Розмари Роджърс
Сладка дива любов (38)

38

В тъмната вътрешност на заключената стая с пуснати кепенци бе непоносимо топло и задушно. Декор за един лош сън, който продължаваше безспирно и увличаше Джини в ужасния си водовъртеж.

Усещаше пръстите си лепкави и безчувствени, докато се мъчеше да закопчее роклята си. Натрупваха се унижение след унижение. Тя се бе съблякла пред него. Той я бе предупредил, че са сключили сделка и тя трябва да изпълни дела си, като подчини тялото си по свое желание. По свое желание! Боже господи, как можеше този дебел, похотливо ухилен мъж, който наблюдаваше отблизо всяко нейно действие, да мисли, че тя желае да стори това? Той й бе изяснил каква ще е нейната роля в това „споразумение.“

— Ще ми простиш, скъпа моя, ако се откажем от тези малки предварителни уговорки, които отнемат толкова много време? Предполагам, че като всички непохватни войници и аз съм се научил да получавам удоволствията си набързо, между две битки, така да се каже. Днес следобед ще се наслаждавам на прекрасното ти тяло. Тази вечер ни чака дълъг път до Дуранго. Сигурен съм, че ще ми оставиш някои много приятни спомени, което да отнеса със себе си! Само помни, малката ми, че аз не съм такъв глупак, за какъвто ме мислеше. И никога няма да се примиря с неравностойна сделка.

Роклята се плъзна от тялото й и Джини започна да трепери. Тя се бе вледенила и едва успяваше да спре тракането на зъбите си.

— Хайде, хайде, мадам! Наистина трябва да те помоля да побързаш. Свали комбинезона! Наистина нямам търпение да видя какви съкровища се крият под него.

Вцепенена от гадене и отвращение, все още замаяна от шока, Джини усети, че се подчинява на заповедта му. Свали комбинезона си. Въпреки задушаващата горещина навън, на нея й беше толкова студено! Не смееше да вдигне поглед. В този момент на пълно падение, тя нямаше смелостта да посрещне тези жълти, алчни очи, които сигурно в момента поглъщаха всяка педя от настръхналата й плът.

Когато Девери дойде до нея с косматото си, тлъсто тяло, отвратително бяло като жабешки корем, Джини помисли, че ще изкрещи. Вместо това си наложи да си спомни ужасната сделка, която бе сключила с това чудовище, застана неподвижно и му позволи да я бутне назад върху леглото. Само малката капка кръв, която се образуваше върху долната й устна там, където я бе прехапала, показваше вътрешното й безпокойство и терзание.

— Нека първо те огледам. О, както и предполагах, имаш прекрасно тяло, създадено за любов.

Тя трябваше да се пребори с растящите вълни на гадене. Как можеше да говори за любов? Този отвратителен космат звяр — какво знаеше той за любовта? Любов бе оглушителното пулсиране на кръвта в ушите й, която ускоряваше пулса й при всяко докосване на Стив. Ръцете му можеха да бъдат нежни или грубо настоятелни, но винаги, понякога дори въпреки волята й, бе успявал да я накара да почувства нещо. „Обичала съм го, дори когато го мразех най-силно“ помисли си тя и се загледа с каменно изражение в тавана, докато меките дебели пръсти лазеха по нея. Колко бяха различни от онези дълги кафяви пръсти, за чието докосване копнееше тялото й и които никога нямаше да усети отново! „А аз се борех с него, казвах му постоянно колко го мразя — помисли си тя с терзание, което сякаш изкрещя в ума й. — Моята любов, моят любим, моят живот! Аз почти го убих веднъж, задето бе направил това, когато през цялото време всъщност съм го искала точно по този начин. Да, той ме направи жена, той ме накара да изпитвам нужда от него, той ме научи как да чувствам. А сега…“

Реалността бяха ръцете на един друг мъж, които алчно стискаха гърдите й. Влажни, противни устни се притискаха в нейните, непознат език се вмъкваше в устата й. Реалността бе един невероятен ужас и в този момент на нея й се щеше да умре.

Раул Девери бе като прасе — тлъсто, космато, звероподобно същество, което притискаше тялото й надолу под отвратителната си тежест и искаше да я насили.

Сякаш тя наистина бе курва, която бе купил за час-два, той й казваше какво да прави.

— А, ти си кокетка по рождение, така ли е, малката? Външно се преструваш на студена, но тялото ти е като малка фурничка, нали? Прегърни ме, да, така, а сега разтвори крака малко повече. Да, обгърни тялото ми с тях. Няма нужда да си толкова свенлива. И преди си правила това, нали?

„Не мога да направя това, не мога да издържа и минута повече, не, ще повърна“ диво изкрещя тя в ума си, докато тялото й се подчини. Тя се движеше под него, но само защото той бе пъхнал ръката си под нея и я повдигаше, за да посрещне пръхтящите му, задъхани тласъци. Тя трябваше да се освободи и тази мисъл я накара да се извие и да почне да се гърчи, докато мяташе глава наляво и надясно, хлипаща от болка, отчаяние и безнадеждност. Тежкото му тяло я бе притиснало надолу и тя почувства лигавата му слюнка върху лицето и гърдите си, и усети противния му дъх.

— Малка уличница, малка блудница, той ли те научи на всичко това? Трябва ти един истински мъж за разнообразие, нали? Ще ти дам това, което искаш, не се притеснявай.

Тя скимтеше като полудяло животно, а той взе стенанията й за звуци на удоволствие. Когато разбра, че повече не може да търпи този ужас и отвори уста, за да изкрещи, че не иска този срам и падение, той вече проникваше в тялото й. Затвори устата й с лигавите си устни със собственото си пръхтене от крайния екстаз.

След това, като я остави да лежи там толкова бледа и изтощена, че изглеждаше самата смърт, той отново стана пресметлив, директен и добродушен, докато започна да се облича.

— Наистина съжалявам, че трябва да те оставя толкова скоро, гълъбице. Ти беше чудесна, точно както си мислех, след като престана да се преструваш на срамежлива. Всъщност бе най-добрата, която съм имал и повярвай ми, имал съм доста жени по цял свят — той я погледна със стария си блеснал поглед и дори й намигна. — Не възнамерявам да те пусна да си идеш толкова лесно, след като открих колко си чаровна, не се притеснявай за това! Ще ти кажа нещо: когато стигна до там, закъдето сме се запътили в крайна сметка и се настаня, ще намеря едно хубаво апартаментче и ще изпратя да те доведат. Как ти се струва, а? О, ще си прекараме славни дълги нощи в страхотна любов. Тогава няма да се налага да бързаме. Недей да ме гледаш с толкова окаян вид, малката ми, не е завинаги, нали знаеш. Ние, войниците, винаги трябва да се сбогуваме!

Той си помисли, или поне се престори, че си мисли, че тя съжалява, задето я напуска! О, боже, нима този човек нямаше никаква чувствителност, никакви угризения?

Някъде от дълбините на свитата си, унизена душа, Джини събра смелост да му напомни за обещанието му. Като облиза устни, тя успя да прошепне колебливите думи, като се запъваше. Почти се страхуваше как ще реагира той.

— А за съпруга ми… Вие казахте…

Той я погледна с остър поглед, който бързо обърна на безгрижна, леко изкривена усмивка.

— Какво? Все още си мислиш за този проклет разбойник? Това са то, жените! Никога не знаят кога им е добре. Да, добре, не се тревожи за това. Ще дам заповед преди да замина. Тази вечер ще го освободят, след като има достатъчно време да си помисли за прегрешенията си и да е благодарен, че се е отървал толкова леко. Обаче трябва да е след залез-слънце, разбираш ли? Не искам същите тези хора, които се бяха събрали тук да си мислят, че и на тях може да им се размине така. Ще накарам да го изпратят по пътя му. Жив, съвсем жив! По-добре ли се чувстваш?

Той отново се обърна към огледалото, като пооправи изгладеното си, плътно прилепнало сако.

— Мексиканските наемници ще се погрижат за това. Те ще поемат командването тук за известно време, докато ние видим какво е положението. Но слушай — продължи той, като се приближи към леглото и се вгледа в нея — ти идваш при мен! Вече няма смисъл да се връщаш — слуховете пътуват бързо. Кой ще те вземе? — той се изсмя внезапно. — Със сигурност не и онзи стар пуритан дон Франциско. Креолите са много стриктни по отношение на семейната чест, особено като става въпрос за жена! Не ми се иска да звуча толкова прям, скъпа моя, когато ти бе толкова сладка и изпълнителна, но трябва да погледнеш реалистично на нещата. Трябва да си ми благодарна — освободих те от затворническия живот, които те очакваше, както всички останали мексикански жени. Ние двамата много ще се забавляваме. Ще видиш, че мога да бъда повече от щедър! А сега ме целуни като добро момиче. След малко ще пратя Кити тук горе с нещо за хапване.

Като не обърна внимание на инстинктивното й свиване и бледия й вид, сякаш бе изпаднала в транс, полковникът се наведе, хвана я за раменете и лепна една влажна, сърдечна целувка на устните й. Веднага, щом вратата се затвори след него, Джини се измъкна от леглото и се запъти със залитане към ъгъла на стаята, за да повърне в мивката.

Върна се в леглото със слаби и треперещи крака, зарови лице в ръцете си и заплака неутешимо. Думите на полковника сякаш се бяха запечатали в съзнанието й, както и незаличимите следи на срам, които бе оставил върху тялото й.

„Той е прав — с мен е свършено. Опетнена и омърсена! Всички ще се извърнат от мен, ако знаят. А този звяр сигурно вече се е погрижил всеки да си помисли, че аз съм негова любовница по свое желание. Спасих живота на Стив, но той никога няма да повярва на това. Не, ще си тръгне с омраза към мен и ще си мисли, че съм го предала. Какво ми оставя да направя? Би трябвала да се самоубия, да, точно така!“ Тя повдигна глава и очите й огледаха стаята, а зеленият им цвят бе потъмнял от емоциите. „Вече не искам да живея“ помисли си тя трескаво. „Няма да мога да понеса чувството, че съм разкъсана от такъв срам и такава агония! Той все още е там, навън. Оставили са го под безмилостните лъчи на слънцето, за да изгори от жажда и да страда от адски мъки. Аз ще се хвърля от балкона и той ще разбере какво се е случило, че не съм искала да живея без него.“

Тя побягна към кепенците, спъвайки се, дръпна ги рязко, но полковникът ги бе заключил здраво и те не се поддаваха на бясното й блъскане и удряне. Свлече се на колене и изстена на глас, но след малко възвърна здравия си разум и отново се хвърли на леглото, като се помоли полковникът и легионерите му да заминат скоро, като и дадат възможност може би да подкупи някой от наемниците. Тя бе чувала, че са известни с подкупността си. Може би щяха да й разрешат да говори със Стив. Щеше да се хвърли в краката му и да го моли за прошка, щеше да му обясни всичко! Тя затвори очи и промълви името му: „Стив… Стив, скъпи.“ Глупачка! Сякаш като казваше името му, можеше отново да го спечели на своя страна! Той никога нямаше да й прости. Тя много добре познаваше силния му гняв и арогантния му, непреклонен характер! Помисли си: „Той ще предпочете да умре, отколкото да разбере какво съм направила, за да спася живота му. Ще ме презира за слабостта ми, дори и да е било само заради него!“

Джини загуби представа за времето. Смътно й се стори, че чува звук на рогове, викове на войници и тропот на копита, докато французите потегляха. Какво значение имаше сега? За нея бе твърде късно.

Тя остана да лежи неподвижно, сякаш вече бе мъртва и се молеше за забвение. Мексиканката бе дошла и й бе оставила малко пресни плодове и вода, но в това кафяво лице с високи скули нямаше и следа от състрадание. Тя донесе и някои памучни дрехи със себе си и ги хвърли на леглото.

— Тези ще ви се сторят по-практични за езда, тъй като скоро ще заминете. Сеньор полковникът нареди така. Каза, че в замяна на това, ще ми оставите роклята си.

Без да изчака отговор, жената вече прибираше роклята, която Джини бе подритнала нехайно настрана и която все още лежеше на пода. Тя приглади гънките, сгъна я внимателно и Джини усети как очите й отново се насълзяват. Роклята й — хубавата й бална рокля с цвят на огнен опал. Това бе последното нещо, което Стив й бе дал, тази рокля, а тя дори не му бе благодарила за нея. Но сега я мразеше и се радваше, че тази жена ще я вземе. Роклята, коприненият й комбинезон, лъснатите й обувки от шевро — всичко това го нямаше, както и честта й.

Грубо тъканият памук дращеше и бодеше по кожата й като власеница на каещ се грешник. Джини навлече небрежно простите дрехи и отново легна в леглото, а сетивата й бяха толкова притъпени от случилото се, че не можеше да мисли какво ще стане с нея отсега нататък. Затвори очи и зад клепачите й затанцуваха ужасни сцени. „О, боже, о, боже! Нека се събудя сега, нека това се окаже кошмар, нека се събудя в прегръдките му.“

Тракането на ключа в ключалката изведнъж прогърмя експлозивно и тя се изправи изненадана, а бузите й запламтяха. Какво се бе случило? Кой бе това? Нима полковникът бе променил решението си и бе решил, че тя трябва веднага да се присъедини към него?

Вратата се отвори със скърцане и Джини нададе ужасен вик, когато разпозна мъжа, очертан на фона на отслабващата дневна светлина, който се приведе леко, за да мине дългото му, тънко тяло през вратата. Влезе без никакви уговорки и се загледа в нея, а острият му език облиза тънките устни, които се разтегнаха във вълча усмивка, когато видя израза на лицето й.

— Май очакваше някой друг, а?

Той каза само това, но тя внезапно и ужасено осъзна, че полата й стигаше само до глезените, че краката й бяха боси и блузата, с която бе облечена, бе много широка и с доста голямо деколте. Очите му открито я разсъблякоха, сякаш вече бяха видели какво има под дрехите й, като че знаеше, че е гола под тънкия памучен плат.

Джини се сви като уплашено животно под бледия му, похотлив поглед, а ръцете й инстинктивно се скръстиха пред гърдите й.

— Какво искате? Какво правите тук? — гърлото й бе пресъхнало от ужас и тя трябваше насила да изтръгне думите си.

Той пристъпи напред и застана прав, вперил поглед в нея, като затвори с крак вратата зад себе си. Глухият звук я накара да подскочи.

— Май нещо си нервна? Полковникът рече да се погрижа за теб. Да те измъкна оттук в безопасност, преди целият град да мине на страната на хуаристите.

Тя скочи на крака, понеже изведнъж бе станало непоносимо да стои там, на крайчеца на леглото, под погледа на бледите му, подигравателни очи.

— Но той каза, че мексиканската армия ще остане тук. Какво искате да кажете?

— Какво искам да кажа ли? По дяволите, искам да кажа, че те са прекалено уплашени, за да останат тук, след като французите се измъкнаха. Цялото мръсно предателско градче просто обича своя президент, това се вижда веднага.

Гласът му звучеше нехаен, обикновен, но той отново направи крачка към нея и Джини почувства с ужас колко е горещо тялото му, като нещо физическо и пълзящо.

„Ако ме докосне — помисли си внезапно тя — това ще е по-лошо от всичко досега. Това ще е повече, отколкото мога да понеса. Това ще е краят.“

Той се засмя меко и протегна ръка, хвана памучната й риза и я дръпна напред. Движенията му не бяха забързани и напрегнати. Той не спираше да се смее, когато ръцете й се отпуснаха безсилни срещу гърдите му. С бързо движение, което я завари неподготвена, той бе дръпнал блузата й от колана на полата й и бе пъхнал другата си ръка под нея.

— Спокойно сега, спокойно! — той се засмя, а пръстите му напипаха едно зърно и го стиснаха силно. Тя изпищя, а стените на стаята сякаш се наклониха и залюляха навътре, докато вълните от агония сякаш потъмниха и вцепениха съзнанието й. Внезапно той бе извъртял тялото й така, че тя се бе облегнала гърбом на него. Другата му ръка се вдигна нагоре и запуши устата й, като я затисна жестоко назад, докато главата й се отпусна безпомощно на рамото му. Като погледна надолу, все така ухилен, Бийл виждаше бялата, опъната дъга на женската шия с жилите, изпъкнали по нея като въжета. Тя се опита да ритне назад, но гънките на полата й й попречиха и тя загуби равновесие, залитайки върху него.

Иззад ръката му се чуваше скимтене. Звучеше като животно, помисли си той.

— Престани да се бориш — предупреди я той. — Точно сега нямам време да те чукам. Исках само да ти покажа нещо.

Ръката му нарочно се плъзна по гърдите й и когато тя се опита да го одере, той хвана зърното й между палеца и показалеца си и го стисна, докато тя спря да се бори и остана неподвижно срещу него, като стенеше със затворени очи.

— Стига ли ти толкова? Ще дойдеш ли с мир?

Тя издаде някакъв нечленоразделен звук и той я освободи с презрително побутване, което я просна на колене, а дългата й, преплетена коса закри лицето й. Не спираше да плаче от срам и болка. Той отключи кепенците и се върна при нея, като я вдигна на крака и я плесна, когато тя се дръпна от него.

— Най-добре ще е да се научиш кога говоря сериозно, високомерна госпожице! Ако ми създадеш още проблеми, ще получиш още една порция от същото. Разбираш ли? — като се ухили със злобната си усмивка, той я хвана за китката, изви я зад гърба й и я избута пред себе си навън на балкона.

Мексиканските наемници носеха красиви униформи, поръбени със златни кантове, които сякаш отразяваха червените отблясъци на факлите, запалени в двора. Все още не се бе стъмнило съвсем, макар че слънцето бе почти залязло и вече се бе скрило зад планината. Дори пушките им изглеждаха нови, а лъснатите им приклади проблясваха.

В контраст с тях, неравната редица мъже, застанали срещу далечната стена изглеждаха като опърпани плашила, които вече са загубили човешкия си облик с изпитите си, брадясали лица с вид на гротескни маски в играта на светлина и сянка. Нито един от тях не носеше качулка и някои, почти неспособни да стоят на краката си, се бяха подпрели на стената, за да се задържат прави. Те бяха завързани с вериги един за друг. Краката и ръцете им бяха оковани.

— Хуаристи. Заповедта от самия генерал бе да се застрелят всички затворници. Ще бъдеш много хубава вдовица!

Дори сега, замаяна от болка, Джини почти не можеше да разбере какво се случва. Внезапен, приглушен барабанен звук почти заглуши думите на Бийл и командата, която извика офицерът:

— Готови… за стрелба…

Пушките се вдигнаха, подпрени на облечените в бяло рамене.

— Огън! — думата бе заглушена от последвалия залп като гръмотевичен гръм. Пречупените като дървени фигури тела, които до преди малко бяха хора, бяха дишали и може би се бяха страхували, сега, когато куршумите се забиха в тях, се сгърчиха, а после паднаха по очи и останаха неподвижни.

Един тънък, пронизителен писък се откъсна от гърлото на Джини, докато тя се хвърли напред.

— Не! Той обеща, обеща! — болката от извитата й ръка, която Бийл все още държеше здраво и ужасният, отвратителен шок от гледката, на която току-що бе станала свидетел в следващия миг я накара да рухне, и да се превърне в безжизнена кукла, докато се свлече и припадна.