Розмари Роджърс
Сладка дива любов (44)

44

Контеса дьо Валмес изпрати куриер до французите и останалите надзиратели при железницата, който много уместно отначало успя да обърка пътя. Такова ужасно нещо се бе случило! Тя бе направо на легло от шока. Представете си само — тези клети затворници се обърнали срещу надзирателите си и ги убили, а след това имали наглостта да я вземат за заложница!

— Не мога да приема никого — все още съм прекалено разстроена! — каза тя на прислужника, който дойде да обяви някакъв посетител на следващия ден.

— Разбира се, че ще ме приеме — та нали аз съм член от семейството!

Полковник Мигел Лопес, изключително елегантен в униформата си, влезе нехайно в стаята и се наведе, за да целуне контесата по бузата.

— Лельо, ти винаги успяваш да изглеждаш красива — дори когато си на легло от шок!

Прислужникът бе излязъл, затваряйки тактично вратата зад себе си и Соледад погледна омаломощено усмихнатия си племенник.

— Но, Мигел, ти изобщо не ми съчувстваш! Нали не си мислиш…

— Хайде, лельо Соледад! Нека не се залъгваме помежду си, а? Те избягали — колко удобно! Изненадан съм само, че не си задържала синеокия гринго някъде тук, докато другите са се изнизвали с… хм, откраднатите коне! Сигурна ли си, че не си го укрила някъде в мазето?

— Мигел! Как смееш да говориш така? И във всеки случай — добави тя малко нацупено, като извърна лице настрани от ироничния му поглед — между тях нямаше гринго.

Учудването й нарасна, когато Мигел седна на страничната облегалка на едно кресло и хвана ръката й.

— Нима? Е, в такъв случай, скъпа лельо, трябва да ми разкажеш абсолютно всичко — всяка подробност, нали така?

За Джини кошмарът бе започнал, когато Мигел Лопес за първи път й съобщи толкова безцеремонно, че съпругът й е още жив. Стана още по-кошмарно, след като Мигел се върна от дома на роднината си, контеса дьо Валмес.

Откакто й каза, че Стив, нейният Стив, всъщност е бил един от мъжете в окови край пътя, покрай които минаха на идване, тя бе в агония. Била е толкова близо до него, без дори да го види! Всичко, което бе забелязала отдалеч, бе една групичка парцаливи, мръсни мъже, завързани един за друг като животни и вместо това се бе обърнала към Мигел. Нищо чудно, че той я бе погледнал толкова особено и настоятелно, нищо чудно, че бе направил толкова много намеци и бе задавал толкова много въпроси. Знаел е — през цялото време, докато тя бе толкова уверена, че Стив е загинал и че способността й да обича е мъртва, Мигел някак е знаел истината.

— Мразя те, презирам те! — бе му извикала тя през онази нощ. — Как можа да бъдеш толкова жесток? Защо си го оставил да страда и да продължава да страда?

— Но, скъпа моя — бе отвърнал той, съвсем невъзмутим от истеричната й ярост и мъка — наистина си мислех, че искаш той да страда! Откъде можех да знам дали не си го пратила в затвора по някакви свои причини?

Тя повдигна трагични очи, от които се стичаха сълзи към лицето му и почувства само неизмерима мъка.

— Наистина ли ме смяташ за такава добра актриса? О, боже, Мигел, защо трябваше да се случва това? Защо не знаех? — внезапно тя го разтърси за раменете и се прилепи за него. — Мигел, Мигел, моля те! Можеш да направиш нещо. Трябва да го спасиш! Ще направя всичко, което искаш, кълна се, абсолютно всичко! Но те умолявам, умолявам те!

Той леко се освободи от силната й прегръдка, а очите му се наведоха към нея с доста странно изражение.

— Значи наистина го обичаш! — рече той със замислен, някак разсеян глас. — Ще направиш всичко, което ти кажа. Да, най-после ти вярвам! Вярвам, че ще направиш всичко. Горката малка Жинет! Бедната малка куртизанка — толкова топла отвън, а толкова смразена от скръб отвътре! Наистина започвам да изпитвам слабост към теб, да знаеш! Рядко се среща жена, която е преживяла всичко, през което си преминала ти, и да продължава да обича само един мъж. Наистина трябва да ти се възхити човек.

— Мигел, Мигел, моля те, помогни ми! — това бе вопъл от мъка — умоляващ и отчаян.

— Ще видя какво мога да направя — рече той кратко и за момента тя трябваше да се задоволи с това.

Джини умираше от нетърпение, когато той се върна от посещението си при контесата. И вестта, която й донесе, я хвърли в отчаяние.

— Няма го? Избягал е? Но къде е тогава? О, боже, къде ли е отишъл? Сега как ще го открия отново?

— Но, querida, мислех, че ще се зарадваш на тази вест — Мигел й се усмихна с изкривената си, саркастична усмивка. — Все пак сега е свободен човек, вече не е в окови, макар че естествено — добави той замислено — няма да смее да си покаже носа по тези места. Той е убиец, заедно с останалите клетници. Сега дават награда за главите на всеки от тях.

Тя го погледна с безумен поглед и той я прегърна, придърпвайки скованото й, несъпротивляващо се тяло към своето.

— Не бива да се тревожиш, chica. Ако е имал достатъчно хладнокръвие, за да убие надзирател и да се възползва от възможността да избяга, уверен съм, че знае къде да отиде. Предполагам, че е тръгнал да търси Диас. Да, почти съм сигурен в това. Сега си спомням, че леля ми, контесата, е далечна родственица на дон Порфирио. Може би го е пратила там.

Тя се чувстваше като вцепенена. Ефектът от шока, който бе получила, и още по-лошият шок от мисълта, че след като е бил толкова близо до нея, Стив отново бе изчезнал, накара Джини да се движи като сомнамбул през следващите дни. Чувстваше се толкова инертна, толкова изпразнена от всичко, дори от гордостта и ината, които й бяха помогнали да преживее всичко, през което бе минала досега. Най-накрая се бе научила да приема факта, че Стив е мъртъв, че никога повече няма да го види и изведнъж й съобщиха, че той не е умрял, че е жив само за да й бъде отнет отново.

Освен това се сети с ужас, че той може да не иска да я вижда повече. Сигурно я мрази, естествено, след онзи гаден номер, който им изигра полковник Девери. Вероятно я винеше за всичко. Може би дори я бе забравил, ако не я бе видял онзи ден… а ако я бе видял, сигурно я мислеше за най-долната отрепка.

Бе мъчително да знае всичко това и да трябва да продължава да съществува, като се преструва пред всички, освен пред Мигел, че нищо не се е случило, че тя е същата безгрижна млада флиртаджийка, за каквато я мислеха.

Колкото и да е странно, през тези дни бе в компанията на Мигел Лопес повече от всякога. Усещаше, че по свой собствен начин той е единственият човек, който познава истинската й същност и разбира болката й. Той бе единственият човек, с когото можеше да говори честно. Вече не се залъгваха помежду си и по този начин между тях се появи някаква неохотна дружба, ако може да се нарече така. Тя почти бе забравила за Мишел, освен когато Агнес или някоя друга хитра жена я попиташе за него.

Джини много добре знаеше, че всички си шушукат, че е метресата на Мигел, а той — най-новият й любовник. Немалко от другите жени се надяваха тайно те да утешат горкият млад капитан Реми, когато откриеше как се е държала годеницата му. Но на Джини вече изобщо не й пукаше.

На полковник Лопес изглежда му доставяше някакво особено удоволствие да представя мадам Дюплеси като най-новата си любовница. Тя бе една от най-красивите и ухажвани жени в Оризаба, както и в Мексико Сити и той бе превзел крепостта й. Бе я направил своя, макар че всички знаеха, че граф Д’Арлинжан всъщност бе поискал да се ожени за нея. Жените си шушукаха помежду си, че Мигел Лопес трябва да е изключително чаровен и мъжествен, за да накара една красива жена да рискува шансовете си за един много добър брак и дори репутацията си, само за да я виждат с него навсякъде.

Те наистина ходеха винаги заедно, а Мигел играеше ролята на верния кавалер. Яздеха сами и не се връщаха няколко часа. Бе публична тайна, че полковник Лопес прекарва повече време в спалнята на мадам Дюплеси, отколкото в своята, и то в имението на самия император, дори точно под носа му, шептяха злите езици. Мигел си позволяваше какви ли не волности с нея на обществени места — целуваше я дръзко по устните, когато танцуваха или пръстите му докосваха гърдите й, когато се навеждаше към нея, за да й пошепне нещо на ухото. И на Джини все още не й пукаше, дори когато Агнес я предупреди, че постъпва глупаво, като оставя репутацията си да рухне.

— Но, Агнес, та каква репутация имам аз? — каза Джини уморено, когато Агнес я укори. — Знаеш какво казаха всички, когато Мишел за първи път ме представи като своя метреса. Защо трябва да ме е грижа сега?

— Мишел поне бе джентълмен! Знаеш колко безупречно се държеше с теб на обществени места и никога не демонстрираше нищо друго, освен най-голямо уважение. Но Мигел е само един фукльо! Иска да се увери, че всеки е научил, когато някоя жена му се отдаде. Той може и да е — каква беше думата, която използват — macho, но по душа не е джентълмен, поне по отношение на жените.

— Но ти ме съветваше да го взема за любовник! Окуражаваше ме, не помниш ли?

— Естествено, че да — рече Агнес нетърпеливо, — но не очаквах, че ще се главозамаеш! Всяка жена има нужда от любовник, особено когато има годеник, който отсъства. Но, за бога, трябва да си по-дискретна! Какво ще стане, когато Мишел научи?

Джини се чудеше доста пасивно защо нямаше никакви новини от Мишел. Мислеше си, че може би е чул всички истории, които се разпространяват за нея и е решил, че не иска да я вижда повече. И тя започна да си мисли, че може би така ще е най-добре — не можеше да се ожени за Мишел сега, след като знаеше, че Стив е жив.

Но въпреки това не можеше да понесе мисълта, че ще нарани Мишел, който се бе държал толкова мило с нея. Да, така наистина щеше да е най-добре. А и винаги можеше да разчита на Мигел и странната им, почти ненормална връзка.

След това научи вестта от специален куриер, пратен от самия маршал Базен, че Мишел е бил ранен по време на обсадата на Дуранго, когато французите са били принудени да отстъпят, като оставили крепостта на ликуващите хуаристи. Раната не била сериозна, но достатъчно лоша, за да го оставят в болницата в Мексико Сити.

Когато Джини напусна Оризаба рано през ноември, Мигел Лопес тръгна с нея. Императорът бе решил да остане в Мексико и да се бие за своята разпадаща се империя. Говореше за връщане в столицата и полковник Лопес трябваше да се погрижи да подготвят стария дворец за пристигането му.

— Казва, че не можел да живее повече в Чапултепек. Там имал твърде много спомени с Карлота — Мигел, яздещ до откритата й карета, наведе красивата си руса глава към повдигнатото бледо лице на Джини: — Ами ти, querida, какво ще правиш сега? Реши да се върнеш при красивия си ранен герой и да се грижиш за него, докато се възстанови? Несъмнено ръката му ще е бинтована и известно време ще има интригуваща бледност по бузите. Но какво ще правиш с него? Нима ще се хвърлиш в краката му и ще му разкажеш всичко? Ще жертваш ли голямата си любов?

Провлачените, саркастични думи на Мигел дразнеха слуха й и тя започна да хапе устни гневно.

— Винаги ли трябва да си толкова коравосърдечен? Разбира се, че ще отида да видя Мишел. Най-малкото, което му дължа, е честност! И бездруго се чувствам гузна.

Мигел драматично изстена.

— Боже господи — колко сантиментални са жените! Първо почти умираше от безсилие и страст по изгубения ти съпруг, а сега се чувстваш гузна, защото не можеш да имаш и графа! Реши какво искаш, chica, или още по-добре, изиграй си козовете както трябва и накрая можеш да имаш и двамата!

— Боже! Ти си направо непоносим, знаеш ли? Ти си единственият човек, когото познавам, който няма никакви скрупули!

— Колко си жестока и несправедлива, querida! — Мигел взе ръката й и я повдигна към устните си. — Ето че пътувам през целия път до града с теб, а слушам само упреци. Какво искаш да направя, за да докажа колко съм принципен? Искаш ли да призная всичко на капитан Реми и да се дуелирам с него? Но естествено забравих, че е ранен. Това е много лошо. Помисли си колко много клюки ще плъзнат.

Тъй като бе научила, че най-добрата защита срещу постоянните заяждания на Мигел бе да не ги забелязва, Джини само сви безгрижно рамене.

— Моля те, Мигел, нека поне да видя горкия Мишел, преди да решим как да постъпим с него!

Той се засмя очарован.

— Започваш да се учиш, chica, започваш да се учиш! Ние двамата ще бъдем добра двойка!

Тя щеше да се сети за това по-късно, когато се премести в малкия апартамент на Мигел — там, където винаги оставяше настоящите си метреси. „Да — помисли си тя с горчивина — наистина сме прекрасна двойка! И двамата сме опортюнисти — използваме каквито средства имаме, за да постигнем целите си. Мигел е прав, аз съм почти толкова безсърдечна и пресметлива, колкото и той!“

Мисълта за последната й, болезнена среща с Мишел все още я пробождаше като острие на нож в сърцето. Той бе толкова наранен! Толкова разгневен! Колкото и да се стараеше, тя не можа да забрави горчивите, обидни думи, които й бе казал.

— Като си помисля, че те обичах и уважавах достатъчно, за да ти предложа да се омъжиш за мен! И след това в мига, в който си обърнах гърба, ти започна открита връзка с Мигел Лопес — този негодник! Този женкар! Знаеше каква е репутацията му и въпреки това трябваше да направиш аферата ви публично достояние и да повлечеш в калта и моята чест заедно с твоята! Не идвай да ми се молиш, когато той те зареже — приключих с теб завинаги!

„Заслужавам го, заслужавам всичко, което казва за мен“, мислеше си тя, докато той продължаваше да я порицава с язвителните си думи.

— Аз наистина те обичах, Жинет! И бог ми е свидетел колко много се стараех да те накарам и ти да ме заобичаш. Мислех за теб като за красивото светско момиче, което някога познавах. Въпреки че те бяха хвърлили в калта, продължавах да си мисля за теб, като за героиня — един паднал ангел, който е способен да се издигне над всичко! Но сега започвам да вярвам, че ти вече не можеш да бъдеш спасена, че всъщност се наслаждаваш на унижението и на този живот, който води само от един порок към друг.

— О, престани, Мишел! — тя най-накрая започна да го умолява. — Спри, моля те! Не се разстройвай толкова! Знам, че заслужавам презрението и гнева ти, но трябва да признаеш, че с теб никога не се преструвах на такава, каквато не съм. Не ти ли харесваше любовната игра, която бях принудена да усъвършенствам? Нима не бе именно това, което те обсеби още отначало? Ти никога нямаше да посмееш да направиш предишната Жинет своя метреса, но изпитваше удоволствие от новата ми самоличност, нали? Искаше да се оженим, само защото това бе единственият начин да си сигурен в мен, понеже дълбоко в себе си ти все още не можеше да ми се довериш, не е ли така?

— Какво красноречие! — присмя й се той. — Колко лесно си се научила да изопачаваш всичко, за да не признаеш истината за себе си! Ти никога не си ме обичала — всичко, което можеше да ми предложиш, бе благодарност! Боже господи — благодарност, когато аз те обожавах, възхищавах ти се и исках само искрената ти обич в замяна! Какво ти дава Лопес? Какво удовлетворение получаваш от това, че си негова играчка пред всички, малката му метреса в момента?

— Той може да ми помогне да намеря съпруга си! — накрая, неспособна да се овладее, тя почти бе изкрещяла тези думи в лицето му. — Нима предпочиташ да встъпя в двуженство чрез брак с теб, Мишел? Божичко, какъв сочен скандал щеше да се разрази! Но аз не можех да сторя това с теб, нито със себе си, а що се отнася до Мигел Лопес, той е почти единственият мъж, който ме разбира и който е съгласен да ме приеме такава, каквато съм. Разбираш ли, той знае, че още съм влюбена в мъжа си. Всъщност в известен смисъл го спаси заради мен!

Тя видя бледото, внезапно измъчено лице на Мишел, но дори и това вече не можеше да я спре.

— Мишел, Мишел, ти знаеше, че аз все още обичам Стив! Колко пъти си ме обвинявал, че копнея по някакъв призрак. Е, той не е призрак, а е жив някъде и аз ще го намеря. Независимо какво трябва да направя, без значение до къде трябва да стигна, аз ще го намеря!

— Значи когато Лопес се насити на прелестите ти, които хвали доста открито, той ще открие мъжа ти и ще те тласне в обятията му — така ли трябва да стане? Всъщност изпитвам почти жал към този твой съпруг. Чудя се как ли ще се чувства, като си върне доста използваната си жена.

Тя пребледня, сякаш я бе ударил.

— Да, мислила съм за това — рече тя с шепот, — но това е риск, който трябва да поема.

После се бе обърнала и бе избягала от него, неспособна да го погледне в очите. И се бе върнала при Мигел, точно както той очакваше.