Розмари Роджърс
Сладка дива любов (42)

42

Малкото имение на император Максимилиан близо до Оризаба бе точно толкова красиво, колкото го бяха описали на Джини — с лъкатушни потоци, големи стари дървета и изобилие от тропически лиани и цветя. И въпреки това, след като първата седмица отмина неусетно, тя усети, че е изпълнена със странно недоволство, сякаш се бе разболяла.

Все пак, като се изключи наистина красивата природа наоколо, с какво тук бе по-различно от града? Същите лица, същата безкрайна и пресилена веселба. Единствено императорът изглеждаше замислен и сериозен — вечно се съвещаваше с отец Фишер или с някой от генералите си. Още не бе решил какво да направи. Прекарваше времето си в мечтание като организираше пикници за отбрани гости или пишеше дълго време в кабинета си, като оставяше гостите си да се веселят до насита. И Джини усети, че се уморява от тази неспирна веселба.

Мишел още не бе пристигнал и тя нямаше никакви новини от него — нито ред! А що се отнася до Мигел Лопес, той постоянно бе до нея, не можеше да се обърне, без да го открие до себе си — ту дързък, ту хитър, саркастичен и чаровен. Приятелите им започнаха да приемат за даденост, че красивият полковник придружава мадам Дюплеси, където и да идат — независимо дали до Кордоба, за да посетят колонията от заселници от южната част на Съединените щати, или само до Оризаба, където сега бе пълно с чужденци и дипломати, които чакаха да видят какво решение ще вземе Максимилиан? Дали щеше да абдикира? Или да направи това, което искаше горката Карлота — да остане император на мексиканците без подкрепата на Франция? Щеше да е глупаво, помисли си Джини, ако той не си тръгне, изправен пред победите на хуаристите. Но човек никога не знае какво щеше да направи горкият Макс. Тя също бе започнала да го нарича така под влияние на Агнес. Да, горкият Макс — бедният, разколебан човек!

Агнес постоянно увещаваше приятелката си да се държи по-добре, по-радостно и да се усмихва по-често.

— Да не тъгуваш по твоя Мишел? Това ми се струва невъзможно. Нали не си влюбена в него?

— О, Агнес, разбира се, че обичам Мишел! Защо иначе ще се женя за него?

— Може би заради сигурността и заради титлата? — подхвърли й Агнес малко заядливо. След това, като забеляза обърканото изражение на Джини, тя продължи по-внимателно: — О, хайде стига, мила! Моля те, недей да изглеждаш толкова тъжна! Нали сме тук, за да забавляваме горкия Макс? Защо не се оставиш и ти да бъдеш забавлявана? Хвани си любовник — може би имаш нужда от това. Винаги можеш да разчиташ на Мигел.

Наистина, винаги можеше да разчита на Мигел. Тя почти се умори да отблъсква атаките му. Той постоянно хващаше ръката й, открадваше си целувки, ту й се кълнеше в преданост, ту я кореше за студенината и жестокостта й.

— Наистина ли се жениш по любов, красавице? — попита я той един ден, когато бяха излезли заедно на езда. — Или капитан Реми само замества някакъв призрак? Това ли е тайната причина за студенината ти?

— Какво искаш да кажеш? Винаги говориш озадачаващо, полковник!

Тя го погледна почти диво, а малките й зъби бяха прехапали долната й устна. Смехът му бе малко жесток.

— На кого, мислиш, повери Агнес писмото ти до Реналдо Ортега? Аз съм единственият човек, който има, така да се каже, „връзки“ в двата лагера, скъпа моя! Не ме гледай толкова гневно. Естествено, че го прочетох! Всички млади господа по тези земи са известни с това, че симпатизират на хуаристите. Откъде можех да знам, че не си шпионка? Естествено, тогава още не те познавах, нали така? Оттогава се постарах да науча колкото е възможно повече за теб.

— Ти… ти наистина си мерзавец! Какво се надяваше да спечелиш чрез всичко това, ровейки се из личния ми живот?

Разярена, Джини го гледаше, сякаш се надяваше да го убие с поглед. Вместо това думите й само го развеселиха и той й се усмихна, като разкри равните си бели зъби под тънките мустаци.

— Отива ти да се ядосваш! А в отговор на въпроса ти, аз исках… да кажем, да те опозная по-добре. Да, кой би си помислил, че известната, изискана мадам Дюплеси някога е обикаляла страната като пленница на опасен престъпник? Или че прелестите й накрая са спечелили дори този страховит човек и той се е оженил за нея? И което е много по-интересно според мен, че дори не сте прекарали сватбената си нощ заедно.

— Престани! — задъха се тя. — Какво очакваш да спечелиш с всички тези… разкрития. Много добре знам какво ми се е случило и реших да се опитам да го забравя!

— Всичко ли, querida? Дори вечната любов, в която си се заклела на съпруга си?

— Не намесвай и него! Какво се опитваш да постигнеш по този начин?

— Само исках да обясня защо те намирам толкова интересна. Знам, че си дама, това си личи по всичко. И все пак какво има отдолу, под това? Бе много интригуващо да разбера, че си била soldadera — ако ме извиниш за израза — малко момиче, на което са й се струпали много неприятни преживявания. Питам се дали си толкова страстна, колкото изглеждаш, когато се оставиш във властта на дивата циганска музика? Дали си способна да се отдадеш напълно и безрезервно? Нали виждаш как ме измъчваш, Жинет!

Тя бе започнала да се взира в него с широки, неразбиращи очи, сякаш го виждаше за пръв път.

— Що за човек си ти? Никакви скрупули ли нямаш?

— Когато става въпрос за нещо, което желая — боя се, че нямам. Внезапно тя срита коня си отстрани и той скочи необуздано напред.

— Няма да слушам повече — извика тя през рамо. — Моля те, не си прави труда да ме преследваш повече!

Но той я последва, все още засмян.

— Ще видим, загадъчна моя, ще видим!

И така, полковник Лопес се канеше да нанесе смъртоносния удар, а от Мишел все още нямаше никаква вест.

Докато се обличаше доста неохотно за вечеринката на открито тази вечер, Джини усети, че се замисля колко дълго ще може да устои на постоянното ухажване на този човек. „Той трябва да е луд — помисли си тя. — Само като си представя какво е направил, за да научи толкова много за мен. Това е само защото не е свикнал да му отказват, затова продължава да ме преследва.“

Тази вечер Агнес бе придружена от съпруга си, принц дьо Салм, и докато Джини слизаше по ниските каменни стълби, които водеха до осветените, украсени градини, тя видя, че Мигел чака с тях. Когато улови погледа й, на лицето му проблесна обичайната му леко саркастична усмивка.

— Какъв късмет, че си имаш толкова предан обожател, скъпа! — рече Агнес на висок глас. — Нямаше изобщо да се забавляваш, ако само се мотаеш наоколо и чакаш Мишел!

— О, не бъди толкова жестока, да напомняш на това прекрасно видение, че си има годеник — възкликна Мигел пресилено. — Сигурен съм, че никой не може да я обожава колкото мен — той взе ръката й и се наведе над нея, а устните му се забавиха доста, сякаш изгаряха кожата й. — Нали ми обещахте валсовете, мадам?

Агнес и съпругът й тръгнаха напред, а те ги последваха, за да се присъединят към свитата на императора.

Както правеше винаги, когато бе малко нервна, Джини пи твърде много шампанско. Когато танцуваха, Мигел я държеше твърде плътно и шептеше намеци в ухото й, докато тя остана без дъх.

— Започвам да си мисля, че се страхуваш от мен? — прошепна той. — Или може би от себе си? Ти си по-голямо предизвикателство от всяка друга жена, която познавам, mi alma. Няма ли да ме оставиш да открия дали мога да разтопя това ледено сърце?

Чувството, че главата й е празна, което получаваше винаги, когато пиеше шампанско, сега я накара да се засмее.

— О, хайде стига, полковник Лопес! Само си помисли колко ще си разочарован, ако наистина ти се дам толкова лесно. Тогава преследването вече няма да е толкова приятно, нали?

— Това означава ли, че наистина възнамеряваш да се предадеш по някое време? Или само че си играеш жестоки игри с преданото ми сърце?

За миг тя усети нещо като лошо предчувствие и каза тихо:

— Мисля, че вие сте този, който обича игричките. Малко ме плашите, да знаете!

Той се засмя очарователно, като я стисна през кръста.

— Това е добър знак, малка студенокръвна палавнице. Поне доказва, че не съм ти съвсем безразличен.

Тя не бе напълно убедена какво изпитва към предания, внимателен и да, красив полковник Лопес. Той не я остави дори за секунда през цялата вечер и по-късно, когато по изричната молба на императора Джини свали обувките си и танцува до басейна, тя все още усещаше очите му върху тялото си. Те сякаш я наблюдаваха и чакаха. Но какво искаше той, освен да прибави още едно завоевание към вече внушителния си списък?

По-късно бе съвсем честен с нея, когато я грабна дръзко в прегръдките си след края на танца и я понесе, увита в наметалото му, сякаш бе награда на някой средновековен рицар, въпреки съпротивата й и протестните й викове.

— Полковник Лопес… Мигел, съвсем ли си откачил? Пусни ме! Къде ме водиш?

Гласът му този път прозвуча напълно сериозно:

— Тази вечер, независимо дали си знаела това или не, ти танцува за мен, querida. Усещаше очите ми и тялото ти ми се предложи — възбуждаше ме и ме предизвикваше. Тази вечер най-после ще приема предизвикателството!

— Недей! Спри! — тя се бореше яростно, но той само се засмя. — Съзнаваш ли какво ще причини това на репутацията ми? Знаеш, че всички гости, всичките ни приятели видяха как ме носиш по този нелеп начин, сякаш съм…

Думите заседнаха в гърлото й, когато видя къде я води. Малката, изоставена лятна къща, която бяха открили един ден, докато яздеха. Тогава той бе казал много небрежно:

— Какво прекрасно място за любов! Виж, покривът е хлътнал и луната може да надзърта…

Той я внесе вътре и я положи на импровизирания диван, който бе направил там от възглавнички и меки копринени и кадифени завивки.

— Любовен диван за една прекрасна куртизанка — ти си подходяща награда за всеки султан в ориенталски харем, малка моя Жинет!

Тя се уплаши от решителността, която прочете на лицето му, докато той започна бавно да се съблича, както и от собствената си слабост в момента. О, само ако очите му бяха малко по-тъмно сини, като буреносно небе, а косата му — чисто черна като на индианец! Да, тогава тя щеше да се хвърли върху него, подивяла от желание, колкото изглеждаше самият той. Защо трябваше винаги да си мисли за Стив, когато бе с друг мъж?

— Толкова си мълчалива. Не се страхувай. Малко цветенце, малка зеленоока циганко! — той се приближи до нея с тих пламенен глас и тя усети пръстите му по кожата си, които вцепениха началната й реакция на отдръпване. „Той не бива да ме обсебва повече — помисли си тя диво. — Трябва, трябва да го забравя. Никога повече няма да го имам.“

И така, с нещо като изхлипване, Джини се отдаде на полковник Мигел Лопес — този озадачаваш, настоятелен мъж. Реакцията му, след като отново започна да диша равномерно, легнал тихо до нея, бе дори още по-озадачаваща за Джини.

— Значи все пак е истина. Ти си една от тях — родена куртизанка. Надявах се да си нещо различно, след като имаш такова необичайно минало, Жинет!

— Какво? — тя се надигна на лакът и се загледа неразбиращо в непроницаемото му лице. — Какво искаш да кажеш? Какво ти става сега?

— Какво ми става ли? Ами нищо! Освен, че не съм от тези мъже, които обичат да ги залъгват със заместители — механична и доста отпусната телесна реакция, докато разумът изобщо не се включва. Да — добави той яростно, като прехвърли крак върху нея, за да я задържи неподвижна — да, малката ми, аз, Мигел Лопес, познавам достатъчно жени, за да разбирам, че за тях, когато и разумът, и сърцето участват, макар и малко, това е най-важното. То добавя жар и страст към тази прегръдка. Но тази вечер в теб нямаше истинска топлина — танцът ти бе лъжа, както й престорената ти страст!

— О! — възкликна тя гневно. — Но в такъв случай ти очакваш твърде много, полковник Лопес! Отвлече ме тук тази вечер, сякаш съм военен трофей! И аз ти се отдадох — не може да си очаквал нещо друго от жена, която самият ти нарече родена куртизанка! Твоята арогантност и самонадеяност са наистина непоносими!

— И аз намирам за непоносимо, че някъде в теб е скрита толкова много пропиляна страст, толкова много похабен потенциал, chica! Не, не се опитвай да се освободиш още. Нека сега поне сме честни един с друг, а? Способна ли си на това?

Лицето му с неподвижна, подигравателна усмивка сякаш се бе надвесило над нея и тя се обърна настрани.

— О, Мигел, моля те! Какво повече искаш от мен? Да се насиля да изпитам нещо, което вече не усещам? Това ли искаш да призная?

— Признай истината, querida! Да, признай я на себе си, ако не на мен! Ти не си влюбена в капитан Реми. Ако беше, нямаше да напуснеш Мексико Сити и нямаше да играеш дразнещите си игрички с мен. Но обичала ли си някога истински? Способна ли си на това? Или мъжът ти те е накарал да не харесваш никой друг?

— Да! — извика тя диво. — Да, ако искаш да знаеш, ако ще ме измъчваш! Аз го обичах и все още го обичам. Това ли искаш да знаеш? А?

— Значи това е загадката ти. Може би трябваше да се досетя по-рано. Имаше достатъчно подсказващи улики, нали? Половината мъже в града бяха в краката ти, а ти си била влюбена в един призрак. А такъв ли е наистина? Сигурна ли си?

Тя го загледа втренчено, а лицето й пребледня. Изведнъж започна да се бои ужасно, сякаш усети, че той ще й каже нещо наистина ужасно, нещо, което няма да има сили да понесе.

— Какво има? Ти съвсем пребледня. Не искаш ли да чуеш добрата вест, която ще ти съобщя? — гласът на Мигел Лопес омекна, почти мъркащо жесток. — Трябва да си благодарна, че такъв мекушав човек като мен не може да понася да гледа как една красива жена страда. Подготви се за приятен шок, мадам. Съпругът ти е жив.

Тя продължи да го гледа втренчено дълго време и чуваше как думите отекват във вцепенения й мозък.

— Съпругът ти е жив… жив…

Внезапно тя изпищя като в агония и започна да се бори лудешки под притискащото я тяло.

— О, боже! Не ме лъжи! Не, не и за това! Защо трябва да ме измъчваш по този начин? Казвам ти, че го видях как умира! Взводът за разстрел — видях го, видях го! Мислиш ли, че не ми се ще да не съм го видяла? Дори се молех и аз да умра. О, боже мой, ако не бях толкова слаба, щях да се самоубия!

— Но това щеше да е толкова жалко, малката! Помисли си за всичкия опит, който си натрупала. Помисли си каква радост ще е, когато отново се събереш с този образцов мъж! Само — гласът му стана по-бавен и замислен и тя зачака за по-нататъшния шок, който някак усещаше, че ще последва — само се страхувам, че вече едва ли му е останала много мъжественост. Боя се, че не се държим много добре със заловените хуаристи в затворите ни тук. Може би в този момент на него му се ще да го бяха екзекутирали!