Розмари Роджърс
Сладка дива любов (34)

34

Стив Морган само се бе преоблякъл в стаята на Диего Сандовал с помощта на Диего, като скри два нови пистолета под пончото си. След това се измъкна през задното стълбище и се присъедини към циганите. Като се смеси незабележимо е тях, той напусна къщата с трупата им.

Разговорът с дядо му не протече много гладко, разбира се, но Стив не го и очакваше. Каза на дядо си, че се е оженил за Джини съвсем законно и в присъствието на гневния дон Франциско, Стив седна на писалището си и написа набързо едно кратко завещание, с което оставяше всичкото си имущество на жена си.

— Това би трябвало да е достатъчно — каза той нехайно, което само разгневи дон Франциско още повече.

— Ти май забравяш предишния ни разговор! — извика старецът. — Казах ти, че ще трябва да се усмириш и да се погрижиш за отговорностите си. Сега пък в каква каша си се забъркал?

— Ако не се измъкна оттук тази вечер, най-вероятно всичките ти проблеми с мен ще свършат, като ме изправят пред взвода за разстрел — рече Стив спокойно, като гледаше дядо си право в очите. Със същия спокоен глас той продължи и обясни, че се е замесил в разни революционни дейности и за нещастие тук има един мъж, който го бе разпознал в другото му амплоа.

— Джини знае, разбира се — добави той и накара дон Франциско да заяви с кисел глас, че може би е трябвало да ожени горкото момиче не за него, а за Реналдо — тя със сигурност не бе изкарала много късмет с внука му.

Старецът вилнееше и беснееше, и Джейми Перес се намръщи, когато усети, че всеки момент ще последва заповед да застреля сеньор Естебан. Именно неочакваната поява на Диего Санчес спаси положението. Все пак el patron имаше много силно чувство за фамилна чест и гордост. Колкото и да хока и наказва някой член на рода, той не би издал пред някой външен човек, че има неразбории в семейството.

Леко развеселен, Стив прошепна на дядо си, че ако изникне нещо спешно, Диего ще знае как да се свърже с него, поне през следващите няколко дни. След това прегърна приятеля си през рамо и излезе от стаята заедно с него.

Когато напусна къщата на Сандовал, седнал съвсем невъзмутимо пред хубавата Консепсион, с умело скрито лице под огромното сомбреро на главата си, Стив най-после започна да усеща познатото пулсиране на кръвта във вените си. Помисли си леко развеселен, че започва да харесва елегантния си живот все по-малко и се превръща във все по-голям разбойник по душа. Тежестта на двата пистолета, препасани през кръста му, бе позната и радостна. При всяко подрусване на малката каруца докосваше рамото на Консепсион, която ту го хокаше, ту го питаше със свито сърце колко време ще остане при нея този път.

Когато минаха през портите и ги оставиха далеч зад гърба си, каруцата промени посоката и вече не се движеше по отъпкания път, носещ следи на многобройни конски копита и колела на карети.

Консепсион стана по-мълчалива и сърдечна. Облегна се на Стив и настоя той да поеме юздите. Той я обгърна с една ръка и усети как тя го обсипва с милувки. Все пак се познаваха отдавна и Консепсион не беше срамежлива. И макар че тялото му отвръщаше почти автоматично на желанията на момичето, Стив усети, че някак странно и дразнещо си мисли за съвсем други неща. Какво му ставаше по дяволите? Отново бе свободен, както не се бе чувствал през последните няколко месеца, принуден да мъкне Джини със себе си из цялата страна и да се справя с променливото й настроение, както и с неочакваните й пристъпи на яростна съпротива. Тя дори бе събудила съвестта му, освен че му лазеше по нервите почти до полуда. Е, той й се издължи, нали? Устата му се изкриви в саркастична усмивка в тъмнината. Издължи й се достойно, както се изрази дядо му. Бе й дал уважаваното си име, бе променил завещанието си в нейна полза и я бе оставил да върши каквото пожелае. Би трябвало да е доволна. Е, той се бе оженил за нея и после не я бе докоснал. Нямаше причина по-късно да не могат да се разведат, ако пожелаят, макар че той със сигурност не възнамеряваше да се жени повече! Една принудителна сватба му стигаше! Господи, жените ставаха толкова досадни, когато започнат да се залепят за мъжа и да се молят за внимание.

Той се сепна от внезапната мисъл, която му бе хрумнала. „По дяволите, та тя никога не ми е дотягала. Малката зеленоока тигрица винаги успяваше да ме разгневи по някакъв начин и да ме накара да загубя напълно самообладание. И дори когато не го съзнаваше, тя бе прелъстителка — възбуждаща и изкусителна, а в следващия миг — резервирана и хладна. После отново започваше да се бори и да крещи, че ме мрази и презира, и се превръщаше в раздразнена тигрица. Вещица, която оставя жигосана следа върху мъжа.“

Той се сети за нощта, когато я бе видял да се вмъква в дилижанса с Карл Хоскинс, като се появи разрошена и раздърпана доста по-късно. Тогава я мразеше и се презираше, задето не я бе прелъстил още по-рано, без да бъде толкова внимателен и нежен. Макар и да бе девствена, тя бе една от онези страстни по рождение жени — след като веднъж някой мъж ги бе възбудил, вече не можеха да се спрат и да контролират силните си желания. „И все пак, каза си той, никога не успях да я опитомя напълно. Точно когато си мислех, че съм успял, тя се обръщаше срещу мен. Каква лисица е! Предполагам, че трябва да изпитвам съжаление към следващия й любовник!“

Но дори когато каруците спряха за нощувка в един заслон и той взе Консепсион в обятията си, изтощен от любенето с нея, Стив усети с неохота, че отново си мисли за Джини. Тя, естествено, би трябвало да очаква внезапното му заминаване. По-рано дори го подтикваше към това. Но дали бе съвсем честно от негова страна да я зареже толкова открито, след като сватбата вече бе обявена? Имаше зли езици, които с удоволствие щяха да се развихрят в обсъждане на тайния им брак и внезапното му изчезване. И откога бе започнал да се интересува кое е честно и кое не?

Невероятно! Истината го прониза като копие и го накара да изругае гневно. Глупак! След като още я желае, трябваше да я вземе със себе си. Тя бе негова, дори и да реши, че не иска да има нищо общо с нея, след като желанието му се уталожи. И щеше да убие всеки, който тя си избереше за любовник!

Когато стигна до тази мисъл, Стив усети, че прави кисела физиономия в мрака. Това естествено бе нелепо и на практика за него бе добре дошло, че я е зарязал. Тя се бе превърнала в навик, това е всичко! И от всички неизброими жени, които бе познавал, използвал и забравял, само тя си оставяше предизвикателство. Е, всичко свърши. Той бе видял в какъв капан влиза и щеше да се погрижи да го избегне. Мисълта, че именно той не може да заспи нощем и се захласва по една жена като някой разгонен самец бе наистина непоносима.

Стив се надигна и Консепсион се размърда сънено, като се опита отново да го прегърне.

— Querido, къде отиваш? Студено ми е…

— Просто съм жаден, за бога! Май е от всичкото това вино и текила, които пих снощи.

— Добре, побързай! Съвсем ме разбуди. Не е ли жалко? Ще ми дадеш ли нещо, което пак ще ме приспи?

— Ти си най-ненаситната кучка, която съм виждал. Никога ли не ти е достатъчно?

Но той се бе ухилил, когато се върна при нея. Преди да успее отново да си легне, Консепсион се надигна на колене, пъргава като пантера, а ръцете й го обгърнаха през кръста. Дългата й коса погъделичка бедрата му и реакцията му към движенията й бе незабавна.

— Хмм… — прошепна Консепсион след малко, а в шепота й се долавяше някакъв закачлив смях — que grande! Боже, та ти си ненаситен колкото мен!

Дишането му се учести. В леглото той не познаваше друга като Консепсион. Тя не се преструваше на свенлива. Бе от именно този тип жени, към които трябваше да се придържа, помисли си Стив.

В известен смисъл тя бе точно като него — знаеше какво иска и си го вземаше.

След малко той бе заплел пръсти в косата й и дръпна главата й назад. В слабата лунна светлина на мексиканската нощ виждаше как очите й светят с някакъв стоманен блясък. Тя му се изплези и той се разсмя, като я бутна назад и усети незабавната реакция на буйното й, топло тяло. Тук нямаше усложнения. Тя бе естествена като животно с партньора си и постепенно, докато продължиха любовната си игра полудиво, полузакачливо, Стив престана да мисли и тялото му взе връх.

Наближаваше изгрев-слънце и Стив имаше чувството, че току-що бе заспал, когато чу тропот на копита. Бе се отдръпнал от Консепсион, понеже и на двамата им бе горещо и бяха плувнали в пот. Бе заспал по корем, като знаеше, че Консепсион можеше като нищо да се събуди след няколко минути и да поиска повторение. По навик бе долепил ухо до земята, чу коня и разбра, че се приближава само един ездач, така че вече бе облечен, когато Джейми Перес, един от най-опитните следотърсачи в провинцията, стигна до заслона.

Стив изслуша историята на мъжа, разказана набързо и задъхано, без да може да повярва на ушите си. Първата му мисъл бе, че дядо му е измислил някой номер, решен да го върне обратно вкъщи, без да подбира средствата. Невъзможно! Дори този хитър негодник Девери не би дръзнал да направи такова нещо. Но докато Джейми продължаваше да говори, Стив усети как го обзема студена дива ярост, която почти го заслепи. За бога, това наистина звучеше правдоподобно. Все пак Девери се оказа по-умен, отколкото си мислеха. Логиката му бе наистина безпогрешна — и неизбежна. Джини ще бъде освободена, ако той се предаде. Това в известен смисъл се превръщаше във въпрос на чест — какво друго, в тази луда полуиспанска страна? А ако не го направеше, полковник Раул Девери щеше да се погрижи скоро всички да научат, че Естебан Алварадо бе доволен да се крие зад полата на жена си и да я оставя да страда заради престъпленията му. И нима можеше да понесе мисълта, че тя ще стои заключена като затворничка, оставена в ръцете на хора като Том Бийл? Девери бе решил да се покаже като добронамерен и галантен, но Стив бе научил достатъчно за методите на този човек, откакто бе назначен за военен губернатор на провинция Закатекас, за да знае, че е напълно безскрупулен.

Усети, че е закопчал колана си с пистолетите, докато Джейми говореше. Мъжът го гледаше със странно изражение на лицето. Какво ли си мислеше в действителност?

— Сеньор… — в гласа на Джейми настъпи кратко колебание и лицето му внезапно се разкриви — не исках аз да ви донеса тази новина — той отново се поколеба и след това думите сякаш се изплъзнаха от устата му: — Не отивайте, сеньор! Те няма да посмеят да сторят зло на сеньората. Само блъфират! Но ако заловят вас…

Някъде иззад Джейми, Консепсион се хвърли върху Стив и се вкопчи в него. Той усети треперенето на тялото й, макар че очите й гневно се взираха в неговите.

— Разстрелват ги — това правят със заподозрените бунтовници! Глупак такъв! Идиот! Наистина ли толкова ти е омръзнал животът? Знаеш, че този човек е прав. Няма да смеят да сторят зло на една жена, на една дама. Толкова ли си луд по нея, че да се втурваш да я спасяваш с риск за живота си? Няма да те пусна! — тя огледа настървено мъжете, които ги бяха наобиколили. — Е, нали сте му приятели? Няма ли да го спрете?

— Консепсион! — за да спре изблика й, Стив целуна полуотворената й уста и се изненада, като усети солта на сълзите, които се стичаха по лицето й. — Дръж се прилично — рече той след миг, като нарочно си придаде по-суров тон.

— Няма! По дяволите! Ако никой от тези… — презрителният й поглед обходи мълчаливите лица наоколо — няма да направи нещо, за да те спре, тогава аз ще го сторя!

— Престани да се държиш истерично! Знаеш, че на мен не ми минават тия — Стив свали ръцете й от врата си и предпазливо отстъпи назад. Изглеждаше толкова бясна и в същото време толкова безутешна, че той й се усмихна нежно.

— Querida, не са ме екзекутирали все още. Пак ще те видя.

— Пусни го! — прогърмя гласът на Санчес. Той сграбчи ръката на дъщеря си и я задържа здраво, въпреки протестите й.

— Спрете го, спрете го! — извика тя.

Стив вече оседлаваше коня си и сега дори Джейми се бе умълчал, макар че лесно можеше да се забележи мъката, изписана на обикновено безизразното му лице.

— И как ще го спреш, глупачке? — попита Санчес много саркастично. — Може би ще го застреляш, преди французите да го сторят, а? — той продължи грубо: — Това е въпрос на чест, момиче. Ти не можеш да разбереш това.

Стив чуваше как Консепсион крещи хули по негов адрес дълго след като бе излязъл с коня си от заслона.

— Чест, глупости! Плюя на честта му! Той отива заради нея, тази зеленоока жена, която е по-голяма кучка и курва от мен! Да, знам го, усетих го още първия път, когато я видях! Глупак с глупак, тя не заслужава такава жертва! Само почакай и ще видиш, че съм права.

Той пак се върна на пътеката — тази отъпкана ивица пръст, която минаваше за главния път към Закатекас. Оттам продължи на югоизток към Салинас и Сан Луис Потоси, накъдето се бе запътил, когато потегли. Внезапно му хрумна, че вероятно няма да може да продължи след Закатекас и една малко по-весела усмивка изкриви устата му за момент. Е, какво пък, c’est la guerre. И освен това бе по-добре да те разстрелят, отколкото да те обесят.

Стив остави коня си да го води с естествения му ход. Защо да не се наслади на това пътуване, докато може?

„Отива заради нея, онази зеленооката жена.“. Джини, Джини… Тя го бе обсебила, защо да не си го признае? Джини във всичките й настроения, като океана, който може би нямаше да види повече, понякога бе по-лоша от тропическа буря, а друг път — спокойна, дълбока и мечтателна, неразгадаема като самия океан в най-хубавите моменти. „Боже мой — помисли си той внезапно — рискувах да се влюбя в тази жена, а дори не осъзнавах това. Каква клопка!“

Докато препускаше в галоп към Закатекас, Стив Морган, който винаги се бе гордял със студенината си и с факта, че никога не се забъркваше в емоционални връзки, сега откри, че почти си струваше да застане пред взвода за разстрел, заради радостта да види Джини отново. Ако и бездруго смятаха да го екзекутират, вероятно щяха да му позволят да остане няколко минути насаме с нея. Можеше отново да я вземе в обятията си, да опита вкуса на прекрасните й устни и да усети малките й, идеално оформени гърди да се притискат в тялото му. Щеше да й каже — да, какво значение имаше сега? Преди да го убият, щеше да й каже, че я обича.