лицето си. — Не можеш да ми кажеш нищо, което искам да чуя, мадам Дюплеси. Ако цениш скапания си живот, съветвам те да изчезнеш от погледа ми. Можеш да прекараш остатъка от нощта в писане на това, което имаш да ми казваш, защото се кълна, че ако погледам още секунда лъжливото ти курвенско лице, ще ти счупя врата!

Вместо да се втурне да бяга от погледа в очите му, тя се запъти право към него с босите си крака и обви врата му с ръце, като го прегърна със сила, от която той се изуми, дори в сляпата си ярост.

— Дойдох тук, защото те обичам, Стив. Убий ме, ако искаш. Направи каквото пожелаеш. Няма значение.

Ръцете му се вдигнаха около врата й с почти животинско яростно ръмжене, като задавиха думите й, докато той се канеше да спре дишането й. Тя видя как някакви светли пламъчета затанцуваха пред очите й, докато пръстите му започнаха да се стягат много бавно, а гласът му дойде отдалеч.

— Мечтаех да направя точно това с теб, курво! От онзи миг, в който те видях в Оризаба, облечена цялата в бяло като ангел — толкова чиста отвън и толкова покварена отвътре. Знаеше ли, че те гледах с останалите клети, оковани нещастници, които стояха треперещи в онази канавка, пълна с мръсна, воняща вода, докато ти минаваше покрай нас и се смееше толкова безгрижно, а последният ти любовник ти целуваше ръчицата? Не трябваше да идваш тук, мадам Дюплеси!

Тя смътно осъзна, че той възнамерява да я убие, че бавно и неумолимо я души. Но вместо да се бори, за да се освободи, някакъв дълбоко стаен инстинкт я накара да облегне тялото си неподвижно и с цялата си тежест върху неговото и с последни сили да придърпа главата му към своята.

Тя сякаш поднасяше бялата си шия на душещите му ръце като жертвоприношение, докато главата й се отметна назад. Неспособна да изтръгне и звук, разтворените й, борещи се да поемат дъх устни се залепиха за неговите.

„Нима издръжливостта на тази жена няма граници? — помисли си той. — Защо не се бори за живота си? Какво се надява да постигне по този начин?“

А той наистина ли иска да я убие? Можеше ли да понесе мисълта, че тя е мъртва? Стив изведнъж усети малките й твърди гърди, допрени в него, онзи особен аромат на тялото й, който никоя друга жена не притежаваше, вкуса на сълзите й, копринено меката й коса. Без да разбира как се случи това, той усети пръстите си вплетени в косите й, вместо около врата й. И започна да я целува като обезумял, усетил внезапната, силна вълна от желание, която го накара почти да изстене на глас.

Дяволите да я вземат! Почти я бе убил, и въпреки това тя продължаваше да се притиска в него, а малкото й езиче се стрелваше в устата му, докато започна да отвръща на целувките му с жар, която го изненада, макар че същевременно го погнуси.

Бе непоносимо тя да открие предателската му слабост и да я използва, за да го подмами. Той се питаше колко ли други мъже са били примамени от красотата й и от собствените си желания, колко ли са я целували и тя им е отвръщала точно толкова страстно, имали са я и са потъвали в покварената й мекота, точно както той копнееше да направи.

Бе проклинал името й и спомена за нея хиляди пъти, отново и отново, докато започна да усеща омразата и отвращението му да се запечатват неизличимо в мозъка му. И после тя се появяваше изневиделица и се хвърляше безсрамно на врата му, за да го изкуши почти неудържимо…

С внезапно, брутално движение, породено от омраза, отчаяние и отвращение от себе си, Стив постави двете си ръце на раменете й, а пръстите му се впиха в меката й плът само за миг, преди да я отблъсне от себе си, запращайки я с разтреперани крака към вратата. Тя остана там, облегната с целите си длани, за да се подпре, а дишането й прозвуча като плач, с разширени от шок очи.

— О, защо? Защо, Стив? Моля те…

Той не обърна внимание на задъхания й умоляващ вик. Бе прекалено зает с това да възвърне самообладанието си, за да се интересува от болката й.

— Не си опитвай късмета повече, Джини — гласът му бе равен и рязък. — Ако не си идеш с добро от живота ми, тогава аз ще се махна от твоя. Да не мислиш, че ми пука, че все още носиш името ми, дори и да си проявила приличието да не го използваш? Ако не поискаш разтрогване на брака, тогава аз ще го направя.

— Разтрогване! — внезапният й, страстен вик на ярост го накара да повдигне изненадан едната си вежда. Преди миг тя плачеше, молеше се сърцераздирателно, а сега стоеше изправена до вратата, с разкрачени боси крака и повдигнала предизвикателно брадичка. — Нима смееш да ми напомняш отново за тази нощ, когато трябваше да си с мен, а вместо това избра Консепсион? Затова ли искаш разтрогване сега? За да можеш да се ожениш за тази повлекана, която имаше наглостта да държиш тук, в моята къща?

Гласът му се изостри от гняв:

— Консепсион? Какво общо има тя с този… този фарс помежду ни? И какво сторихте с нея двамата с Пако? За бога, да не мислиш, че като се смениш с нея, можеш да ме прилъжеш с евтините си номера? — той пристъпи към нея, а устата му се изкриви опасно. — Кучка такава! Къде е Консепсион?

— Отървах се от нея! Да. Да не мислиш, че ще търпя любовницата ти тук и минута след като пристигнах? Имаше късмет, че не й нарязах лицето и не унищожих завинаги прехвалените й прелести! Виждаш ли, поне имам смелостта да се бия за това, което искам — нещо, което ти изглежда си загубил.

— За какво по дяволите говориш, курво такава? И как смееш да изпъдиш Консепсион?

— Ще ти кажа как смея — като я уплаших до смърт! И повярвай ми, почвам да си мисля, че не си е струвало да го правя заради теб, страхливецо! Да, можеш да се мръщиш колкото си искаш. Да не мислиш, че можеш да ме уплашиш вече с шумните си закани и перченето си? Ти ме желаеш! Жадуваш за мен толкова, колкото и аз през всичките тези месеци, и въпреки това вече не си достатъчно смел, за да си признаеш това! Някога бе достатъчно уверен в себе си, за да ме вземеш, без да кажеш и дума, но не, ти се побоя, нали? Това ли е проблемът сега, Стив? Че вече не се чувстваш достатъчно мъжествен, за да ме задоволиш?

Лицето му бе побеляло от гняв при дивите й презрителни думи.

— За бога! — каза той меко, а думите се изплъзнаха под стиснатите му зъби — Има ли някой трик, който не би могла да използваш? Има ли нещо, което е твърде подло за теб? Проблемът ми, ако може да се нарече така, е, че стоя тук прекалено дълго и си губя времето с теб. Можеш да си мислиш каквото си искаш, Джини, и да правиш каквото си искаш. Повече не мога да понасям нито този безсмислен разговор, нито теб!

Той се запъти да мине покрай нея и дори сложи ръка на бравата, когато особено нервният, едва овладян тон на гласа й го накара да се обърне отново към нея.

— Стив!

Той се извърна ядосано, за да я погледне и си помисли с горчивина, че тонът й трябваше да го предупреди. Изведнъж, за негова изненада, тя допря нож в гърлото му. И колкото и да бяха бързи реакциите му обикновено, този път неочакваното й гладко движение като на пантера го завари напълно неподготвен. Като се движеше много бързо на босите си крака, тя внезапно допря тялото си в неговото почти едновременно с това. Лявата й ръка обгърна кръста му, докато върхът на ножа се опря заплашително във врата му, точно под ухото.

Той започна да се смее невярващо.

— Боже мой! Това е прекалено — дори от теб! — усети как натискът става малко по-силен, само толкова, че да прободе кожата му и спря да се смее, а очите му се вгледаха в нея озадачено.

Чу я да казва със същия студен и безизразен глас:

— В случай че се чудиш докъде мога да стигна, Стив, трябва да ти кажа, че съм убивала човек преди това — с нож в гърлото. Така че вдигни ръце и моля те не прави глупости, това острие може да се подхлъзне много лесно. Сигурна съм, че разбираш това. Сега вдигни ръце над главата си и моля те, движи се много бавно…

„Това не е истина… Тази откачена кучка… Какво, по дяволите, е намислила този път с тази нелепа игричка, която играе?“

И въпреки това, докато мислеше, бе стиснал зъби от ярост и безсилие, понеже знаеше, че трябва да изиграе докрай глупавата й игра, докато не успее да я докопа.

Почти несмееща да диша, Джини видя как гневът святка в очите му и ги накара да заблестят на светлината на огъня, докато той ги присви към нея. Въпреки това й се подчини доста послушно, макар че напрегнатите му мускули под ръката й я накараха да помести много леко ножа, така че при най-малкото движение от негова страна наистина да се плъзне лесно, както го бе предупредила.

— Ще ми кажеш ли какво се надяваш да постигнеш с този глупав номер? Нима си даде толкова зор само за да се увериш, че този път ще съм мъртъв?

Изненадващо устата й бе започнала да се изкривява в дразнеща, подигравателна усмивка.

— Не те искам мъртъв, Стив. Дойдох тук, за да намеря мъжа си. И понеже ми напомнят твърде често, че бракът ни не е бил изконсумиран, мисля, че трябва да поправиш това. Все пак ми дължиш някои права. Все още съм твоя жена, както и да решиш да ме наричаш.

— Dios! — в забравата си Стив заговори на испански, почти неспособен да повярва на ушите си. — Ти наистина си луда! Кажи ми, мадам, нима наистина очакваш да играя ролята на твоя… твоя проклет самец, и при това с нож на гърлото?

— След като ще се възползваш от услугите на най-добре платената куртизанка в Мексико Сити безплатно, не мислиш ли, че е доста добра сделка, като се вземат предвид всички обстоятелства? — каза тя мило и след това, когато лицето му притъмня от гняв, гласът й стана малко по-висок: — Защо изглеждаш толкова втрещен? Колко пъти си ме принуждавал насила? Помниш ли как разкъсваше дрехите от тялото ми, когато се съпротивлявах? Помниш ли, когато аз…

— Спомням си и един друг път, когато използва нож срещу мен — рече той със странен глас, докато тя каза внезапно, за да прикрие вълнението си:

— Наведи едната си ръка… лявата… много бавно. И свали този колан. Как се чувстваш сега, когато е твой ред да се събличаш за мен, любими?

— Наистина не мога да повярвам, че смяташ да проведеш цялото това представление! По дяволите, Джини… — изведнъж той се спря, когато ножът го поряза и се загледа невярващо в нея.

— Свали си колана, Стив — каза тя равно и този път той наведе лявата си ръка, без да пророни и дума, и започна да се мъчи с катарамата, все още загледан в нея с ново, необичайно изражение, което се промъкваше в погледа му.

— А сега? — каза той внезапно с глас, който звучеше странно задавен от някаква емоция, която тя не можа да разгадае.

— Свали си панталоните.

Той сви рамене.

— Наистина трябва да ти призная — никога не съм си мислил, че ще си събуя панталона за жена, която е опряла нож в гърлото ми! Това навик ли ти е?

— Само когато някой мъж е необичайно твърдоглав — прошепна тя, а ръката й започна да гали гърба му.

Гласът му прозвуча почти саркастично, но за момент тя си помисли, че долавя нотка на сподавен смях в него.

— Кажи ми, мадам, трябва ли да следвам инструкциите ти стъпка по стъпка или ми се разрешава да импровизирам от време на време?

Тя изведнъж усети топлината на ръката му върху корема си да се придвижва нарочно надолу.

— Как е това, мадам? Харесва ли ви? Ще направя всичко, за да зарадвам дамата с острия нож.

Тя възкликна остро и видя, че очите му са я приковали, а танцуващата светлина на огъня се отразява в синевата им.

— Недей!

— Защо не? Знаеш, че съм забравил… колко мека е косата ти… дори тук…

— Не, Стив! — всичкият й гняв и предизвикателство я напуснаха изведнъж и тя затрепери.

Дясната му ръка изведнъж се вдигна към косата й и тя остави ножа да падне шумно между тях. Той го ритна настрани, заедно с панталоните си. С внезапно диво движение хвана нощницата й откъм гърба й я скъса на две.

— Сега сме квит — каза той меко. И след това, като я вдигна на ръце, за да я занесе до леглото, рече: — Каква малка упорита лисичка си! Боя се, че не съм достатъчно силен, за да устоя нито на тялото, нито на заплахите ти. Нали виждаш колко лесно може да ме изнасили човек?

Той почти я хвърли на леглото и свали ризата си, без да откъсва очи от изкусителните извивки на тялото и. Тя всъщност бе тук — малката зеленоока, страстна и чувствена жена, за която бе мечтал, копнял и мразил. И бе негова — той все още не можеше да повярва напълно до къде бе стигнала тя само преди малко, за да го принуди да си признае, че я желае. И бог му бе свидетел, че въпреки всеки инстинкт, който му крещеше да внимава и да се пази от нея, той я желаеше…

Тя протегна ръце към него и го притисна страстно в мекото си, податливо тяло. Страстта, която винаги бе съществувала между тях, взе връх и тя бе готова за него, без да иска или да има нужда от любовна игра. Тялото й се извиваше с жар към неговото, точно толкова нетърпеливо за това първо сливане, колкото и той.

„Само тя има силата да ме победи — помисли си Стив внезапно. — Истинско природно бедствие. Само тя от всички жени, които познавам, бе моето падение, тя бе фаталната ми слабост, но вече не мога да й устоя! Тя е кучка… била е курва… но в момента е само моя.“

Никога преди, когато се бяха любили, не бе викала гласно, не бе издавала любовта и нуждата си, както сега. За миг той усети яростно пробождане от ревност, докато галещите й ръце, спонтанните движения на разкошното й тяло заличиха всичко, освен неутолимата му, незадоволена нужда от нея, от точно тази жена. Това смело, чувствено същество му се отдаде толкова пълно, че бе трудно да повярва, че между тях някога е съществувало нещо друго, освен желание.